𝓣𝓱𝓮 𝓔𝓷𝓭
Е, и това време дойде...изпращам историята изпълнена със щастие и лека доза тъга. Надявам се споменът за Лилит, Ерос и компания да остане във вас за дълго и да се сешате за тях.
Благодарности, епилог и бонус глави очаквайте скоро, а кой знае...някога може и нешо повече. Обичам ви и ви благодаря, че бяхте с мен и в това приключение.
*Лилит*
Никога не си бях представяла, че всъщност животът ми може да се стече така. Да, определено преди много време, още когато бях млада действително мечтаех за това, но после тази мечта остана зарита под всички злини, които съм вършила през дългият си безсмъртен живот. Но ето, че имах втори шанс. Имах втори шанс за живот и не мислех да го изпускам. Не и след като Ерос беше отново тук, жив и здрав. Все още ми се струваше като сън, но ако бе сън то тогава не исках да се будя. Нека. Нека съм потънала във вечен сън, за да мога поне там да съм щастлива. А, Ерос ме правеше щастлива. Щастлива бе нищо в сравнение с това, което изпитвах. Чувствах се като дете, като безгрижно дете както някога когато тичах из поляните на Древната земя и предизвиквах стражите на дуел и те винаги ме оставяха да печеля но аз не знаех и действително мислех, че съм ги побеждавала. Тогава това бяха малките радости в живота ми, а сега те бяха просто да съм в прегръдките на любимият ми той да гали корема ми и да ме целува. Не е за вярване как се извъртя живота...само до преди няколко месеца все още бях в затвора, не можех да дишам Ерос, а сега очаквахме и първите си деца. Мисълта, че от мен щяха а излязат не едно, ами три деца все още ме плашеше, но бях и щастлив. Все пак това винаги е била най-голямата ми мечта. И ето, че и тя най-накрая се сбъдна. Факта, обаче че трябваше да чакам още десет месеца, за да си ги видя ми беше непознат, но щях да чакам търпеливо.
Ерос подобно на мен също бе променен. Съвсем честно, от онзи надут, арогантен пуяк, който исках да убия във всяка шибана секунда нямаше и следа и всъщност беше мил, отзивчив и ми изпълняваше всяко желание. Можех да свикна с това. И като заговорих за вълка...Същият този вълк излезе от банята само по хавлия, която правеше изключително малко за това да го прикрие и се запъти до гардероба, а желанието започваше да се пробужда у мен.
Хавлията падна на пода, разкривайки стегнатият му задник и той стегна мускулите си и кълна се гледах го така сякаш пред мен стоеше най-вкусното блюдо на света. И май наистина стоеше. Бях леко разочарована, когато си обу боксерки но после щом обу и сиво долнище хич не бях. Веднъж готов затвори гардероба и се обърна към мен, вирвайки една дебела черна вежда щом видя как го гледам.
- Какво? – дори не чувах нищо, защото бях прекалено заета да гледам мъжеството му, което се очертаваше изключително ясно в долнището. – Бебе? – засмя се докато лягаше до мен, а тялото му все още беше мокро. Прехапах устни и притиснах бедра едно в друго, имайки нужда поне от минимална доза потриване. Мамка му, какво се случваше с мен? Никога досега не ми се бе случвало да се държа така около мъж.
Но това е твоят мъж...нашепна един гласец в съзнанието ми.
- Защо ме гледаш така сякаш искаш да ме изядеш? Не го ли минахме този период? – засмя се отново и се отпусна по гръб, протягайки едната си ръка в знак че искаше да ме гушне. О, мислех че никога няма да попита! Побързах да се настаня в прегръдките му и отпуснах глава на голите му гърди.
- Не ме изкушавай. – промърморих.
- Вие, госпожо Блекблъд сте една ненаситна жена, не знам дали сте наясно.
- А, вие, господин Блекблъд не се правете че това не ви харесва.
- Дяволски ми харесва, мамка му. – изръмжа и се наведе да ме целуне, а аз вирнах вежда неудовлетворено.
- Сериозно ли?
- Какво? Забавно е. – надвеси се над мен и на лице имаше полуусмивка.
- Не, не е.
- Оффф. – изпуфтя, въртейки очи, но после просто сведе лице и ме целуна, а аз веднага се изгубих в него. Обърнах го, така че той да е по гръб и той се подсмихна. Преметнах един крак през него, а той побърза да залепи длан за задника ми. Отделих устни от него и със зъби прокарах пътечка до шията му. Подсмихнах се когато го усетих да потреперва. Определено имах сила върху него и обичах това. Заиграх с кожата на шията му като я дразнех със зъби и засмуквах леко, а дълбоки гърлени звуци се надигаха от гърдите му.
