6.Oh God, not him!
Флора огледа съседските къщи внимателно и забеляза, че едните вече не светеха, а някои светеха, както и къщата до тази, от която избяга току що. Тя се сети, че това е къщата на Кристиън и тъкмо когато щеше да продължи да върви, спря на място.
-Рори?-провикна се Кристиън, а тя затвори очи. Той беше отвън и я забеляза. Тя успя да реагира на време и започна да бяга. Знаеше, че той ще я последва и трябваше да избяга от него на всяка цена.
-Рори? Защо бягаш? Спри!-извика той, тръгвайки след нея.
-Спри! Не искам да ме следваш!-извика тя, тичайки. Колкото и да беше бърза Кристиън беше с дълги крака, а и доста добре беше трениран и не се затрудни да я настигне. За него тя не беше съвсем бърза. Хвана й рамото, а тя се обърна, спирайки и отдръпна ръката му. Погледна го лошо, след което започна отново да бяга.
-Рори, знаеш, че няма да те оставя.-каза и я догони, и този път обхвана талията й, за да я спре. Флора изписка и го ритна в крака, а ръцете й обхванаха ръцете му, за да се освободи от тях. Тя забеляза, че Крис не знае как да блокира движенията й, както го правеше Хари.
-Крис, защо го правиш? Откажи се!-той отпусна хватката си, тъй като беше силна и когато тя спря да се съпротивлява се отскубна, чакайки точно това, но той реагира и обхвана лакътя й, блокирайки бягството й.
-Рора, не мога да те оставя да избягаш, а и ти не познаваш изобщо града, нито пък страната...ще си навлечеш неприятности.-тя го блъсна, за да се освободи, но той не се отдръпна и тя се принуди да захапе ръката, с която я държеше.-Рора!
-Стига, не ме наричай Рора! А и какво те интересува какво ще се случи с мен? Вие двамата сте като баща и син и ще сте много по-добре без мен, затова ме остави. Нека продължа...
-Кристиън...Флора?-викът на Кинжала я прекъсна и те се обърнаха към него. Флора погледна вцепенено към Кристиън и започна да го блъска по гърдите, ядосвайки му се.
-Ти си виновен, сега можеше да не съм тук.-от очите й започнаха да се стичат сълзи. Не можеше да повярва, че бягството й отново се провали. Какъв късмет трябваше да има, че пак всичко да се провали. Кристиън я прегърна, за да я успокои, виждайки състоянието й.
-Не мога да те оставя, Рори!-прошепна й, а тя продължаваше да се съпротивлява, а Кинжала вече беше при тях и ги наблюдаваше.
-Какво става? Защо крещите?-тя се отдръпна от прегръдката и погледна към баща си.
-Щях...-започна Флора, треперейки.
-Ние излязохме на разходка и тя се разстрои.-прекъсна я Кристиън, за да замаже положението. Не искаше Кинжала да научава за бягството й. Флора го погледна въпросително и поклати глава.
-Не е така. Щях да избягам, но разбира се, Кристиън ме спря. Не се сърди на сина ти, той просто иска да ме предпази, но аз не искам да го прави, затова излъга. Аз няма да го крия от никого. Дори и от Вас.-тя погледна към Кинжала.-Не искам да стоя тук, искам при Хари!-извика тя, дишайки учестено от тичането.
Кинжала се вбеси, чувайки името на Стайлс. Не беше ядосан на Кристиън ни най-малко, задето го излъга, за да я прикрие. Но на Флора беше и тя щеше да забрави за Хари независимо какво щеше да му коства, за да се случи.
-Доколкото си спомням ти ми беше обещала нещо и аз също, но ти го наруши...а аз? Не смяташ ли, че трябва да сме квит? Не смяташ ли, че и аз трябва да наруша обещанието си, за да седнеш кротко на дупето си и най-сетне да забравиш за този, който те изнасили?-тя се разплака, чувайки думите му. Най-малко искаше да ядосва Кинжала.
Сърцето й не издържаше повече, не можеше да стои така, без да знае нищо за Хари. Точно за това искаше да избяга, за да научи поне нещо за Хари, да се увери, че е добре. Тя залепи дланите си и ги повдигна.
-Моля те! Не го наранявай...с мен прави каквото искаш! Моля те! Както ти си значел за м-майка ми Ф-флора, т-така и т-той значи за м-мен, даже дори повече, много повече...-тя се опита да му въздейства, включвайки истинската си майка.
-Замълчи!-извика той, хващайки я грубо за лакътя.-Не използвай жена ми и не ме сравнявай със Стайлс!-изръмжа той, стискайки я. Тя стисна очи от болка, продължавайки да плаче. Болката беше непоносима.
-Господин Джеймс!-намеси се Кристиън и отдръпна ръката на Кинжала и прегърна Флора. Ръката й имаше червен отпечатък и при отдръпването, тя усети още по-силна болка.-Осъзнайте се! Не мога да повярвам, че се държите така с дъщеря Ви! Няма да позволя да я тормозите!-обади се той, гледайки сериозно мъжа, с когото израсна. Не можеше да повярва, че той може да се държи по такъв начин с единствената си дъщеря, за която не спираше да говори всеки ден.
-Вземете ми всичко, но не и него...Господи, не и него! Моля Ви! Крис, моля те, кажи му да не наранява Хари. Няма значение как се държи с мен.-последните думи вцепениха Кинжала. И изведнъж съжали за действието си.
