24.Flora or Megan
-Кристиън Смит! Състезател по плуване и синче на министър, а?-Хари захвърли листа, върху който беше изписана информация за въпросния изпращач на цветя.
Вече знаеше всичко за него, единствено не знаеше какво имаше между него и Флора. Научи, че беше съсед на онази къща, която беше посетил в Канада. Къщата, в която той неуморно се опитваше да проникне през изминалите две години. Къщата, в която Флора живееше. Той стисна ръката си в юмрук.
-От малък се занимавал с плуване и имал купища медали и купи.-каза Хари, припомняйки си прочетеното.-Значи е добре трениран.-добави, размишлявайки на глас.-Също така е добър в рисуването...чакай малко...той ли е нарисувал онези картини с Флора на тях?-Хари блъсна стола.-Сам си подписва смъртната присъда.-започна да обикаля в кабинета си.
-Ъгх, Флора, стой далеч от него!-за сега беше добре, че той не е в Лондон, нямаше да приближава Флора. Това беше повече от перфектно, но само за сега. Не знаеше дали Флора ще замине отново към Канада.
Думите на Луи и Тина възникнаха в ума му. Бяха прави, че трябваше да стои далеч от нея, защото си има приятелка, но това, че Флора можеше да си има приятел беше прекалено. Никак не му харесваше мисълта, че Пийтито я беше докосвал преди него, а сега и този Кристофър. Беше невъзможно!
-Флора е моя!-изръмжа Хари и огледа наоколо какво да удари. Беше крайно изнервен след онази нощ. Не можеше да спи, нито да мисли рационално или за друго. В ума му беше тя. Беше си обещал, че няма да я приближава, но след като усети аромата й, не беше на себе си дори и обещанието му се изпари.
Телефонът му започна да звъни и той премести поглед, за да види кой е.
-Мамка му, Мегън! Само ти липсваше.-изкрещя той. Днес го беше търсила поне сто пъти.-Какво искаш?-вдигна и чу тишина.
-Скъпи.-започна плахо тя и той затвори очи, когато се сети какви ги е свършила Тина. Мегън нямаше никаква вина.-Притеснявам се за теб! Цял ден не сме говорили, нито сме се виждали. Вчера също не сме...какво става? Да не би да си в опасност?-гласът й бе тих, спокоен, също като на Флора, но копиран. Лиам влезе в кабинета и Хари го погледна.
-Не, няма такова нещо, просто съм напрегнат. Това е всичко.-въздъхна той, а Лиам поклати глава разочаровано.
-Ако искаш мога да дойда и да...
-В никакъв случай, късно е, ще се видим утре.-не беше много сигурен, но трябваше да я успокои по някакъв начин. Лиам го погледна.
-Пази се, Хари!-тези думи го върнаха назад, когато Флора му ги казваше. Тина бе откачалка, щом си спомняше всичко за Флора, което й бе споделял.
-И ти!-с това затвори и се обърна към Лиам.
-Защо мъчиш момичето? Флора се върна, а ти си все още с Мегън.-започна Лиам и извади цигара, за да пуши. Беше дошъл да говори с Хари.
-Въпросът е различен. Има ли нещо, за което аз не знам?-Лиам му светна веднага за какво става въпрос и започна да се смее.
-Да, хайде сега ме затисни срещу стената и задай въпроса си по по-груб начин.-Хари го изгледа кръвнишки и седна на стола си.-Хайде, тъкмо ще научиш дали има нещо между мен и Флора. Разбий ми носа, хайде!-предизвика го.
-Мамка му, Лиам! Знаеш в какво се превръщам когато става въпрос за нея.-отвърна Хари и също запали цигара. Трябваше да се успокои по някакъв начин.-Ясно е, че няма нищо между вас, но след толкова време я виждам и тя се усмихва на теб. Полудявам, разбираш ли?!-призна той и изтръска цигарата си.
