Глава 49 - Вълнение
ГЛАВАТА Е ПО-РАЗЛИЧНА, ЗАЩОТО Е ФИЛЪР. И СЪЩО ТАКА Е ПОСЛЕДНАТА ПРЕДИ ГРАНДЕ ФИНАЛИТО ТЕЗИ ДНИ. СЛЕДВАЩАТА ГЛАВА ЩЕ Е ПОСЛЕДНА, ЗАЩОТО РЕШИХ ЧЕ НЯМА СМИСЪЛ ДА РАЗТЯГАМ ИЗЛИШНИ ЛОКУМИ. ТАКА ЧЕ, ДА ТОВА ОСТАНА...ФИНАЛ И ЕПИЛОГ И ДАЙ ЛИЛИТ НЯКОЛКО БОНУС ГЛАВИ.
ЕМОЦИОНАЛНИ ИЗБЛИЦИ ЩЕ ИМА ЕДВА, КОГАТО КАЧА ФИНАЛА И ЕПИЛОГА, А ДО ТОГАВА...ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ КАКТО ЛИЛИТ Е ГЛАДНА.
*Ерос*
Лилит ме свести, като лисна чаша вода върху мен и аз се събудих с отскок, а Клариса просто се смееше. Прочистих гърло и седнах на свободният стол до нея, правейки се че нищо не се е случило и продължихме с прегледа. Беше ми срам да си призная, но действително припаднах дори и за момент. Не знам какво ме обзе, но просто се свлякох на земята от шок. Странното бе, че до преди няколко часа си представях как с нея имаме цял футболен отбор...да, но не си бях представял половината от тях да дойдат на един път.
- Добре, изглежда си около осма гестационна седмица, влизаш в девета.
- Това ще рече? – включих се.
- Втори месец.
Ама, говорете в месеци, бе хора. Какви са тези седмици? Месеците ме вълнуват мен, месеците.
Пфиу, пак добре, Значи оставаха още само десет. Все още не можех да повярвам обаче. В Лилит растяха не едно, ами цели три бебета. Тризнаци. Щяхме да имаме тризнаци и след първоначалният шок дойде на истинското щастие и едва не се забих в гърдите от първобитна мъжка гордост.
- Имате ли месечен цикъл?
- Разбира се. – Лилит потвърди, при това леко озадачена от въпроса. Хм, това бе полезна информация. Бях останал с впечатлението, че няма.
- Простете, просто все още не съм имала възможността да уча за вашият вид. – Клариса леко се смути.
- Няма нищо.
- Добре, кога бе последният ви цикъл?
- Двадесет и девети октомври миналата година.
- В такъв случай предполагаемият термин е началото на октомври, но бих казала да ги очаквате още септември, тъй като близнаците и тризнаците обикновено избързват.
- А, откъде сме сигурни, че продължителността е като на шифтърска бременност.
- Демоните не забременяват. Вече ти казах как стават нещата.
- Но ето ви с Дев все пак забременяхте.
- Това е дело на майка. Обикновено нещата са много по-различни.
- Това е всичко, което мога да кажа за сега, Луна. Елате да ви взема мерки. Ето ви салфетки да се избършете. – подаде ѝ няколко бели салфетки, но аз ги взех от ръцете ѝ.
- Дай на мен. – избърсах гела от корема ѝ, а Клариса свали ръкавиците си и се изправи. Метнах салфетките в кошчето и помогнах на Лилит да се изправи. След това измериха теглото ѝ, обиколката на корема ѝ, артериалното ѝ налягане, както и ръста ѝ.
- Е, ами това е за днес. – Клариса се усмихна и ни подаде две снимки. – Ще се видим след две седмици, а дотогава ако има нещо не се колебайте да ме потърсите. Както казах, старайте се да не се натоварва излишно и нека го дава по-полека. Никакъв стрес също така.
- Тъй вярно, докторе. – кимнах, усмихвайки се като идиот. Все още ми се струваше налудничаво. Щях да ставам баща, мамка му! При това на тризнаци!
- Благодарим ти. – Лилит кимна уважително към младата жена.
- Няма за какво, Луна. Това ми е работата. Приятна вечер от мен. И също така, радвам се че се върнахте. Не беше същото без вас.
Казаното от Клариса я докосна. Разбрах това по леката усмивка, която загатваха устните ѝ.
- Аз също, Клариса.
Пожелахме си още веднъж приятна вечер и на излизане от клиниката аз пърхащ от щастие просто повдигнах жена си и я целунах. Тя се засмя от изненада и побърза да се хване здраво за мен докато стискаше снимките, а устните ѝ бяха разтегнати в огромна усмивка. Завъртях я във въздуха, а краката ѝ бяха свити. Бях щастлив, мамка му! И ми идеше дори да закрещя с цяло гърло. Исках всички да знаят колко щастлив съм, защото най-накрая бях с жената, която обичах и тя беше бременна с моите деца. Това бе сбъдната мечта, която дори не подозирах че имам докато не се появи тя.
- Стига, зави ми се свят. – отдели устни от мен и сложи ръка върху гърдите ми.
- Мамка му, извинявай. – проклех и побързах да я пусна на земята. Не е за вярване колко несъобразителен бях. Трябваше да се стягам, защото след няколко месеца с нея нямаше да сме сами и трябваше да мисля за още три глави. Мамка му, щяхме да имаме тризнаци! Радвах се като малко кутре на кокал. И тази мисъл обаче, колкото ме и радваше толкова и плашеше.
- Ерос?
- Ъъ, да. Да! – разтърсих глава щом два пръста щракнаха пред очите ми. – Да, да, тук съм! – разтърсих глава. – Какво казваше?
- Искам да си ходим.
- Отиваме си, отиваме си.
