26.Birthday
Елинор беше се излегнала на седалката до мястото на шофьора и беше скръстила ръце разочаровано. Не можеше да повярва, че днес никой не се сети да й честити рождения ден. На Флора не се сърдеше, защото знаеше, че тя няма как да знае, понеже никога не бяха празнували заедно рождения й ден. Но Луи да забрави?! Това от него не го очакваше. Дори беше излязъл по-рано сутринта преди тя да се събуди. Очакваше закуска в леглото, рози или балони, но не получи нищо. Щеше да му го върне и тя, но чак на неговия му рожден ден.
-Защо си толкова отегчена? Казах ти, че арт магазинът е извън града. -обади се Флора, която шофираше.
-Аз се съгласих и не се оплаквам.-промърмори Ел и въздъхна. Флора реши да я остави на мира и да се съсредоточи в пътя.
***
Луи обикаляше нервно и премисляше всичко, което бе направил за Ел. Благодарение на Флора, която му помогна с организацията, щеше да зарадва любимата си. Не искаше плановете му да се объркат.
-Брато, по-спокойно, стегни се! Това е рожден ден, не предложение за брак.-Луи спря и го погледна тъпо.
-Много добре знаеш мнението ми за брак, деца и семейство. Никога! Просто искам да изненадам Ел, затова и говорих с Флора да ми помогне с организацията.-Хари погледна към езерото щом чу името й.
Намираха се във вила край езерото в гориста местност. Вилата беше достатъчно голяма, за да побере всички момчета и момичета. По негова идея бяха тук, а Флора беше му помогнала да изберат мястото и всичко останало. Имаше й доверие, тя беше най-близка с Елинор.
Хари си припомни онази вечер, когато устните му обходиха нежната кожа по врата й, а ръцете му я притискаха плътно. Нямаше търпение отново да я види, но това вече не беше достатъчно. Той искаше Флора да бъде отново в обятията му и малките й ръце да го докосват невинно.
-Тя е уникална, Хари!-каза му Луи щастливо. Оставаше само Ел да се появи и да хареса изненадата и подаръка му.
-На мен ли го казваш? Тя просто е съвършена!-каза Хари без да се съобразява, че Мегън беше тук и можеше да го чуе. Луи го погледна.
-Не искам да се меся, но ще трябва да се откажеш от една от двете.-Хари се засмя и скръсти ръце.
-Аз отдавна мечтая само за Флора! Пф, чуваш ли ме?! Мамка му, мамка му! Аз мечтая, в този шибан живот, благодарение на нея. Има за какво да живея, брато! Да гледам очите й, да бъде в обятията ми, да ме докосва и да откачам бавно, и да получавам свръх мощно сърцебиене. Желая я, мамка му!-Луи запуши устата му с ръка.
-Какво ти става, по дяволите? Ако те чуе Мегън?-скара му се и отдръпна ръката си.
-Откакто дойде онази нощ, не спирам да мисля за нея.-призна той.
-То не е от онази нощ, ти мислиш само за нея откакто научи, че съществува.-отвърна Луи и поклати глава, смеейки се.
-Устните й...мисля само как отново да остана насаме с нея.
-Хари, ти сериозно си полудял! След малко ще дойдат с Ел и те предупреждавам...не проваляй рождения ден на приятелката ми, защото ще те убия.-Хари кимна. Щеше да бъде доста дълъг ден.
-Не мисля да провалям плановете ти. Искам да съм близо до нея.-той погледна към Макс, който седеше до масата и четеше някаква книга. Той беше дошъл заедно с Фиона и Лео, понеже Фиона беше приятелка на Елинор. Колкото и да искаше да му се подиграе, че чете, не можеше. Макс го подкрепяше от самото начало и беше против Уилсън.
Барбара излезе с трясък от вилата, като беше запушила ушите си с ръце.
-Ще полудея вече!-извика тя и отиде да седне при Макс.-Сина ти не спира да плаче.-оплака се, а Макс се изправи веднага и тръгна към вилата.
Фиона излезе с плачещия Лео в ръце.
-Скъпи, пробвах да го успокоя, но не се получава. Тя не дойде ли вече?-Макс въздъхна и поклати глава.
-Защо плаче? Някакъв проблем ли има?-попита го Луи, а Макс пое малкия в ръцете си.
-Казахме му, че отиваме при леля Флора и сега като тя не е тук, плаче за нея. Много се привърза към нея и ние не знаем как да го успокоим, когато нея я няма.-Луи погледна към Хари.
