8.He is here
-Стига вече!-чу се силен вик от Фиона и всички в хола я погледнаха. Хари се обърна и я изгледа, така сякаш е обезумяла.-Добре, къдрав! Ще кажа къде е Флора, но преди това искам да ми върнеш Лео невредим и то на секундата!-нареди му с по-висок тон на гласа.
Много добре знаеше, че трябва да спаси сина си. Къдравият никога няма да нарани Флора, тя беше сигурна в това, но за Лео не беше много сигурна. Затова тя реши да постъпи така, а и знаеше за състоянието на Флора в Канада и колко много страдаше за този идиот.
Хари продължаваше да гледа копието на Флора стоящо пред него. Леко се съмняваше така бързо да се съгласи да издаде сестра си, но реши да изпълни желанието й. Взе телефона си и набра Сафина. Искаше час по-скоро да научи къде е Флора.
-Ела с Лео в къщата веднага!-каза срещу телефона и прекъсна разговора.
Фиона започна да псува Сафина гневно, а Хари се подсмихна, наслаждавайки се на състоянието й. Макс сведе поглед, познаваше Фиона и знаеше за способността й да говори такива неща без да спре и за секунда, и той не го одобряваше, но в случая тя беше права. Той беше готов да удари тази безсрамна жена, която отвлече сина му.
Също така разбираше какво му е на Хари, бяха го разделили от любовта му, както преди Кевин Уилсън беше разделил него от Фиона. Ако имаше смелост преди и той щеше да отвлече Флора, за да му върнат Фиона, но той не беше гангстер и такива мисли никога не биха му минали през ума, а и нямаше такава сила.
Сафина влезна в хола, държейки Лео и щом Фиона я зърна започна да се опитва да се освободи от въжетата около нея и да псува още повече. Сафина леко отстъпи назад с Лео и погледна към Хари.
-Защо искаше да дойдем?-попита го и се притесни от Фиона.
-Мръсница! Ще ти счупя крайниците задето отвлече детенцето ми. Предателка, каква приятелка си? В замяна на какво продаде Флора, а?-обади се Фиона гневно вместо Хари. Сафина преглътна тежко и сведе поглед към Лео. Не можеше да отговори на тези въпроси. Защо наистина бе го направила? Наистина ли искаше толкова много Хари? Или просто искаше да изневери на Джаред, за да го нарани?
-Фиона, Лео е тук! Сега искам отговор. Къде е Флора?-Хари беше нетърпелив и се обади. Не го свърташе на едно място, вече месец се бавеше, а това беше недопустимо за него. Трябваше да действа. Фиона го изгледа кръвнишки и погледна отново към Сафина.
-Добре, но искам ти да държиш Лео, а не тая, че ме дразни.-Хари извъртя очи.
-Говори!-тя също извъртя очи щом чу думите му. Тя затвори очи и се извини на Флора мислено. „Прости ми, сладкиш!"
-Т-тя...ъм.-гласът й пресипна.-Тя е...-отново затвори очи, не искаше да казва, но нямаше избор. Иначе тази кокошка Сафина щеше да гледа Лео докато не си признае.-...в Канада във Ванкувър.-Хари отначало се изнервяше, че тя го държи в напрежение, но като научи сърцето му заби лудо.
Фиона забеляза как се промени настроението му и когато Хари се опомни я погледна.
-Няма да ви освободя още.-проговори той, издразни го факта, че тя го наблюдава.
-Моля?! Как така? Нали ти казах къде е сестра ми?!-извика веднага Фиона, след като чу думите му.
-Изслушай ме, мамка му! Няма да ви освободя докато не хвана Кинжала. Ще останете тук с Лео, без никакъв контакт с външни хора особено с майка ти и Уилсън. Охраната ми е на всякъде и никой от вас няма да пострада, просто ще стоите затворени тук, за да не ми пречите така да се каже. И Фиона, не ми опитвай да ми се правиш на герой, стой си мирно, ясно ли е?-тя не знаеше как да му отвърне, нима ще им се размине толкова лесно? И няма да ги тормози повече?
-И няма да нараниш никого или да отвличаш Лео?-Хари извъртя очи от досада. Тя никога нямаше да свърши с въпросите си.
-Вие не сте ми нужни. Приключих с вас. Което трябваше, вече го научих. Сафина, върни им Лео.-Сафина поклати глава отрицателно, гледайки изплашено Хари.
-Няма да я доближа, ето!-тя подаде Лео на Хари и той докато реагира, тя се отдръпна. За първи път хващаше такова създание в ръцете си. Толкова малко и пъргаво.
-Стайлс, дръж го, недей така сякаш всеки момент ще го изпуснеш, защото ще те убия, ако го направиш.-извика нервно Фиона, гледайки го как държи детето й непохватно. Хари погледна малкото детенце в ръцете си.
-Освободете Фиона, за да хване детето си.-проговори той, продължавайки да гледа Лео. Един от хората му освободи Фиона и тя се изправи веднага.
-Къдрав, подръж го още малко така.-каза тя и тъкмо Хари щеше да се възпротиви, но Фиона вече беше заета с ръцете си. Беше обхванала с тях косата на Сафина и я блъсна на пода.
