10.Enough
Кристиън се завърна от състезанието по плуване в Отава и нямаше търпение да се види с господин Джеймс и Рора, и да им сподели добрата новина. Остави си багажа в стаята и набързо се преоблече. Беше изморен от пътя, но после щеше да почине, след като ги види. Огледа се в огледалото и пооправи косата си, не трябваше да бъде рошав пред тях.
Когато беше готов, излезе от къщата си и се запъти към съседната. По пътя се замисли за Флора и затова дали вече не се е съвзела поне малко. Беше й взел подарък от Отава и се надяваше да го хареса.
Входната врата беше полуотворена и той се усъмни. Никога до сега не бе заварвал вратата така. Дали пък Флора е избягала?
При мисълта, Кристиън хукна навътре, за да говори с господин Джеймс за това какво се е случило. В хола нямаше никого, затова той отиде в кухнята, за да провери за Кара.
Влезна и видя, че Кара плаче седнала на стола до масата, а това, което е приготвяла беше зарязано върху плота.
-Кара, какво става?-веднага попита. Мисълта, която по-рано му премина май наистина беше истина.
-К-крис? О, господи. Добре, че поне ти дойде.-каза тя и се разплака още повече. Той се приближи към нея и обхвана раменете й.
-Кара, какво се е случило? Притесняваш ме, къде са Рора и господин Джеймс?-попита я, гледайки изтормозеното й лице.
-Н-не знам...господин Джеймс го няма от снощи, не се върна и аз не казах нищо на госпожицата, н-но...-тя не продължи, защото сълзите й я прекъснаха. След кратка пауза продължи. -Д-днес докато готвехме с нея, дойдоха много хора с черни маски и ни изплашиха.-Крис я слушаше внимателно.- И ние си помислихме, че може да са изпратени от господина, но тя започна да се радва и да ме прегръща. Каза ми, че е знаела кой е...
-Не!-извика Крис, прекъсвайки я.-Не ми казвай, че е тръгнала с него!?-тя поклати глава.
-Не тръгна, той насила я изкара от къщата. Исках да я спася, да се намеся по някакъв начин, но тя не ми позволи. Т-той се държеше грубо с нея, блъсна я срещу стената и я затисна. Искаше да знае за първата й любов, а тя се опитваше да го успокои, но не й се получи. Дойде някакво момиче, което викаше името: „Хари".-той стисна очи. Не можеше да повярва какво се беше случило докато го няма. Точно в този момент трябваше да бъде до Флора.
-После те се целунаха, а нашето момиче се свлече на пода и заплака, гледайки ги. И тя започна да се дърпа, не ги искаше повече в къщата и тръгна към мен, но той не й позволи и буквално я изнесе от къщата...и сега не знам къде е, а господин Джеймс го няма...какво ще правим Крис? Как ще си върнем момичето? Аз тъкмо успях да го изкарам от стаята, за да готвим, а сега?-той я прегърна, за да я успокои, но самият той не беше никак спокоен.
-Кога тръгнаха?-попита я.
-Преди малко, мислех си, че ще вземат и мен, но не го направиха.-обясни тя. Крис затвори очи. Нямаше си на идея къде и как да намери Флора и какво да прави. Без господин Джеймс, той беше с две вързани ръце.
-Ще я нарани ли?-попита го, а той поклати глава.
-Можем само да гадаем, но докосне ли я...аз ще стана убиец.-тя преглътна тежко и стисна очи.
***
Флора влезна в непознатата къща и се огледа, Хари вървеше плътно зад нея, за да не я изпусне и отново да му избяга. Тя си отстоя правото да не бъде докосвана, затова и той вървеше зад нея, но не отдалечено. Сафина водеше, тя първа влезе в къщата и се запъти към втория етаж.
Къщата си беше най-обикновена. Нямаше много мебели и вещи за големината й, но с тези, които бе обзаведена бяха достатъчни. Хари я беше наел, за да прекара престоя си тук, не искаше хотел, а и къщата му трябваше за плана.
Флора остана в голямата стая, която тя предположи, че е хол и отново огледа мястото. Не искаше да бъде тук в момента, но нямаше никакъв избор, особено когато Хари вървеше по нея, без да се отдалечава дори и милиметър от нея.
След като се качиха в колата, тя спря да плаче. Сърцето й беше разбито на парчета, болеше я. Никога не беше очаквала, че Хари ще й изневери със Сафина, нито пък го очакваше и от нея.
-Защо ме доведе тук?-попита без да се обръща с лице към него. Гласът й беше пресипнал и тя му зададе въпроса по-тихо.
-Понеже си нямам прислужница, реших ти да бъдеш.-тя моментално се обърна към него. Знаеше, че така ще я нарани, като се отнася с нея, сякаш тя е нищо за него.
-Какво?-каза по-високо с повдигнати вежди.-Няма да ти слугувам!-тя още не можеше да повярва на думите му. Защо й го причиняваше?
-Напротив! След като спя с някоя, кой ще смени чаршафите?-тя му удари шамар, а той хвана ръцете й, дразнейки се.
-Как смееш!?-казаха и двамата едновременно, гледайки се.
-Чуй ме, малката! Обичаш да удряш шамари с тези малки ръце, но това, че преди и сега няма да ти отвърна, не мисли, че за в бъдеще също няма да го направя. Не ме тествай!-изръмжа, крайно недоволен, че тя отново го удари. Какво си позволяваше?
