19.Nothing
Флора стоеше на същото място, на което беше станала свидетел на ръкостискането между въпросният господин Уилям и Хари. Взираше се в тъмното и просто разсъждаваше. Защо трябваше да го прави? Тези пари не му ги искаше. Не искаше нищо от него. Щеше да говори с баща си по въпроса.
Тя поклати глава после. Нямаше начин да сподели на Кинжала, че Хари е купил картините и е направил дарението. Отново всичко щеше да се съсипе. Затвори очи и въздъхна, след което повдигна глава и погледна към небето.
-Защо?-попита тя и повдигна ръце.-Защо?
След като никой не й отговори тя повдигна долната част на роклята си и реши да се върне обратно. Тъкмо зави когато видя Мегън да обикаля напред-назад пред входа с телефона си на ухото.
Флора щеше да я подмине само с усмивка, но Мегън се обърна и затвори телефона си.
-Хей, Флора!-усмихна й се тя и Флора й отвърна.-От къде идваш?-въпросът я притесни и тя изпусна роклята от ръцете си. Все пак до преди малко наблюдаваше Хари.
-Аз...говорих с човека, който купи картините ми.-излъга, а Мегън кимна усмихнато.-Ами ти? Да не би да си тръгваш?
-Не, не. Аз просто се опитвам да се свържа с приятеля си...-Флора се стъписа от отговора й.
-С кого?-попита объркано, прекъсвайки я.
-С Хари, приятелят ми. Не ми вдига. Каза, че има някаква работа, но се притеснявам за него.-каза разтревожено, а Флора преглътна и кимна. „Работа, а? Като да купува картини и да прави дарения?"
-Аз...ще влизам. Дано успееш да се свържеш с него.-Флора щеше да се качи по стълбите, когато Мегън я спря.
-Не знам дали се познаваш с човека, който купи картините ти, но той снима две рисунки на приятеля ти.-Флора повдигна вежди въпросително и се обърна, за да я погледне.
-Кои от тях?
-На които си нарисувана ти.-Флора отстъпи крачка назад. Не можеше да повярва какво се случва. Значи не само е наредил на Уилям да влезе, но и да снима.-Видях го, тъй като беше до мен и беше постоянно на телефона си. Да не би да те харесва?-усмихна се широко Мегън, а Флора я погледна.
-Не мисля, аз ще влизам и успех.-Мегън й благодари и започна да набира отново Хари, а Флора изкачи стъпалата и влезе.-Ако изобщо се свържеш с него.-добави тихо тя. В какво се забъркваше отново? Човекът, който не трябва да бъде в настоящето й, а в миналото й, правеше дарение за изложбата. И същият този човек казваше на новата си приятелка, че е зает, но с какво точно не й казал. Тя се ядоса. Трябваше да говори с Елинор незабавно.
-Къде беше, Рори? Започнах да се притеснявам за теб?...Чакай защо си ядосана?-попита я Крис, щом тя мина покрай него бързо и той обви ръка около лакътя й.
-Искам да говоря с Ел, остави ме сега!-каза набързо тя, гледайки напред и той отдръпна ръката си, кимайки. Тя се огледа за приятелката си и щом я зърна да си говори с майката на Хари, тръгна към тях.
-Ел!-каза тя по-силно и Ел я погледна.
-Какво става, Флора? Ядосана ли си?-Флора погледна към Анн и въздъхна. Една от двете му беше казала, просто беше сигурна.
-Коя от двете казахте на Хари, че съм се върнала?-попита тя и опита да преглътне буцата в гърлото си. Не беше моментът да плаче когато всички бяха тук. Не искаше да застава между Мегън и Хари. Та това момиче беше добро, скромно, красиво и не заслужаваше поведението на Хари. За всичко виновна бе тя.
-Той тук ли е?-изплаши се майка му и прикри устата си, прекъсвайки мислите на Флора.
-Беше, но изчезна.-сподели тя прекалено тихо, тъй като очите й се насълзиха и тя погледна нагоре, мигайки, за да спре сълзите си по някакъв начин.
-Не съм му казвала, миличка. Повярвай ми, не бих посмяла!-увери я Анн тъжно, а Флора погледна към Ел.
-Не ме гледай така, казах на Луи, но съм сигурна, че не му е казал, защото той не те иска близо до мен дори.-каза на един дъх Ел. Флора обхвана с ръка челото си.