-Това ми е много познато.-обади се Луи и Хари го погледна студено. Фиона се засмя и облегна глава на ръката на Макс.
-Миличък, не мъчи мама, моля те!-каза на Лео нежно, а то вдигна глава и я погледна.
-Искам леля!-каза тъжно, плачейки.-Ще си играем.
-Леля ще дойде и ще си играе само с теб, обещавам ти.-Хари гледаше към малкото дете, което плачеше за Флора. Колкото и да не му се искаше, Луи беше прав. Той се чувстваше по същия начин, когато Флора я нямаше. Изревнува отново. Спомни си колко много Флора обича Лео. Поклати глава, не трябваше да мисли за подобни неща.
Мегън дойде с Пери и Зейн. Тя се доближи до Хари и обви ръце около него, и го целуна. Усмихна му се, а той кимна леко.
Фиона ги забеляза и присви очи. Тя се отдръпна от Макс и помилва ръчичката на Лео. Не трябваше да реагира по никакъв начин към Мегън и Хари, защото знаеше, че Флора ще бъде против действията й.
-Лео, обърни се да видиш кой идва.-сподели Макс и Лео се обърна с мокро личице и зачервени очички.
-Леля!-извика Лео и всички се обърнаха. Двете с Ел идваха. Хари затвори очи, нямаше как да се отдръпне от Мегън. Луи щом зърна любимата си се затича към нея.
-Честит рожден ден, любов!-каза й и я прегърна. Тя го прегърна силно.
-Но аз мислех, че отиваме до арт магазин.-каза изненадано, гледайки Флора, която поклати глава усмихнато.
-Честит рожден ден, миличка! Оставям те с Луи, после ще те видя!-Ел кимна, а Луи я хвана на ръце и я заведе във вилата.
Флора продължи към останалите и забеляза, че Мегън е прегърнала Хари. Тя сведе глава за момент и погледна към останалите. Лео вече тичаше към нея радостно.
Тя му се усмихна широко и клекна, за да може да го прегърне. Реши да игнорира видяното и обви ръцете си около Лео.
-Мъниче мое, пак ли си плакало?-то я гушна силно, а тя го вдигна.-Но нали знаеш, че не искам да плачеш, защото ме натъжаваш?
-Най-сетне дойдохте, сладкиш! Лео ни побърка.-Фиона се обади и отиде при тях.
-Минах през супермаркета да взема продукти, които Луи е забравил. Аз му казах да напазаруваме момичетата, но той настоя и така.-тя погледна към сестра й и се усмихна. Лео целуна по бузата Флора и тя се изкикоти.-Понеже закъснях, ти взех лакомства.-Лео погледна към майка си и вдигна ръце във въздуха.
-Да!-каза весело и всички се засмяха. Хари наблюдаваше отнесено Флора. Защо трябваше да бъде толкова добра, мила и нежна с всяко същество на земята? Гледаше я с такова обожание. Косата й беше пусната и имаше червена лента на нея, за да придържа кичурите да не падат отпред. Бялата й лятна, къса рокля с цветя подчертаваше талията й и я караше да блести по уникален начин. Усмивката й беше като слънцето. Стопляше с нея всеки човек, особено него. Омекваха му краката винаги щом тя се усмихнеше. Беше перфектна! От горе до долу. Перфектна във всяко отношение.
Фиона забеляза отнесеното поведение на Хари, който освен сестра й не виждаше друго. Тя се премести от другата страна на Макс и нарочно го настъпи, за да се опомни.
Хари премести очите си към Фиона и я погледна, а тя му посочи Мегън, която гледаше към Флора и Лео. Знаеше много добре, че Флора се дърпа, защото не иска да наранява Мегън. Флора отново го погледна и този път си засече погледа с него. Веднага свали поглед към Лео, който се беше успокоил на рамото й. Тя го помилва по косичката.
-Флора! Миличка!-Флора се обърна и видя Анн с престилка. Тя дойде и я прегърна.-Добре дошла! Лео доста поплака за теб. Много си красива така, мила моя!-Флора се засрами и й благодари, и с една ръка я прегърна.
Усмивката на Мегън помръкна. Флора каква беше на майката на Хари? И защо се държеше така мило? Анн не се държеше така с нея.
-Хари, да не би Флора да ти е близка роднина?-попита го тихо, а той не я отрази.
-Ще сваля продуктите от колата и ще се присъединя към Вас.-добави Флора, а Анн се усмихна широко.
