15. On the airport
∞ След 2 години ∞
Мелодията, която се чуваше приповдигаше още повече лятното настроение на Флора. Тя беше затворила очи и се излежаваше на шезлонга, наслаждавайки се на слънчевите лъчи по тялото й. Слънцето, мириса на океана, тъй като беше на няколко метра от него, музиката и самата обстановка- всичко това й носеше спокойствие, настроение и щастие.
Изведнъж усети капчици вода по тялото си и отвори очи. Източника на капчиците бяха от скачането на Крис във водата. Той изплува над повърхността на водата и й се усмихна широко, а тя се засмя.
-Той просто е съвършен...и аз искам такъв.-ахна приятелката на Флора и Кристиън. Имаше светла коса и сини очи, и също като Флора се излежаваше мързеливо на шезлонга, позволявайки достъп на слънчевите лъчи до млечнобялата й кожа.
-Аби.-Флора се обърна към нея, а Аби свали слънчевите си очила.-Не знаех, че харесваш Крис. Нали знаеш, че той е свободен и може...знаеш да се получи нещо между вас.-Аби извъртя очи и започна да се смее.
-Флора, през повечето случаи не те разбирам. Трябва да си луда, ако още не си забелязала. Всяка би искала да е на твое място. Виж го само...висок, стройно и мускулесто тяло, мускули, плочки, мускули, мускули...ах! Какво чакаш още?-Аби се забрави, размечтавайки се за бъдещия си мъж. Флора взе чашата със студената напитка и отпи от сламката, гледайки към шареното чадърче в чашата, след което погледна към нея.
-Не те разбрах, какво да чакам?-Аби удари челото си с ръка.
-О, Флора! Крис е луд по теб! Не вижда друга освен теб, а той има ужасно много фенки...не си ли забелязала как те гледа?-Флора стана сериозна, скривайки усмивката си.
-Аби...с Крис сме само приятели и не мисля, че ме възприема като...
-Възприема те!-потвърди твърдо Аби.-По-перфектен от него няма, а и много те харесва и му личи.-Флора погледна към Крис, който плуваше. Възможно ли беше? За нея беше най-добрия приятел, който можеше да има, разбира се, след Елинор, но с нея не бяха се чували скоро. Той й помогна да продължи напред, да помисли за мечтите си и да ги изпълни. Благодарение на него и на Джеймс сега тя беше щастлива и изпълнена с цели и мечти. Но не беше готова все още за нова връзка, а и не искаше да разваля взаимоотношенията си с него.
Крис излезе от водата и се запъти към тях. Флора се изправи и взе кърпа, за да му я подаде- навик, който си бяха създали. Излезеше ли от водата, тя му подаваше кърпа. Той я взе и дръпна ръката на Флора, като тя се озова в прегръдките му. Тя се изкикоти и го гушна, а той обви плътно ръцете си около тялото й. Флора засече погледа си с Аби, която гледаше с поглед „казах ти".
-Мокър си.-каза Флора и се отдръпна от него.
-Рори, не мога да повярвам, че след малко ще трябва да тръгваме към летището, за да те изпратя. –каза с нотка тъга той.
-Няма ли как да останете още малко тук в Лос Анджелис?-намести се удобно Аби в шезлонга. Те бяха тук заради състезанието на Крис по плуване и заради изложбата, която мина вчера. Аби и Крис щяха да останат, тъй като Аби обожаваше да се излежава на плажа, а в Канада беше студено, докато Крис щеше да остане за финала на състезанието.
-Знаеш, че татко ще ме чака в самолета му, а и охраната, която уж добре се прикрива зад храстите и зад палмите, не изпуска нито една моя крачка.-поклати недоволно глава тя, гледайки към мъжа зад палмата с очила. Аби кимна и си сложи очилата отново.