-Аз я заговорих. Нарочно и то.-каза му Лиам и Хари го изгледа, така сякаш всеки момент ще го убие.-Тя стоеше срещу вас двамата, докато се целувахте. Как го правиш, не го разбирам? Умираш за нея, а се натискаш с Мегън.-Хари реши да загаси проклетата цигара, понеже думите на Лиам я обезвкусиха.-По дяволите, Флора се чудеше накъде да погледне, понеже бяхте пред нея. Затова я заговорих, за да не ти доставя удоволствие на неловкото й поведение и за да полудееш, че тя се усмихва на мен, не на теб.-Лиам се разсмя, после стана сериозен.-Ако продължаваш така ще я изгубиш напълно. Не съм човекът, който ще ти дава разум по отношение на връзките, но не мислиш ли, че за Флора си заслужаваше всяко препятствие и всяка рана? Ако бях аз щях да се боря до край за момиче като нея. Вслушай се в думите ми, Хари, и престани с тази Мегън. С нея заблуждаваш само себе си.
-Не е толкова лесно.
-Кое не е лесно? Бориш се за нея, страдаш за нея, гориш за нея, но не се отказваш, по дяволите! Не се отказваш! Колкото и трудно да е! Тя си заслужава! -извика Лиам, а Хари присви очи.
-Ти не разбираш, Лиам! Не искам отново да я съсипя, а и тя не ме иска повече в живота си.-тонът му се смекчи, а Лиам се изправи и отиде при него, хващайки го за тениската.
-Ще се постараеш да не я нараняваш повече, в противен случай аз ще те премахна от живота й веднъж и за винаги.-Хари се ядоса от думите му и обхвана с ръце неговата тениска.
-От кога си се загрижил толкова за Флора? А?-ревността го обзе отново и вече пред него не стоеше един от братята му, а заплаха.
-Чуй ме, или се бориш за нея, или спираш да се занимаваш с нея. Ясно ли ти е?! И спри да си мислиш, че като защитавам Флора имам шибани чувства към нея. Защитавам я, защото има причина, момичето нищо не ти е направило. Ти Хари, ти сам си причини всичко.-млъкна за момент.-Дори не осъзнаваш какво момиче е тя. След всичко, което се случи, което ти й причини, тя е все още крехкото, невинно, наивно и добросърдечно момиче. И онази вечер едвам се сдържах да не ти разбия физиономията, задето целуваше Мегън пред Флора. Знам, че го направи за шоу.-Хари отпусна ръцете си и го освободи.-И какво очакваше от това твое шоу? Флора да се разплаче или да се сбият с Мегън? Няма да ти го позволя! Много добре ме чуй, не ме интересува дали ще я ревнуваш от мен. Тя не заслужава подобно поведение от никого, дори и от теб. Ако искаш повикай и Луи и на него ще му кажа няколко думи, понеже той е толкова против Флора, че сякаш тя е извършила престъпление, сякаш е убила някого. Та ние сме убийците тук, по дяволите! И никой не е толкова против нас, колкото Луи е против нея. Вината на Флора каква беше? Вината на Флора беше само, че обича.-Лиам беше прав. До болка прав. Виновникът беше той и то за всичко.
-Целунах я, за да си върна на Флора, понеже тя ми вдигна нервите с шибания букет. Знаеш ли, какво ми е, да сме в една стая и дори да не мога да я докосна!? Защото се страхувам да не я нараня отново. Обещах си, че няма да я приближавам, но не мога да изпълня шибаното обещание. Не мога!-повиши тон отново Хари.
-Вземи се в ръце и разбери какво искаш! Флора ли искаш или Мегън? После се вслушай в думите ми от по-рано.-отвърна Лиам и въздъхна. Трябваше да опита да вразуми приятеля си и се надяваше да има успех поне малко.
Ел гръмко отвори вратата и двамата се обърнаха.
-Лиам, това...това беше уникално!-каза тя и отиде до него и го прегърна.-Най-сетне някой да мисли като мен.
Луи също влезе в кабинета, гледайки гузно. Хари извъртя очи.
-Подслушвахте ли ни?-попита Лиам, гледайки ту Ел, ту Луи. Елинор потвърди.
