18.Eye contact
-Как смее да изпраща покана в къщата?! Ами ако беше попаднала в ръцете на Хари? Какво щяхме да му обясняваме, а?-извика ядосано Луи, щом Ел му сподели за поканата от Флора.
-И защо да не ми изпрати покана, заради него няма да ме изтрие от живота си! Та ние сме като сестри, Луи!-извика също тя. Не искаше повече да мълчи. Нямаше да го слуша повече относно този въпрос.
-Не ме интересува! Тя няма право да стъпва тук, камо ли да изпраща покани и каквито и да било неща!-Ел се вбеси от думите му и искаше да му изкрещи, че Флора вече беше в къщата, но щеше да си замълчи, защото щеше да влоши нещата още повече.
-Има право! Повтарям: Тя ми е приятелка!-отново извика тя, скръствайки ръце.-Покани и теб, но ти няма да дойдеш с мен и точка! Ще й съсипеш вечерта с намусената ти физиономия!
-Права си, няма да отида! Но кой каза, че ти ще отидеш?-тя наклони леко главата си и повдигна вежди въпросително.
-Какво? Няма да ме спреш да отида, нали?-попита го тя на равен тон.
-Казах ти, че не искам да имаш никакъв контакт с нея!-отговори непоколебимо той, а тя преглътна.
-Луи, ако Хари те покани някога на изложба и ти ли няма да отидеш, ако изрично съм ти забранила да не ходиш?-той я погледна, после сведе поглед.
-Говорим за брат ми.-Ел се засмя на думите му.
-А Флора каква ми е? Луи не го прави! Знам, че й се сърдиш, но много добре знаеш, че тя няма вина. Хари сам достигна до там. Моля те, скъпи! Нека отида, за да я подкрепя, моля те!-той извъртя очи и кимна, а тя подксочи и отиде при него, и го прегърна.-Обичам те много, нали знаеш?-Луи се изсмя и извъртя очи, след което се целунаха.
-И аз те обичам, скъпа! Но няма да казваш нищо на Хари.-тя веднага кимна.
-Как ще го направя според теб? Не бих, нямам тази смелост да създам отново буря, в която едва ли някой от нас ще оцелее.-Луи я погледна.-Какво?
-Права си! Ако отново се съберат и после отново се разделят, никой няма да успее да оцелее...никой. Въпреки че Хари се занимава с Мегън и може би не се интересува повече от Флора. Отдавна не е споменавал името й.-сподели й и тя кимна. Те чуха, че входната врата се отключва и Ел стана, отивайки в кухнята. Знаеше, че щом зърне отново Хари ще му се развика.
Тя чу че говорят с Луи и извъртя очи. Те най-спокойно си говореха, а тя не можеше дори да звънне на приятелката си и да сподели емоциите й свързани с изложбата.
-Здравей, Ел!-каза Хари, влизайки в кухнята и отвори хладилника, за да си вземе нещо да хапне. Тя се обърна към него и присви очи, гледайки го.
-Здравей!-промърмори тя и скръсти ръце. Хари усети, че тя го наблюдава и се обърна към нея, затваряйки хладилника.
-Някакъв проблем ли има?-попита той, чакайки отговор. Тя искаше да си замълчи, но той дойде в кухнята.
-Голям идиот си, Хари!-извика тя и в този момент влезе Луи, отивайки при нея.-Това е проблемът.
-И защо?-Хари стана сериозен.
-В много подходящ момент доведе приятелката си!-и двамата я погледнаха странно. С това тя излезе от кухнята.
-Брато, какво й става на твоята?-обърна се Хари към него въпросително, а Луи повдигна рамене.
-И аз не знам! По-рано и на мен ми се развика.-Хари потупа по рамото Луи.
-Не й отвръщам заради теб, но ако продължи няма да мълча.-Луи въздъхна, но кимна и се върнаха в хола. Трябваше да си поговори отново с нея.
***
Хари тъкмо се беше събудил и разсъждаваше върху съня, който беше сънувал. Лежеше в леглото си и не му се ставаше, а трябваше да отиде до пристанището със Зейн, за да изпратят още стока. Не трябваше снощи да ходи в стаята, но както винаги желанието беше по-силно от него и затова и сънува.
Той затвори очи и сънят изскочи пред очите му. Тя стоеше на метър от него без да помръдва и го гледаше.
Телефонът му започна да звъни и той се върна в реалността, след което вдигна.
-Мегън?
-Добро утро, мили!-проговори тя радостно, а той отново легна.-Събуди ли се или аз те събудих?
-По-рано станах. Защо звъниш? Да не би да имаме някаква уговорка?-попита, гледайки тавана.
-Не, просто исках да те чуя и да те попитам нещо за довечера.
-Питай.-зачака думите й.
-Би ли ме закарал на едно събитие довечера?-той помисли и се сети, че майка му се държа странно вчера и щеше да отиде да я види.
-Не мога, зает съм.-отвърна той.-Ако е наложащо ще пратя някого от момчетата.
-О, така ли? Не, недей...ще отида с такси. Чао.-Хари усети, че тя се разочарова, но не можеше да направи нищо. Трябваше да разбере какви ги е намислила майка му.
