8.Daughter!?
8.
За втори път Флора влезе в къщата на Стайлс, но този път не беше вързана. Тя осъзнаваше, че бе изгубила свободата си като му бе обещала, че ще го слуша. Но така родителите й (за които Хари не знаеше), сестра й и останалите й близки щяха да са в безопасност. Да, тя беше готова на всичко за хората, които обичаше. На първо място бяха те и би направила всичко само и само да са щастливи. Хари научи това и осъзна, че беше напипал слабото й място.
Къщата беше огромна и нищо не я отличаваше от другите съседни освен едно- тук живееха опасни хора. Флора огледа коридора, а после и част от коридора на втория етаж. Хари я въведе в стаята му и затвори вратата. Стаята беше по-голяма от предишната, в която беше вързана Флора. Имаше голямо легло, два гардероба, бюро и три големи прозорци, които осветяваха стаята. Пред единия беше разположено мини диванче, а срещу леглото имаше тоалетка с принадлежностите на Хари.
-Този гардероб е твой.- Флора кимна, поглеждайки гардероба.
–Ъм...благодаря!- той започна да се дразни от извиненията и като благодареше, караше го да полудява.
-Има ли нещо, за което ти да не си се извинила или благодарила? Няма, нали?-попита той, а Флора бавно повдигна рамене. Хари извъртя очи и разроши къдриците си, които Флора намери за сладки.
-Да се преоблечем и да слезем долу.- с това Хари се облече на бързо с долнище на анцуг и обикновена черна тениска.
–Чаровен съм, нали?- намигна й той, а тя почервеня и сведе поглед. За нея чаровен беше Питър, а от Хари се страхуваше, нищо повече. Тя изкара дрехите си от куфара и тръгна към банята, но той я спря.
-Тцтцтц...оттук нататък ще се обличаш тук, пред мен.- нареди й той, а тя го погледна с невинните си очи умолително, но той поклати глава. – Не забравяй какво ми обеща!- тя кимна и стисна очи.
В момента й се искаше да изчезне от тази стая и от погледа му. Свали джинсите си и ги остави на леглото докато Хари огледа голите й дълги крака с прехапана устна. Чернокосото момиче свали и блузата си без да отваря очи и остана само по бельо. Това накара Хари да изревнува и да й се нахвърли. Тя падна на леглото, а той върху нея, държейки ръцете й.
-Гадженцето ти виждал ли те е така?...Девствена ли си?-изръмжа той, гледайки момичето със свити вежди. Сърцето на Флора щеше да изскочи от страх докато той чакаше отговора й с потъмнели очи. Хари я искаше само за себе си. Искаше да бъде само и единствено негова.
-Не е! Аз съм...да!-момичето не се изрази добре, но той я разбра и се усмихна самодоволно.
–Хубаво иначе щях да го убия!- с това той пусна ръцете й и започна да целува врата й докато я опипва, а по лицето й се спусна една сълза.
-Ти си моя!...Само моя...И ничия друга.-каза той измежду целувките, които оставяше по врата й. От там той слезе бавно до гърдите й. Оставяше мокри следи по тялото й докато не стигна до бикините й и спря, качвайки се отново на нейното ниво.
-Флора ти си моя!-целуна челото й той и се изправи.-Облечи се и да слезем при останалите!- каза със спокоен тон и с потъмнели очи на лице започна да я гледа как се облича. След като беше готова, той обви ръцете си около рамената й и заедно слязоха надолу...
-Хора това е Флора, а това е...-Хари изрече всички имена, след което седна на дивана като тя зае мястото до него и той я долепи плътно до себе си, а от другата страна беше Елинор, която й се усмихна мило.
-Закъснях!-влезе Барбара и замръзна когато видя момичето до Хари. Тя заби очи в нея, гледайки я яростно, а Флора й се усмихна приветливо. Пери потупа мястото до себе си и Барбара отиде и седна при сестра си.
-Флора това е Барби!-сподели Хари като протегна ръка зад Флора, целувайки мястото под ухото й.
–Барбара!-поправи го Барбара и стисна устни.
-Както и да е...тя е сестрата на Пери.
-И неговото момиче.-допълни Барбара ядосано. Ревнуваше Хари от Флора.
-Приятно ми е Барбара!- усмихна се Флора топло, а Барбара й се усмихна фалшиво.
-Пичове ако знаете какво се случи днес...една старица започна да удря непознат дядо, защото й бил „вдигнал" полата с бастуна си...Много беше смешно!-разсмя се Найл, но никой не последва примера му и започнаха разговор.
На Флора й хареса компанията му не приличаха на опасни типове, а на обикновени момчета, които се шегуват.
Хари постоянно гледаше към нея и я прегръщаше с едната си ръка докато Барбара беше съсипана от гледката.
***
На другия ден Хари остави Флора да спи и напусна къщата. Тя веднага отвори очи и стана от леглото. Денят й мина в стаята тъй като разопакова багажа си, а вечерта Хари се върна и слязоха на долу, за да вечерят. След като вечеряха седнаха отново в хола. Хари отново прегърна момичето си без да се заслушва в разговора на останалите. Телефонът му звънна и той погледна кой е, и се усмихна самодоволно.
-Точно на време!-каза си той и се спогледа с момчетата. Стана заедно с Флора и се качиха горе, за да говори. Флора седна на леглото, а той отиде до прозореца и вдигна.
-Ах, каква изненада само!- възторжено и престорено каза той, което накара Флора да го погледне.
-Кучи син...ще те убия!- Хари започна да се смее, защото беше разгневил Уилсън.
-Кой се смее сега?...Така става като се забъркаш с мен.- каза Хари, продължавайки да се смее.
-Отвлече жена ми, но...как успя да се докопаш до дъщеря ми.- при думите Хари се обърна към Флора.
-Дъщеря!?-попита той учудено.
Хей, надявам се главата да ви е харесала. :) Благодаря за гласуването и коментарите...наистина значи много за мен, че сте ме уважили. <3