4.Gummy bears
*След 10 дни*
Хари наблюдаваше безинтересно отгоре, от кабинета си, навалицата в клуба му. Уискито лека полека го хващаше, но все още беше трезвен и се чудеше с кого да се сбие. Гледаше тълпата и нищо. Никой не го издразни до такава степен, че да го пребие. Той все още не беше намерил близък на Флора, за да може да задейства плана си. Беше мислил доста по въпроса, но не му хрумваше кой по дяволите ще се манипулира лесно. Сестра й Фиона не можеше да помогне, с нея беше изключено, Лео беше бебе и не можеше да говори, изключи и родителите й, Макс също не ставаше, защото и той го познаваше. Бившият й Пийти също не ставаше, Хари едвам щеше да се сдържа да не го пребие отново.
На него не му хрумваше кого да използва за целта си. Отпи солидна глътка от чашата с алкохол и изкара цигара от кутията. Запали я и отново погледна към тълпата, която се забавляваше. Издиша кълбо дим и се загледа в него. Самият дим образува лицето на Флора или по-скоро въображението му. За миг той забрави къде се намира и замръзна на място. Флора го гледаше с топли очи и усмивка. След като се осъзна, проговори:
-Ще си платиш!-увери я той, гледайки я в очите, а тя изчезна заедно с дима, който се разнесе. Погледна часовника си и отегчено погледна към хората долу. Затърси сервитьорите с поглед, когато видя на бара да се настанява позната жена. Чудеше се откъде я познаваше, тъй като все още не се сещаше коя е.
Изведнъж той се усмихна ехидно и извади телефона си, набирайки Барбара.
-Скъпи?-каза тя.
-Мисля, че открих човека за плана ни.-съобщи й самодоволно той.
-Кой е?-тя се зарадва и се заинтересова от въпросния човек.
-Приятелката й Сафина, в моя клуб е. Бях забравил за нея, но пък предполагам, че ще мога да я накарам да ме слуша, ако пребия гаджето й...-тя го прекъсна.
-Чудесно, сама ли е в момента?-той погледна към Сафина и потвърди.-Тогава отивай при нея, накарай я да те хареса, бъди мил, направи й комплименти, манипулирай я, поясни й някои неща, ако пита за Флора кажи, че си скъсал всички връзки с нея. Направи така, че тя да заеме твоята страна и да иска да ти изпълни желанията. Постепенно й навлизай под кожата и ще получиш това, за което ме помоли.
-Тя е обвързана.
-Хари, чух това, но няма да намесваш гаджето й. Пробвай така, както ти казах. Тя е последната ти възможност да научиш къде е Флора и да й отмъстиш, а повярвай ми тя ще бъде съсипана, ако те види с приятелката си.-обясни му и се усмихна победоносно, защото знаеше, че с тези думи ще повлияе на Хари.
И беше права, той беше доволен от чутото. Все пак търсеше отмъщение, но какво по-добро от това Флора да го види със Сафина. Защо да не стане свидетел на същата гледка и тя? Той затвори телефона без да се обяснява повече и тръгна към мишената си.
Най-сетне планът го устройваше.
***
Флора стоеше на леглото си и гледаше стената. Понякога така се увличаше, че стоеше с часове в едно положение, гледайки в една точка. Не знаеше какво да прави.
Беше научила, че Хари е избягал от онази къща, в която бе вързан. Понеже беше говорила с баща си и майка си.
Вече десети ден очакваше Хари да дойде, но както казваше Кинжала, Хари май наистина се беше отказал от нея. Болеше я. Тя дори и да не го показваше таеше надежда, че той ще дойде да си я върне, но и тя изчезна. Фактът, че той е жив я крепеше да не рухне изцяло. Явно трябваше да продължи напред, но не знаеше как ще стане, като не спираше да мисли за него.
Тя затвори очи. „Боже, пази го!"-помоли се тя. „Нищо друго не искам, просто нека Хари е добре."
Почука се на вратата и тя отвори очи. Много добре знаеше кой е.-Влез.-отговори и се загледа във вратата. Кристиън влезна с широка усмивка, показвайки всичките си зъби. Всеки ден от запознанството им я посещаваше. Той знаеше как се чувства и какво изживяваше, а и беше отказал да й помогне да се върне при Хари.
-Рора, как си?-затвори вратата и седна до нея.
-Добре, благодаря!...Ами ти?-той се ухили, гледайки я.
-Ще бъда в отлично настроение, ако успея да те разсмея някак.-обясни й.
