16. He has a girlfriend?
16.
Флора наблюдаваше сградите и всичко от Лондон, което се виждаше през затъмнения прозорец. Нищо не се беше променило, но според нея нищо не беше същото от както го бе напуснала преди две години.
Усети, че някой докосва ръката й и се обърна, за да погледне баща си, който я наблюдаваше.
-Много си замислена. Какво те тревожи, ангел мой?-тя се усмихна топло.
-Нищо не ме тревожи, просто се загледах в града.-сподели тя, а той поклати глава.
-За две години успях да те опозная и сега даже мога да предположа защо си така умислена.-тя го погледна и сведе поглед.
-Просто спомен...-каза тихо, а той стисна ръката й.
-Нормално е, предполагам, но сега ще повторя думите си, които ти прие преди да дойдем в Англия. При положение, че отказа да ходиш с охрана тук, аз се съгласих, но не забравяй какво поисках от теб. Ще стоиш далеч от неприятности и ще ме уведомяваш за всяка твоя крачка, както и че ще стоиш далеч от Стайлс и всичките му познати. Не греша, нали?
-Обещала съм ти, а и ти казах, че всичко приключи още тогава. Самата аз нямам нищо общо с него. Ще се видя със семейството ми, ще раздам поканите, ще посетя университета, за да разгледам катедрата по микробиология и паразитология, както и лабораториите и оборудването в тях, след което ще представим изложбата, и се връщаме обратно във Ванкувър. Нямам намерение да оставам повече тук.-потвърди категорично тя, а Кинжала широко се усмихна.
-Това е моето момиче. Браво!-каза гордо, а тя се усмихна и го прегърна.
***
Почука се на вратата и малкото момченце спря да движи камиончето си и се огледа за майка си. Тя забеляза изражението на мъничето си и се изправи радостно.
-Миличък, леля е най-сетне тук!-каза весело и се затича към вратата. Щеше най-сетне да види малката си сестричка, след толкова дълго време. То леко се изправи и щеше да последва майка си, но баба му го спря.
-Лео, изчакай тук, след малко мама и леля ще дойдат.-придърпа го Сюзън, гушвайки го и погледна щастливо към Кевин Уилсън. Той гледаше към малкото момченце, което приличаше изцяло на дъщеря му, само по сините очи приличаше на Макс.
Макар и да не го показваше, много се вълнуваше. Искаше да види и другата си дъщеря повече от всичко, както и отново да поиска прошка за всчико, което й бе причинил. Не беше най-добрия баща, но не искаше да губи дъщеря си.
-ФЛОРА!-извика силно Фиона и обви ръцете си около тялото на малката си сестра.-Колко много липсваше на кака!-започна да плаче от щастие. Флора не каза нищо, просто стискаше здраво тялото на Фиона и вдишваше аромата й. Очите й се насълзиха, най-сетне беше при близките си хора.-Флора? Защо не говориш, сладкиш?-обади се Фиона и се отдръпна, за да види лицето й, което беше мокро от сълзите.
-А-аз...-гласът й пресипна и не можа да състави дори и изречение и продължи да ридае. Фиона отново я прегърна, като с едната си ръка галеше гърба й, за да я успокои. Кинжала влезе в къщата й и тя го стрелна с погледа си. Той беше виновен за заминаването на Флора и го ненавиждаше заради това.
-Повече никъде няма да те пусна! Няма никога да напуснеш Лондон, ще трябва да ме убиеш, за да напуснеш страната. Не те пускам!-заплака отново, а Флора стисна очи. Не можеше да остане тук повече от определения период.-Обещай ми!-Флора се отдръпна и погледна към баща си.
-Ще останем за определено време. Приключваме с ангажиментите ни и си заминаваме. Флора има друг живот във Ванкувър.-намеси се Кинжала. Фиона рязко извъртя главата си към него.
-Няма да ми я отнемеш! Сещаш се, че имаш дъщеря след 20 години и какво правиш когато навлизаш в живота й? Командваш я и я отдалечаваш от хората, които са я отгледали и са били плътно до нея през тези 20 години. Не си познал, Кинжал! Не си познал!-изкрещя му и го блъсна, а Флора я отдръпна.
Кинжала се вбеси от поведението й, но не предприе действие. Флора поведе сестра си навътре, за да предотврати спора между двамата.
-Флора!-казаха едновременно Уилсън и Сюзън и отидоха при нея. Флора се разплака горчиво щом ги видя. Прегърна ги едновременно и заплака на глас. Най-сетне! Най-сетне беше при родителите си, въпреки че й бяха чичо и леля, тя не можеше да ги нарича така. Те бяха нейни родители и такива щяха да останат, и ги обичаше повече от всичко.
-Миличка, успокой се! Вече си тук при нас!-започна майка й, която също плачеше, но не искаше Флора да се тревожи.
