12. Keep her safe, please
Кристиън, Флора и Кара седяха в градината и мълчаха. Кристиън беше обвил ръце около тялото на Флора, за да я топли, тъй като беше забелязал, че тя трепери. Тук времето беше по-хладно от Лондон и затова тя не беше свикнала с него. Тя беше спряла да плаче, но Кристиън и Кара виждаха, че тя беше умислена и не беше духом с тях. Гледаше отново в една точка, а Кара тъжно я наблюдаваше. Все още не знаеха какво се беше случило, след като я отвлякоха, но не смееха да я притискат, нито да я разпитват. Тя сама трябваше да им сподели, ако желаеше.
Кристиън я придърпа по-близо към тялото си. Въпреки че беше възможно тя да го отблъсне, той рискува. Тя не се отдръпна, а се сгуши в него. Беше й доста студено, а не искаше да се прибере в къщата. Искаше да диша чист въздух. Имаше чувството, че ще се задуши вътре.
-Рори, сигурна ли си, че е добре да останем тук? Трепериш...-прошепна той, държейки я. Внимаваше да не я издразни с действията си и думите си.
-Н-не искам вътре. Студено е тук, но вътре е задушно.-проговори тя и погледна към къщата на Крис. Той се спогледа с Кара и тя стана, за да й донесе нещо да се загърне.
-Ще ви направя чай, деца.-сподели възрастната жена и се прибра. Тишината стана още по-голяма, но никой не смееше да я наруши. Флора дори не беше тук, тревожеше я нещо, но нищо не споделяше.
Минаха още няколко минути и Крис реши да попита Флора.
-Рори? Този тип нарани ли те по някакъв начин? Удари ли те?-тя вдигна глава, поглеждайки към небето, за да не се разплаче. Тя стисна устната си, но не успя.
-К-крис...той не ме е удрял и никога няма да го направи, н-но...ме р-рани. Направи рана, която...-тя се разплака горчиво и той я се опита да я успокои.-...която няма да зарасне.
-Какво е направил? Кълна се, че...-тя го прекъсна.
-Целуна приятелката ми Сафина пред мен. Каза, че не са заедно, н-но...-тя млъкна и започна да хълца, плачейки. Крис стисна очи и затегна юмруци. Какво е направил този глупак? Как е посмял да го извърши пред нея?
-Къде е той?-повиши тона си, а тя го погледна изплашено.
-Н-не знам, но се надявам да напусне Канада и да не създава проблеми...
-Как може в такъв момент господин Джеймс да го няма?-измрънка той, прокарвайки ръка през косата си нервно.-Щеше да му разкаже играта.
-И-и аз така си мислех, но той е отвлякъл и него...
-МОЛЯ!?-извика Кристиън, губейки контрол над себе си.-Как е възможно това?
-Беше ми казал, че ще направи абсолютно всичко за мен.-изсмя се нервно тя и избърса сълзите си, и продължи да плаче.
Кара дойде с поднос и топло одеало. Тя видя, че Флора отново плаче и се натъжи отново.
-Заповядайте, деца! –сервира им чашите с чай. Флора благодари и се загледа в парата излизаща над чашата.
-Изпийте го, за да се стоплите! Ето и одеало да се загърнеш, миличка.-каза Кара и обви одеалото около тялото й, като Кристиън веднага обви ръцете си около одеалото отново.
Отново настъпи тишина, само потракването на лъжичката в чашата на Кара се чуваше. Кристиън беше зает да държи Флора, а тя си гледаше парата над чашата.
-Онзи мръсник докосна ли те, Флора?-тя чу дрезгавия глас на Кинжала и погледна към входната врата. Той беше там и отиде при тях. Едното му око беше синьо, почти черно и когато го видяха всички се шокираха.
-Тате?-Флора се изправи и изтича, за да го прегърне, без да се замисля върху действията си. Кинжала се изненада от действието на дъщеря си, но най-вече от думата, която тя произнесе.