-Забравих, че господин Джеймс е откачалка.-и двамата я погледнаха.-Какво? Да не би да не е истина? Ти вече си на 21, не си на 5. Както и да е, явно се притеснява, но губиш много. Как може да заминеш за мрачния Лондон, вместо да останеш тук? Я виж задават се двама сладурковци и о, боже телата им...-Крис ги погледна и после погледна към Флора, за да види реакцията й, но тя се смееше на Аби. Тя превключи на по-луда своя версия и помаха на двамата, те също помахаха, като единия кимна на Аби, а другия на Флора.
-Няма да мръдна от тук!-проговори Аби, размечтавайки се отново, а Флора започна да се смее на приятелката си. Крис продължи да гледа мъжа, който намигна на Флора и се намръщи.-Даже ще говоря с нашите да се преместим тук.-каза ентусиазирано тя.
-Много ми се искаше и аз да дойда , но трябва да остана за състезанието. Виж се с вашите и раздай поканите за изложбата.-каза Крис, сменяйки темата, а Флора кимна и го прегърна.
-Знам, че ще се справиш. Няма по-бърз в плуването от теб.-той отвърна и й се усмихна.
***
-Ако го изпуснем още веднъж и той напусне Англия, ще ви убия всичките тук. Затова си отваряйте очите!-извика агресивно Зейн, крайно ядосан задето изпуснаха първия път Лукас със стоката за 50 милиона.
Всички от гангстерската група бяха в стаята, където се показваха на екраните всички камери от летището. Те бяха научили, че Лукас ще напусне страната от тук с перука, затова трябваше да не го изпускат, а Зейн се закле, че ще го убие без да ползва оръжие.
Найл отново започна да се хили на състоянието на Зейн, а Хари и Луи се спогледаха и предотвратиха смеха си. Не искаха да го дразнят. Зейн изгледа всички гневно и погледна отново към екраните.
-По-добре следете!-изръмжа, а Лиам потупа Найл, за да спре. Зейн се дразнеше не толкова от Лукас, че им се изплъзна първия път, а от това, че се опита да флиртува с Пери в дискотеката.-Искам да ми падне в ръчичките.
Настъпи тишина и всички се загледаха внимателно във всички хора, които камерите показваха. Както винаги имаше много хора и възможността да не разпознаят Лукас беше огромна.
Една дама застана точно до входа и привлече вниманието на Найл. Беше облечена със светлосиня спортна рокля и носеше бели кецове. Косата й бе прибрана в кок. Тя беше с гръб към камерата и той хубаво я огледа.
-Това маце е за мен!-каза изведнъж той, а Лиам го перна по врата. Той се обърна към останалите и забеляза, че всички гледат към нея. Тя се обърна леко настрани и се огледа, след което извади телефона си. Изведнъж се чу скърцане на стол. Хари стана от него и се изправи.
Никой не му обърна внимание, защото наблюдаваха дамата, която свали очилата си. Изненада се изписа на лицата им, след като видяха лицето й. Моментално всички се обърнаха към Хари, който беше забил поглед в нея. Всички разбраха, че той я е познал по-рано.
-Брато, съжалявам! Не знаех, че е...-започна Найл, а Лиам го ритна, за да спре да говори. Найл го погледна и преглътна, лицето му пребледня. Каква глупост беше изръсил преди малко.
-Аз тръгвам.-промърмори Хари, гледайки я. Нямаше как да бъде тя. Тя беше в Канада, не тук.
Всички се изправиха, за да го спрат. Луи обхвана рамото му, а Хари го погледна, усмихвайки се.
-Спокойно, помислихте си, че ще отида при нея ли?-Луи кимна, а Хари се отдръпна и го потупа по рамото.-Колкото и да ми се иска да смачкам физиономията на Лукас, трябва да тръгвам. Мегън ме чака.-отвърна спокойно Хари и погледна часовника си.-Даже отново закъснявам. Звъннете ми, ако ви потрябвам.-с това той напусна стаята.
