14. Her smile
Флора огледа чинията си и колкото вкусно да изглеждаше, осъзна, че няма да може да похапне. Просто не беше гладна, въпреки че не беше яла от вчера сутринта.
Трябваше да се съвземе и да започне на ново тук, но така и не можеше да го направи. Вместо да се чувства освободена, преродена, готова за новото й „аз" тук в Канада, тя си беше все същата, но беше още по-тъжна от преди.
Осъзнаваше, че не трябва да му мисли много. Знаеше много добре, че трябва да зареже всичко в миналото и повече да не се обръща назад или да се връща. Знаеше и, че Хари не трябва да фигурира в живота й нито сега, нито в бъдещето. Знаеше много неща, но едно беше да ги знае, а съвсем друго да ги изпълни.
Телефонът в хола започна да звъни и Флора се разтърси от мислите си и погледна към Кинжала, който я наблюдаваше.
-Дете, не си докоснала чинията.-започна той, а тя леко му се усмихна и се изправи.
-Аз приключих...ще отида да вдигна телефона...-той кимна и Флора отиде в хола.
-Ало?
-Сладкиш! Мила моя, как си? Какво стана? Добре ли си? Кажи ни, че сме ужасно притеснени с мама.-очите й се напълниха със сълзи щом чу гласа на сестра си. Толкова много й липсваха.
-Фиона! Мамо, тате, много ми липсвате всички! Много, м-много!-гласът й се пречупи и тя започна да плаче.
-Шшш, Флори! Не искам да плачеш!-проговори Уилсън и Флора затвори очи. Чу риданията на майка си.-Сюзън, успокой се! Искам да чуя дъщеря си.-нареди строго.
-Д-добре съм...нали Х-хари не ви нарани?-попита тя и се опита да се успокои.
-Не е, добре сме.-каза той, а тя си отдъхна. Много се зарадва, че са невредими.
-А теб нарани ли те?-попита Фиона, а Флора сведе глава.
-Не...той...е със Сафина.-едвам отвърна тя. Защо тази мисъл я караше да плаче?
-Глупости, сладкиш! Няма такова нещо, използва Сафина, за да може да изкопчи информация от мен. Тази глупачка отвлече Лео, за да може аз да кажа на Хари къде си.
-Какво?-шокира се Флора и прикри устата си с ръка.-Къде е Лео сега?
-С нас е, спокойно! Нищо му няма, къдравият не го е пипнал с пръст, даже ме остави за малко да си излея гнева върху тази малка...
-Нахвърлила си се на Сафина?-изплаши се отново, а Фиона се разсмя.
-Трябваше все пак някой да го направи...виж, миличка, той не е с нея. Не мисля, че тази откачалка може да мисли за друга освен за теб. Когато научи за теб къде си, той реагира...-тялото й се разтрепери от думите на Фиона. Искаше да научи как е реагирал Хари, но баща им я прекъсна.
-Фиона, престани!-скастри я Уилсън, а Флора затвори очи.-С този човек приключихме! Не искам да му се споменава името, а и аз няма да сключвам сделки с млади нехранимайковци повече. Точка! Ние повече няма да ти пълним главата с хиената, защото няма да имаме връзка с него. На теб ти остава да се реализираш в Канада...това е уникална възможност за теб, както с химията, така и с рисуването, както и с всичко, което си пожелаеш. Надявам се, някога да ми простиш за това, че крихме от теб истината.
-Прав си, тате! Не ви се сърдя, ще ми трябва време да свикна с истината...обичам ви много!-прошепна тя. Щеше да свикне с истината, но щеше ли да свикне с реалността без Хари?
-И ние те обичаме много!-обади се Фиона и смениха темата...
***
Кристиън влезе в хола и забеляза отнесеното момиче, седящо на стола и гледащо към прозореца.
-Пак те намирам замислена.-обади се той, но тя не реагира на думите му.-Рори?-пак нищо.-Обърни ми внимание, Рори!-той я побутна по рамото.
-Крис? Кога дойде?-объркано попита тя, а той скръсти ръце.
-Преди малко, но твоя милост не ме отрази.-тя се усмихна леко и повдигна рамене.
-Не съм те чула.-той извъртя очи и се обърна.
-Да, знам. Затова реших да ти покажа какво правя когато съм замислен или тъжен...ето, донесох два от стативите ми, както и тези.-донесе два кашона с бои и четки.
-Ти рисуваш?-попита го тя изненадано и стана, за да отвори кашоните, за да види с какви бои разполага.
-Разбира се. Обожавам да рисувам, но повече обичам плуването и затова повече се занимавам с него, а с рисуването имам само...грамоти. Ако искаш ще те науча да рисуваш?-тя го погледна и му се усмихна широко.
-Аз ще нарисувам нещо, а ти ще го оцениш после, става ли?-попита го, смеейки се, а той кимна енергично.
-Много строго жури съм да знаеш.-тя започна да вади подходящи бои. Щеше да нарисува пейзажа, който се вижда през прозореца.
-Значи ще трябва да се постарая.-той започна да се учудва на това как подбира правилно цветовете, а после и как държи четките, и как нанася първите щрихи върху бялото платно.
-Ти да не би да умееш да рисуваш?-попита я той, наблюдавайки я.
-Знам две-три неща.-каза, а той повдигна вежда и тя се изкикоти.-Добре де, като малка ходех на рисуване, но още от преди това рисувам. Обожавам да рисувам!-каза тя усмихнато.
-Браво, защото носех барета и маркер за мустаче...спаси ме да правя опити да те разсмивам като художник-актьор.-тя отново се изкикоти.
-Може и да импровизираш сега.-пошегува се, а той започна да се смее.
-Ясно искаш да ме видиш с мустаче.-тя поклати глава и се приближи към него.
-Благодаря ти!-прегърна го, а той без да се бави обви ръцете си около нея.-За това, че си тук! И затова, че проявяваш такова търпение към мен.-той се усмихна и кимна с глава. Думите й го зарадваха изключително много.
-За теб винаги!
Искаше да й помогне и сега като откри още една нейна страна, нищо нямаше да го спре. Щеше да изчисти и да заличи напълно Хари от съзнанието й. Беше изключително сложна, почти невъзможна за изпълнение задача, но за нея си заслужаваше всеки опит. Усмивката й го омагьоса и скоро той се присъедини към рисуването, рисувайки женски силует с огромни прилики на момичето, което беше до него и изпълваше с цветове бялото платно.
Хей!
Леко къса се получи, но предпочетох да я кача отколкото да ви оставя в напрежение още една седмица. :дд
Надявам се, че ви е харесала.
Какво мислите за Кристиън? Харесвате ли го?
Другата глава ще бъде по-дълга и много по-динамична.
Благодаря ви за търпението и подкрепата!
Не забравяйте да натискате звездичката и коментирайте! И знайте, че Чика ви обича! Ако имате въпроси знаете къде.
До скоро! <3