𝓔𝓹𝓲𝓵𝓸𝓰𝓾𝓮
*Лилит*
(Девет месеца по-късно)
Да бъдеш бременна беше забавно докато не разбереш, че в себе си отглеждаш цели три и станеш огромна. Разбира се, това не помрачаваше щастието ми, но все пак...не помня от колко месеца насам не си бях виждала краката и карах Ерос редовно да ми ги снима, за да си видя и после съжалявах за това. Бях подути и отекли и блях. Възтрисах се само, като се седя. Хубавата новина беше, че до появата на двете ни принцеси и принцът оставаше по-малко и от месец. Вече всичко бе готово още дори докато бях подвижна, защото заявих на Ерос че искам да участвам. Бяхме увеличили къщата с още един етаж, което беше идея на Ерос, за да могат да имат отделни стаи щом пораснат. Двете гостни стаи пък на нашият етаж се бяха превърнали в детски стаи – една за Адам и Арабела, понеже от както се върнах отказваха да останат където и да било другаде и живееха с нас и една за тризнаците, която бе напълно декорирана и единствено ги чакаше.
Много неща обаче се бяха променили за тези месеци. Тъкмо си помислих, че връзката с майка може да се промени и тя побърза да ми покаже обратното. През цялото време бе знаела, че има вероятност Ерос да се върне, но не ми каза а ме остави да тъна в лудост и злоба толкова много време без да каже нищо. Кой правеше така? Кой гледаше детето си как страда отстрани безучастно и то заради какво? За да събуди любимият си.
Тук я разбирах. Наистина, тук я разбирах защото и аз правех всичко възможно за да намеря Ерос, но имаше едно но...никога не бих използвала децата си. Истината бе, че не бях виждала толкова щастлива колкото за краткото прекарано време с него. Беше чакала толкова много време, за да се видят но за нещастие той почина малко след като тя го събуди от старост. Сънят е било това, което го е поддържало жив. Противно на очакваното обаче, майка не се превърна в чудовище след смъртта му. Напротив, дори се опитваше да бъде по-добра и леко ѝ завиждах, защото аз самата не съумях да го направя, а се поддадох на мрака още повече. Ерос успя да ме убеди да ѝ дам още един шанс и накрая се съгласих. Сега и двете работехме по това да залепим счупеното между нас, но няма да лъжа ако не беше тя, Ерос и Дев никога нямаше да мога да мина през тази бременност.
Ерос бе излязъл в нещо като отпуск понеже вече бях в такъв етап от бременността, че ги чакахме всеки един момент и всяко движение ми костваше огромни усилия. Клариса бе права, когато каза че тези тримата ще ми изсмукват цялата енергия. Каквото и да правех все бяха гладни, единственото нещо което сякаш ги засищаше бяха душите, за което в началото бях твърдо против защото не знаех какви ще бъдат последиците за тях, но майка ме убеди че няма да им има нищо. Това което обаче най-много ме мъчеше беше, че не можех да правя секс. И това се отразяваше и на мен и на Ерос, въпреки че аз дори нямах и желание защото постоянно бях изморена. Бях се минали вече колко? Три месеца? Четири? Нещо такова. Но колкото и Ерос да се прикриваше аз знаех, че това го мъчеше.
- Бебе? – врата леко се открехна и една чернокоса глава надникна. – Спиш ли? – прошепна.
Така като гледаше дали спях...
- Не. – промърморих сънено. Усмихна се и влезе вътре целия, а после седна до мен на леглото.
- Направил съм закуска. Какво искаш да ти донеса?
- Не може ли да закусвам с вас? Омръзва ми да лежа. – измрънках.
- Бебе, знаеш че трябва да почиваш...не може да се натоварваш на този етап.
- Няма да се натоварвам. Само ще закуся и после лягам пак, обещавам.
- Добре. – най-накрая се предаде и аз се нахилих. – Но ще те нося до долу. – каза строго, тонът в гласът му показвайки ми че това не подлежеше на коментар и поне веднъж реших просто...да го оставя да си мисли, че ме плашеше.
- Добре.