-Мег, ако има проблем ми звънни.-тя се усмихна при думите му. Той се опитваше и това я зарадва.
-Добре, Хари! Чао!-той затвори и реши да стане, за да не закъснее и да не се налага да спори със Зейн.
***
-О, боже, Флора! Изглеждаш невероятно в роклята ми. Еха!-каза изненадано Фиона, наблюдавайки сестра си. Роклята беше тип русалка, дълга и червена.-Толкова нежно, толкова хубаво. Съвършено ти стои. Роклята ти подчертава тялото, а твоята невинна душа я кара да ти стои по още по-уникален начин.
-Ехе, Фиона! Много благодаря!-засрами се Флора от думите на сестра си. Косата й бе изправена и беше прибрана във висока опашка, която откриваше врата й. Фиона очакваше да й стои хубаво, но чак толкова не си беше и представяла.
Всички от семейството й бяха в залата където щеше да се проведе изложбата. Тя чакаше Крис да се появи, тъй като изложбата бе и негова. Щом го зърна да влиза през вратата се усмихна широко, а той спря след прага, гледайки я изумено.
После се усети и тръгна към нея.
-Флора...просто...-той продължаваше да я гледа.-...аз...ъм...уникална си!-тя се изкикоти и го прегърна.
-Помислих си, че ще ме оставиш да се справям сама.-каза му, а той поклати глава.
-Кристиън, забелязах те! Внимавай с погледите!-дойде при тях Кинжала и Крис го погледна притеснено.
-Извинете, господин Джеймс! Просто е много красива!-той кимна и погледна към дъщеря си, която сияеше.
-Деца, успех ви желая! Дано и тук се продадат доста картини, както и в другите два града.-те кимнаха и го прегърнаха.
Флора реши да запознае Крис със семейството си и отиде при тях с него. След малко гостите щяха да започнат да идват и те трябваше да застанат отпред и да ги посрещнат.
-Флора, може ли за малко?-вместо да й отговори, Фиона вече я отдалечи от Крис.-Този Крис май е хлътнал по теб.-Флора повдигна вежди.-Ама ти не видя ли как те гледа, а на стената има картини, на които те е рисувал.
-Рисувал ме е?-Фиона кимна и я задърпа към картините. Флора щом ги зърна се загледа в тях. Бяха две. На едната картина тя беше седнала в тревата и гледаше замислено към небето. На втората тя се радваше на слънчевите лъчи и беше с широка усмивка на лице.
-Той не ми е казал, че ме е рисувал.-промърмори тя.-Аби също каза, че Крис ме харесва, но не знам. Аз не мисля, че е така. Ние с него сме приятели.
-Сладкиш, тъкмо щях да кажа, че ако имаше в момента гадже щеше да полудее, ако те види така.-Флора я погледна и сведе поглед, а Фиона я забеляза и разбра защо реагира така.-Но честта се пада на най-добрия ти приятел.
-Аз отивам при Крис.-Фиона кимна и въздъхна. Май прекали с думите си този път.
Тя застана до Крис и посрещнаха първите гости. След тях дойдоха Елинор и Пери, които бяха с черни, къси официални рокли. Поздравиха се и Флора ги запозна с Крис.
След това дойде Питър с някакво момиче. Флора го прегърна и се запозна с приятелката му.
-Много се радвам, че ме покани! Липсваше ми!-каза Питър, усмихвайки се широко.
-Пийт, ти си ми приятел! А и е хубава възможност отново да те видя дори и за малко.-каза му Флора и им се усмихна. Питър кимна усмихнато и с приятелката му се отдалечиха.
-Това да не би да е първото ти гадже?-попита я Крис, а тя кимна и поздравиха следващите гости, като Крис проследи Питър.
Лен Ян, Катрин, Ед, Ноа и Мегън влязоха в залата и Флора ги посрещна. Всички я поздравиха, направиха й комплимент за роклята, както и за картините.
-Желая ти успех!-последна беше Мегън и се прегърнаха.-Много, много си хубава!-Флора се усмихна и благодари учтиво. Тя се успокои, че Мегън не води приятеля си. Елинор дотича до нея и прошепна в ухото й.
-Откъде се познаваш с Мегън?-Флора се усмихна и прошепна:
-Запознахме се в лабораторията с нея и доста се разбираме.-Ел се стресна от последната дума и я погледна, а Флора продължаваше да се усмихва.
-Но ти не знаеш, че..
-Че му е гадже? Знам.-потвърди Флора, а Ел уголеми очи.-Научих когато ти бях на гости.-Ел кимна изненадано и се отдръпна, отивайки при Пери. „Боже, пази приятелката ми от повече драми тази вечер!"
***
Хари паркира малко по-далеч от таксито и зачака да излезе майка му. Тя не беше със съседката и това го озадачи още повече. Тя слезе от таксито и се качи по стъпалата, чиито парапети бяха украсени. Направи му впечатление, че майка му е официално облечена. Той реши да слезе от колата и да пуши, без да изпуска майка си от поглед. Имаше доста хора вътре, но не успяваше да види всичко, тъй като прозореца не беше много голям.