-Не знаеш каква услуга ми направи, къдрав. Чувството е велико!-каза му, удряйки шамар на Сафина.-Малка неблагодарница такава. Жалка глупачка нищо не струваща. Понеже знам, че Флора няма да те нарани по никакъв начин, но това не значи, че сестра й няма да го направи...затова нека те гримирам малко.-Фиона обезумя, а Сафина плачеше под нея.
Хари за първи път се изкефи на Фиона, задето постъпи така. Искаше да не прекъсва забавлението, но Сафина му трябваше за останалата част от плана.
Нареди с поглед на хората му да ги разтърват.
-Къдрав, какво правиш?-ядоса му се Фиона.- Остави ме да си довърша започнатото.-той поклати глава и й подаде Лео, а Сафина я изкараха извън хола.
-От теб ще стане гангстер.-отвърна й той. Едвам се сдържаше да не се разсмее на разгневената Фиона, която прегръщаше сина си.
-Детенцето ми, скъпото ми момче!-каза тя на Лео, но разбира се чу думите на Стайлс.-Татко, ако беше ми позволил да бъда във вашия свят, сега щеше да си мъртъв.-Хари помръкна. Тази жена му лазеше по нервите.
-Не се ласкай от саркастичния ми коментар.-Фиона почервеня от думите му.
-Къдрав! Ще те убия!-изръмжа тя, а той се ухили доволен, че я разгневи.
-Не ме тествай тогава! Аз имам последната дума. Винаги!-каза й.-А сега се кротвай и си гледай Лео.-с това Хари се обърна към Макс. Фиона измънка под носа си, но реши да не се заяжда и гушна отново Лео.
-Не знам какво си харесал в нея, но ти се чудя как търпиш такова мрънкало.-каза го нарочно, за да я издразни отново.
-Същото, което и ти във Флора.-Хари не очакваше отговор от него и го погледна. Отговорът му го накара да се замисли.- Не знам за друго, но...-Макс му направи знак да се приближи, за да не може Фиона да чуе какво ще му каже. Хари се наведе.-На твоя страна съм, човече. Бори се до край, знам какво е да си враг на Уилсън и да си влюбен в дъщеря му.-Хари, при думите на Макс, се изправи и го погледна. Спомни си разговора с Флора, където тя му беше казала, че Уилсън не одобрява Макс за съпруг на Фиона.
-Всичко приключи!-отвърна Хари категорично, а Макс поклати глава.
-Не се залъгвай! Боли повече...-той не довърши, тъй като бе прекъснат.
-Вие за какво си говорите?-Фиона изгаряше от любопитство за какво си говорят съпругът й и къдравия.
-Не можеш да знаеш всичко, скъпа!-обади се, гледайки нея и Лео. Хари застана зад него и развърза ръцете му, после и краката. Макс се изправи и кимна с глава на Хари, а той направи същото.
Макс се обърна и тръгна към семейството си, прегръщайки ги.-Обичам ви!-каза им и Фиона се сгуши в него, а Лео започна да се кикоти.
Хари реши да не ги зяпа повече и да бъде свидетел на подобно нещо, и тръгна към изхода. Фиона го забеляза и се спогледа с Макс.
-Той е странен.-проговори тя, държейки Лео.
-Не съм съгласен. По-скоро е разбит...-тя го изгледа объркано, а той се усмихна и обхвана лицето й с дланите си.-Ако баща ти те беше дал на друг, както постъпи с Флора, щях да полудея. Не искам никой да те търпи, разбираш ли? Не искам друг да тормозиш с тази твоя голяма уста. Ако трябва цял живот ще се мразим с баща ти. Обичам те!-Фиона се усмихна широко и очите й се насълзиха. Тя се повдигна и го целуна.
Хари нареди на охраната пред къщата какво трябва да правят и се качи в колата си. Там беше Сафина.
-Защо не я спря?-кресна тя, а той извъртя очи. В къщата беше много по-добре, въпреки че Фиона беше там. Предпочиташе да бъде навсякъде, но не и тук.
-Мамицата ти, не ме карай да те хващам за гърлото! Трябваше да оставя Фиона да ти види сметката.-изръмжа Хари, палейки двигателя.
-Заради теб стана всичко!-каза, почиствайки с кърпичка кръвта от устната си.
-Нима?! Не беше ли ти тази, която се съгласи, само за да си легнеш с мен?-тя го погледна и затвори очи.-Не съм те карал, аз научих каквото трябваше.
-Не!-тя веднага отвори очи и възрази.-Моята част не е изпълнена!-той започна да се смее.
-Нали знаеш, че Флора ще разбере що за стока си?-тя извъртя очи и скръсти ръце.
-Мен какво ме интересува? Тази наивница е предпочела теб вместо добрия Питър, а и си мисли, че съм й приятелка. Какво изобщо очакваш от нея? Тя няма да се научи, всеки ще я мачка както си пожел-ла-ае.- Хари обхвана гърлото й, стискайки я силно.
