9.Don't touch me
-Госпожице Флора!-извика изплашено Кара и тръгна към тях. Тя се изплаши за момичето, тъй като този непознат човек й се стори доста опасен, а и стана свидетел на случилото се и никак не й хареса как я бутна в стената.
Флора обърна глава към нея и повдигна треперещата си ръка, за да й направи знак да спре. Кара спря и преглътна, тъкмо щеше да каже нещо, когато Флора поклати глава отрицателно.
Хари не я изпускаше от поглед, продължаваше да я гледа при всяко нейно движение. Не обърна внимание на възрастаната жена.
Флора обърна глава към него и го погледна.
-Хар...-започна, дишайки тежко, но Хари не й позволи да довърши, като я притисна още повече към стената.
-Къде е той?!-каза с дрезгав глас той, обръщайки се към жената, която ги наблюдаваше със страх.
Флора осъзна, че е бесен и не му е минало. Гледаше сериозното му лице и не знаеше как да постъпи. Забрави да му отговори на въпроса. Тя повдигна едната си ръка, за да докосне неговата, с която я придържаше към стената.
-Не се и опитвай!-изръмжа веднага, обръщайки се към нея.-Къде е той?-ръката й увисна във въздух и тя преглътна, гледайки безчувствените му очи.
-К-кой?-очите й се насълзиха. Мислеше си, че той е разбрал за фалшивата целувка и сега идва да си я върне, но явно не беше така.
-Мамка му!-извика гневно и заби юмрука си в стената близо до главата й, доближи се до нея, гледайки я право в очите. Тя подскочи от удара, затваряйки очи и си пое въздух.-Нима пазиш първата си любов? Кажи ми къде е той?!-извика срещу лицето й, забивайки юмруци в стената при всяка негова изречена дума. Той беше откачил и не виждаше пред него изплашеното момиче, а онази гледка, която не излизаше от главата му. Как онзи шибан червей я докосваше и целуваше. Флора затвори очи и сведе глава.
Как щеше да му обясни случилото се? Как щеше да му обясни, че всичко, което направи тя бе заради него? Само, за да остане жив и невредим. Флора преглътна и повдигна глава, събирайки кураж. Отвори очи и проговори:-Хари...-тя отново се престраши и повдигна треперещата си ръка, за да докосне лицето му. Трябваше да го успокои по някакъв начин.
Той изръмжа и отново прекрати опита й, хващайки грубо китката й. Тя изпита силна болка от това и стисна очи.
-Госпожице...-Кара изписка и тръгна към нея.
-Мамка му, ако искаш да останеш жива, не идвай!-извика той, прдължавайки да стиска Флора за китката.
-К-кара, не идвай! Отиди в кух-нята, аз съм добре!-увери я Флора. Страхуваше се, че Хари може наистина да я убие, ако не го послуша. Беше толкова ядосан, че тя не знаеше изобщо как да постъпи. Кара спря на място и започне да плаче.
-Госпожице Флора, не искам да Ви оставям, този човек може да Ви нарани.-при тези й думи Хари се обърна към нея, гледайки я свирепо.
-Кара, отиди в кухнята, моля те! Аз ще се оправя с него!-извика Флора, когато видя погледа му. Кара се обърна и кимна, тръгвайки към кухнята, но спря точно до вратата и остана там. Хари отдръпна ръката си от китката й и я погледна.
-Искам шибания отговор на въпроса ми!- тя не знаеше отговора, защото след онази случка, тя не го беше виждала повече.
-Не знам къде е...Трябва да ти кажа някои неща, а и сигурно Кинжала ще се върне всеки момент и ще стане лошо за теб.-каза, треперейки цялата, а сърцето й щеше да изскочи от притеснение.
Той постави двете си ръце на стената от двете страни на главата й и каза:-Кинжала няма да дойде, защото съм се постарал да си му го върна. Не искам да ми се обясняваш, само шибаният червей Мат ми трябва!-тя замръзна. Нима беше наранил Кинжала? Ами Крис? Възможно ли е и него да е намерил? Тя нямаше как да попита, защото не искаше да навлича проблеми и на Крис.
-Хванал си и родителите ми, нали? И Фиона?-попита тя, познаваше го много добре, за да се сети, че той така е постъпил. Той се приближи и я погледна, а тя се разтрепери от близостта им, но не от страх.
-Всички до един.-прошепна той, гледайки очите й, а после бузите й с брашно.
-Не ги наранявай! Трябва да ти кажа истината...-обади се тя веднага, захапвайки долната си устна. Забелязал беше, че това го правеше от притеснение.
-Не мисля, че си в състояние да ми казваш какво да правя. Ще правя каквото си поискам. А и отново ти казвам, че не искам да знам истината ти, ясно ли е?- отвърна безразлично той и се отдръпна назад, защото трябваше да се контролира, а тя особено не му помагаше.