-Тогава кой?-прошепна, гледайки пода.-Сигурно ви е проследил или просто е информиран.-допълни и погледна към хората в залата, които говореха и се забавляваха.
-Т-той видя ли те?-попита я Ел и тя кимна.-Какво?! И какво стана? Дойде ли? Как се случи всичко? Ние защо не го видяхме?-запита енергично, а Флора се приближи към нея.
-Той е купил картините ми, включително и тези на Крис, на които съм аз. Дарението също е негово.-Ел уголеми очи и погледна към Анн шокирано.
-Н-но нали онзи човек беше...-Флора поклати глава и я прекъсна.
-Негов човек е. Мегън не заслужава подобно поведение.-каза разочаровано тя и погледна към Кинжала, който говореше с Крис и още двама мъже, които тя не познаваше.-Ще говоря с татко да пътуваме още тази нощ.
-Какво каза?!-извика Фиона, която току що дойде при тях и чу последните й думи.
-Како...-Флора млъкна, много трудно се спореше с Фиона по всички теми. Тя понечи да хване ръката й, но Фиона се отдръпна.
-Направиш ли го. Тръгнеш ли си. Никога повече няма да ти го простя и никога повече няма да говоря на Лео за теб...помисли само как ще се почувства Лео, когато много добре знаеш, че се привърза към теб и плаче всеки път, когато си тръгнеш от нас?-Флора започна да плаче и прегърна сестра си. Не искаше да губи нито сестра си, нито Лео. Нямаше да го понесе, ако го допуснеше.
-Како...ще съсипя живота на момиче, което не го заслужава. А-аз нямам избор, не исках да става така...-изплака тя, стискайки силно сестра си. Фиона погледна въпросително Ел и тя сведе глава.
-Кое момиче? За какво говориш изобщо?-попита я Фиона объркано и се отдръпна, избърсвайки сълзите на малката си сестра.
-Т-тя се опитваше да се свърже с него, защото се притеснява, а т-той...
-Рори? Какво става?-той се намести между двете и обхвана лицето на Флора, гледайки я разтревожено.-Защо плачеш?-тя се загледа в него. Той май наистина я харесваше и й се прииска в момента да получи трептене, спазъм, пеперуди, каквото и да е. Защо не трепереше? Защо не забравяше къде се намира? В съзнанието й възникна онази фигура в тъмното и тя се засмя иронично.
-Няма нищо...нищо...нищо.-Крис погледна към останалите, които ги наблюдаваха, за да научи отговора. Фиона го отблъсна и прегърна сестра си.
-Сдърпахме се с нея малко, но тя няма да мръдне от тук цяло лято, защото аз казвам така, Лео се нуждае от нея, както и аз. А колкото до теб-посочи Крис с пръст.-...следващия път не се намествай между нас, защото аз не съм като Флора и ще пострадаш.-той кимна и се извини за по-ранната си постъпка.
-Ц-цяло лято?-изненада се Флора от думите й.-Како, аз...татко няма да позволи.-Фиона я изгледа и скръсти ръце.
-Кинжала не е никаква заплаха...ти оставаш. Току що дойде и няма да те пусна да си ходиш.-Ел и Анн се прегърнаха радостно, а Крис погледна към Фиона.
-Госпожо Фиона, не мисля, че е хубава идея да остава тук.-тя го погледна въпросително.
-Малкия, не се закачай с мен. Флора остава тук! Разбра ли ме правилно или да повтарям?!-той поклати глава и погледна към Флора, която не искаше да остава тук само заради Хари.
-Супер!-извика щастливо Елинор и прегърна Фиона.-С теб ще станем много добри приятелки.-Фиона се засмя и я прегърна.
-Ще направя всичко възможно Флора да остане тук.-прошепна на Ел и тя кимна весело.
-Аз ще ти помагам.-увери я тихо Ел и се отдръпна, поглеждайки към Флора. Тя въздъхна и се обърна към Крис.
-Добре ли си?-тя му се усмихна топло и кимна.-Точно така, трябва да се радваш. Знаеш ли, че с парите от картините и дарението ще направиш толкова много деца щастливи?
-Нали? Много ще се зарадват.-зарадва се Флора и плесна ръце, после се сети, че парите са от Хари. Тя щеше да намери някакъв начин да му върне парите.
-Флора, Крис, господин Уилям е изпратил кола за картините.-дойде при тях Кинжала и прегърна дъщеря си.
-Така ли? Той тук ли е?-попита го веднага тя, а баща й поклати глава отрицателно.
