13. Only her
Сафина стана свидетел на всичко, което се беше случило преди малко. Тя беше чула всяко признание, всяка дума, както и всички звуци от блъскане, чупене и крещене. Реши да слезе по стълбите, след като видя Флора да напуска тази почти празна къща.
Сафина огледа хола и видя, че Хари е на колене на пода с гръб към нея.
-По принцип не бих повярвала дори и да го видя, но Стайлс ти си бил наистина влюбен в приятелката ми. Никога не бих повярвала, че ти ще изпитваш подобни чувства.-каза със сарказъм думите си, скръствайки ръце.
-Майната ти!-каза с дрезгавия си глас Хари, гледайки в пода. Никак не му беше до Сафина в момента. Истината беше, че никога не му е било до нея.
-Тцтц, не така де. Защо точно в нея? Хм?-попита го, а той се изправи, обръщайки се към нея, а тя отстъпи с крачка назад за всеки случай. Май трябваше да спре да се заяжда с него.
-Наслаждаваш се на гледката, нали?-изръмжа той, а тя преглътна и поклати глава отрицателно. Очите му бяха зачервени, а лицето изморено и бледо.-Мамка му, не си мисли, че като съм в такова състояние ще търпя шибаното ти поведение и като цяло теб.-Сафина облиза устните си и кимна с глава. След което тръгна към него.
-Аз изпълних моята част от плана, сега трябва ти да изпълниш своята част.-каза със съблазнителен глас и посегна с едната си ръка да докосне тялото му, но той не й позволи.
-Не мога да повярвам тъпа ли си, или да? Ти си мислеше, че наистина ще си легна с теб през цялото това време? Никога! По-скоро ще повърна! Запомни го! Никога няма да си простя, че те целунах пред Флора...беше достатъчно глупаво от моя страна, не очаквай да я нараня повече.-Сафина зейна с уста от обидните му думи.
-Добре, че те заряза. Не заслужава такъв като теб.-изпусна се тя и млъкна, осъзнавайки какви ги е наговорила.
-Добре, че Джаред те заряза. Не го познавам много, но такава услуга си е направил, че бих му звъннал, за да му съобщя.-думите му докоснаха нерв и тя преглътна няколко пъти преди да се разплаче.
-Защо го намесваш? А? Някой да те е питал за него?-извика тя, плачейки и размазвайки си грима.
-Някой да те е питал за Флора? Нима не искаш да спиш с мен, за да си го върнеш на Джаред?- тя сведе глава, защото беше прав.- И ти си шибано прецакана в мозъка като мен.-допълни.- За Флора убивам...за нея всичко ще направя...Колко искаш, за да забравиш напълно за нея и повече никога да не я доближаваш?-тя избърса сълзите си и спиралата, както и очната линия останаха по ръката й и лицето.
-Няма да е евтино, да знаеш.-обади се, а Хари извъртя очи. Не се съмняваше в това.
-Колкото искаш, само се разкарай от живота й.-тя се съгласи и се договориха.
Сафина напусна къщата с договорени милион долара, къща в Австралия и самолетен, еднопосочен билет за там. Хари уреди всичко по телефона, след което напусна къщата, за да изпълни желанието на Флора. И то беше да освободи баща й, както и всички останали.
***
След като освободи Кинжала и всичките му хора, Хари напусна Канада. Беше говорил по телефона с хората му в Лондон да освободят семейство Уилсън. В самолета си, той се отдаде на алкохола и цигарите, за да притъпят сетивата и най-вече мислите му. Раните и синините причинени от Кинжала трябваше да бъдат почистени, но както винаги той ги игнорира. След Флора не искаше никой да му лекува раните.
Беше му станало навик Флора да почиства раните му по-най внимателния начин, по който само тя можеше. Само тя. Той се засмя самосъжалително. Най-голямата му рана, която зееше в ляво можеше отново само тя да я излекува и запълни напълно.
Но много добре осъзнаваше, че това няма как да се случи. Предстоеше му да кацне в Лондон, а сърцето му беше във Ванкувър в едно определено малко и крехко телце. Остави го там за по-сигурно. Все пак вътре в сърцето му живееше тя.
Телефонът започна да звъни и той премести поглед върху него, дръпна си от цигарата и реши, че няма да му вдигне. Търсещият не се отказа обаче и продължи да настоява.
-Найл, какво искаш?-каза провлачено Хари срещу телефона.
-Пиян ли си? Затова ли не ми вдигаш?-обади се недоволно Найл.
-Не съм.-уточни Хари и вдигна бутилката, за да си налее чашата отново, но не я уцели и течността се разля по масата. Той вдигна бутилката и я насочи директно към устните си, за да не хаби течността напразно.
-Да знаеш, че те чакаме на летището, понеже Кларк ни каза, че пътуваш към Лондон.-каза Найл, чувайки звуците от гълтането.
-Мдобре.-сподели и отново надигна бутилката. Беше му трудно хем да пие, хем да държи телефона, затова го постави на масата, без да натиска червената слушалка. Найл говори още малко и разбра, че Хари вече не го слуша и затвори.
Той изпи до дъно бутилката и я захвърли нанякъде. Допуши му се отново и си изкара с доста усилия цигара от кутията. Докато се бореше с кутията, с лакът събори запалката под масата и не обърна внимание. Започна да я търси, но не успя да я намери и се отказа.
Постави ръцете си и главата върху масата, чудейки се какво да прави и притъпената уж мисъл за Флора изникна.
„Дължим си да се забравим...напълно и то!"
-Няяяма!-извика провлачено и удари с ръка по масата.-Чу лии? Ня'маа!-той сви вежди и скоро се отнесе...
