25.Heaven
Флора сервира мъфините, които бе направила, а Лео пляскаше с ръчички около масата, задето беше помогнал на леля си за поставянето на звездички върху всяко едно от тях.
-Много добър екип сме!-каза му Флора, а то взе едно мъфинче и изтича до баща си, за да му го даде.
Макс благодари и отхапа от него, а Лео започна да ръкопляска, когато баща му го одобри.
-Фиона къде е?-попита Макс, след като изяде лакомството.
-Тя отиде до близкия супермаркет и ние с Лео решихме да изпечем мъфини.-отвърна му Флора усмихнато.
-Добре, много се радвам, че обръщаш толкова внимание на нашия малчуган. С Фиона сме ти много благодарни.-благодари той, а Фиона поклати глава.
-Не е нужно, все пак Лео ми е племенник и няма как да го игнорирам или да не му обърна внимание, когато го поиска. Пък и много си го обичам!-тя разроши косичката на Лео отпред, докато то се опитваше да отлепи хартията на мъфина.
-Така е, да, но моята сестра не е толкова привързана към него, явно не се отдава на всеки. Пък и Лео много те обича, плаче всеки път когато излезеш с приятели.-тя се засрами.
-Може би, защото само аз го слушам и си играя с него. Май на вас вече ви омръзна да тичате след него?-Макс веднага кимна, а Флора се усмихна.
-Как върви при теб?-тя сведе глава и после го погледна.
-Мисля до края на лятото да остана тук, толкова ми липсвахте през тези две години!-погледът на Макс издаде, че не пита за това и тя погледна настрани.
-Макс, такава суматоха стана, че цяла седмица Елинор се опитва да се свърже с мен, а аз не й отговарям. И мисля, че така е по-добре, защото стоя надалеч от всички и не преча на никого.-Макс присви очи въпросително, но после кимна. Личеше, че е разстроена и не смееше да я разпитва.
Тя все още не можеше да забрави тъжната Мегън, която й зададе хиляди неудобни въпроси, само за да спаси връзката си с Хари. Тя си пое въздух и погледна към Макс усмихнато.
-Ало, ало? Лео, ти ли си?-чуха глас, идващ от телефон. Тя погледна към малкия и видя, че Лео е вдигнал звънящия й телефон. Тя взе телефона си и щом видя пребледня. Нямаше как да затвори телефона на Ел, след като Лео беше вдигнал.
-Извикай леля си, Лео! Флора, моля те, не ми затваряй!-Лео дори беше включил на високоговорител и баща му го хвана и го изкара от хола, като започна да му говори, че не е трябвало да постъпва така.
-Флора? Лео? Фиона?-каза по-силно Ел и Флора спря високоговорителя.
-Ало?-каза го прекалено тихо.
-Флора? Боже, жива си! Какво се случва с теб? Цяла седмица звъня и ти не ми вдигаш...защо? Болна ли си?-Ел звучеше притеснено, а Флора захапа долната си устна.
-Ел, нарочно не ти вдигах.-призна си тя, а и не обичаше да лъже хората.
-Какво се случи? Обидих ли те с нещо?-попита тъжно Елинор.
-Не, глупости! Няма как да ме обидиш, мила моя. Случи се нещо, което не искам никога повече да преживея.
-Хари ли направи нещо?-учуди се Ел и започна да мисли над думите й.
-Не е, но и той е намесен.-призна Флора, а Ел извъртя очи. Не се съмняваше, че той ще е намесен там където става въпрос за Флора.-Нали ти казах, че ще ходим с Фиона до мола.-Ел потвърди и Флора й разказа случилото се с Мегън.
-Тя нормална ли е?!-извика Елинор.-Ако това се беше случило на мен, щях да измета пода с косата й. Как изобщо е възможно!?-продължи ядосано.
-Миличка, след малко ще вечеряме!-показа се Фиона през вратата и Флора кимна усмихнато.
Явно се беше върнала от супермаркета.
-Нямам думи, изобщо ли не се съобразява с думите, които излизат от устата й?!
-Ел, тя не знае какво е било преди. Не е виновна, тя страда за Хари...-Елинор изписка и прекъсна речта на Флора.
