17. Almost
"But we were a maybе,
and never a must-
when it should've been us."
-Lang Leav
17.
Флора паркира на свободното място близо до малкото привлекателно магазинче, в което продаваха пособия за рисуване и нарисувани картини. На отиване към Ел го беше забелязала и реши да отиде и да разгледа какво предлагат. Защо да не си купи още бои или някои други четки?
Тя се погледна в огледалото и видя подутите си и зачервени очи. Пооправи си лицето и излезна. Не искаше нито да плаче, нито да мисли за това, което преди малко беше научила.
Слезе от колата и я заключи, след което измина пътя до магазинчето и влезе. Тя огледа навсякъде и ахна. Магазинчето беше мъничко, но всички пособия бяха добре подредени и беше чисто навсякъде. Стените бяха в кафеви тапети, на които имаше интересни елементи, които не бяха натрапчиви, а доста добре се връзваха с обстановката. Тя погледна към момичето отпред и се усмихна, когато забеляза боята по черната престилка и по лицето.
Тя пристъпи към боите, които обстойно огледа и реши да вземе няколко, тъй като нейните бяха на свършване. Премести се към четките, а после и към палитрите. Въпреки че имаше няколко палитри, тя си взе още една. Беше дървена и на нея имаше златисти елементи.
Разгледа картините окачени в дъното, които така я привличаха и реши да тръгва, тъй като трябваше да рисува за изложбата, която предстоеше. Плати пособията и излезна от магазинчето, доволна, че откри малък рай където може да посещава с удоволствие. После се сети, че след изложбата ще напусне Лондон.
-Флора?-тя чу името си и погледна напред. Гласът й беше доста познат, но не се сещаше на кого принадлежеше.-О, боже! Не мога да повярвам, че си се върнала!-Флора се стъписа щом видя кой стои пред нея.
Тя не очакваше да срещне майката на Хари. Възрастната жена я прегърна и я изкара от транса, в който беше. Флора също отвърна на прегръдката.
-Госпожо Анн, аз...-млъкна, не знаеше нито какво да каже, нито как да постъпи. Анн се отдръпна леко, за да я погледне и се усмихна, след което избърса сълзите си.
-Миличка, много се радвам, че отново си тук!-каза, а Флора захапа долната си устна.
-Аз се върнах за малко, понеже имам ангажимент и...-тя не успя да довърши.
-Сигурно нямаше да ми се и обадиш, нали? Щеше да постоиш и да заминеш отново?-Флора я погледна и кимна виновно.
-Госпожо Анн, Вие не ме ли мразите, че...знаете, че се разделих с Х...сина ви?-тя не можа да изрече името му и погледна към чантата в ръката си. Анн поклати глава отрицателно.
-Миличка, как мога да те мразя? Та ти ме срещна с него след толкова дълго време, а и ти си единственото нещо останало от приятелката ми. Не искам да си мислиш подобни неща, чуваш ли?-Флора кимна и отново прегърна жената.
-Липсвахте ми!-прошепна тя по-спокойно и се отдръпна, за да я погледне.
-И на мен, но не само! Хайде, ела до вкъщи да те почерпя!-Флора веднага отказа. Нямаше да се върне отново в онази къща и да се засече с други хора.
-Не, имам работа, съжалявам!-Анн се натъжи и хвана ръката й.
-Флора, аз живея сама и никой няма при мен. Ако се притесняваш...
-Не живеете ли в онази къща?-Анн поклати глава и стисна ръката на Флора.
-Не, миличка. Хари реши да ме отдели от тях, защото са...опасни и имат доста врагове, но ти знаеш много по-добре от мен за какво става въпрос. Посещава ме от време на време или аз ходя...-обясни тъжно жената.-Затова не се притеснявай, а напротив заповядай у дома! Нека поне малко те видя преди да заминеш отново!-нещо подсказваше на Флора да не ходи, но не можеше да откаже на Анн. Почиташе я като своя майка, затова кимна и се качиха в колата й. Щом живее сама той няма да дойде.
***
-Но това е много хубава инициатива, миличка!-зарадва се Анн, щом чу за изложбата на Флора.
-Благодаря Ви!-тя извади една покана и я подаде.-Ще се радвам, ако дойдете, но имам условие.-Анн я погледна, чакайки да чуе условието.-Не му казвайте! Не за друго, просто и двамата ми бащи ще бъдат там, както и цялото ми семейство. И не искам да има сбиване или скандали.-Анн кимна.
-Спокойно, миличка! Нищо няма да му кажа. Не е добра идея да знае, че изобщо си в града. Въпреки че може поне да си останете добри приятели. Като малки постоянно бяхте заедно. Ти не можеше да ходиш още и той постоянно беше покрай теб и те пазеше да не паднеш от леглото. -С него да бъдат приятели?...От малки заедно...Флора погледна настрани, за да не засича погледа си с нея.- Не сте се засичали, нали?-Флора кимна, играейки с пръстите си.
-Не.-сподели и Анн кимна усмихнато.