-Крясъците ви се чуваха чак долу.-каза Луи и погледна Лиам в очите.-Брато, ужасно си прав! Прекалих наистина! Осъзнах го, когато се поздравих с нея онази вечер.-призна Луи.-Тя е най-неправилният човек към когото трябва да изпитваш омраза.
Думите изненадаха Елинор и тя отиде при Луи и го гушна, целувайки го.
-Това е моето момче!-извика тя весело.
Единствено настроението на Хари не се подобри. Не защото всички защитаваха Флора, а защото беше затънал толкова дълбоко със собствените си действия, че не намираше изход. От една страна беше Флора, която не искаше да има нищо общо с него, от друга букета от плувеца, от по-друга страна влюбената Мегън, а от съвсем друга страна постъпката на Тина. Приятелите му бяха прави, особено Лиам. Много добре знаеше какво иска и кого, но не беше никак лесно. Беше й причинил толкова лоши неща, че той не се сещаше за нито едно положително нещо, което да го мотивира достатъчно, за да поиска прошка от Флора. Беше виновен и нямаше смелост. Засмя се иронично. Единствено Флора го правеше такъв. Беше всял страх във всеки свой враг, командваше толкова много хора, а пред нея не можеше да прояви дори една шибана смелост. Вместо тя да се страхува от влиянието му, от агресивното му поведение, той се страхуваше повече от нея. Можеше само с един поглед да му разкаже играта и с думи да го сравни със земята.
Напусна кабинета без да проронва и дума на останалите. Луи и Лиам се спогледаха, а Ел въздъхна.
-Хари се измъчва.-сподели Луи, гледайки вратата и обгърна с ръка раменете на Ел.
-Така е, но тази битка е негова.-каза Лиам и си тръгна, а Ел гушна Луи, милвайки гърба му.
***
-Тази количка спасява положението.-промърмори Фиона, а Флора се изкикоти запъхтяно и постави Лео в количката, като Фиона веднага му сложи безопасното коланче.-От както Лео се научи да ходи, вече не мисля за разни диети.-каза и Флора се засмя.
Фиона, Флора и Лео бяха в мола на разходка и шопинг. До сега Флора гони малкия Лео, понеже то искаше леля му да го гони. Майка му не се поддаваше на молбите му, но леля изпълняваше всичко, което то искаше.
-Лео, лошо направи.-каза му Флора и то сведе главичка и нацупи устните си. Флора погледна към сестра си и захапа устна. Лео и нацупен пак беше сладък. Тя клекна пред количката и помилва косичката му.-Не трябваше да тичаш, сега мама няма да ти позволи да те свалим от количката.
-Флора, остави го! Постоянно прави този номер.-Лео повдигна глава и погледна към майка си. Фиона омекна и му ощипа бузите, а Флора го гушна.
-Ще ти купя каквото лакомство пожелаеш после, но няма да казваме на мама.-Лео се зарадва, а тя целуна челцето му. Не искаше да разстройват Лео.
-Глезиш го и не ми харесва.-проговори Фиона, а Флора повдигна рамене.
-Аз забравих да те попитам за онази вечер, по време на женското парти.-Флора настръхна, сещайки се за срещата им с Хари и действията му.-Получи ли някакъв букет?-Флора я погледна въпросително.
-Ти откъде знаеш за него?-учудено попита тя, а Фиона започна.
-Доставчикът дойде в нашата къща и понеже теб те нямаше, реших да му дам адреса където си ти. Все пак беше от Крис.-Флора кимна, не се беше сетила, че Крис няма как да знае къщата на Пери. Покрай всичко, което се случи онази вечер не й остана време да мисли за Крис и жеста му.
-Не трябваше да казваш адреса.-каза тъжно тя, а Фиона сви вежди от реакцията й.
-Какво се случи?
-Хари изхвърли букета и после стъпи върху него.-при думите й Фиона избухна в неконтролируем смях.
-Никак не е смешно, како.
-Напротив, защо не бях и аз там? Имам да си връщам на къдравия, как не бях там, за да му видя разяреното лице от моята постъпка. А сега и като чух, че има и приятелка...как мислиш? Много добре се е получило, нали?-Флора не се засмя и поклати глава. Разговорът им с Хари не беше никак гладък и лек. Флора реши да не мисли за случилото се и продължиха напред.