-Добре, ще излезем отвън на голямата маса до барбекюто и там ще готвим. Времето е уникално.-Флора кимна и целуна нежно Лео по главичката.
-Лео, ще сваля продуктите от колата, а ти ще избереш играчките, с които ще играем, нали?-свали Лео на земята и то отиде при майка си.
-Хари, помогни на Флора да пренесе продуктите.-Флора погледна към Анн и после Хари.
-Аз-з ще се справя сама.-каза тя, но Анн поклати глава.
-Мегън ела да изнесем чиниите навън.-каза Анн и Мегън широко се усмихна. Беше възможност да опознае майката на Хари, а и можеше да станат приятелки с нея.
Флора тръгна към колата си, а Хари я последва. Тя забърза доста и той го забеляза.
-Станала си шофьор?-тя не му отвърна, а отвори багажника.
-Ти ще вземеш тези...-тя млъкна, защото усети близостта му. Тя беше с гръб, а той беше на милиметри разстояние.-...Хари?
-Какво? Трябва да взема чантите. Може ли да се отдръпнеш?-тя го погледна странно и се мръдна встрани. Хари взе чантите с продукти и тръгна.
-Защо не ми остави чанти?-попита го тя, а Хари не я отрази.-Хей, остави ми поне една.-той поклати глава. Тя заключи колата и изтича до него.-Една чанта само.
-Не.-отвърна и продължи, а тя го изпревари и му отвори вратата да влезе във вилата. Той се подсмихна на действията й. Влязоха в кухнята и Хари остави чантите на масата. Тя го погледна ядосано, задето не й позволи да отнесе и една чанта, и започна да изважда продуктите и да ги слага на местата им.-Ще ти помогна.
-Не. Мога и сама.-каза твърдо и се обърна рязко с гръб към него. При обръщането роклята й леко се повдигна и това го пречупи. Той я обърна с лице към него и я вдигна, поставяйки я на плота. Без да се бави се намести между краката й.
-Не ме гледай така, сдържах се отвън при колата ти, но сега не мога, а и не искам.-каза й и започна да целува мястото под ухото й.-И тази рокля, мамка му, никак не ми помага.-с това той обхвана бедрата й и ги придърпа по-близо до тялото му и започна да целува устните й жадно.
-Хари...не е редно...-опита да каже тя, но той продължаваше да целува устните й, а ръцете му се преместиха на талията й. Искаше да свали тази рокля, която само загатваше за тялото й и го дразнеше жестоко, защото той много добре знаеше колко уникално е то. Но трябваше да се въздържа, не искаше да я плаши с действията си.
-Желая те толкова много!...Остави ме за миг да ти се насладя...ако знаеш как ми въздействаш.-каза измежду целувките си. Флора все още не му отвръщаше и това го дразнеше. Той стисна талията й и я приближи максимално, след което издаде недоволно звук.-Мамка му, защо трябва да ме мъчиш така? Толкова си хубава, Флора!-тя почервеня от думите му и се предаде, но не заради комплимента, а заради желанието си да му отвърне. И тя като него не успя да се въздържи.
Тя обви ръце около врата му и краката си около торса. Този път Хари издаде звук на задоволство и зацелува още по-жадно, а тя му отвръщаше със същото темпо.
Повече от всичко личеше, че двамата се желаят. Забравиха за случващото се около тях, за близките им, които бяха отвън, забравиха за света. Бяха важни само те двамата и бурните им чувства, които експлодираха като фойерверки в момента. Не фигурираше нито миналото, нито правилното. В този миг бяха щастливи и влюбени.
-Леля?-каза Лео, гледайки и двамата любопитно. Те веднага се отдръпнаха, като Флора придоби по-тъмен нюанс червено. И двамата дишаха тежко. Не знаеха какво да кажат на малкия.-И аз искам при леля!-то вдигна ръце към Хари, за да го вземе. Той се засмя и го вдигна.
-Повярвай Лео и аз искам!-Флора го перна по рамото недоволно. Достатъчно я засрами.-Ние с нея си играехме.-Флора обхвана тялото на Лео и го постави да седне в скута си.
-И аз искам!-изчурулика Лео, а Хари го погледна с присвити очи.
-Не може! Тя е моя!-Флора извъртя очи.
-Сериозно ли?!-попита го тя, а Хари повдигна рамене.-Не съм твоя!-тя затвори очи. А Хари помръкна. Хвана в ръце Лео и слезе от плота. При подскока Лео започна да се смее. Тя го свали на земята и се изправи.-За втори път постъпвам грешно...