-Миличка, каквото и да става. Знай, че винаги ще те подкрепям. Ти си моя дъщеря, без значение, че не сте заедно повече. Той...не постъпи добре. Ти го знаеш, аз го знам и той го знае. Ние го умолявахме да не прави прибързани действия, за които после ще съжалява, но не ни послуша...сърцето му беше разбито и не слушаше никого.-Флора не искаше да слуша за случилото се преди две години. Искаше да забрави напълно всичко от миналото и да започне на ново живота си.
-Благодаря Ви, за което!-отвърна Флора и телефонът на Анн започна да звъни. Тя видя кой е и се зачуди дали да вдигне пред нея, но пък можеше да е нещо спешно.
-Сине?-каза тя, а Флора я погледна и придърпа чантата до себе си. Анн й направи знак да спре.-След малко обаче, че имам гости...една жена от съседите е тук....Добре, миличкия ми, чао!
-Аз ще си тръгвам вече. Изпаднахте в ситуация да лъжете сина си заради мен, извинете ме!-тя се изправи. Трябваше час по-скоро да си тръгне иначе щеше да се засече с него тук и никак нямаше да се размине леко срещата им. Или поне тя така си мислеше.
-Флора, не се притеснявай за това. Не мога да му кажа, че ти си ми на гости...шофираше и не исках да пострада.
-Госпожо Анн, няма да пострада заради мен, все пак си има приятелка. Но както казахте, не е добра идея да научава, че съм тук.
-Ти откъде знаеш за...?-тя не искаше да довърши изречението си, а Флора се усмихна.
-Ел ми каза.-Анн кимна и я изпрати.
-Не исках да ти казвам, за да...
-Госпожо Анн, разбирам Ви. Но всичко между нас приключи отдавна.-Последното изречение накара Анн да промени настроението си напълно. Изпратиха се и Флора се качи в колата, и потегли.
Хари завиваше към уличката, на която живееше майка му и видя, че друг автомобил излиза от тази уличка и погледна към шофьора на колата. Разминаването стана толкова бързо, че той оприличи шофьора на Флора. Не беше възможно, нали?
Анн стана свидетел на тяхното разминаване и настръхна цялата. Тя толкова много искаше да се съберат отново, но на косъм се разминаха.
-Мамо? Защо си отвън?-Хари слезе от колата, напълно отвеян, след което погледна назад към мястото където се размина с онази кола.
-Аз...тъкмо изпратих съседката, сине.-той отиде при нея и я прегърна, а тя му отвърна.
-Този автомобил, който излезе преди малко от тази улица на кого е?-тя се стъписа. Не знаеше какво да каже на сина си.
-О, тази кола е на дъщерята на семейство Смит.-излъга тя.-Ти...видя ли я?-попита тя, гледайки го, а той потвърди.
-Видях я, но се разминахме бързо и се припознах.-отвърна той и се настани на дивана. Анн замръзна на мястото си, щом чу думите му. Хари не обърна внимание на състоянието на майка си, защото се беше замислил. Тя се загледа в него. Беше облегнал глава на възглавницата на дивана и гледаше плата на дивана, и беше очевидно, че мислеше за нещо. След което очите му се приместиха на масата.
-Какво е това?-попита той, виждайки поканата с нежни пеперуди и красиви орнаменти. Анн реагира бързо и я взе в ръцете си.
-Това е...покана за благотворителна изложба, сине.-той повдигна вежди, след като видя как взе набързо поканата.
-Ще ходиш на изложба?-тя кимна и му се усмихна топло. Държеше се странно, но не искаше синът й да научава.-Кога? Ще те закарам...
-Не, не. Ще ходя заедно с жената, която преди малко беше тук. Благодаря ти, сине, но по-добре да отидем с такси. Пък и няма да й слушаш приказките. Тя много обича да говори и няма да спре да те разпитва.-Хари кимна, за да заблуди майка си, че е повярвал на странното й поведение.-Приготвила съм вечеря. Ще останеш да вечеряш, нали?-той кимна и се изправи, последвайки майка си в кухнята.
Тя беше единственият човек, когото се страхуваше да изгуби най-много. После бяха момчетата и Тина. Не искаше повече да губи важни хора от живота си. Той си спомни как беше изгубил доста скъп човек в живота си, когото преди малко отново припозна. Странно беше, че за няколко дена я припозна два пъти. На летището приличаше толкова много на нея. Трябваше да продължи напред, а не да се припознава в хората. Не заради друг, а заради нея. Защото тя заслужаваше да бъде щастлива.
Телефонът му извибрира и прекъсна мислите му. Беше получил съобщение от Мегън.
„Липсваш ми много! Обичам те, Хари! Утре ще се видим!"
********************************
Хей! Новата глава е качена и се надявам да ви е харесала.
Какво мислите за главата? *чакам мненията ви* 🤩🤗
Почти се срещнаха...почти.
Ако имате въпроси пишете ми на лично или в коментар. Ще ви отговоря при първа възможност.
Благодаря ви за подкрепата, че натискате звездичката и че коментирате. Обичам ви!❤️❤️❤️
@ElenaStoilkova много благодаря за думите! ❤️
Лек ден ви желая!☀️