-Госпожо Анн!-извика доста познат глас и той погледна към входа. Беше се облегнал на колата си и когато я позна се изправи. Замръзна на място. Беше толкова красива.
Флора беше облечена в червена рокля и прегръщаше майка му. Не можеше да откъсне поглед от нея. Защото беше изключително красива и защото най-вече беше тя.
Значи е била тя на летището, както и вчера с онази кола. След две години най-сетне я виждаше на живо, истинска. Не мисъл, не снимка, не сън, не мечта, а реалност.
Те влязоха навътре, а той се опомни. Цигарата беше изгоряла вече и усети, че не му стигна. Но не тютюна, а тя. Искаше повече да я наблюдава, искаше да нахлуе вътре и да я отвлече, да достигне до нея отново, да я докосне и да бъде негова отново.
Ако беше предишният Хари щеше да го направи без да се замисля, но не беше и нямаше да нахлува, нито да я отвлича.
***
-Флора, тази картина много я свързвам с мен.-каза весело Ел, гледайки интересната картина с определени форми и цветове. Флора се изкикоти на думите й и поклати глава.-Искам и аз да рисувам с много четки и хиляди бои.-продължи, наблюдавайки картините на стената.
-Някой път ще те заведа в стаята където рисувам.-каза й Флора и погледна към Крис, който приближаваше.
-Флора, този човек.-той го показа. Беше висок с черна коса и черен костюм. Личеше му, че е над 30 години и че е бизнесмен. Тя не го познаваше.-Току що купи всичките ти картини и няколко от моите.-тя като чу се зарадва много.-Но това не е всичко, дарява на благотворителната ти инициатива 5 милиона долара.-тя го погледна изумена и после ахна.
-Сериозно ли? Н-но това са много пари и...-тя огледа стаята, за да го види отново. Говореше с Уилсън и Кинжала. Тя продължи да оглежда хората, защото търсеше определен човек, тъй като се съмняваше в него.
-Кого търсиш?-прошепна Крис, а тя затвори очи. Възможно ли беше Ел да се е изпуснала или госпожа Анн? Съмняваше се, че този господин ще направи такова дарение.
-Аз...този човек как се казва?-Крис се наведе и отново й прошепна:
-Господин Уилям, аз говорих с него. Похвали изложбата ни, също и инициативата ни. До колкото разбрах има верига ресторанти в различни части на Европа и Америка.-тя слушаше думите му и се успокои. Съмненията й се оказаха грешни.
-Добре, ще отида да говоря с него, за да му благодаря.-Крис кимна, а тя погледна към тях и забеляза, че дарителят не е при двамата й бащи. Тя се огледа за него и видя, че си тръгва.
Флора се затича, за да го настигне. Трябваше да му благодари за дарението. Той слезе по стълбите и зави надясно. Тя се забави по тях, тъй като роклята й беше дълга, а и беше на високи обувки.
-Господин Уилям!-извика тя, но той не я чу и продължаваше да върви. Явно колата му беше в края на този паркинг. Изведнъж пред него възникна друг мъж, който тя не можа да види, тъй като господинът го закриваше. Стиснаха си ръцете и започнаха да говорят, а тя твърдо бе решена да му благодари, затова продължи.-Господин Уилям!-извика по-силно тя и той се дръпна в страни, обръщайки се назад.
Тя вървеше, държейки долната част на роклята си, за да не се оплита в краката й и спря на място, изпускайки роклята, когато позна другия мъж.
-Хари?-каза тя и засякоха погледите си. Човекът от когото целеше да се скрие, отново възникна пред нея. Цялата се разтрепери, гледайки го. Какво се случваше с нея? Тя забрави за какво беше проследила господин Уилям и вместо това се гледаше с до болка познатото лице. Този, който успя да разбие на дребни части сърцето й.
Хари спря да говори и се загледа отново в нея. Беше удивителна. Какви ли не мисли му минаха през главата затова дали е нечия любима, дали някой я докосва, дали някой я гледа. Стисна юмруци, а не трябваше да го прави. Той се опомни. Не му беше времето да мисли подобни неща. Тя какво правеше тук? Не трябваше да става свидетел на това. Реагира бързо и проговори нещо на другия мъж, с което и двамата се качиха в кола и изчезнаха от погледа й.
Флора се съвзе, след като изчезнаха и осъзна, че съмненията й са били правилни. Той беше купил всичките й картини и дарението беше негово.
************************************
Здравейте, мили мои. 🤗
Втора глава за тази седмица и се надявам да съм ви изненадала и да ви е харесала. 😎🤗
Хм, какво мислите за главата? Защото аз нещо се развълнувах..... а вие? 😍🤗
Снимката горе е на роклята на Флора.
Споделете мнението си с мен, искам да прочета вашите мнения. 😍❤️
Как ще се развият нещата, според вас?
Крис май е влюбен... Отбор Крис или отбор Хари?
Много ви благодаря за подкрепата! 💕💕💕
Пс Искате ли буря? 🤔
Лек ден ви желая! ❤️