-ЛУИ!-изписка още веднъж, но по-силно.-К-какво се случи?!-Елинор се разплака и се чу звук. Тя беше изпуснала телефона. Флора се притесни и стана от дивана.
-Ел? Какво се случи?-никакъв отговор.-ЕЛ!?-този път извика Флора.
-Флор, пострадали са...затварям.-каза й разтрепрено, затваряйки.
-Чакай, не затваряй...Ало?....Ало?! Ел!-Флора вече беше притеснена, дали и Хари беше пострадал? Трябваше да отиде и да провери как е Ел.
Тя изтича до трапезарията при останалите.
-Фиона, отивам до Елинор и се връщам.-каза тя и Фиона стана от стола.
-Какво се е случило?-Фиона видя изражението й, а тя поклати глава.
-Не знам, Ел се притесни и каза, че са пострадали, но не знам кои.-каза объркано тя и тръгна. Фиона я последва.
-Ти заради Хари отиваш, нали?-Флора я погледна.
-Отивам заради Ел и момчетата. Приятели са ми.-каза и излезна.
-Заблуждавай се, сладкиш! Но мен няма да успееш да заблудиш.-поклати глава тя и затвори вратата.
***
Флора забеляза, че входната врата е притворена и влезе веднага, затвори я и тичайки отиде в хола.
Ел беше седнала на дивана до Луи и плачеше, докато почистваше лицето му. Флора се стъписа, когато Ел леко мръдна с глава и откри насиненото око на Луи. Но това не беше толкова фрапиращо, от главата му се стичаше голямо количество кръв.
-Флора?-забеляза я Луи и се поизправи, а Ел му се скара да не се движи.
-Луи, добре ли си? Какво се е случило?-шокира се Флора и не помръдна от мястото си.
-Сбили са се с хората на Тейлър, били са много и виж резултата.-посочи го Ел, плачейки.
-Флора, добре съм. Леки драскотини просто.-Флора поклати глава при отговора му.
-Всички ли бяхте?-попита тя, а Луи я погледна. Ел погледна към Луи.
-Само ние с Хари, хванаха ни неподготвени.-тя промени цвета на лицето си.
-Т-той в същото състояние ли е?-попита тя, заеквайки. Не искаше да показва емоция, но лицето й вече я издаде.
-Горе е и изрично ни предупреди да не ходим, и да не се обаждаме на Мегън.-каза й Ел. Флора кимна и отиде до приятелката си и я прегърна.
-Много ме изплаши по телефона! Моля те, не плачи! Луи ще се оправи.-каза й, а Ел кимна и я прегърна.
-Благодаря ти, Флор!-Флора се изправи и захапа долната си устна. Той не искаше никой, а тя не можеше да изпълни желанието му, защото нейното желание да го види беше по-силно.-Защо не седнеш?
-Аз...Луи, знам, че не ми е позволено да идвам в къщата ви, но ще видя дали мога да му помогна с нещо и си тръгвам, обещавам.-каза тихо тя, леко засрамена от думите си. Но трябваше да се качи и да го види на всяка цена.
-Флора, добре дошла си винаги! Добре, виж го.-каза Луи и Флора тръгна към стълбите.-Колко гузно се чувствам, задето бях против Флора.
-Аз ти казах, Лиам ти каза, но сега поне сам се убеди.-Луи въздъхна и по легна, за да може Ел да продължи.
Флора застана до онази врата, в която преди живееха и двамата и очите й се насълзиха от спомените. Тя забеляза катинара и осъзна, че той не е в тази стая.
Значи беше в последната. Едва ли беше взел стая от момчетата или Барбара. Тя се затича, защото губеше време, но като стигна до вратата, тя спря.
Беше на 14, 11 или 9 крачки от него. Не можеше да бъде сигурна колко точно, но толкова я деляха от него. Тя дишаше учестено и не знаеше как да постъпи. Мегън е тази, която трябваше да бъде тук, а не тя. Флора не му бе никаква. От друга страна Мегън не знаеше за побоя, а Хари се нуждаеше от помощ. Тя се осмели и отвори вратата, влизайки.
