5. Our "forever"
Хари слезе набързо по стълбите и без да се бави влезе и отиде при Сафина на бара.
Тя си беше облегнала главата на дясната ръка, а с другата държеше чаша с алкохол в нея. Гледаше тъжно в нея. Облеклото й се състоеше от доста къса черна рокля, полепнала по нея.
-Сафина, нали?-той се настана а стола до нея, а тя изпи чашата на екс, след което се обърна към него. Тя си беше обещала, че днес ще се забавлява, затова се усмихна на непознатия.
-Ти кой си? И откъде знаеш името ми?-попита го и го огледа. Това, което видя й се хареса и тя отново се ухили. Помъчи се да си спомни нещо за този непознат, но нищо, тя не го познаваше.
-Аз съм Хари, бившият на Флора. От нея знам името ти.-тя се изненада, долавяйки мириса на цигари идващ от него.
-Значи ти си този, заради когото тя заряза Питър…сега виждам защо…-последното го смрънка на себе си, но той я чу и се засмя. Повика бармана и си поръча уиски.
-Защо си тук сама?-тя се засмя, а бармана му донесе чаша с уиски, която тя придърпа и веднага изпи. Хари и барманът се спогледаха.-Какво гледаш, почерпи я.-той кимна и се отдалечи, а тя отново погледна към Хари.
-Защото Джаред, който ми обеща нашето „завинаги”, замина със семейството си в Америка, за да учи там…а Флора къде е, нея не съм я виждала от…не знам и аз от колко време.-поинтересува се тя, за да не мисли за бившия си. Той сви юмрук, гледайки я.
-Тя избяга с друг.-Сафина се изуми от думите му и после започна да се смее.
-Еха…еха! Нашата Флора…да не повярва човек, че тя би постъпила така.-каза, хилейки се. Хари започна да се дразни от разговора им, както и от нея. Мамка му, по-добре да замълчеше и да не говореше.-А къде е сега?-той повдигна рамене и изпи донесената чаша с алкохол.
Той трябваше да започне с плана си, иначе усещаше как щеше да я хване за врата и всичко да приключи.
-Зарежи това, искам да ти кажа, че твоя доста изпуска.-каза, оглеждайки я. Тя видя погледа му и се изчерви.
-Мислиш ли?-той бавно кимна.
-Много си красива, а тялото ти е…-не се сети как да довърши изречението си и млъкна, но като я погледна, забеляза, че тя се усмихва глупаво. Искаше да се спука от бой задето изрече тези думи. Мислено се напсува. Той никак не мислеше така за нея. Просто трябваше да бъде мил и да успее да я манипулира, все пак следваше плана си.
-Благодаря за комплиментите! Много си мил!-усмихна се той, но мислено извъртя очи.
-Флора тъпа ли е? Губи много. Ти си толкова невероятен, толкова секси, имаш стегнато тяло.-без позволение тя докосна с дланта си бицепса му, а той впери поглед в ръката й, искайки да я изгори. Не му харесваше, че тя го докосва.-Умен си и си много добър.-довърши тя, а той не очакваше толкова бързо да клъвне. Тя не беше Флора.-Всяка би умряла да е на моето място в момента, да те докосва така.-каза му, гледайки тялото му.
Хари започна да я гледа съмнително, така сякаш е изгубила ума си.
-Не ставай глупава.-отвърна нарочно, за да я пробва, а тя преметна една ръка зад врата му, а с другата обхвана челюстта му, обръщайки лицето му към нея.
-Повярвай, не съм! Просто…-тя не отлепяше очи от устните му, които според нея бяха съвършени. Хари потвърди твърденията си, че е полудяла, гледайки я как се е отплеснала. Тя не довърши изречението си и заби устни в неговите, което го хвана неподготвен.
Мина доста време докато се осъзнае какво да прави и започна да й отвръща, следвайки плана си.
Сафина така се отнесе, че не пускаше Хари да се отдръпне. След като нивото на раздразненост се покачи, приложи по-голяма сила и се отдръпна от нея, но тя изпъшка и понечи отново да го целуне, но той не й позволи, а тя захапа врата му.
-А Джаред?-попита я той, искаше възможно най-бързо да я разкара от врата си и от себе си.