-Тя не е нищожество като теб. Не е долна използвачка и не си ляга с всеки срещнат, за разлика от теб, тя има достойнство. –той я пусна, а тя започна да кашля, за да си поеме въздух.
-Н-нищо няма да кажа.-каза след голяма пауза и погледна през прозореца, а Хари извъртя очи. Не му беше минало, а тя плачеше за бой.
***
Хари наблюдаваше през затъмнените стъкла гледката отвън. Беше в черен ван, управляван от един от хората му. До мястото на шофьора седеше Сафина, която бе кръстосала крака и си играеше с косата. Беше й скучно, но не смееше да се заяжда с Хари, който беше отзад и не обелваше думичка, а само гледаше безизразно.
-Мисля, че сме тук!-проговори шофьора.
-Мислиш? Трябва да си сигурен на сто процента, мамка му!-отвърна Хари дрезгаво и удари отзад седалката на шофьора.-Не ме ядосвай, Круз! Не ми лази по нервите! Ако това не е правилното място, ще те убия!- той извади пистолета си и го насочи в главата на Круз. Шофьорът пребледня и преглътна тежко. Започна на ум да се моли да са на правилното място.
-Т-тук сме, сигурен съм!-Круз заекна и се изпоти целия, затваряйки очи. Хари го погледна свирепо и се отдръпна от него. Слезе от колата, и видя, че хората му слизат от другите коли след неговата. Сафина слезе също и се приближи до него.
-Направете това, което ви наредих. И не искам изцепки.-каза Хари и прибра пистолета си. Сафина преглътна, знаеше, че трябва да внимава да не го дразни.
***
-Кара, дали имаме някакъв топинг? Ами някаква украса за кексчетата?-извика Флора, бъркайки сместа в купата. Дрехите й бяха с брашно, както и бузите, тъй като Кара я беше ощипала, а ръцете й бяха с брашно. Тази жена я беше накарала да излезне от стаята, за да й помага с готвенето. Разбира се, Кара можеше и сама, но искаше да разнообрази дните на момичето.
-Ще проверя, ако няма ще купим.-усмихна се Кара, радвайки се на Флора, която се беше съсредоточила в бъркането. Тя тъкмо отиваше към шкафа, за да провери когато видя двама човека с маски в градината.-О, боже! Крадци!-извика жената и цялата пребледня, паникьосвайки се.
Флора чу и изтича при нея, виждайки още повече хора с маски, които заемаха определени позиции.
-Но това да не са други охранители на къщата? Може би...-Кара я прекъсна, треперейки цялата.
-Но защо ще са с маски, миличка? Баща ти няма да ни плаши така, предполагам?-тя замръзна на място. Ами ако Хари е дошъл за нея? Възможно ли беше?
На лицето й разцъфна широка усмивка, породена от мисълта за Хари.
-Кара, не се плаши! Мисля, че знам кой е. Той няма да ни нарани.-тя радостно прегърна жената и започна да се радва. Чу се звук от отваряне на вратата и тя се отдръпна от Кара.
-Отивам, той е!-Кара се притесни и тръгна след нея. Не можеше да разбере защо Флора беше в такова настроение. Тя летеше от щастие.
Флора влезе в хола и спря на място. Беше с гръб към нея. Наистина беше Хари. Наистина е дошъл за нея. Не е повярвал на онази сцена и сега е тук да си я върне. Очите й се насълзиха от щастие. Най-сетне щеше отново да го прегърне, да се сдобрят, да му разкаже всичко и да бъде негова.
Хари усети нечие присъствие зад него и се обърна моментално. Флора се разтрепери цялата щом видя лицето му. Сякаш всичко около нея спря, тя забрави за всичко, не чуваше нищо освен ударите на сърцето й. Въздухът й секна. Лицето му бе безизразно, но все така красиво. Очите му бяха студени, с нюанс зелено, което тя досега не беше виждала.
-Х-хари!-каза тя усмихнато, все още треперейки. Без да се бави тръгна към него, тичайки. Копнееше да го прегърне, да усети прегръдката му и да се почувства на сигурно място.
Но прегръдка така и не последва. Хари вместо да я прегърне, я бутна срещу стената грубо и с предмишницата си, слагайки я пред врата й, за да не може да избяга от хватката.
Тя удари главата си в стената, а от усмивката й нямаше и помен. Тя го погледна в очите, като той вече я гледаше. Никога до сега не я беше гледал така...
Здравейте!
Много се извинявам за закъснението. Имам си личен живот, отговорности, учене и т.н. И преди и сега ви го казвам, че при всяка възможност сядам и качвам глава. Не си мислете, че спирам историята.
Благодаря за търпението на всички! <333
Като за извинение, че не съм качвала скоро, направих частта по-дълга, за да ви се реванширам, защото си ви обичам. <333
Надявам се новата глава да ви е харесала. <333
Какво мислите, че ще се случи между тях?
Гласувайте и коментирайте всичко, което ви е направило впечатление.
Въпроси, ако имате можете да ми пишете на лично съобщение или в коментар (ще ви отговоря <333).
@Lecrecya и @1dhsgirl99 Желая ви много усмивки и много положителни емоции. :) <333
Лек ден!