-Хари, къде си?-чу се женски глас и двамата се обърнаха в посоката, от която идваше. И двамата познаха гласа особено Флора, която доста се обърка щом видя приятелката си Сафина влизаща през вратата. Тя как беше дошла тук? И защо търсеше Хари?
Тя се приближи към тях и се усмихна на Хари без да поглежда към Флора. Той я дръпна към себе си, обвивайки ръце около нея и заби устните си в нейните, а тя без да се бави му отвърна, повдигайки единия си крак, обвивайки го около него.
Флора видя случващото се и не помръдна. Стоеше си залепена за стената и ги наблюдаваше, не можеше да премести погледа си никъде другаде. Гледката не беше за изпускане. Гаджето й и приятелката й се целуваха пред очите й. Изведнъж тя започна да ги вижда замрежено, после воднисто и накрая тя се свлече на пода и осъзна, че плаче, чак когато прикри лицето си, което беше мокро от сълзите, а просто искаше да скрие гледката от очите си.
Хари успя да нанесе още по-тежък удар върху нея без дори да я докосва по някакъв начин. Какво им беше направила и на двамата? Сафина дълбоко пропадна в очите й, не искаше да има нищо общо с нея, а за Хари? За него нямаше думи. Тя искаше просто да изчезне, да потъне някъде, да се покрие сякаш никога не е съществувала.
Сърцето й беше разбито на милион малки парценца, които едва ли някога щяха отново да се съберат и подредят правилно като пъзел. Толкова много страда за Хари през последния месец, че го е наранила, че го е изоставила, въпреки че му беше обещала, че няма да го направи, а той никак не е страдал, занимавал се е със Сафина. От всички възможни момичета дори и Барбара, той е избрал Сафина.
Тя реши да се изправи, не искаше да я гледат такава. Хари се отдръпна от Сафина, но тя продължи да го целува. Флора избърса сълзите си, но очите й бяха червени и нямаше как да ги прикрие.
-Не разбирам защо сте дошли чак до тук от Лондон. Можехте да ми съобщите чрез картичка или чрез видео.-проговори Флора, която искаше и двамата да си тръгнат и да я оставят с Кара, Крис и Кинжала. Вече имаше промяна в плана й. Осъзна, че не иска да се връща в Лондон никога повече.
Хари я гледаше през цялото време, а Сафина се отдръпна от него, но обви ръцете си около неговата и погледна към Флора. Той не спираше да я наблюдава и нищо не каза в отговор. Сякаш беше забравил как се говори. Сафина се гушна до него.
-Флора, не мога да повярвам, че си го оставила. Заряза Питър заради него, а сега си зарязала и него заради друг, но знаеш ли? Не трябва да ревеш, ти сама си го изоставила. Аз никога не бих, такъв мъж...-Флора я прекъсна.
-Искам да си тръгнете веднага! Нищо не ви задържа тук...-тя погледна към Хари с червени, но вече безразлични очи и си засече погледа с него. Тя повдигна ръка и му посочи входната врата. Обърна се и тръгна към Кара.
Хари освободи ръката си от Сафина със сила и тя залитна и понеже беше на високи обувки падна на пода. Той настигна Флора и я хвана за ръката.
-Не ме докосвай!-извика тя и се обърна, освобождавайки се. Без да се бави му удари силен шамар. Той я изгледа, а бузата му почервеня.-Остави ме!
-Да не мислиш, че съм приключил с теб? Идваш с мен!-той видя, че тя още плаче.
-Няма да дойда! Тръгвай си със Сафина, аз няма да мръдна от тук!-каза тя и го блъсна, а той се ядоса и я хвана.-Пусни ме! Пусни ме, ти казах!-извика тя и се освободи, удряйки го.
-Ще дойдеш с мен!-изръмжа той, гледайки я.-Не ме карай да настоявам и да те накарам насила.
-Няма да дойда! Писна ми, да ми казваш какво да правя и да ме командваш! Никога повече да не си ме докоснал!-извика отново, а от очите й не спираха да падат сълзи. Тя погледна към Сафина, която още беше на пода и сваляше обувките си.
-Виж, нуждае се от помощта ти.-каза му и той извъртя очи, а тя това чакаше и се затича към кухнята, оттам щеше да избяга.
Хари успя да реагира и я затисна срещу стената с тялото си. Тя го отблъсна, а той хвана ръцете й, след което я преметна на рамо и тръгна към изхода, забравяйки за Сафина. Тя се изправи, вземайки обувките си и тръгна след тях. Имаше огромен шанс да я оставят тук.
Здравейте!
Новата глава е качена и се надявам да ви е харесала.
Къде ще я заведе Хари, според вас? 🤔🙄
Гласувайте! ❤
Коментирайте всичко, което ви е направило впечатление. ❤
Ако имате въпроси, пишете ми и на лично или в коментар, ще ви отговаря ❤❤❤
Обичам ви! ❤❤❤