Веднъж вкъщи първото нещо, което тя направи бе да се трупляса отново на дивана, да се завие, да си пусне телевизора и да измрънка, че е гладна. Чак не можех да повярвам, че това бе същата жена която до преди месеци си устройваше оргии и ме заплашваше с убийство по всевъзможни начини. И дори смееха да казват, че била по-луда и зла от обикновено. Пфф, друг път. Погледнете я! Беше дори прегърнала възглавница и в момента гледаше някакво кулинарно риалити. Богиньо, добре че не можеше да ми чете мислите. Добре, че и също така бях далеч та не ме виждаше как я гледам.
- Ерос! Гладна съм! Нахрани ме преди да се нахраня сама! – нададе вик от хола.
- Да, да. Звъня на Евър да донесе нещо. Какво ти се хапва? - подвикнах в отговор.
- Човешка храна. Секс после. Сега съм изморена.
- Ако те питах за секс щях ли да намесвам Евър, мамка му? – примигах, показвайки глава през портала.
- От къде да те знам? Може да искаш тройка.
Моля? Моля? Дишай, Ерос. Дишай! Майната му на дишането, вече съм дух!
Дух определено ще бъдеш, ако ѝ се развикаш. Тя е демон и е бременна....бих се пазил на твое място.
Мамка му, и ти си прав.
Та така. Прочистих гърло.
- Не, Лилит тройка да правя определено не искам. Ти си ми достатъчна. - уверих я.
- Сигурен? Помисли си преди коремът ми да е станал огромен и все още мога да се сгъвам.
- Да, бебе. Напълно убеден съм. Хайде, сега кажи какво ти се хапва, за да ти поръчам. Сделка?
- Абе донеси там нещо, което става за ядене и ме остави да си гледам телевизия. Тъкмо става интересно.
Невероятно. Просто невероятно. Не бе за вярване любовта как променяше хората. Все пак звъннах на Евър и го помолих да донесе нещо останало от вечерята и като верният приятел, който беше той се отзова веднага. Върнах се обратно при спътницата си и се наместих до нея, а тя се взря в мен с големите си сиви очи. Усмихнах ѝ се и се заиграх с един огнен кичур. Харесваше ми тази промяна в нея, макар и да си нямах идея на какво се дължеше.
- Защо реши да се боядисаш?
- Не съм. – намръщи се. – Събудих се така след първата си трансформация. Било нещо свързано с дракона.
О, уау!
- Значи си дракон? Готино.
- Не просто дракон, а Адски дракон. Единствен по рода си. Държа да се отбележи. – задържа показалец във въздуха и аз се засмях.
- Ама, разбира се. Ти си ми уникална. – усмихнах се и снижих лице до нейното. Слях устните ни, а тя се отпусна и обгърна тила ми с ръце. Езикът ми пропълзя в устата ѝ веднага щом поисках достъп и аз се притиснах към нея. Крачето ѝ и погали бедрото ми преди да го обгърне и тя самата да притисне женствеността си към мен, изваждайки дълбок гърлен звук от мен. На вратата се почука и това ме накара да изръмжа допълнително. Бях на косъм от това да оставя Евър да си звъни, но Лилит както ми даде да се разбера бе гладна и направо си ме изрита от нея. Изгледах я като ранено кученце, а тя ми направи знак с ръка да ида към вратата. Нацупих се, вътрешно мислейки си как щях да ѝ дам да се разбере после, но въпреки това отидох...какво да правя. Отворих вратата и бях посрещнат от Евър, Дев и децата.
- Чичо Ерооос! – Адам и Арабела изчуруликаха щастливо щом ме видяха и ме гушнаха през краката.
- Хей, разбойници! – повдигнах ги и после обърнах внимание на най-добрият си приятел и предполагам...доведената ми дъщеря. Мамка му, звучеше толкова странно и...и грешно. – Благодаря ви, че се отзовахте толкова бързо. Заповядайте вътре. – направих им място да влязат и пуснах малките.
- Лилииии! – изкрещяха и побързаха да се затичат към нея, а Лилит се засмя. Двамата ѝ се метнаха на врата във задушаваща прегръдка, а Лилит изглеждаше леко шокирана от силата им.
- Адам, Арабела, внимавайте с Лили. – скарах им се, а тя сбръчка нос щом чу как я нарекох.
- Съжаляваме. – веднага сведоха глави.
- Няма нищо, чичо Ерос просто е предпазлив. Хайде елате да ви нагушкам. – и двамата засияха щом чуха това и се настаниха в скута ѝ.
- Лили, къде беше ти? Защо те нямаше тук?
- О, ами... - погледите ни се срещнаха и прочетох молбата ѝ за помощ в очите ѝ.
- Лили имаше работа в кралството си, сладкиши.
- Ти имаш кралство? – Адам наклони главицата си.
- Това значи ли, че си кралица? – Арабела избълва и Лилит кимна в отговор, а реакцията ѝ беше безценна.
- Това е толкова яко!
Всички се засмяхме, а Лилит промърмори. – Да, предполагам, че е.
След като ни донесох по нещо за пиене седнахме да си говорим и през цялото време Дев ни гледаше с усмивка на лице. Лилит си беше все така сгушена в мен. Все още не им бяхме споделили новината, обаче. Чакахме подходящ момент.
- Е?
- Е? – повторих смеейки се.
- Какво стана с прегледа? Как се развива малчуганът? – Девилин беше нетърпелива да разбере. Е, явно моментът бе дошъл.
- Добре се развиват. – отвърнах нахилен до уши.
- Развиват? Множествено число? – Девилин възкликна. – Ще имате близнаци?
- Тризнаци. – Лилит я поправи и двамата пред нас мигаха ожесточено от шок. С Лилит просто се спогледахме, и двамата нахилени като Чеширския котарак и я целунах.