Глава 48 - Тройно щастие
МОЖЕ ЛИ ДА ИГНОРИРАМЕ ФАКТА, ЧЕ СНИМКАТА ОТ ЕХОГРАФА ПРИЛИЧА НА ХЕЛУИНСКА ТИКВА? ТЕНКС.
ЗДРАВЕЙТЕ, ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. Е, ПОДНАСЯМ ВИ И ТАЗИ КЪСА ГЛАВИЧКА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА. САМО ВНИМАВАЙТЕ И ВИЕ КАТО ЕРОС ДА НЕ ВЗЕМЕТЕ ДА ПРИПАДНЕТЕ ОТ ЩАСТИЕ ХД.
ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ КАКТО ДНЕС БЕЗ ДА ИСКАМ СИ НАДРУСАХ КУЧЕТО
*Ерос*
Когато кацнахме пред вкъщи вече се бе мръкнало. Държах се за роговете на врата на огромният черен дракон сякаш с цената на живота си и все още бях точно толкова шокиран колкото и когато тя се трансформира пред мен. Спътницата ми бе дракон. Истински дракон и това бе поредното доказателство колко специална всъщност беше тя. Снижи се на земята и ми позволи да сляза, а моите крака бяха омекнали от дългият полет. Поне на мен ми се стори такъв. Веднага около нас се насъбра тълпа и дори видях Дев и Евър да излизат също с Арабела и Адам. Лилит изпръхтя, оглеждайки всички ужасени вълци и само след секунди от огромният черен дракон нямаше и следа, а негово място седеше голата ми спътница, която веднага загърнах с ризата си, която ѝ бе комично голяма. Усмихна ми се в знак на благодарност, а аз я повдигнах понеже едвам си стоеше на краката и ѝ позволих да се скрие в мен от любопитните погледи. Поведох я навътре, единствено казвайки „По-късно" на Дев и Евър и веднъж в къщата я положих на дивана. Тя се сви в ембрионална позиция и уморена въздишка напусна устните ѝ.
- Имаш ли нужда от нещо, бебчо?
- Вода, моля. – изпъшка. Взех одеялото от другият край на дивана и го разстлах върху нея преди да отида до кухнята. Взех една чаша и я напълних със студена вода. Върнах се при нея и ѝ подадох, а тя се надигна и я изгълта на един дъх. – Благодаря ти. – остави я на масата. Клекнах до нея и погалих челото ѝ, а тя ми отвърна с уморена усмивка.
- Ще отида да се преоблека и ще дойда при теб. Няма проблем да останеш за малко сама, нали?
- Не. – поклати глава. Целунах я преди да се изправя и отидох до горе. Облякох едно широко долнище и тениска и се върнах при нея. Съзрях телефона си на леглото и го мушнах в джоба си. Върнах се долу и тя ми направи място до нея. Легнах и я завих по-хубаво, а тя се сгуши в мен. Усмихнах се и целунах челото ѝ, а тя въздъхна.
- Как си?
- Уморена. Всичко ме боли. – простена.
- Това нормално ли е?
- Не знам. Така е от както забременях.
- Сигурно и затова толкова бързо се уморяваше преди...- не довърших изречението си. Не исках да се сещам за битката или каквото и да било свързано с нея. Исках обаче тя да е добре и да не я боли нищо. – Искаш ли да отидем до клиниката? Знам, че може да не е нищо сериозно, но бих искал да сме сигурни. Пък и с бебето...
- После. Прекалено много ми се спи сега.
- Хайде, бебчо, дремни си. - погалих косата ѝ и тя бавно започна да се унася.
...
- Алфа? Луна? Здравейте! Какво ви води насам? – Клариса не можа да прикрие изненадата си от това да ни види тук заедно подобно на няколкото други вълци, които бяха тук. Поздравих останалите чрез кимване, а Лилит единствено стискаше ръката ми. Клиниката бе по-пълна от обикновено, но предполагам това се дължеше на всички бременни вълчици.
- Спътницата ми е бременна. Бихме искали да я прегледаш.
- О, разбира се! Само да свърша с прегледа. Няма проблем да изчакате отвън, нали?
- Няма проблем. - кимнах ѝ и с Лилит излязохме отвън и седнахме на пейката, а тя отпусна глава на рамото ми. Най-накрая успях да я придумам да дойдем до клиниката, а това да я накарам да стане се оказа почти мисията невъзможна.
- Вълнуваш ли се? – малка усмивка разтегна устните ми. Щяхме да видим детето си за пръв път.
- Разбира се. – уморена усмивка зае място на лицето ѝ и се сгуши още повече в мен. Направи ми впечатление, че също така леко трепереше.
- Бебе, всичко наред ли е?
- Студено ми е. И ми се спи. – простена.
Мамка му, това хич не ми харесваше.
- Сега ще те прегледат. Спокойно. – уверих я. Само дето...аз самият не бях спокоен. Не бях специалист по бременности и можех само да се надявам това да е нормално.
След около пет минути Клариса се показа и ни покани вътре.
- Извинете, че трябваше да ме чакате. Просто последно време тук е лудница. Всички са бременни и усещам как стане ли време няма да имам къде да приемам родилки.
- Няма проблем, Клариса. - засмях се.
- Луна, легнете на кушетката и надигнете блузата си. – каза ѝ любезно и Лилит направи каквото се искаше от нея. Младата лечителка зае мястото до леглото и ехографа и си сложи ръкавици, а аз стоях прав до жена си и ѝ намигнах когато погледите ни се срещнаха. Клариса извади някакво шише и изстиска прозрачен гел върху корема ѝ, при което Лилит изсъска.
- Съжалявам, малко е студен. – Клариса и се усмихна в знак на извинение.
- Няма проблем. – Лилит промърмори.
- Да видим сега какво имаме тук. – прокара трансдюсера по корема ѝ и посочих на Лилит да гледа към екрана. Все още нямаше ясна картина, но ние чакахме. – Някакви оплаквания имате ли?
- Чувства постоянна умора. Това нормално ли е?
- Това е доста голям стрес за организма, Алфа. Бебетата шифтъри имат нужда от много повече хранителни вещества и може да се каже, че изпиват доста голяма част от енергията на майка си. Съответно и затова Луна се уморява толкова бързо. Напълно нормално е, затова бих препоръчала да не се натоварва. Обикновено този период настъпва някъде около второто тримесечие, но все пак вие сте Ликан, а Луна не е шифтър и не се знае още бебето какво е. А, ето ни! О, уау! – Клариса възкликна и завъртя екрана към нас, а ние с Лилит се взирахме в екрана и така и не знаех какво точно гледаме, Единствено виждах тъмен екран и три бели точици, но това което ми направи най-силно впечатление бе многобройното сърцебиене, което проехтя из помещението.
- Невероятно, просто невероятно. – лечителката се усмихваше и изглеждаше по-впечатлена и от нас. Добре, какво се случваше мамка му?
- Какво има, Клариса?
- Е, мамо и татко, честито! Изглежда, че ще имате не едно, ами цели три бебета.
- Какво?! – с Лилит възкликнахме в един глас.
- Ще имате тризнаци.
Не ми беше добре. Нещо внезапно ме стегна в гърдите. Топло ми е! Някой да намали шибаният климатик! Не, не, край, ще пукна!
- Три-три-какво? – и после всичко потъна в мрак.