21.Friendship goals
Хари наблюдаваше Флора и не му се понрави, че тя все повече оглеждаше хората в клуба. Изведнъж усмивката й помръкна и се загледа към изхода. Тя си пое въздух и погледна нагоре и той се дръпна встрани, за да не го види.
-Знаеш, че никой не може да те види отдолу, нали?-при думите на Луи, Хари веднага погледна към Флора и отново се залепи за стъклото.
-Някой я притеснява!-измънка той и видя, че тя каза нещо на Ел и стана, напускайки. Той се отдръпна от прозореца и хукна към вратата. Нямаше да позволи да й се случи нещо. Ако някой я притесняваше, щеше да се погрижи да не е сред живите повече. Сърцето му се стегна. Трябваше да е бърз по стълбите, иначе никога нямаше да си прости, ако Флора пострада.
-Хари!-извика Луи, но видя, че той отново не чува и го последва.
***
Флора движеше раменете си в синхрон с музиката и се забавляваше в компанията на Ел, която беше много бъбрива и весела.
-Така не съм се забавлявала отдавна! И имам чувството, че цяло лято ще се забавляваме с теб така! Даа!-каза Ел весело, а Флора се изкикоти и кимна в съгласие. Колко много й липсваше Ел през тези две години. Надяваше се да успее да си навакса загубеното време с нея през лятото.
Понеже щеше да остане известно време в къщата на сестра си Фиона, Флора й сподели, че иска да излезе с Ел и Фиона се зарадва много, но я предупреди да внимава и да не се забърква с опасни хора. Също така й каза, че няма да казва на родителите им, че е излязла с Елинор.
Флора усети нечий поглед и се огледа. Почувства се странно, но реши, че си въобразява, че някой я наблюдава. Погледна към Ел, която размахваше весело ръцете си и се усмихна на приятелката си.
Опита да се отпусне, да се забавлява, но не й се получи. Усещаше погледа му и започна да се оглежда, за да го види.
Вече беше сигурна, че той е тук, тъй като това странно чувство не отминаваше. Тя настръхна цялата и започна да тропа с десния си крак нервно. Направи жалък опит да се успокои, но не успя. Той я гледаше, а тя дори не можеше да го открие сред тълпата. Усети, че въздух не й достига и отново се огледа, дори погледна нагоре към тавана.
-Т-той е тук, Ел! Тук е!-каза, а Ел поклати глава и докато проговори, Флора вече тичаше към изхода. Без да се замисля, хукна след нея. Трябваше да я успокои и да й каже, че Хари не знае нищо и че не може да е...тя спря. Флора се блъсна в Хари, който слизаше по стълбите.
-Извинявай!-каза тя без да поглежда към човека, в който се блъсна. Искаше час по-скоро да излезе навън и излезе. Хари тръгна, но Елинор го настигна и го дръпна за ръката. Тя го гледаше лошо.
-Какво правиш тук!?-извика силно, така че усети болка в гърлото.
-Ел, някой притеснява Флора!-повиши тон и той и си отдръпна ръката.-И ще го убия! Позволи ми!-засили се той, но тя го спря. Луи слезе също по стълбите.
-Глупак такъв, ти я притесняваш! Не някой друг! Ти!-извика и заби показалеца си в гърдите му.
-Какво?-погледна я Хари сериозно.-Н-но тя не може да ме е видяла.
-Явно те е видяла някъде! Поне като ще идваш, бъди по-прикрит.-извика още по-силно и размаха ръце драматично, след което погледна остро към Луи.-Ти защо му каза? Нали не трябва да се засичат? Защо си му казал?
-Ели, миличка...-започна Луи, но Хари го прекъсна.
-Той не е виновен. Аз чух вчерашния ви спор и дойдох. Мамка му, Ел! Последвай я, защото аз ще го направя. Сама е навън!-извика нервно Хари и се доближи до вратата, за да зърне Флора, която беше скръстила ръце и беше с гръб към него.
-Добре, че не вдигна глава, за да погледне към теб.-проговори на равен тон Ел.
-Не й казай, че съм тук. Кажи, че се е припознала.- каза и сведе глава.
-Няма!-отвърна Ел и излезе.
-Хари...
-Луи!-прекъсна го Хари, облягайки се на стената.-Каквото и да кажеш, ще си прав!-Луи го гледаше, а Хари поклати глава.-Кога е успяла да ме види?
-Не знам, Хари!-въздъхна Луи.-Тръгнал си по много тънък лед...Не те разбирам, твърдиш, че Флора е в миналото, а Мегън в бъдещето. А сега къде си? В настоящето и бъдещето, и до коя си ти? Коя щеше да спасиш преди малко?