-За втори път постъпваш грешно, така ли?-Хари беше бесен вече. Тя е негова и точка.
-Да, Хари! Два пъти постъпвам като Сафина. Два пъти изневеряваш на..., а тя дори не го заслужава. Чувствам се ужасно, задето причинявам онази болка, която аз изпитах. Никой не заслужава подобно отношение.
-Не съм влюбен в нея, мамка му! Да я заблуждавам ли?-отговори Хари изнервено.
-Но тя е влюбена. И на мен не ми прави чест да целувам гаджето й. За Бога в какво се превърнах?! Аз не съм такава...Стой далеч от мен!
-ФЛОРА! Няма да ти позволя да пренебрегнеш чувствата ни отново! Нима случилото се преди малко нищо не значи за теб?-тя преглътна.
-Стой далеч от мен! И никой няма да пострада!
-О, по дяволите! В "никой" попадаме ли и ние!?-повиши тон, а тя го предупреди за Лео.-Да угодим на всеки!-с това той удари масата с юмрук и напусна кухнята.
-Не попадаме, но какво мога да направя?-очите й се насълзиха и тя клекна при Лео.
-Миличък, ние с Хари се скарахме, нали не се изплаши?-то поклати глава и я прегърна.-Много ме боли, Лео! Много боли!
Хари излезе навън бясно и привлече погледите на Ел, Фиона, Луи и Макс, които бяха на масата.
-Не ме зяпайте! Ще трябва да угодим първо на всички, мамка му! И ако Мегън пита къде съм, нямаме!-тръгна към гората и удари едно от дърветата.
-Всичко е заради Мегън, познавам сестра си!-обади се Фиона.
-Аз си мислех, че ще се съберат.-каза Луи.
-Не и докато Мегън е между тях.-сподели Ел и въздъхна.
-Важното е, че не чухме спора им.-допълни Фиона и забеляза, че Флора излиза с Лео в ръце. Беше толкова тъжна, че дори не ги погледна, а директно зави към барбекюто.
***
Флора помогна на Анн с приготвянето на храната, а Мегън за миг не ги остави. Приготвиха масата за обяд и повикаха всички да заповядат. Хари се беше върнал, и цигарите, които изпуши не му помогнаха да се успокои.
-Флора, ти каква си на Анн? Защо толкова те харесва?-на Флора никак не й беше до Мегън, а и се чувстваше гузно, задето целува Хари два пъти.
-Тя е била най-добрата приятелка на мама.-Мегън кимна и я прегърна.
-Аз също те харесвам много.-щом беше близка на Анн, значи бе близка и на нея.-Но защо не си в настроение?-Флора се отдръпна.
-Нищо ми няма.-увери я.
-Флора!-извика Фиона и тя се обърна към нея.-Имаме голям проблем.-каза тихо, щом стигна до нея.
-Какъв?
-Мама звънна и каза, че са говорили с Кинжала. Крис е пред вратата ми в Лондон и не знае къде да ни търси, понеже ни няма.-Флора прикри уста.
-Защо поне веднъж не ни е лесно? И ти каза ли къде сме?
-Глупости, ако татко научи, че сме с любимците му на едно място ще ни затвори завинаги. Излъгах, че сме на пикник и че ще му пратим координатите на Крис. А на теб остава задачата да накараш Крис да не казва къде сме на Кинжала, защото ще го убия иначе.-гласът на Фиона прегракна.
-Той не може да дойде, како. Хари ще го убие още преди да е стъпил тук. Защо е дошъл?
-Заради теб е дошъл. И как така да не дойде? Какво да го излъжем тогава? Ако се върнем без теб отново е лошо. Той иска да види теб, не мен. А не може да си тръгнем, Хари пак ще научи за него.-Флора преглътна.
-Ще се сбият, разбираш ли? Познавам ги и двамата.-Фиона я потупа по рамото.
-Еми да се сбият, крайно време е да си решат проблема. Писна ми и от двамата.-Флора поклати глава невярващо. Трябваше да говори и с двамата.
Здравейте! ❤️
Надявам се да ви е харесала главата.
Какво мислите за чувствата на Хари?
Флора се чувства като Сафина? Права ли е?
Крис ще бъде тук в следващата глава? Идеи какво ще стане?
Очаквам коментарите и гласуването ви! ❤️ Благодаря ви за подкрепата!
Пс ще се постарая да кача главата бързо, за да не ви държа в напрежение.❤️❤️❤️
Успешен ден!