Хари беше седнал в края на леглото си и беше опрял лакти върху краката си, като с дланите си беше скрил лицето си. Черната му тениска беше скъсана и изцапана с кръв почти почти навсякъде. Кокалчетата на ръцете му бяха червени и разкървавени. Косата му беше разрошена и прашна отпред. Черните му джинси бяха изпокъсани на няколко места, като на някои имаше и кръв.
-Мамка му, Луи! Поне веднъж ме остави на мир...-той повдигна глава и спря да говори, и точно тогава Флора изписка силно.
Синината на дясната му скула беше огромна, заемаше почти цялата дясна част на лицето. Както при Луи, от главата му се стичаше обилно количество кръв, от носа му се беше показала също малка струя кръв.
Тя се приближи и седна на леглото до него. Обхвана с малките си треперещи ръце лицето му нежно.
-Защо Хари? Защо не търсиш помощ? Защо не спираш течащата кръв? Не знаеш ли колко е опасно да губиш кръв?-с тези си изречени думи, по лицето й започнаха да се стичат сълзи. Тя гледаше от близо синината му, а Хари я гледаше изненадано, сякаш беше попаднал в рая отново.
-Наистина ли си ти? Или главата ми наистина е толкова прецакана?-той забеляза сълзите й и понечи да ги избърше, но забеляза изпоцапаните си пръсти с кръв и спря. Тя не заслужаваше да бъде изцапано съвършеното й лице с нечия мръсна кръв. И точно в този момент Хари осъзна колко е безпомощен и жалък относно нея. Не можеше дори да избърше сълзите й, без да остави следи по нея.
Флора избърса сълзите си сама и се изправи. Огледа се и забеляза вратата за банята. Веднага изтича до там и после излезе с аптечката в ръце.
Хари си спомни как преди Флора се беше погрижила за всяка негова рана, докато я наблюдаваше как подготвяше необходимото за почистване на раните му.
-Не заслужавам да почистваш раните ми.-каза откровено той, наблюдавайки я. Не можеше да повярва, че тя наистина е в тази шибана стая. Косата й беше вързана на разхвърлян кок, който й стоеше повече от перфектно. Светложълтата тениска и сивото елече, я правеха още по-сладка. Широкият сив спортен панталон толкова добре й стоеше. Приличаше на онази Флора в онази стая, в която той преди нямаше търпение да се прибере, за да може Флора да бъде в обятията му.
-Няма да те оставя в подобно състояние.-отвърна тя и се настани на леглото до него. Обхвана с лявата си ръка челюстта му внимателно и почисти с дясната засъхналата кръв по лицето. Внимаваше изключително много със синината. Той леко се надигна, когато тя мина с памуче и спирт по нея.-Спокойно.-прошепна тя напрегнато.
-Нищо няма да се случи, и преди не са ми превързвали раните.-сподели той и си спомни как беше откачил, когато Мегън искаше да промие раните му. При отблъскването на ръката й със сила, тя се удари в рамката на леглото. Но така и не й позволи да промие раните му.-След теб не съм позволявал друг да промива раните ми.-Флора за миг погледна очите му отблизо, които я изпиваха. Зелени, зелени, чисто зелени, ясни, искрени, красиви и любими.
-Това не е никак добре. Можело е тялото ти да се инфектира.-опомни се тя, той повдигна рамене и усети силна болка. Хората на Тейлър го бяха подредили доста добре.
-Има ли значение?
-Има!-веднага отговори Флора, а сърцето на Хари не спираше да бие толкова забързано. Сърцебиенето не го плашеше, плашеше го фактът, че сърцето му отново ще спре да бие, ако тя си тръгне. Преспокойно можеше да умре тук със сърцебиене и в ръцете й. Тук беше раят за него. Гледаше нежното й лице в захлас.
-Нямаш си и на идея колко много съм щастлив в момента. Отново си близо до мен.-призна той, а тя преглътна. Не искаше да плаче пред него. А толкова искаше да си поплаче, защото никога повече няма да има тази възможност да бъде до него толкова близо. Сърцето я болеше, задето Хари беше в такова състояние.