Той обви ръцете си също около Флора и я притисна до себе си.
-Мислех, че никога няма да го чуя от теб, дете мое.-прошепна срещу косата й.
-Много съжалявам!-проплака тя, а той погали главата й.
-За кое?
-Знам, че Хари ти е посинил окото и то заради мен...съжалявам много!-тя стисна очи, а той се отдръпна и обхвана лицето й.
-Недей. Той ще си плати. Идвал ли е тук?-тя кимна и забеляза, че има кръв по бялата му риза захапа устна.-Нарани ли те?-тя поклати глава, а той си отдъхна.
-Всичко приключи между нас.-обясни Флора.
-Затова ли ме освободи?-при думите му, тя го погледна изненадано. Нима той беше изпълнил желанието й?
-Аз го помолих...-промълви тя, гледайки към дървото пред нея замислено. Кинжала се изненада от отговора на Флора и се зарадва. До сега никой не го е било грижа за него, освен покойната му съпруга.
-Ще му върна всичко, няма да го оставя така.-тя веднага го погледна, като попарена.
-Не искам повече война, моля те! Той няма да ме доближи повече.-потвърди тя, гледайки сериозно.
-Аз не мисля така. След всичко, на което станах свидетел...-веждите й се свиха въпросително и той забеляза това.
-Когато ме отвлече, добре ме подреди, но и аз не остнах по назад. Беше гневен и освен името ти, друго не повтаряше, това копеле...А сега не можах да го позная. Сякаш торнадо беше преминало през него. Освободи хората му, които ме пазеха и остана насаме с мен. Отвърза ме и аз го нападнах веднага, а той не се опита дори да се защити. Тъкмо щях да му нанеса последен удар, когато успя от кашлицата му да каже: „Пази я, моля те!"
Флора не издържа и се свлече на тревата.
-Не си го убил, нали? Кажи ми, моля те! Кажи ми, че не си! Кажи ми!-изплака тя. Състоянието й не беше розово. Днешният ден я изцеди напълно и ако чуеше още нещо за Хари, наистина щеше да колабира.
-Не съм, след думите му не го направих.-призна Кинжала и тя изпъшка силно, а Крис дойде и я изправи.
-Сърцето ми няма да може да издържи, ако науча още нещо за Хари днес.-изплака тя. Въпреки всичко, тя не искаше Хари да умира заради нея.
„Пази я, моля те!" думите на баща й отекнаха и тя стисна очи. Как щеше да продължи след всичко случило се днес? Как щеше да се изправи, като беше смазана и залепена за пода? Нямаше никаква сила. Щеше ли да бъде същата след всичко? Как щеше да живее? Сърцето й щеше ли да си събере частиците и да се сглоби отново? Щеше ли да успее да го залепи и да изтрие оттам Хари напълно без и следа да остане от него там? Все въпроси, на които тя не можеше да си отговори.
Крис обви ръка около рамената й и я вкара в къщата, трябваше да си почине. Не искаше никога повече да я вижда отново толкова слаба и пречупена.
Кинжала не му се понрави постъпката на Кристиън, но после щеше да си поговори с него затова, че докосва дъщеря му. Като се замислеше той беше идеален за дъщеря му, но в такъв момент не искаше тя да се забърква с друго момче и да бъде наранена отново, но от друг.
Здравейте, новата глава е тук и се надявам да ви е харесала. И аз рухнах заедно с тези двамата. Ах, Хари...Ах, Флора. 😭😭💔💔
Вие какво мислите?
Другата глава ще бъде за Хари.❤
Моля ви, натискайте звездичката⭐ долу в левия ъгъл на екрана, коментирайте, за да чета мненията ви, както и да се мотивирам от тях, разбира се.❤❤❤
Благодаря ви за подкрепата! ❤
Ако имате въпроси, знаете къде.
Лека вечер!