Флора стискаше и двамата и беше затворила очи, плачейки. Не искаше да ги пуска. Толкова много чака, за да ги види. Винаги си представяше как ги прегръща, но сега когато се случваше осъзна, че е много по-хубаво от представите й. Осъзна, че тези дни ще отлетят и тя ще трябва да напусне Лондон отново. Цялата настръхна. Как щеше да замине отново? След като тук в прегръдката на мама и татко бе най-спокойно и най-приятно.
Фиона също се включи в прегръдката и тогава видя баща си да плаче.
-Мамо...тате!-прошепна Флора след дълго мълчание. Никой не се отдръпна.
Стояха прегърнати, докато Лео не ги прекъсна.
-Леля? Леля...къде е?-тъй като Флора беше заобиколена от близките й, Лео не я виждаше. Тя като чу за първи път гласчето на Лео се разплака още повече. Тя се отдръпна и го видя изправено и гледащо любопитно. То я зърна и не реагира понеже не я познаваше, но тя се затича и клекна, вземайки го в обятията си. Прегърна го силно.
-Лео, мъниче мое! Леля е тук! Много те обичам!-каза тя, плачейки. Лео погледна към майка си и беше готов да се разплаче, защото непознатата какичка го държеше, но Фиона отиде при тях.
-Лео, това е леля Флора. Нали говорихме с теб, че ще я прегърнеш силно като дойде. Хайде, гушни я! –то погледа недоверчиво, но после повдигна малките си ръчички и прегърна леля си.
-Мое мъничко сладурче, ако знаеш колко много играчки ти е купила леля.
-Играчки? Да си играем.-то се отдръпна и взе червеното камионче и го подаде на Флора и после взе количката и започна да я влачи по пода. Флора се изкикоти и започна да си играе с Лео, като от време на време целуваше бузката му.
Тя се изправи и прегърна Макс, после седна до майка си. Всички се заслушаха в разказа на Флора за това как си е прекарала в Канада и най-вече за идеята за благотворителната изложба.
-Много исках да събера пари и да ги даря за лечението на тежко болни деца, затова и оттам възникна идеята да направя изложба. Татко успя да уреди реклама за изложбата и да я разпространи. Доста хора одобриха идеята и той уреди изложбата да бъде в три града, които аз трябваше да избера. Затова избрах Ванкувър понеже там се зароди идеята ми, Лос Анджелис-всъщност избрахме го заедно с Крис, защото той също участва в изложбата и Лондон понеже тук съм родена, а и вие сте тук.-обясни и погледна към Лео, който се занимаваше с количката. Широко се усмихна, наблюдавайки малкото човече, което я правеше много щастлива.
-Много хубава идея, миличка! Каквото и да става знай, че ние сме до теб и ако ти трябва помощта ни, не се колебай да я поискаш.-каза Сюзън, галейки косата й.-Защо си скъсила косата си?
-Винаги забелязваш, дори и най-малката промяна, мамо. Но не е толкова къса, само няколко сантиметра.-усмихна се Флора широко.
Уилсън се изправи и отиде при Флора, сядайки до нея. Тя веднага го прегърна, защото усещаше напрежение в него и че нещо го притеснява.
-Тате?-Кинжала ги погледна и не му се понрави много да нарича и него така, но на Уилсън дължеше живота си, задето отгледа Флора. Нямаше право да иска това от нея.
-Флори, прости ми! Прости ми, че скрих такава тайна от теб, прости ми за лошото поведение и за всичко, което съм ти причинил.
-Тате, аз не ти се сърдя! Правил си го, за да ме защитиш, за да ме опазиш, затова ти благодаря!-той я стисна силно и целуна косата й.
Лео се приближи към тях, гледайки любопитно и Кевин го пое в ръцете си. Флора го ощипа по бузката, а то се приближи и постави целувка на нейната буза и всички се засмяха. Ясно беше, че и Лео като всички останали хареса Флора.
***
Бяха изминали три дни от както Флора беше в Лондон. През тези дни успя да си навакса изгубеното време с Лео, както и с родителите й, и Фиона.
Имаше уговорка да посети университета, да разгледа катедрите, лабораториите и оборудването им и остана доста впечатлена от всичко, което видя и научи. Запозна се с доста нови хора, които следваха същата специалност. Катрин, Мегън, Ед, Ноа и Лен Ян, с които доста си допадна. До края на престоя си смяташе отново да ги посети в лабораторията. Също така им даде покани за изложбата. А те потвърдиха мигновено, че ще присъстват.
Флора беше изпратила по-голямата част от поканите за изложбата, и й оставаха само няколко. Беше изключително натоварена, тъй като рисуваше още картини, занимаваше с организацията на изложбата и гледаше да отделя колкото се може повече време за Лео и да си играят. Толкова много се привърза към него, че дори го взе със себе си в стаята й, където рисуваше, за да може да се забавлява с него. Тя се изкикоти, когато се сети за Лео как я нацапа с лилава боя по краката.