- Лилит. – гласът му бе опасно нисък, но мен това не можеше да ме впечатли.
- Ммм? – измънках, правейки се на приятно разсеяна и той издиша.
- Хубаво е.
- Мхммм. – засмуках една идея по-силно и включих и езика си в играта.
- Ммм, Лилит. – усмихнах се провокативно и плъзнах ръка по голото, циментирано тяло и се насладих на усещането от това как той се нагорещи целият. Малкият ми пръст опря ластика на долнището и боксерките му и щом го усети изсумтя и се опита да се надигне. Определено днес ми беше игриво, защото плъзнах ръка дори още по-надолу и го сграбчих за пакета, разбира се, не толкова силно за да го заболи. – Мамка му, не си играй с мен!
Отново просто се подсмихнах и продължих с измъчването си. Отпуснах хватката си около вече определено възбудената му мъжественост и просто го помилвах, а гигантското му тяло сякаш бе разклатено от милионите тръпки, които пълзяха и през двама ни.
- Мамка му, жено. – изпъшка. Знаете ли, беше хубаво. Беше хубаво отново да съм в свои води и имам контрол над ситуацията, да си играя с него по този начин. На места шията му вече бе придобила червено-лилави оттенъци, а слабините му бяха станали твърди като желязо и огромният мускул потрепвайки напираше към ръката ми. Подсмихнах се отново и го изненадах напълно, когато ръката ми пропълзя вътре и докоснах горещата плът. Реакцията от него бе мигновена – тътенът надигнал се от силните му гърди разклати стаята и само след секунда аз бях тази по гръб, а ръцете ми бяха хванати в железна хватка над главата ми. Очите му бяха разтопено злато, а зъбите оголени. Езикът ми се подаде навън и навлажни устните му, а това не остана незабелязано от него.
- Обожаваш да ме изкарваш извън релси, нали?
- Живея за това. – отвърнах честно с нагла усмивка. Той присви очи, а после пусна ръцете ми и понеже аз не можех да ги държа до тялото си ги плъзнах по бицепсите му, после по рамената и накрая по врата му. Ето това тук бе един ядосан ликан, но за щастие знаех как да го озъбтя. Дръпнах го долу и покрих устните му с моите. Усетих как се усмихва и веднага ме придърпа в обятията си.
...
Двамата с него лежахме мълчаливо и просто се гушкахме. Главата ми бе положена както обикновено на гърдите му и в момента бях заета да се взирам в лявата му ръка сякаш бе най-интересното нещо на света. Беше огромна и силна, вените изпъкваха, но не това бе приковало вниманието ми; беше светлият белег останал от церемонията ни. Точно под китката стоеше бледата черта, която се виждаше само от близо и носеше спомена за съюза ни. Съюз, в който тогава не участвах напълно, но сега ако ми се отдадеше възможност бих повторила. И сякаш крушка светна над главата ми. Всъщност можеше. Защо да не можеше?
- Ерос? – повиках го, вдигайки поглед към него, а той снижи своят към мен.
- Да, любима?
- Имам идея.
- Хм?
- Хайде да си направим нова церемония?
- Какво?
- Искам нова церемония. – проследих линията с пръст. – Не бях напълно искрена в предишната и искам да поправя това. Искам нова церемония, да се вречем един на друг отново, без натиск от други хора или събития. Просто ти, аз и майка пред дървото.
- Звучи идеално, любима. С удоволствие бих го направил. – устните му се разтегнаха в широка усмивка.
- Благодаря ти. – усмихнах се и аз самата и погалих устните му с моите и после и той направи същото.
- Няма защо да ми благодариш, любима. Казах ти го още отдавна: Всяко твое желание е моя заповед. – потърка нос в моя. – Какво ще кажеш да го направим още довечера?
Попита и усмивката ми се разшири.
- Ще бъде прекрасно.
...
Януарският вятър галеше голите ни тела, а от небето се сипеше сняг, но странно това не ни пречеше. Отвътре сякаш изгарях, а погледът на Ерос изобщо не помагаше за да потуши огънят в мен. Не ми пречеше студа, не и след като с Ерос щяхме отново да се вречем един в друг както традицията повеляваше, а именно сами, голи и в едно с природата. Изгарях от нетърпение, Само чаках майка да даде знак, че започваме.
- Дайте ми ръцете си. – майка протегна длани към нас и аз и Ерос подадохме ръце с китките нагоре по едно и също време.
- Ерос, повтаряй след мен. Аз, Ерос от рода Блекблъд...
- Аз, Ерос от рода Блекблъд...