-Няма да сменям никакви чаршафи, това ще го прави Сафина. Не ти ли е неудобно да ми предлагаш подобни неща?-попита го, гледайки го с разочарование в очите.
-Не ти предлагам. Ти нямаш право на мнение по въпроса, просто ще го правиш. Какво ти кажа, ти кимаш и го изпълняваш.-тези думи срязаха момичето и то замръзна, гледайки го, а той това целеше. Все пак трябваше да я нарани.
Кой държеше ръцете й? И кой стоеше пред нея? Със сигурност не беше Хари, в който тя се беше влюбила. Той никога не би я унижил така. Никога не би й казал да сменя чаршафи. Или може би Фиона беше права, че той наистина е прикривал същността си? Най-сетне повярва на тезата на сестра й и родителите й.
-Може да ми правиш компания, след като ми донесеш уиски, разбира се. В кухнята има.-той освободи ръцете й. Тя се отдалечи от него и отиде да седне на пода, облягайки се на стената. Нямаше да изпълнява нищо, което той й кажеше. Щеше да си стои мирно на мястото.
-Първо уискито, после ще се настаниш на дивана.-тя го погледна и той разбра по погледа й, че тя няма да изпълни командата му.-Ще си взема уискито, но чаршафите ще ги смениш, след като приключа със Стела.
-Няма да сменям нищо!-отвърна спокойно тя и се загледа в пода.
-Чух си името, скъпи!-женски писклив глас и звуци от токчета се чуха и Флора вдигна глава, за да види жената влизаща в хола. Тя беше много слаба и висока със светло руса коса, дълга до кръста и накъсана. Вероятно по-дългите кичури бяха изкуствени. Беше облечена с неоново розов къс гащеризон, който едвам прикриваше гърдите й и краката й. Лицето й беше доста добре нагримирано.
Флора се наведе отново и петното с брашно върху топлия пуловер й привлече вниманието. Трябваше да го изтупа, но предпочете да не го прави, а да погледне към тях. Хари я наблюдаваше и се обърна към Стела.
-Кое е това бледо момиче? Аз мога да ти предложа грим, ако искаш...-Хари извъртя очи, дразнейки се от думите й. Флора не реагира, нямаше нужда да си хаби думите.
-Готова ли си?-попита я Хари, гледайки я така сякаш всеки момент ще я убие, а тя кимна ентусиазирано.
-За теб съм винаги готова.-каза и му намигна палаво, и тръгнаха към стълбите заедно, като Хари се обърна, за да види изражението на Флора. Засякоха си погледите. Някой би си помислил, че си казват нещо, но истината беше, че Хари се стараеше да прикрива емоции и да бъде задник, а Флора не се преструваше, Хари пропадаше дълбоко, дълбоко в очите й.
Той се обърна и продължи нагоре по стълбите, а една сълза се свлече по лицето й, но не заради думите на Стела.
***
След като Флора отказа да мръдне от мястото, което беше заела и да изпълни командата на Хари, той напусна къщата заедно със Стела. Сафина се мерна няколко пъти, но нищо не й каза, тъй като Хари изрично я беше предупредил да не говори с нея. Флора я игнорира също. Нямаше какво да си каже с нея.
Флора реши да се поразходи, тъй като краката й щяха да се схванат. Обиколи хола в кръг няколко пъти и реши отново да седне на мястото си на пода. Тя отново поплака. Насъбра й се много и трябваше по някакъв начин да се освободи.
Искаше час по-скоро да си тръгне от тази къща, която я потискаше. Не искаше повече да гледа как Хари се качва с някакво момиче нагоре, как Сафина я гледа със самочувствие, как Хари й раздава команди. Искаше да се прибере при Кинжала, Крис и Кара час по скоро.
Чуха се смехове и отваряне на входната врата. Тя вдигна глава и погледна натам. Хари влезе с още три момичета. Бяха се вкопчили за него и се хилеха. Той погледна към Флора и се ухили.
-Изпълни ли това, което ти казах?-попита, като придърпа едното момиче по-близо към себе си, а тя веднага започна да обсипва с целувки врата му.
Флора затвори очи, за да се успокои, но не можа. Чашата й преля. Не можеше повече. Всичко, което й се беше насъбрало благодарение на Хари, щеше да се излее, но не със сълзи. Стига вече. Писна й да плаче за човек, който не се интересуваше от чувствата й.
-Достатъчно! Писна ми!-извика тя и се изправи, отивайки при тях. Трите момичета млъкнаха, както и Хари. Хвана две от тях и ги задърпа към изхода.
-Какво си мисли, че правиш?-извика едната, но Флора не я отрази и ги изкара.
-Махайте се!-извика им, след което се върна за останалата. Никога до сега не бе реагирала така. Би трябвало да се сдържи и да не реагира така бурно, но Хари не й остави избор. Той бе причината за нейната реакция. Нямаше да търпи нищо и от никого повече. Колкото по-мила беше, толкова повече я манипулираха. Досега!
Здравейте!🤗❤
Какво мислите за новата глава? Очаквахте ли го от Хари? 🙄
Какво мислите за реакцията на Флора? Какво според вас ще се случи?🤔
Пс задавам ви тези въпроси, защото искам да чуя мнението ви по тях. ❤
Благодаря ви, че четете, гласувате и коментирате. Обичам ви!❤❤❤
И разбира се, ако имате въпроси пишете ми на лично съобщение или в коментар, ще ви отговоря. ❤