Телефонът й прекъсна мислите и тя вдигна на непознатия номер.
-Значи си в Лондон и не си ми казала?! И ми пращаш покана за изложба по пощата, защото...коя съм аз, че да идваш лично да ме каниш?! Така ли стана вече?-измрънка наведнъж и сърдито Елинор. Флора захапа долната си устна.
-Извинявай за първото, Ел, но много добре знаеш, че няма как да дойда лично и да те поканя.-нещо се стегна когато си се представи пред онази къща. Беше напълно невъзможно да стъпи отново там.
-Можеш, можеш. Понеже не ми е позволено да излизам, ти ще дойдеш и ще ме поканиш лично, а и ще те видя, и без възражения. Така ще ти простя, иначе ще ти бъда сърдита до края на живота си, задето постъпи така с приятелката си.-Флора замълча за миг, за да усмисли думите й.
-Ел, не мога да дойда. Осъзнаваш ли какво искаш от мен?
-Флора, Луи не ми позволява да излизам, по цял ден съм сама и умирам от скука, а и напоследък започна да остроумничи, но няма да му се получат нещата. Не знам дали знаеш, но Найл, Зейн, Пери и Лиам напуснаха къщата, както и Барбара. Хари почти не идва и остава някъде през нощта, много рядко се прибира. Ако се прибере, то е вечер. Ти ще дойдеш през деня и няма абсолютно никакъв начин да се срещнете. 100% съм сигурна.
Луи също вечер се прибира, затова моля те, ела! Нека се видим!-Флора се замисли. Много искаше да се види с Ел, но не можеше да стъпи там.
-Ел, няма да мога да дойда, ако успееш да дойдеш ти много ще се...
-Флора, казвам ти, че по цял ден съм сама, никой не идва... Ъгх, няма шанс някой да те види. Ела, моля те!-настоя Ел, а Флора се замисли отново. Беше обещала на баща си, че няма да доближава нито един от тях. И наистина тя трябваше да стои далеч, за свое собствено добро. -Хайде, Флора!
-Ел, не мога...на мен също ми е забранено да ви приближавам, а и аз искам да стоя надалеч.-сподели, захапвайки долната си устна отново.
-Дори и от мен?!-Флора затвори очи.
-Ще дойда.-изстреля бързо и Ел изписка радостно.
-О, Боже! Ще дойдеш?!-развика се щастливо, а Флора също се въодушеви, че ще се видят.
-Ще рискувам.-добави Флора, изправяйки се.-След малко съм при теб.-с това затвори.
Тя реши да се обади на Кинжала, за да го уведоми.
-Тате, аз ще отида да се видя с новите си приятели, ще седнем в някое кафене, да не се зачудиш, ако не ме намериш тук.-излъга го. Нямаше никакъв шанс да му каже, че отива в онази къща.
-Добре, дете! Само искам да внимаваш и да се пазиш.-тя кимна и затвори телефона.
***
Флора зави в уличката с колата преди къщата, за да не паркира точно пред къщата.
Загаси колата и усети, че ръцете й треперят. Пое си дълбоко въздух и се опита да се успокои.
-Няма да има друг освен Елинор...няма да има друг освен Елинор.-повтори на себе си, за да си вдъхне кураж. Не искаше да се среща с нито един от тях, за да не бъде неловко.
Тя слезе от колата и се запъти към къщата. Сърцето й щеше да изскочи и спря да се движи, за да може да намали броя на ударите му. Не се получи. Усети, че буца се оформя в гърлото й.
Огледа отново наоколо и леко се успокои, че нямаше нито една кола отпред. След което продължи и без да се бави почука на вратата.
-Флора! - всичко стана толкова бързо, че тя не успя да реагира, а Ел вече я прегръщаше силно.-Липсваше ми, приятелко! Мислех, че никога няма да се видим.-Ел започна да плаче, а Флора я последва, галейки гърба й.
-И на мен много ми липсваше, Ел! Много, много!-каза, а Ел я целуна по бузата.
-Хайде, влез!-Флора последва приятелката си и се настаниха в хола, който изцяло беше променен. Нямаше ги белите стени, старите мебели и всичко, което тя си спомняше.
-Харесва ли ти? Откакто се преместиха другите, решихме да променим напълно къщата с малки изключения разбира се.-сподели Ел, виждайки любопитството на Флора.
-Много добре се е получило, но защо са се преместили?
-Така е по-добре за бизнеса, който въртят. Или нещо подобно. Пък и те са наблизо. Ако нападнат едната къща, другата ще помогне.-Флора кимна.
-Флора, какво е това тяло, което вадиш? Каква е рецептата?-Флора се изчерви и благодари на Ел.