- Син на Ликаон от Аркадия...
- Син на Ликаон от Аркадия...
- Пазител и алфа на прайда „Блекблъд"
- Пазител и алфа на прайда „Блекблъд"...
- Вземам теб Лилит от рода Морнингстар за своя Луна в очите на Богинята и на старите богове.
- Вземам теб, Лилит от рода Морнингстар за своя Луна в очите на Богинята и на старите богове.
- Да те обичам и ценя, да бъдеш моя опора и сила. Да поведеш мен прайдът към светли дни. Да бъдем едно цяло. Обещавам да бъда до теб и в болест и здраве, в добро и зло и да не те оставям дори и на смъртният ти одър.
- Да те обичам и ценя, да бъдеш моя опора и сила. Да поведеш прайдът към светли дни. Да бъдем едно цяло. Обещавам да бъда до теб и в болест и здраве, в добро и зло и да не те оставям дори и на смъртният ти одър. – повтори, усмивката не слизайки от лицето му дори и когато майка направи нов разрез върху лявата му китка.
- Лилит, повтаряй след мен. – после се обърна към мен, но аз не отделях поглед от Ерос. Не бях способна. – Аз, Лилит от рода Морнингстар.
- Аз, Лилит от рода Морнингстар. – изговарях думите по инерция. Мозъкът ми работеше на съвсем друга честота. Бях толкова фокусирана в това да се взирам в нахиленият си до уши любим, че за мен не съществуваше нищо друго.
- Приемам теб, Ерос от рода Блекблъд като моя Алфа в очите на Богинята и на старите богове.
- Приемам теб, Ерос от рода Блекблъд като моя Алфа в очите на Богинята и на старите богове.
- Да те обичам и ценя, да бъдеш моя сила, моята скала, да бъдем едно цяло. Обещавам да бъда до теб и в болест и здраве, в добро и зло и да не те оставям дори и на смъртният ти одър.
- Да те обичам и ценя, да бъдеш моя сила, моята скала, да бъдем едно цяло. Обещавам да бъда до теб и в болест и здраве, в добро и зло и да не те оставям дори и на смъртният ти одър. – изговорих всичко и веднъж готова просто си поех дълбоко въздух без да усещам онази тежест, онази болка; мракът, който бях усещала от както се помня. Майка взе дланите ни и ги притисна една в друга, а след това обвърза ръцете с вече познатото ми парче бял плат.
- Със силата ми дадена като ваш пазител обявявам съюзът ви за сключен. Обичайте се, деца и никога не забравяйте, че вие сте опора един на друг и сте двете половини на едно цяло.
Очите на Ерос бяха плувнали в сълзи. Бях сигурна и че и моите бяха, но този път бяха от щастие. Кълна се. Дори не отразихме майка ми, а просто се поддадохме на порива и сляхме устни, затвърждавайки думите, които си бяхме казали. И той мислеше всичко казано. Усетих го по начинът, по който ме целуна – жадно, отчаяно, обещаващо. И аз го мислех също, защото Ерос бе единственият мъж който някога ще обичам и най-накрая се чувствах цяла и значима.
...
*Неутрална гледна точка*
Връщайки се обратно в царството си Селийн се чувстваше щастлива и удовлетворена. Дъщеря ѝ най-накрая бе щастлива и бе приела шансът си за нов живот, получи и любимият си обратно. Честно, Селийн така и не мислеше че планът ѝ наистина ще проработи, но виждайки Ерос жив и здрав пред нея я обнадеждаше. И затова докато те бяха прекалено заети да гледат тя тайно открадна няколко капки от кръвта на дъщеря си. Това бе последната ѝ надежда. През вековете бе опитвала какво ли не, но уви нищо не можеше да събуди любимият ѝ Ендимион от непробудният сън, с който навремето Зевс го бе наказал. Стискайки малкото шишенце тя вървеше към пещарата, в която той лежеше изолиран от света и всичко зло и щом влезе вътре в тъмната пещера очите ѝ плувнаха в сълзи. Там в ценърът на пещерата лежеше нейният любим върху скалата, а слънчев лъч окъпваше тялото му. Не беше остарял дори и с година. Все още бе точно толкова млад и красив колкото бе и когато го видя за пръв път. Богинята побърза да изтрие сълзите си и застана до спящият мъж.
- Ще бъдем заедно най-накрая, любими мой. - прошепна и отвори стъкленото шишенце. Разклати няколкото капки и затвори очи. Молеше се да проработи. Това бе върнало Ерос нямаше логика да не проработи и за него, нали? Пое си дълбоко въздух и отвори устата му. Изсипа елексира вътре и зачака.
КРАЙ