-Ти си голям идиот обаче.-извика Зейн на Найл.
-Откъде можех да знам, че е Флора, мамка му. За миг помислих, че съм пътник, но явно на Хари не му пука за нея повече?-каза Найл, повдигайки рамене.
-Тя какви ги върши тук отново?-попита Луи, гледайки я накриво.
-Може да се припознахме или тя да прилича на нея?-добави Лиам.
-Да, затова всички я познахме.-каза Зейн, извъртайки очи досадно.- Дали наистина Хари отива при Мегън? Възможно ли е да е забравил Флора?-всички се спогледаха отново.
-Може би вече от година не е говорил за нея, даже може и повече. Или поне аз не съм чувал за нея от неговата уста.-каза Луи и затвори очи.-Ако е тя, да се маха час по-скоро. Едвам го спасихме от смъртта, втори път не искам да губя брат си, заради нея.-всички кимнаха. След случилото се с Хари, никой от тях не желаеше Флора.
-Вижте кой я заговори.-извика Зейн, излизайки бясно през вратата. Щеше да му види сметката на този помиaр. Всички го последваха, за да хванат Лукас.
Тъкмо когато отидоха там, Флора излезна, а той се запъти да седне при чакащите. Всички се запътиха към него, освен Луи, който проследи къде отива тя. Флора се събра с възрастен мъж, който предположи, че е Кинжала и заедно с него влязоха в черен автомобил. Огледа хубаво и видя, че са следвани от две коли с охрана. Значи наистина се беше върнала. Ядоса се. Нямаше място за нея тук. Градът беше твърде малък за Хари и Флора. Случилото се преди малко напълно го потвърди. Трябваше да си поговори хубаво с Елинор и да научи дали тя знае нещо по въпроса.
След като изчезна колата последва момчетата, които изведоха Лукас извън сградата.
-Ще те убия! Скачаш от Пери на Флора, наистина ще те убия.-изръмжа Зейн напълно загубил самообладание. Започна да му нанася удари, докато Лиам държеше здраво Лукас.
-Още ми е кофти за това, което казах по-рано за Флора.-каза Найл на Луи.-Нямах си на идея, че се е променила така и че е станала още по-хубава.
-Найл, не искам да споменаваш нищо на Хари за нея, дори не му се извинявай. Няма да позволя да се съберат отново. Никога! Те не са един за друг. Просто се саморазрушават. Не знам защо е дошла, но по-добре да стои далеч от него и от нас...ще забраня на Ел да се вижда с нея. Трябва да го пазим от Флора. –сподели Луи.
-Прав си, но в момента говориш за нашата Флора сякаш е някакъв демон. Не забравяй, че той я отвлече и й причини доста неща, също така той оплеска нещата. Не я защитавам, но тя нищо лошо не е направила.-намеси се Лиам в разговора.
-Не искам да губя брат си, разбираш ли ме?! Повече не искам да преживявам същото, по дяволите!-ядоса му се Луи.
-Никой от нас не иска, но просто не обвинявай Флора.-добави Лиам, който също се вбеси. Луи го изгледа и тръгна към колата си. Трябваше да говори с Ел незабавно.
Найл и Лиам се спогледаха, докато Зейн пребиваше Лукас.
Здравейте!
Новата глава е качена и се надявам да ви е харесала. Искам да чуя мнението ви относно...всичко, което се случи в тази глава.
Какво мислите, че ще се случи? Прогнози?
Понеже влизам в сесия, няма да мога да качвам поне до края на юни месец, затова не се изненадвайте, ако няма ъпдейт. Ще трябва да уча за изпити. Но това не значи, че ще изоставя историята. Благодаря ви за подкрепата отново!
Виждам, че първата книга има нови читатели, а някои от вас дори я препрочитат отначало. БЛАГОДАРЯ! Правите ме изключително щастлива.
Успех на положилите изпит днес и честито завършване!
Лек ден! Обичам ви!