Почисти раната на главата и залепи марля там, после и разкървавените кокалчета на ръцете му. Каквото му кажеше тя, той изпълняваше.
-Трябва да свалиш тениската си, за да мога да почистя раната там.-той се опита да я свали, но от болка не успя. Флора взе ножицата и сряза тениската. Отпред на гръдта му нямаше толкова сериозна рана. И започна да мисли, откъде идва болката му. Тя се изправи и огледа лявата страна. Цялата пребледня, щом видя огромната синина започваща от подмишницата до последното ребро.
-Хари, какво ти причиниха?-Флора отново започна да плаче. Притесняваше се да не са му засегнали и гръбначния стълб.
-Някой ме изненада в гръб и ме удари с някакво тежко желязо, но съм добре.
-Ако ти е счупил някое ребро?-Хари поклати глава.
-Не се тревожи, не ми е за първи път, цвете мое.-прошепна Хари, гледайки я. Толкова близо беше до него, че не издържаше повече. Той се приближи, а тя се отдръпна и легна на леглото. Тя прекалено го улесни, а не го осъзнаваше. Той се наведе над нея.
-Хари ще те заболи.-обади се тихо и гледаше устните му. Тя не смееше да го отблъсне заради синината.
-Ако ще съм в това положение с теб, нека ме боли. Избирам да ме боли, но да не те губя.-той се приближи и започна да целува мястото под ухото й. Оставяше нежни целувки по нежната й кожа на врата. Флора затвори очи. Чувството беше прекалено хубаво, а не трябваше да го позволява.
-Хари, грехота е!-проговори, а той се отдръпна от врата й и я погледна.
-Грехота ще бъде, ако не те целуна.-с това той впи устните си в нейните. Тя не можеше да се освободи, а чувството отново да го целуне надделя над всички мисли. Тя му отвърна, поддаде се на дяволското желание. Устните му бяха толкова примамливи и толкова желани.
-Трябва да спрем.-обади се между целувките, а всъщност и тя не искаше да спират.
-Прекалено настървен съм, за да спрем. Мамка му, устните ти!-тя обви ръце около врата му и го придърпа по-близо. Забрави за всички проблеми. Той обви ръце около талията й и я стисна плътно до своето тяло, въпреки болката, която изпитваше.-Флора, моя ли си все още?-проговори задъхано, а тя го погледна. Пое си въздух.
-Казах ти да зададеш въпроса на Мегън...о, Боже, Мегън! Какво направих? Как можах?-съвестта й проговори и се почувства ужасно.
-Дори не съм спал с нея. Тя толкова настояваше да я докосна, а не можах. Беше ме питала дали е трицифрено числото на броя жени, които съм докосвал след теб...числото е едноцифрено и е нула, Флора.-тя поклати глава. Не искаше да го слуша. Не трябваше да чува това.-Не ме питай как минаха тези две шибани години.
-Хари, обичай я, много я обичай. Тя го заслужава.-каза му и буца се сформира в гърлото й. Спомни си разговора с Мегън.
-Как може да искаш...ти това ли искаш?!-тя кимна, не искаше да говори, защото гласът й щеше да я издаде. Той се отдръпна и тя се изправи.-Тогава защо, мамка му, си тук? Защо се върна от шибаната Канада?!
-Не съм се върнала заради теб и няма да остана много.-каза тя. Телефонът му започна да звъни и Флора прочете името изписано на екрана. Отиде до вратата.-Не знам защо съм тук. Мястото ми не е тук. Вдигни й, за да не се притеснява.-тя излезе и затвори вратата. Хари вбесено захвърли телефона си и той спря да звъни. Не искаше да чува нищо за Мегън.
Флора слезе и помаха на Ел и Луи.
-Не ме питайте нищо.-каза тя и започна да плаче. Прекалено й дойдоха чувствата, които изпита преди малко. Тръгна към входната врата и напусна къщата.
Здравейте! ❤️
Надявам се да ви е харесала главата.
Кое ви направи впечатление в тази глава?
Според вас, Флора права ли е?
Хари трябваше ли да целува Флора?
Какво мислите, че ще се случи по-натам?
Очаквам коментарите ви!❤️❤️❤️