6.
Цял следобед Чан Ми се правеше, че Ронджун не е в саята като се занимаваше с най-различни дейности. Той от своя страна се стараеше да вдига колкото се може повече шум, за да привлече вниманието й, но опитите му завършваха без успех. Отдавна се бе стъмнило и той реши да прекрати жалките си опити за привличане на внимание и да влезе да си вземе душ. Взе голяма хавлия за тялото си и остави една малка върху леглото. Когато влезе в банята Чан Ми стана рязко от стола, където работеше, и започна да рови в чантата си.
- Значи ще се държиш като идиот, така ли? Не, че не си. – говореше си сама тя, след което се зарадва тихичко, че най-накрая откри двете пакетчета с мед, които търсеше. – Не знаеш с кого си имаш работа, Ронджун-и.
Изсипа пакетчетата мед върху хавлията му и я сгъна прилежно. Върна се на стола и зачака жертвата си да излезе от банята, което не след дълго се случи. Силно се надяваше меда да се озове върху ръцете, а не върху косата му, защото в противен случай трябваше да бяга из цялата сграда, за да спаси живота си. Първото нещо, което той направи бе да погледне какво прави Чан Ми. Усетила погледа му тя се обърна към него и се усмихна, което много го обърка. Тя се опита да не се вълнува прекалено много от присъствието му, при положение, че единствено една кърпа закриваше долната част на тялото му, а кичури коса падаха пред лицето му, което й се стори адски привлекателно. Момчето посегна към кърпата от леглото му, а Чан Ми едва сдържаше смеха си. Ронджун рязко я стовари върху главата си и започна да суши мократа си коса.
- Ъм...Ронждун?
- Да? – обърна се той към нея и свали хавлията от главата си.
- Косата ти изглежда страхотно.
- Благодаря ти. – спонтанния комплимент го обърка още повече, при което той прекара пръсти през косата си и усети лепкавото нещо върху нея. – Какво по дяволите е това?
- Мед. – каза с широка усмивка тя. – Четох в интернет, че е изключително полезен за косата.
- Осъзнаваш ли, че току що си подписа смъртната присъда? – изръмжа заплашително Ронджун като с бавни стъпки се приближаваше към нея.
- Нищо не съм направила. – Чан Ми внимателно се изправи от стола и беше в готовност да бяга при нужда.
- Мъртва си, розичке. – той рязко тръгна към нея и за съжаление тя не успя да се измъкне. Обви ръцете си около талията й и я събори върху нейното легло. Започна да я гъделичка, което предизвика писъци от нейна страна.
- Разкарай се! – едва успяваше да каже между смеха си. – Мразя да ме гъделичкат!
- Така ли? Идеално значи. – той продължи с тормоза като взе малко от меда в косата си и намаза нейната.
- Луд ли си? – изпищя Чан Ми.
- Да беше помислила преди да направиш такава глупост. – Ронджун тъкмо ставаше от безпомощната си жертва, когато през вратата връхлетя развълнуван Нана.
- Това не го очаквах. – замръзна той, поразен от гледката на полугол Ронджун върху пищяща Чан Ми.
- Не е това което си мислиш. – размаха невинно ръце той. – Просто я гъделичках.
- По хавлия?
- Така се случи. – оправда се бързо Ронджун, докато момичето с мед в косата още го псуваше тихичко.
- Взимай го и се махайте. – развика се тя и светкавично влезе в банята.
- Трябва да се облека бързо и да изчезваме преди да е разбрала, че няма топла вода. – засмя се ехидно Ронджун и се захвана с избора на дрехи.
***
Днешната глава е кратичка, но пък се надявам да ви хареса. Какво е мнението ви за сега?