20. In the past
"She was the prettiest Hell I have been in; I didn't mind burning at all"-Matt Baker
Изложбата бе почти към края си и Флора наблюдаваше как малко по малко гостите си тръгват. Трябваше да слуша какво си говорят Крис и неговия гост, но тя просто не можеше да се съсредоточи в разговора им. Забеляза Анн, която явно си тръгваше и се извини на двамата мъже, с които стоеше и тръгна към нея.
Анн изведнъж спря и Флора проследи погледа й. Тя гледаше изненадано към баща й, който се приближи към нея.
-Ани?-каза той несигурно, сякаш тя беше сянка от миналото.
-Джеймс?-проговори едвам и очите й се насълзиха. Те се прегърнаха, а това действие шокира Флора. Леко се скри зад листата на голямото цвете в ъгъла до нея. Забеляза, че очите на баща й също се насълзиха.
-Не мога да повярвам, че те виждам след толкова много години. Знаеш ли колко ми напомняш на жена ми? Тя толкова те обичаше. А Дейвид?-Анн щом чу името на съпруга си се разплака.
-Ти също ми напомняш за хубавото старо време. Когато бяхме четирима и...-тя не довърши, плачейки.
-Сега вече сме двама и колкото да боли...
-Боли много, много. Без Флора, без Дейвид, без теб, добре, че поне синът ми и дъщеря ми са живи.-сподели тя и забеляза, че сълзите й попиват в сакото на Кинжала.
-Синът ти да стои далеч от дъщеря ми. Достатъчно я е наранил. Още се чудя как може да е вашият син? По нищо не прилича на Дейвид...
-Тук грешиш. Имал е тежко детство, ако не беше онази жена, сега той нямаше да е гангстер. Хари има много черти на баща си.
-Дейвид не те беше докоснал с пръст, а синът ви...
-Нямаш си и на идея през какъв ад премина Хари през тези две години и като цяло през целия си живот.
-Не го защитавай, Ани!
-Боли ме, че не одобряваш сина ми...
-Кой е казал подобно нещо?-тя се отдръпна от прегръдката и го погледна въпросително. Флора се шокира.-Кой е казал, че не одобрявам това хлапе? Познавам го по-рано от всички ви. Работих с него преди години и за годините си в нашия свят по нищо не ми отстъпваше. Изключително умен, ловък, силен, безмилостен. Той дори ме изигра в собствената ми игра. Ако имах син, искам да бъде като него. Но нарани дъщеря ми и няма да му го простя по никакъв начин.
Флора се дръпна назад и се отдалечи. Не искаше да научава подобно нещо. Кинжала одобряваше Хари? Тя забеляза Ел и отиде при нея. Не трябваше да мисли за това, което чу.
-А, Флора, ние с Пери ще си ходим.-Флора я прегърна силно, за да се сбогува с нея.-Да знаеш, че искам да отидем на дискотека преди да заминеш за Канада.
-Добре, Ел. Ще се видим!-спомена тя, като не беше много сигурна дали щеше отново да се видят. Имаше предчувствие, че ще заминат още довечера, след думите на Крис.
***
Преди час си беше легнала, а сега наблюдаваше въодушевените пътници, които обикаляха летището и чакаха самолета, който щеше да ги заведе до определена дестинация.
-Флора? Добре ли си?-попита я Кинжала, а Крис беше отишъл да вземе вода.
-Не се сбогувах с близките си.-сподели тя и въздъхна. Кинжала се изправи когато дойде Крис.
-Хайде, наш ред е да тръгваме.-буца се оформи в гърлото на Флора и осъзна, че не й се тръгва все още от Лондон. Тя стана и ги последва с бавна крачка, след което започна да плаче тихо. Те не я забелязаха, тъй като вървяха напред и си говореха.
Изведнъж две ръце се обвиха около раменете й. Тя обърна главата си настрани и забеляза сестра си.
-Како? Как разбра, че сме тук?-проговори, а Фиона помилва косата й.
-Миличка, да не мислиш, че ще оставя този Кинжал да те отдели от мен отново?-Флора се усмихна през сълзи.
-Флор....Фиона? Какви ги вършиш тук?-попита веднага ядосано Кинжала щом се обърна и ги видя.
-Няма да оставя сестра си с теб и онзи мухльо. Тя ще остане за цялото лято тук. Миличка, какво решаваш?-обърна се към нея.
Флора погледна към сестра си, после към баща си и към Крис.
-Не го прави, Рори. Ще съсипеш живота си тук, ако останеш дори и за малко.-каза Крис и се доближи, а Фиона постави ръката си пред него.
- Дъще, обеща, че ще се прибереш с мен.
-Обещах, но аз имам близки тук, които едва ли някога отново ще видя...нека остана поне за лятото, после ще се върна. Честно казано не искам да тръгвам сега, искам да се порадвам на Лео още, да постоя с кака, с татко, с мама, с Ел.
-Не мога да те оставя в града на Стайлс, разбираш ли?-тя преглътна.-Той ще ти съсипе живота разбере ли, че си тук.
-Мисля, че това е моя битка. Не можеш да ме предпазиш, ако нещо трябва да се случи, да се случи. Не мога постоянно да бягам и да не мога да остана, защото се страхувам от него. Не искам да го правя. Ще остана, тате! Ако искате и вие останете.-Кинжала я погледна и кимна.