-Дали да не вземем кецове за Лео, ще му стоят много сладко на тези крачета?-Фиона въздъхна и кимна. Не можеше да спре Флора да купува неща на Лео.
-Флора?-тя се обърна щом чу името си.
-Мегън?-изненада се Флора, щом видя приятелката на Хари.
Фиона щом чу името й я огледа набързо и съобщи, че ще отидат с Лео да пробват кецовете.
Щом влязоха в магазина, Мегън прегърна Флора и тя й отвърна.
-Мегън, някакъв проблем ли има?-попита Флора, тъй като Мегън все още не се отдръпваше. Постояха така. Тя се усети после и се отдръпна.
-Връзката ми напоследък не върви.-каза тъжно тя, а Флора се вцепени от чутото.-Не знам какво направих, че той се отдръпна от мен. И преди не беше толкова привързан, но сега не усещам нищо от негова страна.-Флора преглътна и погледна към магазина, молейки се сестра й да излезе. Всеки момент щеше да се разплаче, а не трябваше. Хари не трябва да се държи така с Мегън. Не го заслужаваше. Тя беше виновна за всичко. Трябваше да замине за Канада още след изложбата.
-А-аз не знам какво да кажа...-успя да съчетае изречение и млъкна.
-Не знам какво да правя, в задънена улица съм. Решила съм да експериментирам с по-интересно бельо в друг цвят. Ще дойдеш ли с мен, да изберем заедно?-Флора преглътна отново, Мегън не осъзнаваше, че питаше бившата на Хари за подобно нещо. И в никакъв случай нямаше да придружи Мегън, за да угодят на Хари. Съдбата подигравка ли си правеше с нея? Горката Мегън до къде беше стигнала заради нея.
-Няма да мога да дойда, но пробвай с черното.-Флора не беше на себе си, а трябваше да говори смислено с нея. И колкото да не искаше, сподели цвета.
-На Хари не му харесва, беше ми казал да не нося този цвят.-желанието на Флора да приключи разговора се повиши. Какви ги вършеше Хари, като много добре знаеше, че обожава черното?-Посъветвай ме, Флора! Дали това е добра идея? Ти не си ли имала връзка преди?-попита я Мегън очакващо. Флора се изчерви и поклати глава. Въпросът сигурно не беше и черешка на тортата. Не искаше повече въпроси.
-Имала съм, но всеки човек е с различни предпочитания. Ще видя какво направиха кака и Лео. До скоро и дано да се оправите!-Мегън кимна и я прегърна.
-Извинявай, че ти пълня главата с моите проблеми. Права си! Благодаря ти, стискай ми палци.-отдръпнаха се и Флора се обърна с гръб и вместо да продължи към магазина реши да напусне мола и да чака в колата. Още по ескалатора тя се разплака.
-Стискай палци, Флора! ХАЙДЕ!-каза сама на себе си, плачейки. Изтича към изхода, после изтича и до колата си и влезе.-Хари защо съсипваш момичето? Защо съсипваш и мен? Защо?!...Боже, това е твърде тежък товар за мен. Не искам да съсипвам нечий живот с неуспешната ми връзка.-изказа на глас, а сълзите й се стичаха неуморно. Още веднъж осъзна, че трябваше да замине за Канада.
"Къде си?"
Флора получи съобщение от сестра си.
"Реших да ви изчакам в колата! Не бързайте, забавлявайте се!"
Трябваше сериозно да обмисли летния си престой тук.
Здравейте! Новата глава е тук и се надявам да ви е харесала! ❤️
Благодарение на вашата подкрепа с коментарите и гласуването, така ме мотивирате да пиша, че не мога да ви го обясня.❤️❤️❤️
Кой е съгласен с Лиам?
Какво мислите за Хари в тази глава?
Очаквахте ли Мегън да се срещне с Флора? Харесахте ли въпросите, които й зададе?
А Флора? Заслужава ли всичко, което й се случва?
До другата глава. Обичам ви! ❤️