11.Forget me...completely
Флора изгони и третото момиче и се върна вътре в къщата при Хари. Той беше с лице към нея и я наблюдаваше с поглед, който тя изобщо не искаше да анализира какво може да значи. Светът, в който тя живееше беше разрушен от същия човек. Всичко се беше преобърнало с краката надолу.
Тя се приближи до него и със сила го блъсна и той залитна назад неподготвен. Тя мина покрай него и взе стола, преобръщайки го. Масата, на която имаше чаши и бутилки с алкохол, Флора ги събори всичките, без да се интересува, че ще се счупят и че ще я наранят. Душата й вече беше наранена.
-Ти си виновен!-извика тя, след като чашите се изпочупиха и алкохола се разля навсякъде по пода и дивана. Бутна силно масата и после взе падналата здрава бутилка от пода и я захвърли срещу стената, и тя се пръсна на хиляди парченца.
Хари наблюдаваше отстрани случващото се и алкохолът, който беше изпил изобщо не беше достатъчен, за да притъпи емоциите и мислите му. Трябваше да се смее на действията на Флора, но не го правеше, просто сърцето му се стегна от гледката пред него. Невинното, кротко момиче чупеше и събаряше...точно като него.
-Пренебрегнах родителите си, не слушах сестра си, приключих приятелството си с Питър, за да не го убиеш...все неща, които като се замисля никога не бих извършила. Но заради теб ги извърших едно по едно. Повярвах на думите ти и действията ти и се превърнах в един зависим човек, който знаеше да повтаря само Хари, Хари, та Хари.-тези думи го резнаха и той сви вежди, ставайки сериозен.
-Някой да те е карал да го правиш, по дяволите!?-извика насреща й той, събаряйки шкафа до себе си. Но това никак не го успокои, искаше още, но нямаше подходящи мебели.
-Ти ме накара! Ти ме заплаши с родителите и близките ми! Боят над Джаред не ти ли говори нещо?! Имаше някаква мания да ме притежаваш и всичко да става, както искаш ти. Въпреки всичко и всички, аз ти повярвах, влюбих се в теб. Видях нещо в теб, което сега никъде не откривам...Фиона беше права, преструвал си се.-каза му откровено.
-О, нима!? Ти си експерта по преструване! Защото ми твърдеше, че ме обичаш, мамка му, а щом онзи шибаняк се завърна и ти реши, че вече си влюбена в него.-тя поклати глава разочаровано.
-Наистина ли вярваш на думите, които току що изрече?-попита го, гледайки го серизоно. Не искаше да му признава какво направи за него, само за да може Кинжала да го остави жив.
-Да.-тя преглътна тежко от отговора.-Нищо не те оправдава, мамка му! Къде е той да му видя сметката?-Флора затвори очи и отново го погледна.
-Има ли значение? Какво имаш да уреждаш с него, като Сафина горе те чака?-на Хари му кипнаха и избухна. Значи го прикриваше, а?
-Мамка му, да, чака ме! Още от...-тя не искаше да чуе думите му и го прекъсна.
-Искам да си ходя!-каза твърдо, мислейки какво наистина се е случило между него и Сафина.
-Няма да мръднеш оттук, нима забрави поста си? Трябва да...-тя изписка силно и той се вторачи в нея.
-СТИГА! Съсипа ми живота и продължаваш да го правиш! На хиляди километри съм от семейството ми, преживях толкова много заради теб, държах се грубо с хората тук дори и с истинския ми баща, вече дори и не съм същата и то заради теб и ти какво правиш? Продължаваш да ме нараняваш и да ме караш да съжалявам за всичко, което съм направила за теб.-каза, крещейки силно.
-Ти съсипа моя живот!-изръмжа гневно, а думите й го вбесиха още повече.-Бях си много добре с различните барбита всяка нощ. Нямаше те в живота ми, и не мислех за теб, но от както се появи всичко се обърка. – този път неговите думи прекършиха Флора и тя преглътна тежко. -Мамка му, мамка му! Ти беше единственият човек, на когото се доверих. Доверих ти се, а ти знаеш, че не допускам никого до себе си. И какво направи, по дяволите? Целуна онзи шибан слабак и ме напусна, бягайки с него. Кой кого продължава да наранява сега, хм? Като много добре знаеше от какво ме е страх. И ти сбъдна страха ми. Заряза ме! Мамка му!-довърши, викайки.
-Мислиш, че съм го направила нарочно ли? А не ти ли премина през ум, че собственият ми баща може да ме е накарал насила да те оставя?-тя започна да плаче, не можеше да издържи на такова напрежение, а думите, които й наговори Хари я нараниха още повече. Лицето му се промени щом чу думите й и отвори уста, за да каже нещо.-Не говори! Исках да скрия това от теб, не исках да ти казвам, но ще го направя. Кинжала беше намислил да те убие и ми предложи условието да забравя за теб и да те оставя, за да може да не те убие. Съгласих се, но трябваше да целуна онова момче пред теб, за да може ти да ме намразиш, за да не ме търсиш никога повече. Никак не ми беше лесно, защото знаех, че ще бъдеш съсипан, но Кинжала това целеше. Не исках да ти го причинявам, но го направих, за да останеш жив. По-добре наранен от мен, отколкото мъртъв заради мен, разбираш ли?-тя стисна очи, а сълзите не спираха да се стичат по бузите й.-Когато дойдох тук стана още по-зле. Състоянието ми се влоши, депресия, не се хранех...молех се постоянно да останеш невредим от всичко случило се...
-Флора...-започна той с насълзени очи, а тя поклати глава, за да спре. Нямаше да му позволи да говори. Сега беше неин ред.