-Храня се по-здравословно, а и пробвах за кратко да тренирам, но спрях. Това нещо не е за мен.-сподели тя, а Ел отново я огледа.-Защо ти забранява Луи да излизаш? Преди не го правеше.
-Заради теб.-Флора повдигна вежди в изумление.
-З-заради мен ли?-Ел потвърди.
-Не било добре да се виждаме, затова те поканих тук, защото не ме интересува какво ми забранява. Хари да не беше правил такива неща. Никой не му е виновен.
-Тогава да си ходя.-Ел я спря и поклати глава.
-Не, имам една единствена приятелка и няма да прекъсна всякакъв контакт с нея.-каза твърдо тя.-Пък и никой няма да разбере, че си дошла. Както виждаш сама съм. А сега ми разкажи за себе си.-Флора се поколеба, но започна да разказва какво е правила в Канада и после разказа за изложбата.
-Нали знаеш, че ще дойда и ще съм плътно до теб.-обади се Ел, а Флора се усмихна и кимна.
-Много ще се радвам. Ако искаш покани и Луи.-Ел кимна.-Ъм, вие с Луи откога ходите?
-Вече 5 години.-Флора се усмихна. Това беше изключително много време.
-Поздравления!-Ел се усмихна широко и благодари.
-Ами ти? Има ли човек в живота ти? Този Крис?-тя поклати глава.
-Не, той ми е просто приятел. Много добре се разбираме.-обясни Флора, гледайки я.
-Интересно, а смяташ ли да...-чуха се гласове и прекъснаха Ел. И двете се спогледаха.-Значи веднъж ще дойдеш и някой ще се покаже. Тц, отиди в кухнята бързо.-Флора директно избяга в кухнята и отново се разтрепери.
Ел се показа в антрето и видя Хари и Мегън да влизат през входната врата. Тя се скри леко.
-Хари, ще те целуна.-сподели Мегън, търсейки разрешение от него и го прегърна. Той й позволи, а Ел затвори очи и обхвана с една ръка челото си.
-Ъм, здравейте! - реши да прекъсне двойката. Сега започна да съжалява за това, че покани Флора тук.
Хари се от дръпна веднага и я поздрави.
-Ще взема нещо отгоре и се връщам.-сподели Хари и се качи по стълбите.
Мегън се усмихна приветливо на Елинор.
-Хей, как си, Елинор?-попита я.
-Просто превъзходно, ами ти?-в момента така се издразни от Мегън, че започна да й отговаря със сарказъм.
-И аз съм добре, благодаря! Преди малко видях Хари и се качих при него. Пътуваше насам.-Ел кимна, а много искаше да извърти очи.
Мегън не беше лошо момиче, даже напротив, но Ел не я харесваше. С дълга черна коса и черни очи, беше нисичка, но с хубаво тяло.
-Мег, ако искаш остани с Ел, защото имам работа.-Мег поклати глава и хвана ръката му, стискай ки я. Ел погледна към него разочаровано от случващото се и той забеляза погледа й.
-Ние тръгваме, чао! - обади се Мег и излязоха.
Ел тъкмо тръгна когато видя Флора, слагаща чантата си на рамото.
-Много съжалявам, Флора! Не знаех, че ще наминат.-Ел забеляза промяната в настроението й, треперенето на тялото й и бледото лице.
-Не трябваше да идвам.-прошепна тя и млъкна. Трябваше да диша, иначе щеше да се задуши.
-Никой не те видя. Не се притеснявай!
-Т-той си има приятелка?-попита едвам Флора и погледна нагоре, а после погледна към Ел, която кимна и сведе глава.-Много се радвам за тях!-каза и отвори вратата.
-Флора, изчакай!
-Ще се видим на изложбата.-едвам, едвам го каза и се затича към колата.
Когато наближи се качи бързо и сложи колана си. Опита се да си поеме въздух, но не успя и напиращите сълзи се плъзнаха по красивото й лице.
Трябваше да не идва, трябваше да рисува в стаята, да се занимава с изложбата, но уви трябваше да научи, че той има приятелка и не коя да е, а точно тази Мегън, с която тя се запозна в лабораторията.
Здравейте! Ето, че юни месец измина и познайте какво? Взех си изпитите успешно! 😍
Както ви бях обещала, че ще кача в края на месец юни и ето главата е качена. Постарах се да бъде дълга, за да ви се реванширам за месец юни.
Надявам се да ви е харесала.
Искам да прочета мненията ви относно всичко случващо се в главата.
Харесва ли ви как се развиват нещата? Пак не се засякоха. Според вас ще се засекат ли някъде или не? И как?
Натискайте звездичката и коментирайте, за да ме мотивирате да пиша, че след сесия музата на човек се губи. :дд
Пс. На снимката горе е Мегън.
Обичам ви! ❤️