***
-Хари...Хари.-той чу името си и усети потупване по рамото му. Стисна очи раздразнено и потърси възглавница, за да си скрие лицето си, но не намери такава, а напипа стената.
-Какво?-промълви и отвори очи рязко, след което ги затвори.
-Каза, че ще легнеш, какво правиш на пода, по дяволите?-каза му Луи и изцъка. Хари се съвзе и се огледа. Беше на пода в стаята им с...Флора. Той се изправи като попарен и излезе веднага от стаята.-Какво ти става?-попита крайно объркан Луи.- Снощи изобщо не можахме да поговорим, защото беше неадекватен.
Хари се опита да си спомни за снощи, но нищо не си спомни както винаги. Затвори вратата на тази стая и си напомни да вземе катинар за нея и да я заключи завинаги. Там нямаше да стъпи никога повече.
-Има свободни стаи тук, нали?-при думите му Луи го погледна тревожно.
-Брато.-започна тихо.-Какво стана в Канада?-Хари го погледна и затвори очи.
-Не ме питай...-преглътна буцата оформяща се в гърлото му и слязоха долу.
-Между другото все още миришеш на алкохол.-добави Луи, а Хари повдигна рамене. Имаше ли значение вече? Така или иначе щеше да излезе да се напие някъде.
-След малко излизам и без това.-отговори и влезна в хола където бяха Ел и майка му.-Къде са останалите?-попита, не толкова заинтересован. Просто не искаше да му задават въпроси, но знаеше, че от тях нямаше да се отърве.
-Забрави ли, че имаме задачи за вършене?-потупа го по рамото отново Луи, а той кимна вяло.
-Сине! Най-сетне се върна.-тя стана и го прегърна, а той обви едната си ръка около нея.
-Здравей, Хари!-обади се Ел и той й кимна. Тя толкова много му напомняше за Флора. Спомни си как тя се смееше с Ел и затвори очи.
-Е, разказвай, какво стана в Канада?-Хари въздъхна и погледна към тавана, след което погледна към тях.
-Съсипах всичко отново...просто нищо ново на хоризонта.- сподели и леко се усмихна, но не му се получи. Не трябваше да плаче пред тях, затова се стегна. Последно беше плакал когато Флора се беше влошила и вчера когато тя се отказа от него. Само тя го беше виждала толкова слаб.
Разочарованото лице на Флора възникна в ума му и той затвори отново очи, но така вместо да изчезне, то се изясни още повече.
Изпита срам да сподели какви ги е свършил и как чрез глупостта си е изгубил най-важния човек за него.
Сподели им все пак, разказвайки им всичко.
-Не си хабете думите, аз никога няма да си го простя... просто...ъгх...не знам как ще живея без нея...
Луи, Ел и Анн го гледаха, и тримата бяха шокирани и не очакваха да чуят подобни думи. Луи осъзна, че на Хари ще му бъде ужасно трудно да продължи без Флора, даже според него беше невъзможно. На Ел й стана много тъжно задето Флора е останала в Канада и задето Хари й е причинил подобно нещо. Анн не одобри постъпката на сина си.
-Хари, тя не го заслужаваше. Тя е толкова добро момиче, трябваше да я изслушаш...заради теб няма да имам най-добра приятелка.-каза Ел и се разплака. Погледна към Луи и напусна хола.
Хари обхвана къдриците си с едната си ръка и ги издърпа. "Заслужавам си го. Аз съм виновен!"
-Знам, но мен ме боли много повече от теб, Ел! Тя е моят смисъл за живот.-обади се Хари, гледайки нервно. Затъваше все повече и повече. Потъваше в тинята, която сам беше създал и сега не можеше да плува в нея.
-Защо си избързал, сине? Трябваше да я изслушаш, ние ти казахме, че тя не те е оставила, че има нещо съмнително във внезапното й заминаване, но ти...
-Знам... знам.-едвам каза и се обърна към вратата.
-Къде отиваш? Зейн те иска при него, за да се договорите с Греъм за стоката.-каза му Луи, който не искаше да го съди и да го кара да съжалява още повече. Беше му приятел и не искаше да го тормози допълнително.
-Вярвам, че ти и Зейн ще се справите отлично.-съобщи Хари и тръгна към вратата. Не го интересуваше нищо. Просто искаше да спре да мисли за щетата, която нанесе на любимата си.
-Къде отиваш?
-Не знам и аз, просто не искам да съм трезвен. По-малко боли когато съм пиян. И не ме спирайте, така или иначе си провалих шибания живот.- думите накараха сърцето на Анн да се свие, а очите й да се насълзят. Луи остана на място, гледайки напускащия си приятел.
-Страх ме е, Луи!- проплака жената, а той я погледна тъжно.
-Мен също. Когато не реагира бурно е опасен за себе си. Не знам как, но тя толкова много му повлия, че той се промени. Показа, че има чувства, но точно от това трябва да се страхуваме.
-От кое?-объркано попита жената.
-Няма я, за да го успокои. Никой освен нея няма да може...
Хей! 🤗
Изненадани, че има ъпдейт?🤔 😍
Надявам се да ви е харесала главата.❤
Както ви обещах главата беше за Хари.
Какво мислите?😭❤
Чакам с нетърпение мнението ви за главата. ❤ И разбира се, не забравяйте да натискате звездичката⭐.
Направихте ме адски щастлива от броя на преглежданията на миналата глава, гласуването и най-вече коментарите. Благодаря ви много! ❤❤❤
Въпроси знаете къде. 😘
Обичам ви!❤