Той се изправи и подпъхна ръка под коленете ми и гърба ми и ме повдигна с лекота сякаш не тежах осемдесет килограма. Понесе ме надолу и ме настани на дивана, като каза че днес там ще закусваме. Изръмжах понеже ме остави на нещо твърдо и когато бръкнах под задника си открих малко парче конструктор. Присвих очи, гледайки го убийствено и после го метнах на някъде. Цялата къща беше в такива простотии. Адам и Арабела веднага скочиха на дивана при мен, все още по пижами, но нямах сили да им се карам.
- Лили, когато бебетата ще излизат?
- Когато решат, Бела.
- Ами, да решават вече. Искам да ги видя. Особено Ела и Ели, ще си играем на кукли с тях.
- Аз искам Ти. С него ще си играем с колички и ще строим Лего. – и двамата бяха сложили по една ръка на корема ми и аз можех единствено да се усмихвах и ги прегърнах. Ейди дори рисуваше с пръст върху него. Ерос се зададе насам с пълна чиния палачинки и буркан течен шоколад. Остави ги на масата и потри ръце.
- Отивам да ти взема чая. Нещо друго искате ли?
- Мляко с какао! – Арабела и Ейди заподскачаха по дивана.
- Сега идват.- изтърча обратно в кухнята.
...
След закуска просто лежахме гушнати и гледахме някакъв уж комедиен филм, а Ейди и Арабела отидоха у приятелчета да играят. Е, Ерос лежеше и гледаше, а аз Така и не можех да си намеря място. Все шавах, пуфтях, стенех слагах възглавница я зад гърба ми, я под главата ми, я на корема ми, а немирниците в корема ми не спираха да ме ритат.
- Какво има? - Ерос сведе поглед към мен.
- Ох, не знам. Не мога да си намеря място. – изпуфтях и захвърлих възглавница, сгушвайки с в Ерос. – И децата ти не спират да ме ритат.
- Шшш, спокойно. – сложи длан на корема ми и го разтриваше, знаейки че това обикновено ги успокояваше но този път това не бе случаят. Ритниците им бях видими и дори и Ерос ги усещаше и подскачаше на няколко пъти и капакът бе когато някой от тях ме изрита с всичка сила. Остра болка се разля до всяка клетка на тялото ми и едвам успях да стисна зъби, за да не изкрещя. Очите ми се насълзиха и кълна се нещо се разплисна.
- Лилит? – Ерос скочи, очите му бяха придобили комични размери. Вдигнах ръка в знак да не казва нищо докато не се успокоя, но това така и не се случи. – Мамка му, раждаш! Ставай!
- Стой един момент, ти казах! – развиках се, все още опитвайки се да се свестя.
- Лилит, раждаш! Всяка секунда е важна!
- Добре де, една секунда ти казах да изчакаш само!
Не каза нищо. Единствено завъртя глава заканително ме взе на ръце и понесе вън от къщата.
...
Не знам кой глупак ми бе казал, че не боли обаче само да си спомнех щях да му стъжня живота. Мамка му, болеше! Болката беше отвратителна и бях останала без сили от напъване и бях на косъм от това да избия всички тук.
- Хайде, Луна! Можете! Още малко! - Клариса ме напътстваше. Започвайки от нея. Щях да избия всички започвайки от нея.
Не можех!
- Хайде, скъпа! Можеш! Вярвам в теб. – Ерос стискаше ръката ми и се опитваше да ме надъхва. А, този кретен щеше да е следващият!
- Млък-ни! – поредната контракция ме връхлетя и загубих разсъдъка си. – Ела ти да напъваш щом толкова знае- Мамка му! - Упойка! Искам шибана упокойка! Ако трябва и татул да е!
- Чуй ме сега, дъще. - майка ми стисна ръката ми и аз се обърнах инстинктивно към нея. - Можеш да го направиш. Няколко минути болка сега се равняват на цял живот щастие, окей? Можеш да го направиш. Вярвам в теб. Ти си моето силно момиче, можеш да го направиш. – майка държеше другата ми ръка и галеше запотеното ми чело. Няколко минути болка – цял живот щастие. Повтарях си наум. Поех си дълбоко дъх и събрах сили, хващайки здраво двете ръце които държаха моите за подкрепа. Можех да го направя. Няколко минути болка – цял живот щастие.