-Няма ли да спреш да ме наричаш Рора...дори не мога да си обясня откъде идва?-той започна да се смее, гледайки я, а тя беше напълно сериозна.
-Флора-Рора, сега схвана ли?-тя го изгледа, а той кимна с глава.-Знаеш ли, нося желирани мечета.-изкара пакет с желирани бонбони от джоба на якето си и го отвори. Хапна си две мечета и подаде пакета на Флора.-Пробвай ги, уникални са!-той искаше да я накара поне малко да се разнообрази, да спре да мисли за случилото се, и знаеше какво е да си самотен.
-Не, благодаря!-той въздъхна и извъртя очи.
-Специално ходих да ти купя желирани бонбони до супермаркета и ти ми отказваш. Браво, Рора! Нямам думи как ми се отблагодаряваш.-отвърна и поклати глава разочаровано. Тя взе пакета от ръцете му и си хапна едно мече, понеже й стана гузно. Той започна да търси телефона си.
-Какво правиш?-попита го.
-Искам да заснема момента как ядеш желирани бонбони...това сигурно ще се случи чак следващият век, така че нека си заснема, да си имам спомен.-при думите му, тя започна да се смее, той също.-Ехе, не предполагах, че ще се усмихнеш.- призна той и се ухили отново. Беше горд, че успя да я накара да се усмихне. Все пак Флора от седмица не правеше нищо, просто бездействаше.-Знаеш ли, заслужаваш най-доброто в абсолютно всички аспекти.-каза и взе мечета от пакета, хапвайки ги.
-Защо мислиш така? Защото не заслужавам Хари ли? Това ли се опитваш да кажеш?-попита го директно и от усмивката на лицето й нямаше вече помен.
-Не, Флора...
-Изоставих момчето, което се страхува да бъде изоставено.-надвика го тя.-Момчето, което му отне доста време да ми каже „обичам те" и да се обвърже с мен. И когато го направи, когато ми се довери, аз му нанесох най-голямата щета, разбираш ли? Излъгах го, гледайки го в очите, че обичам друг. Някого, когото дори не познавам, а Хари го обичам до безумие...А-аз му бях обещала, че никога няма да го изоставя и наруших обещанието си...И ЗАЩО!?...Само защото новият ми баща искаше да постъпя така...послушах го, за да не го убие, но Хари не знае за това. Знаеш ли изобщо какво ми е?...А?...Как да съм щастлива?...Как да продължа напред? Като знам, че Хари сега ме мрази..а-аз...-гласът й пресипна от крещенето и се свлече на пода.-..аз няма да забравя погледа му, когато го излъгах.-буцата заседна в гърлото й и тя се разплака горчиво.
Кристиън не знаеше как да постъпи. Гледаше момичето на пода и не смееше да помръдне. Осъзна, колко много е наранена Флора и колко много обичаше въпросния Хари.
-Аз...казах тези думи, защото повече ти отива да си щастлива, отколкото в това състояние...да си тъжна...Рори, не съм искал да ти напомням за него, просто искам да бъдеш щастлива...това е.-тя се изправи и легна в леглото си с гръб към него, плачейки. Психически беше смазана.-Наистина не исках да те засегна по някакъв начин.-на Кристиън му стана кофти.-Извинявай, Рори!-допълни, ставайки от леглото.
-Просто излез, Кристиън! Моля те!-каза тя безсилно, а той кимна и тръгна към вратата. В опит да я накара да се чувства по-добре, той влоши нещата. Желираните мечета никак не помогнаха...
Кристиън търсеше вината в себе си, а вината беше в нея. Тя отказваше да повярва, отричаше всичко, което се говореше против Хари. Макар думите на Кристиън да не бяха свързани изобщо с Хари, тя просто искаше да го защити. Защото той и останалите не познаваха човека, в който тя бе влюбена. Така се утешаваше, друго не можеше да направи за Хари. Оставаше й единствено със зъби и нокти да го защитава от незначителните думи на хората и да го обича от разстояние.
Здравейте!
Новата глава е качена и се надявам да ви е харесала! ❤🍀
Има ли нещо, което не харесвате в писането ми? Справям ли се? ( Просто искам да подобрявам писането си.) ❤❤❤
Какво мислите за Кристиън? Харесвате ли го? 😁😍
Очаквахте ли Сафина да бъде избраната за плана?
Как ще реагира тя?
Според вас, какво ще направи Хари като отиде при нея?
Гласувайте и коментирайте! ❤❤❤
Лек ден!