-Не ме разбираш? Сигурен ли си, че не ме разбираш?-Луи се замисли върху думите му и затвори очи за миг.
-Опитваш се да заблудиш всички ни, включително и себе си, но не ти се получава. Помисли само! Кой ще пострада от твоята заблуда?-Луи млъкна за миг, опитвайки се да вразуми приятеля си.- Мегън.-прошепна и Хари погледна към Флора.
-Луи! Казах ти, че Мегън няма да научи за Флора. Спомни си какво ти казах горе преди малко. Мег е моето бъдеще.-отвърна Хари и погледна към двете момичета, които явно щяха да се прибират. Те се качиха пред спрялото пред тях такси.-Твоята си тръгна!-допълни и излезе.
Охраната пред входа поздравиха и двамата. Луи се заговори с тях, а Хари извади кутията с цигари и запалката.
-Подай и на мен една!-каза Луи и извади своята запалка.
***
-Миличка!-каза Ел и прегърна приятелката си.-Добре ли си?
-Д-да, по-добре съм! Вече има кислород!-каза усмихнато Флора.
-Защо си помисли, че Хари ще бъде тук?-попита я Ел, галейки гърба й.
-Усетих погледа му, Ел! Едно такова странно чувство усетих, че някой ме гледа, по-точно той. Не знам, сега като ти го казвам, усещам колко абсурдно звуча, но го усетих. Той ме наблюдаваше.-обясни и захапа долната си устна. Ел преглътна. Как така Флора ще усети погледа му?
-Дори и да е вярно. Защо това те притеснява? Какво толкова, гледал те е просто.-зададе й въпрос, на който тя не знаеше как да отвърне.
-Неговия поглед навлиза директно в душата ми. Оголва ме, сразява всички изградени защитни стени и навлиза безпроблемно в душата ми. А аз не мога да си позволя да навлезе там отново.-обясни Флора и погледна към звездите.-Дължим си да се забравим.-очите й се насълзиха и тя веднага ги избърса, за да не може Ел да ги види, но тя ги видя и сведе поглед тъжно.
-Флор, имаш ли все още чувства към Хари?-Флора я погледна и замръзна. Замисли се какъв отговор да даде.
-Нямам чувства, просто се страхувам да не повторя грешката си. Той няма място в сърцето ми, няма място никъде около мен.-Лъжа! Още колко лъжи трябваше да изрече, за да заблуди сърцето си?-А и си мисля, че Хари е открил своята половинка. Мегън е уникално момиче. Надявам се и аз да открия моята, даже може би съм, просто трябва да си дам шанс. Страхувам се, Ел! Не искам да си разбия сърцето отново!-прегърнаха се отново.
-На кого смяташ да дадеш шанс? На онзи дето искаше да те отнеме от нас ли?-Флора се разсмя от думите й.
-Не знам, не съм сигурна. Защото, ако Крис наистина има чувства към мен, аз не трябва да си играя с тях, а напротив трябва да стоя настрана. Не искам да страда. Той ми е много добър приятел и да го загубя не е опция.
-Ти сама си отговаряш на въпросите. Флор, та ти му викаш добър приятел.-Флора въздъхна.
-Много ми се иска всичко да е толкова просто и лесно, Ел. Но реалността е друга и не е с дистанционно, с което да я управляваш и да я настроиш според това какво на теб ти харесва.-изказа се Флора и реши да повика такси.
-Мила моя, кураж! Не знам дали съм те разбрала правилно, но преди време ти ми беше казала да се боря за любовта си, спомняш ли си?-Флора кимна бавно.-Сега аз ти го казвам. Бори се за любовта си! Бори се за това, което чувстваш, което желаеш.-Флора се усмихна и отново очите й се насълзиха.
-Реална ли си? Каква късметлийка съм, че имам приятелка като теб.-Ел започна да плаче и Флора я последва.
-Аз също. Защото ме спаси, когато имах най-голяма нужда, а сега за нищо на света няма да те оставя. Ако трябва, ще се борим заедно. Поемам всеки риск за теб!-отдръпнаха се една от друга и се качиха хванати за ръце в таксито.
Здравейте!❤️
Новата глава е качена и се надявам да ви е харесала, нищо, че е по-кратичка.
Какво мислите за думите на Хари?
А за разговора между Елинор и Флора?
Мислите ли, че ще успеят да се засекат някъде Флора и Хари? И къде?
Чакам мненията ви! ❤️❤️❤️