-И сега разбирам, че си бил добре и искрено се радвам, че К-баща ми е изпълнил обещанието си и не те е убил.-млъкна за момент и следващото, което щеше да каже я накара да се разплаче още повече.-Ходиш със Сафина...-тя млъкна отново за миг.-..от всички възможни момичета..и прислужница?-той поклати глава отрицателно и тръгна към нея. Той осъзна чак сега колко много е наранил Флора. Искаше, но не очакваше толкова. В опитите да я нарани, той не само го направи, но и я накара да се чувства нищожна.
-Край!-думата, изречена от нея, го закова на място.
-НЕ! Флора, аз...прости ми!-проговори той, гледайки я изплашено. Не можеше да я изгуби. Не и сега.
-Не, аз бях до тук!-каза категорично.
-Флора, исках да ти го върна, не съм знаел, че Кинжала е поискал такова нещо от теб. Затова използвах Сафина, а по дяволите...мамка му...прислужницата беше жалко оправдание да те задържа близо до мен, а и...да те нараня. Исках те до мен, бе значение как щеше да те накарам да останеш.-каза на един дъх той, дишайки тежко, а тя го гледаше.
-Това не те оправдава.-сподели тя тихо и избърса сълзите си, поемайки си въздух.-Освободи родителите ми, включително и Кинжала, не го наранявай, след като вече знаеш истината. Върни се в Лондон със Сафина и не ме търси. Дори и да знаеш къде съм, забрави ме. Мисля, че си го дължим.-допълни, гледайки го в очите, а той я доближи и обхвана раменете й
-Сафина никога не ме е интересувала. Чуваш ли?-тя го гледаше и не каза нищо, а той продължи: -Мислиш, че си го дължим?! Кое си дължим? Да се забравим ли?-тя кимна непоколебимо и веднага след думите му
-Да! Дължим си да се забравим...напълно и то!-каза тя и си пое въздух.
-Не мога без теб! Дори за секунда не си излизала от ума ми, не ми го причинявай...достатъчно се мразя за всичко, което ти причиних. Ще полудея, ако ме оставиш от глупостта ми. Глупак съм, Флора, че се усъмних в теб. Голям глупак съм, но не ме оставяй, моля те...-късно беше за извинения, а тя искаше просто да си тръгне.
-Сбогом, Хари! Изпълни това, което те помолих...-тя се отдръпна от ръцете му и тръгна към вратата.
-ФЛОРА!-той извика и се обърна да я последва, но видя, че нея вече я няма. Един глас му прошепна да я последва, а по-силният глас му извика да послуша Флора. Те започнаха да спорят кой е прав, а Хари ги игнорира, падайки на колене. Реши да послуша по-силния глас.
Мразеше се до смърт, задето искаше да я нарани, задето послуша Барбара, задето състави план, задето намери Сафина онази нощ, задето използва бебето Лео, задето дойде тук и я нарани, задето целуна Сафина пред Флора, задето я нарече прислужница, задето я излъга, че е бил по-добре без нея. Глупости, глупости, глупости. Прокле се наум. Искаше да се пребие, но нямаше как. Тя беше единствената, която направи живота му да има смисъл, тя го направи хубав, накара го да мечтае, да мисли за бъдещето си с нея, да мисли за нея, а не само за себе си. Тя, тя, тя...винаги е била тя, но той късно го осъзна.
„Дължим си да се забравим...напълно и то!"
Думите отекнаха в главата му и той започна да плаче като дете. Беше изгубил доста хора, но тази болка беше непоносима, сто пъти по-жестока, хиляда пъти по-силна. Беше я губил няколко пъти, но този път усещаше, че наистина е завинаги. Видя в очите й, че я беше разрушил и се намрази още повече.
-Флора, не мога без теб!
***
Флора си хвана такси и много трудно обясни на шофьора за къщата на Кристиън, тъй като не знаеше нито адрес, нито фамилията му, но поне се сети, че баща му е министър и шофьорът се сети, точно когато тя се отчая да му обяснява.
-Но то е чак в другия край на града.-обясни той.
-Няма значение, аз там ще ви платя, обещавам.-добави тя и той се съгласи. Тя не пророни нито една сълза по време на пътуването. Просто мислеше за случилото се преди малко и за всички думи, които Хари й каза и за всичко, което й причини.
След час пътуване, шофьорът я уведоми, че са стигнали, а тя слезе и му каза да изчака. Без да се бави хукна към вратата на къщата на Крис. Той беше в градината с Кара и щом ги видя извика силно:
-Крис!-те се обърнаха и той щом я зърна, стана и се затича към нея. Кара го последва. Флора също се затича и го прегърна силно, започвайки да плаче.
-Рори, какво става?-попита я притеснено, притискайки я плътно до себе си.
-Т-трябва да платим на таксито, чака отвън.-каза тя, запъхтяно и Кара уведоми, че ще се оправи.
-Миличка, нарани ли те?-тя поклати глава и го стисна силно.
-Беше прав, т-татко също.-каза тя, а той не каза нищо. Реши да я остави да си излее всичко, прегръщайки я.
Здравейте, мили мои! ❤❤❤
Главата е качена и се надявам да ви е харесала, защото моето сърце се разби докато писах тази глава. 😭❤
Та какво мислите?
Благодаря ви за всичко!❤
Бихте ли чели нещо различно от мен, което не е фенфик например? 🤔
Видяхте ли новата корица на първата книга Mine? Харесва ли ви? 😊❤
Въпроси, ако имате знаете къде.🌼❤
Лека вечер!