3. I don't love her
-Ти напълно осъзнаваш думите си, нали? Ти...знаеш ли колко налудничаво звучиш? Вместо да се радваш, че си спасена...-Флора го прекъсна.
-Той ме обича, така както никой няма да ме обича.-каза с по-висок тон, защитавайки Хари.-Знаех си, че няма да ме разбереш.-добави тя разочаровано, а той не спираше да я гледа изумено.
-Баща ти е постъпил правилно, понякога не знаеш в какво се забъркваш...-тя отново го прекъсна. Не искаше да слуша думите как всички са прави само тя не.
-Няма да ми помогнеш, така ли?...Бях искрена с теб,
-Съжалявам, но не. Трябва да го забравиш. Осъзнай се, сега си влюбена, а после?-каза й той, гледайки я сериозно, а тя затвори очи. Последният й билет за Англия беше провален.
-Защо плачеш?-Кинжала влезе в хола и веднага я забеляза.-Кристиън?-погледна към момчето.
-Тя ми разказа спомен.-отвърна. Флора очакваше да каже за бягството, което тя искаше, но той не го направи.-И от това се разчувства.
-Какъв спомен?-поинтересува се Кинжала, а тя погледна към Кристиън.
-За Лео, за Фиона, за нашите.-излъга тя. Той кимна и се настани на дивана до момчето.
-Следващото състезание къде беше?-попита Джеймс, а Кристиън и Флора си отдъхнаха, че не разпитва повече за „спомена". Тя не очакваше той да замълчи, въпреки че се разбираше много с Кинжала.
-Следващото е в Отава, но то е след 3 месеца, така че ще имам време да поплувам и да се явя.-сподели и погледна към Флора, която гледаше навън през прозореца, напълно изключила света.
***
Барбара премина разстоянието от стаята й до кабинета на Хари и спря. Страхуваше се от него. Започна да се чуди дали да влезе изобщо или да избяга и повече да не се върне. Тя все пак отвори вратата и влезе.
Хари се беше облегнал на креслото си и пушеше. Стаята беше задимена дотолкова, че подразни Барбара, въпреки че тя бе свикнала със задимени пространства. Очите й се насълзиха и започна да кашля.
-Хари, какво си направил? Ще се задушиш...ще отворя прозорците.-той я чу и вдигна глава от креслото, поглеждайки я.
-Недей!-отвърна мрачно, а тя се обърна към него и видя зачервените му очи и намусеното му изражение.
-Но аз няма да мога да остана дълго тук, задушно е.-тя започна да кашля, а той се издразни.
-Мамка му, спри! Отвори шибания прозорец и си лекувай алергията, по дяволите!-изръмжа той и отново издиша кълбо дим.
-Алергия? Каква алергия?-обърка се тя. Хари за миг затвори очи и спомени преминаха в съзнанието му. Барбара отвори всички прозорци, вдигайки щорите, за да влезе и светлина в помещението.
-Искам да науча къде е Флора и понеже ти си единствената, която е на моя страна, и която може да ми помогне да я нараня подобаващо, те питам.-тя чу думите му и се замисли, гледайки го. От това тя можеше да спечели много, както и да се справи с всичките си проблеми и особено най-важния проблем-Флора.
-Луи не я ли откри?-той поклати глава, палейки поредната цигара.
-Проверил е всички летища в страната, всички пристанища и всеки възможен транспорт, но никаква Флора Андерсън не е напускала шибаната страна. Затова тя сигурно е тук някъде, но не знам къде. Кинжала доста добре е прикрил следите й. Постарал се е.-информира я и удари с юмрук бюрото си.-От друга страна тя може да е и в Америка, затова чакам да ми изпратят информация за пристигналите в Америка, както и записаните в университетите. Сигурен съм, че той ще се е погрижил за всичко и хората ми няма да успеят да намерят нищо. Обмислил съм всичко, дори да отида при Уилсън и да го спукам от бой, Кинжала ще научи за това и ще предприеме нещо. Трябва да действам тихо и никой не трябва да се усети, за да може да атакувам, точно тогава когато най-малко очакват.-тя изслуша думите му и отиде зад креслото му, наведе се и го прегърна, облягайки глава на рамото му. Ръцете й се пъхнаха под тениската му и зашариха по стегнатите му гърди.
-Искам да изпуснеш парата, отпусни се!-прошепна в ухото му, а той хвана китките й и пръстите й замръзнаха.
-Барбара.-изръмжа предупредително.-Искам да изпълниш това, което ти казах.-добави, а тя се доближи отново до ухото му и го попита.
-Аз какво ще спечеля от това?-той се засмя.