Флора се отдръпна от Крис.
-Аз се връщам в стаята си и няма да бягам повече.-сподели тихичко тя и тръгна към къщата, поглеждайки към образуващата се синина на ръката й, а по надолу видя гривната на Хари и с пръст я докосна, след което върху надписа „Хари" падна сълза.
Крис и Кинжала я наблюдаваха как се отдалечава бавно към къщата.
-Защо го направихте? Как може да наранявате дъщеря си? Нали беше най-скъпото нещо в живота Ви?-при обвинителните думи Кинжала затвори очи.
-Не знам какво ме прихвана, просто спомена Флора и загубих равновесие. Тя не осъзнава какво се случва. Не може да я оставя да съсипе живота си с онова копеле. Чудя се какво толкова му е харесала, като тя е толкова чиста, а той е нищожество.
-Влюбена е.-Кинжала се засмя и повтори с ирония думите му.
-Не е, ще се погрижа да не е така.-добави, гледайки в далечината.
-Защо каза, че я е изнасилил? За да я нараниш ли?-Кинжала отново стана сериозен и стисна юмруци.
-Дори и на шега не бих й го казал. Проблемът е, че е истина и няма да позволя да я съсипва повече.
-Какво? Не може да е истина, тя няма как да е влюб...-изуми се Крис, не вярвайки на думите му.
-Сега разбираш ли ме защо искам да е далеч от него, а и ме дразни факта, че Стайлс е избягал от хората ми, но съм сигурна, че поне няма как да научи къде е тя.
-Как е посмял да го направи?
-Трябваше да го убия, но щях да съсипя дъщеря ми и това беше единственото решение. Тя е толкова невинна, същата е като майка си.-сподели Джеймс.
-Добре, че бях отвън, за да я спра, иначе не ми се мислеше...
-Чух виковете ви и когато излязох видях, чаршафите от прозореца й. Знам, че чичо й я е обучил да стреля, но какво друго умее не знам. Седем месеца е живяла с копелето. Може да я е научил някои неща. Нямам никаква идея. Тя е умна и много добре знае какво прави.
-Почти щях да я изпусна, не знаех, че умее да се защитава. Между другото ме ухапа.-той вдигна ръката си и му показа отпечатъка от зъбите й. Кинжала се засмя.
-Добре, че я спря. Благодаря ти, синко! Трябва да я пазим с очите си и да внимаваме да не избяга отново.
-Ще се опитам да я предпазя, за да не се върне при този човек. А ти не знам какво ще направиш, но ще трябва да й се извиниш. Тя наскоро е научила за теб и не си помагаш да те хареса. Един баща не посяга на децата си. –Кинжала постави ръката си върху рамото му и го потупа.
-Знам, но не знам как да бъда родител. Това нещо ми е далечно и съвсем неясно. Понякога така ме вбесява, че искам да я напердаша, задето реве за онова животно. Струва ми се прекалено лигаво момиченце, което не знае какво иска и просто трябва да се гевези, за да получи желаното. От друга страна се страхувам и прашинка да падне върху нея. Тя е толкова ранима и крехка, толкова нежна.
-Тя не е бебе, господин Джеймс. Не мисля, че трябва да мислиш така за нея. Тя е интелигентна и по никакъв начин не трябва да я подценяваш. Просто не видя какви ги върши, за да се отскубне от мен.-Кинжала го погледна и потвърди думите му, кимайки с глава.
-Затова ми е интересно какво е научила от Стайлс...
***
-Мамка му, млъкни! Ти млъкваш ли изобщо?-извика вбесения Хари и Сафина млъкна, кръстосвайки недоволно ръце. Най-сетне я накара да млъкне.-Единственото, което искам от теб е да отидеш в проклетата къща и да научиш къде е Флора. Не очаквах да бъдеш толкова малоумна, по дяволите.-Хари изпсува и удари волана с ръка. Губеше си времето с тази глупачка.
-Ти май не познаваш сестрата на Флора? Нека те светна, тя е в пълна противоположност на Флора и няма как да изкопча информация от нея.-каза тя, клатейки глава.
-Затова те изпращам, за да не се усъмни, че работиш за мен и мамка му, посмей да се изтървеш пред нея, тогава вече ще те убия. И много добре знам каква е. Същата е като теб- не спира да говори.-каза и извъртя очи.
-Ако си мислиш, че ще успея да заблудя тази змия да ми каже нещо за Флора, ти е бедна фантазията. По-скоро ще ме убие, но няма да позволи да науча нищо.-тя махна колана и се приготви да слезе от колата.
-Ще бъдеш максимално мила и завеяна, и глупава и ще я заблудиш. Мисля, че ще се справиш чудесно.-увери я той.
-Аз не съм глупава, как ще стане?-той извъртя очи и се засмя иронично. Тя дори не схващаше иронията му. Още се чудеше какво прави тази жена в колата му.
-Слизай!-нареди й той, а тя се пресегна и го целуна, но вместо устните целуна челюстта му, тъй като той се обърна.
-Добре, но после си за мен.-намигна му и слезе. Оправи леко косата си и тръгна към къщата на Фиона.
Хей! Новата глава е тук и силно се надявам да ви е харесала! <333
Срещата между Хари и Флора наближава. Какво си мислите, че ще стане? :д <333
Гласувайте и коментирайте! <333 С тях разбирам дали да продължавам да пиша и дали ви харесва. Благодаря! <333
Лека вечер!