-Права си, но ако пострадаш този път ще го убия, няма да го помилвам.- с това той изчезна, а Крис поклати глава.
-Ако не беше спешно да се прибера да се видя с нашите и състезанието, щях да остана. Но да знаеш, че ще дойда отново.-той я прегърна.-Рори, моля те, внимавай!
-Може и да не идваш!-обади се Фиона ядосано, а той я игнорира.
-Успех ти желая, Крис!-сбогуваха се и той последва Кинжала.
-Този Крис не го харесвам изобщо. Може ли да е такъв идиот? Явно може, даже по-зле.-измрънка Фиона, а Флора се засмя на думите й.
-И него ли не харесваш?-попита я, а Фиона повдигна рамене.
-Хари е най-зле, но той поне е искрен.-промърмори си, за да не може Флора да чуе, но я чу.
-Чакай, ти да не би да каза, че Хари е искрен?-Фиона леко се изчерви и поклати глава.
-Глупости, явно ти се причуват разни неща. –замаза положението и млъкна.-Хайде, да се прибираме и да спим!
***
-О, хайде, Флора! Дойдохме до входа и ако кажеш, че не искаш ще се ядосам много. Това тук е клубът на Луи, Хари няма начин да бъде тук, защото затвори своя клуб и не се занимава с такива неща. Вътре е Луи, който се съгласи да изляза, само ако ни наблюдава от стаята му. Повярвай, Луи няма да каже на Хари, че сме дошли тук.-Флора кимна и си пое въздух. Беше казала на баща си,че няма да бяга. Но не се получаваше, чуеше ли за Хари и искаше да избяга възможно най-далеч, само за да не се засича с него.
-Добре де.-въздъхна Флора и се опита да се усмихне.
-Гарантирам, че Хари не знае.-добави Ел и я гушна.-Хайде, да влизаме!
***
Луи наблюдаваше момичето си отгоре. Беше забелязал, че сега е много щастлива и то защото е навън с Флора. Той се замисли и осъзна, че тя не беше имала социален живот от доста време, а напротив не излизаше от къщата, защото той й беше забранил да го прави. Ел го слушаше, защото знаеше как бяха отвличали Флора няколко пъти. И търпеше всичко само заради него, само заради любовта им. Осъзна колко й коства, за да му бъде до него. Затова реши да й позволи да излиза поне за малко с Флора.
Флора не беше лошо момиче, което щеше да й повлияе зле. Но не искаше тя да се доближава до Хари. Някой нахлу в стаята му и той се обърна, да види кой е, подготвяйки пистолета си да го нападне.
Хари влезе през вратата като торнадо и се залепи за стъклото на прозореца, през който се виждаха хората в клуба на Луи. Очите му започнаха да шарят напред-назад.
-Какво правиш тук?-попита го Луи и скръсти ръце, доближавайки се към Хари.
-Дойдох да те видя.-каза набързо, без да откъсва за миг очите си.
-Така ли? Та ти дори не ме удостояваш с поглед?-заяде се Луи, защото разбра какво прави Хари.
-Не сега.-отвърна му и се загледа в нея. Беше изключително красива. Косата й бе прибрана в кок и откриваше нежната й кожа. Не беше сигурен какво беше облякла, но го оприличи на бяла ризка или рокля, но не знаеше, защото беше седнала. Тя беше с широка усмивка, защото Ел й шепнеше нещо в ухото.
-Мамка му, Хари!-ядоса се Луи и го издърпа от стъклото.-Откъде научи, по дяволите?!
-О, Луи! Кога Ел последно е ходила на дискотека и то без теб?-ядосано извика и се върна обратно, за да я наблюдава.-Близо е до ума, нали се сещаш?
-Хари, какво се опитваш да направиш? Не мога да те разгадая! Цял ден, мамка му, беше с Мегън, а сега си дошъл да гледаш миналото си? Би ли ми разяснил какво правиш?
-Цяла седмица не съм я виждал и не издържах повече, трябваше да дойда. Чух спора ви с Ел за дискотеката. И естествено, че бях с Мегън, тя ми е приятелка.
-Какви ги говориш? С една ходиш за друга мислиш? Хари!-извика силно, за да може Хари да го погледне.
-Какво?-попита го, не беше чул и думичка от това, което каза Луи.
-До кога ще продължаваш така? До кога ще се съсипваш така?-поклати глава недоволно.
-Не се съсипвам, гледам я отдалече. Стига ми. Мога да ти се закълна, че няма да я доближа.-отвърна Хари и забеляза, че Флора оглежда тълпата долу.
-Ще съсипеш връзката си с Мегън, знаеш го нали?-Хари го погледна и поклати глава.
-Тя не знае за Флора и няма да научи, защото Флора не присъства в живота ми повече. В миналото-да, но в настоящето-не.-отговори му и се сети как днес през деня Мегън го целуна, а той се отдръпна.
Луи вдигна ръце в знак, че се предава и седна на стола си, а Хари се обърна и се загледа отново в нея.
Здравейте! ❤️
Новата глава е тук и се надявам да ви е харесала. ❤️
Какво мислите за разговора между Анн и Джеймс-Кинжала?
А за думите на Фиона? Дали тя не знае нещо повече за Хари? 🙄
Само аз и Луи ли не знаем какви ги върши Хари?🤔
Благодаря за подкрепата ви! ❤️
Очаквам мнението ви!
Лек ден! 💕