-Ама разбира се! Какво искаш?-тя се усмихна самодоволно.
-Искам при всички обстоятелства без значение какво ще се случи, да остана тук при сестра ми и теб. Каквото и да става няма да ме гониш от къщата.-Хари си мислеше, че ще поиска голяма парична сума, но явно не беше прав. Не можеше да разбере каква е тази нейна мания към него. Обмисли добре думите й.
-Ти искаш това, защото отново си сгазила лука, нали? Какво си направила, че да се страхуваш да не те изгоня?-тя преглътна и се усмихна.
-Не съм направила нищо, просто от преди ме беше гонил, а аз не искам това.-побърза да каже тя, а той пусна китките й и тя си отдъхна. Беше платила на онзи тип, който се беше обадил на Питър, за да каже за изнасилването на родителите на Флора. Затова тя се застрахова, в случай че истината излезе наяве, но тя така се беше постарала, че нямаше начин Хари да научи за това.
-Дадено. Също така този разговор остава между мен и теб, няма да казваш на Пери , на Зейн, на никого, ясен ли съм? Не искам някой от тях да спре плановете ми.-тя кимна.
-Скъпи, трябва да се сближиш с някого от близките й, който няма да се усети и който лесно ще се манипулира. Повярвай ми, така лесно ще можеш да изкопчиш информация и както искаш ти никой няма да се усети.-обясни му тя и захапа ухото му, а той се замисли върху думите й.
-Който няма да се усети и който лесно ще се манипулира.-повтори думите й, а тя се усмихна.
-Мхм, имаш ли в предвид някого вече?-попита и започна да целува врата му, а той замръзна. Инстинктът му каза да се отдръпне заради Флора, а през главата му преминаха сцени на целувката между нея и Мат. Тя със сигурност му се беше отдала вече.
Хари избута Барбара, после стола и се изправи. Обърна бюрото, като всички вещи на него се счупиха, листите се разпиляха, а пепелта от пепелника се разнесе по пода. Той се обърна и преобърна креслото си. Видя бутилката с уиски на шкафчето и я взе, чупейки я в стената, след което изкрещя. Мисълта, че Флора вече не беше негова го караше да губи разсъдъка си. Барбара се изплаши за живота си и избяга от кабинета.
Той се приближи към прозорците, издърпвайки всички щори. Чупеше наред всичко, което попаднеше в полезрението му. Разкървави ръцете си, но това не го спря. Едва ли щеше да успее да намери покой, а мисълта за Флора в чужди ръце не излизаше от главата му. Така го беше обзел гнева, че не осъзнаваше, че тя все още го обичаше и не се беше отдала на никого, и някъде там тя се надяваше да бъде в прегръдките му отново.
-Хари, сине!-майка му влезе в кабинета, тъй като беше чула виковете му и се престраши да влезе при него. Той се обърна към нея.
-Майко, излез! Не съм в състояние, в което да мога да разговарям нормално, затова излез!-опита се да го каже с по-нисък тон. Тя се натъжи, но реши да отиде до него, обхващайки с ръка бузата му.
-Красивото ми момче, успокой се! Тревожиш ме, тревожиш и всички твои приятели.-той поклати глава.
-Ти си последният човек, който трябва да става свидетел на подобни неща, но синът ти е такъв.-каза й той, а тя поклати глава.
-Сине, болката от любовта е най-болезнена и нанася най-голяма щета...-той я прекъсна.
-Не я обичам!-тя се изуми от думите му, но не му повярва.
-Сине, държейки се безмилостно няма да излекуваш сърцето си.-той я изгледа, чувайки думите й и тя реши да смени темата.-Добре, какво те тревожи тогава? Защо си агресивен? Откъде е тази омраза и гняв?
-Майко, не искам да говоря, ядосвам се!-той се отдръпна от нея.-Само знам, че ще й го върна. Ще се постарая за нея, както тя се постара. Обещавам!-с тези думи той прескочи съборените вещи и излезе от стаята. Анн огледа тъжно кабинета и въздъхна.
Осъзнаваше, че Флора няма вина, тя не бе способна да остави Хари заради друго момче, но това трудно се обясняваше, даже беше невъзможно да се обясни на Хари. И двамата не бяха виновни, но най-много те щяха да пострадат.
Здравейте!
Новата глава е качена и се надявам да ви е харесала! <333
Очаквахте ли Хари да поиска това от Барбара?
Подозирахте ли, че Барбара стои зад всичко?
Според вас какъв ще е планът, с който Хари ще си отмъсти на Флора?
Гласувайте и коментирайте! Мнението ви е много важно за мен. <333
Лек ден ви желая!