5.
Отговорника на специалността, която бяха записали Ронджун, Нана и Чанми, пропусна да каже, че след кафето с цел опознаване, следваше двучасова лекция. Те нямаха късмета на Сойон, но поне лекцията беше една. Нана предложи да се разходят понеже ако се прибере в стаята си ще потъне в собствените си мисли, а това не му се искаше да се случва.
- Ще се обадя на Сойон, понеже ми писа, че няма да има лекции. Може да дойде с нас. – Чанми извади телефона си, набра я и изчака да вдигне. – Ще ходим на разходка с Нана. Идваш ли?
- Не. – тя бързо отхвърли предложението. – В мола съм с един колега и не ми се иска да го оставям.
- Разбирам. – Чанми погледна към Нана и по изражението му личеше, че е чул какво каза приятелката й. – Ще се видим в общежитието.
- Хей. – Ронджун се присъедини към тях с весело изражение.
- Ще ходим на разходка. Идваш ли? – попита Нана с надежда.
- Разбира се.
- О, как така не те е страх, че хората ще те видят с момиче? – иронично попита Чанми.
- Защо се държиш зле? – неразбиране се изписа по лицето на Ронджун и сякаш бе забравил за разговора им сутринта.
- Знам ли? Може би защото сутринта ти каза точно това.
- Разбрала си ме грешно. – оправда се Ронджун и зае типичната за него стойка с ръце в джобовете. – Какво да направя, че си тънкообидна и изкривяваш думите ми.
- Моля?! – крайно раздразнена от наглото отношение на Ронджун, Чанми едва успя да сдържи емоциите си. – Съжалявам, Нана. Не ми е до разходки днес.
- Но...- Джемин искаше да промени мнението й, но в крайна сметка я разбра. – Щом така си преценила.
- Ще се видим. – тя помаха вяло и тръгна към вкъщи.
- Защо мъжете сме такива идиоти? – Нана зададе изключително логичен въпрос, докато довършваше напитката си.
Звездите отдавна красяха нощното небе, времето бе спокойно. Джемин рисуваше разни неща върху таблета си, за да се разсее, но без успех. Случката от вчера пред стаята на Сойон не излизаше от главата му. Не можеше да си обясни какво толкова го привлича в това момиче. Когато е покрай него сърцето му ускоряваше ритъма си двойно и всичко, което виждаше, беше тя. Но съквартирантката й прекъсна вълшебния миг, в който дършеше ръцете й. Сойон разбра погрешно усмивката му, а на всичкото отгоре прекара целия следобед с някакъв колега. Кой прекарва толкова време с човек, когото е срещнал същия ден?! Точно така. Това се случи и с него. Метна ядосано таблета на леглото и зарови лице в шепите си. Вратата на стаята се отвори, но той дори не помръдна.
- Какво ти е? Приличаш на мъртвец. – момчето съблече якето си и се метна на своето легло, тананикайки си.
- Остави ме мен. На теб какво ти е? Изглеждаш сякаш току що си правил секс.
- Още не, но съвсем скоро може би. – момчето се изправи и с вълнение започна да разказва. – Запознах се с едно момиче, което е в моята група.
- И тя се предаде пред неустоrмия Джено? – предположи весело Нана.
- Може да се каже. – Джено се ухили още по-широко. – Цял следобед бяхме в мола и дори се оказа, че живее в нашата сграда. Дано бързо се получат нещата, че не ми се занимава дълго. Изглежда лесна.
- Това е супер. – зарадва се той, след което лампичката в главата му светна. – А как се казва?
- Сойон. Красиво име, нали?
- МОЛЯ?! – Джемин скочи от леглото си и се надяваше да е чул грешно или поне да става дума за съвсем различен човек.
Джемин излезе от стаята светкавично и се за тича към тази на Со Йон. Дори не знаеше какво ще й каже. Просто искаше да я види и да се увери, че не са му взели нищо. Почувства се сякаш от него бе отнета жизнено важна частичка. Спря се запъхтян пред стаята, почука нервно и зачака. Вратата отвори съквартирантката й и той направи недоволна гримаса.
- Приятно съм изненадана. – момичето преметна кичур от косата си очарователно и се облегна на рамката на вратата.
- Ти не ми трябваш. – Джемин я избута настрани и влезе неканен в стаята.
- Какво си мислиш, че правиш? – попита съвсем спокойно Со Йон докато не отлепяше очи от книгата в ръцете си.
- Добре ли си прекарахте с Джено? – изсъска през зъби той.
- Следиш ли ме? – изненадана, че той знае името на колегата й, стана от леглото, но опитваше да не показва желанието си да го хване за гърлото.
- По някаква случайност ми е съквартирант и преди малко ми сподели плановете си как да те вкара в леглото му. – досадния глас на съквартиранта му отново закънтя в съзнанието на Нана.
- И защо да ти вярвам? Джено изглеждаше страшно мил и е очарователен.
- А защо да вярваш на него по дяволите?! – изкрещя той, което изплаши съквартирантката на Со Йон и реши, че е най-добре да излезе. – Значи смяташ, че аз не съм мил и очарователен? Повече ли го харесваш от мен?
- Ревнуваш ли? – скръсти ръце пред гърдите си със самодоволна физиономия.
- Разбира се! – непоколебимо отвърна той. – Аз първи те харесах. Не е честно и той да те иска.
- Да не съм ти някаква играчка? Не е достатъчно само да се правиш на мой защитник, за да ме спечелиш. – Со Йон тръгна към банята, но той я изпревари и застана пред вратата.
- Как да го направя? – усмихна се той, усетил, че все пак има надежда.
- Сам разбери. – тя се опита да мине през него, но той не й позволи.
- Ще опитам. – Джемин хвана края на тениската си и бързо я съблече, позволявайки релефното му тяло съвсем да замае главата на момичето пред него.
- Така няма да стане. – въпреки свития от вълнение стомах и сърцето й, което всеки момент щеше да напусне гръдния й кош, Со Йон запази самообладание и го отряза набързо. – Застанал си на пътя ми.
- Целуни ме и може да се мръдна.
- Мечтай си. Мизерник. – тя се обърна, за да тръгне, но китката й бе уловена от полуголото момче, което с едно движение я придърпа към себе си и впи устните си в нейните.
- Мечтите се сбъдват. – обяви доволно той, след като се отдели от нея, а тя го гледаше сякаш нищо не се е случило.
- Шоколадовите ти плочки и нереално меки устни няма да ме разтопят.
- Странно. – Нана усети, че тя наистина казва истината, а не се прави на недостъпна. – Получава се с всички. Може би не си жена.
- А може би ти не си истински мъж. – отговори остроумно тя и му посочи вратата като намек, че е време да си върви.
- Забавата едва сега започва. – Джемин облече тениската си и весело излезе от стаята.
- Абсолютен негодник. – усмихна се неволно Со Йон докато връхчетата на пръстите й докосваха пламналите от целувката устни.
***
Насладете се на новата глава, а аз ще се насладя на почивката си след днешния изпит.~ ♥