-Защо питаш? Да няма някакъв проблем?-Флора поклати глава.
-Не, просто исках отново да му благодаря.-сподели тя, а той я стисна и я пусна.
-Господин Джеймс, Фиона няма да позволи на Флора да си тръгне от Лондон.-обади се Крис и Флора го изгледа.
-Точно сега ли му беше времето да му казваш?-попита го Флора сърдито.-Сега знаеш ли какъв скандал ще си спретнат тук?
-Добре, че ми каза, Крис. Аз ще се оправям с нея, Флора няма да остане тук.-съобщи той и ги остави.
-Крис!-сопна се Флора и скръсти ръце.
-Рори, аз какво ще правя в Канада без теб? Гледам да си угодя и да се върнеш с мен.-тя опита да каже нещо, но не измисли какво и млъкна, гледайки го. –Какво?-попита той, а тя повдигна рамене и започна да се смее.
-Значи гледаш да си угодиш, така ли?
-Така като го казваш е леко егоистично, но какво мога да направя?-ухили се той, а тя поклати глава усмихнато.
***
-Брато, от кога колекционираш картини?-извика Луи, когато огледа струпаните картини на пода в антрето.
-От днес.-отвърна Хари, влизайки през вратата с няколко други картини и ги постави до другите. Луи постоя така и го погледа странно. Приятелят му вече наистина се беше побъркал.
Хари отново излезе и Луи клекна, за да огледа картините. Той си призна, че бяха хубави, но чак пък да си ги купи, не би дал пари. Той премести картините, които бяха отпред, за да види и тези отзад. Започна да си задава въпроса защо са му картини отново, когато последната картина, която видя, отговори на въпроса му.
-Хари!-извика ядосано и се изправи.
-Тези са последни! Какво искаш?-извика Хари, след което се показа през вратата и постави картините. Луи се вбеси и го блъсна срещу стената.
-Какво по дяволите правиш?-изръмжа, притискайки го до стената.
-Какво правя, Луи?-Хари погледна към картините и видя откритата картина на Флора и също се ядоса.
-Някой да ти е позволил да докосваш картините?-ръцете му обхванаха тениската на Луи.
-Мамка му, мамка му! Откъде знаеш, че се е върнала? Откъде?!-развика му се отново.
-Луи, престани! Мамка му, ти също си знаел и не си ми казал, че тя се е върнала. От теб не го очаквах.-извика в лицето му и ги преобърна, затискайки Луи в стената.
-Какво очакваш, по дяволите? Тя никога повече няма да те доближи! А ти ще стоиш далеч от нея...стигнал си до такъв етап, че купуваш картини. По дяволите, Хари! Ами Мегън?! Флора се върна и забрави за нея. Не е ли жалко?!-каза ядосано.
-Ти много добре знаеш, че няма да доближа Флора отново, мамка му! Купих картините й да, но това не значи, че съм влюбен в нея.
-О, пфу Хари! И какво по дяволите значи?! Ти си изкупил цялата й шибана изложба!
-Колкото до Мегън, тя е момичето до мен, забрави ли? Тя ми помага много.-Луи освободи Хари и се отдръпна.
-Тогава ъгх...защо правиш подобни неща?
-Купих ги, защото й го дължа. С парите иска да помогне на някакви деца. И когато научих, исках да купя всички картини и да помогна, но нищо повече, не съм я доближавал дори. Също така трябваше да проверя дали все още изпитвам някакви чувства към нея.
-Ти видя ли я?-Хари кимна.-И какво стана?-Хари погледна към картината, на която беше изобразена Флора.
-Нищо...просто нищо не изпитвам.-сподели докато гледаше в картината. Луи го изгледа, след което го потупа по рамото.
-Дано, защото Мегън те заслужава много повече и ще те помоля да разчистиш, че Ел ще се върне и ще ти го изкара през носа.-с което Хари започна да мести картините горе в онази стая.
След като ги премести всичките, той излезе набързо и заключи вратата, след което заключи и катинара.
************************************
Привет! ❤️
Новата глава е качена и се надявам да ви е харесала.
Според вас Флора трябваше ли да реагира така за Мегън?
Флора ще остане или ще замине за Канада?
Какво мислите за Хари и разговорът му с Луи?
Ами Крис? Много е чаровен, нали?
Ако ви е харесала главата, натискайте звездичката и коментирайте!
Обичам ви! ❤️