-Джаред…-прошепна тя и се отдръпна, поглеждайки го.-…и Флора могат само да съжаляват, особено тя. Тези устни…-тя отново понечи да го целуне, но той се отдръпна веднага, а тя обсипа челюстта му с целувки. Хари си мислеше, че ще отнеме поне месец да влезе под кожата й, а тя клъвна, сякаш е искала точно това да предприеме той.
-Искам те, Хари!-тази глупачка пияна ли беше? Не можеше да си обясни поведението й. Може би и тя искаше да си отмъсти на Джаред, както той на Флора.
-Ще ми помогнеш да си отмъстя на Флора.-обади се той, игнорирайки желанието й.
-За това, което си мисля ли е?-започна да се смее тя, а той стана от стола.
-Ела!-нареди й той и тя го послуша, следвайки го.
Качи я горе в кабинета си, за да обсъдят плана насаме. С влизането тя се настани на дивана, дърпайки го, за да седне, но той се задържа изправен.
-Хари.-измрънка недоволно тя и ръцете й се насочиха към колана му.
-Мамка му, какво правиш?-извика Хари, тя беше обезумяла.
-Искам те, знам, че и ти го искаш!- каза и леко повдигна роклята си, а той се отдръпна. Губеше разсъдъка си, а не трябваше да избухва пред нея.
-Не сега! Трябва да ме изслушаш.-той не можеше да повярва, че това момиче, държащо се като леко, може да бъде приятелка с момиче като Флора.
Хари не осъзнаваше и грам, че сравняваше Флора с всяка срещната. Но не ги харесваше, имаха недостатъци. Недостатъкът беше един единствен-те не бяха Флора.
-Добре де, искаш да нараним Флора като тръгнеш с мен, нали така?-Хари я погледна, а тя скръсти ръце.
-Не съвсем. Нима си съгласна?-тя кимна.
-Да, стига да бъдеш с мен!-постави му условие, а той извъртя очи. Горката не знаеше с какво се захваща. Това беше повече от добре за него, не го интересуваше, щеше поне лесно да я манипулира. Не бе виновен, че тя е със слаб акъл.
-Добре. –отвърна Хари, а тя се ухили на среща му…
***
Флора стоеше в стаята си до прозореца, наблюдавайки охраната отвън. Понеже осветлението беше загасено, те не я виждаха. Бяха двама и си говореха, и гледаха в различни посоки.
Миналата нощ не можа да заспи, затова ги беше наблюдавала и знаеше, че точно в полунощ ще си тръгнат и след час да се върнат.
Тя се беше подготвила. Щеше да избяга както първия път от къщата на Хари с помощта на чаршафи. Трябваше за един час да излезе от тази къща и да успее да се спаси. Тя не можеше да стои повече така. И през ум не й минаваше, че като избяга няма нито къде да отиде, нито как да се върне в Лондон, понеже нямаше пари за самолетни билети. Тя се надяваше да стане чудо и някой да й помогне.
След като охраната се махна от полезрението й, тя отвори прозореца, оглеждайки отново. Увери се, че няма никой и отиде до чаршафите, които предварително бе завързала, събра ги накуп и ги отнесе до прозореца, прехвърляйки ги. Последният чаршаф не опря до земята, но поне беше близо и щеше да скочи оставащото разстояние. Тя закопча якето си, защото тук беше и по-студено от Лондон, а тя не издържаше на студ. Опипа за последно последните пари в джоба си, които макар и малко щяха да й послужат поне да хапне нещо и да се обади на някого.
Пое си дъх и отново се качи на прозореца. Беше й станало навик да се измъква през прозорците, затова този път тя щеше да се измъкне напълно, без да я хванат. Спусна се бавно по въжето от чаршафи.
Когато достигна края на последния чаршаф, тя скочи, приземявайки се на земята. Веднага заряза въжето от чаршафи и тръгна към ниската ограда, която безпроблемно прескочи и тръгна нагоре по улицата. Най-сетне беше свободна или тя така си мислеше…
Здравейте! 🤗
Новата глава е тук и се надявам да ви е харесала. ❤
Гласувайте и коментирайте! Мнението ви е важно за мен. Мотивирате ме така!❤❤❤
Лек ден!