...
Никога през живота си не съм била по-щастлива. Никога през дългият си живот не си бях мислела и че това наистина ще ми се случи, но ето. С Ерос прегръщахме трите ангелчета със сълзи на очи докато ги хранех. Имахме си две красиви принцеси и един прекрасен принц, които вече обичах повече от всичко на света.
- Прекрасни са. – Ерос прошепна и една сълза се търкулна по бузата му. Ели тъкмо се бе унесла в сън и той я полюшваше леко докато аз хранех брат ѝ и сестра ѝ.
- Наистина са такива. – казах с усмивка взирайки се в двата чифта малки сладки очички взирайки се в мен. Сиви и сиво-зелени.
- Благодаря ти, любима. Никога няма да мога да ти се отблагодаря.
- Аз съм тази, която трябва да ти благодари, Ерос. Ти си този, който ми показа че не всички мъже са еднакви и ти си този, които ме дари с тях.
- Обичам те! – приближи се до мен и целуна устните му, а аз се усмихнах.
- И аз те обичам.
На вратата се почука и ние се отдръпнахме един от друг точно в момента, в който Дев и Евър се показаха с огромни усмивки на лице. Дъщеря ми бе по-бременна от всякога и въпреки че, и тя бе на легло като мен бяха тук.
- Ехоо! Безопасно ли е да влезем?
- Влизайте де. – Ерос се разсмя. Тя влязоха вътре и затвориха вратата след себе си.
- Уаууу! – очите на дъщеря ми се изпълниха с възхищение. – Колко са кротки, не е за вярване.
- Нахранени са, за това. Трябваше да ги видиш одеве.
- Добре, ваши са значи. За момент се притесних. – Дев се разсмя и аз завъртях очи, но въпреки това усмивката не слизаше от лицето ми.
- Много смешно, Дев. – Ерос отвърна сухо.
- Как се казват?
Помолих Ерос да вземе Ела понеже вече се беше нахранила и настаних Ти по-удобно в мен.
- Зеленооката принцеса в Ерос е Елияна, кръстена на една прекрасна майка. – усмихнах се, обръщайки се към него и подобно на мен усмивката бе перманентна на лицето му.
- Сестра ѝ е Елария, символ на женската красота и съвършенство. – Ерос съобщи с гордост и групово „Аууу" се чу из стаята, а Елария разходи сивите си очи по всички ни и много много не годуваше.
- А, това. – погледнах към синът ни. – Това е Тезеус, кръстен на велик герой и цар. – едно сиво и едно зелено око се взряха в мен и в тях разчетох цялата любов на света и ъгълчетата на малките му розови устнички се повдигнаха.
________________________________________________________________________________
ДА, ТОВА БЕВЕ НАИСТИНА. ФИНАЛЪТ И НА ТАЗИ ИСТОРИЯ ВЕЧЕ Е ФАКТ И В КРАЙНА СМЕТКА ВСЯКА ТЯХНА БОРБА И ВСИЧКИ СЪЛЗИ СИ ЗАСЛУЖАВАХА. ИЗПРАЩАМ ТАЗИ ИСТОРИЯ С ЩАСТИЕ, НО И С ЛЕКА ТЪГА. ОБИКНОВЕНО ЛУДАТА ЛИЛИТ, ЧАЛНАТАТА ДЕВ, ДАДИ ФОИКИН ЕРОС И СЕЛИЙН ЩЕ МИ ЛИПСВАТ. В КРАЙНА СМЕТКА ИМ ПОДАРИХ ЩАСТЛИВ ФИНАЛ И НЕ МОГА ДА БЪДА ПО-ЩАСТЛИВА. НАДЯВАМ СЕ ВИЕ СЪЩО ДА СЕ РАДВАТЕ И КАКТО КАЗАХ ДА ПОМНИТЕ ГЕРОИТЕ. ОБИЧАМ ВИ ВСИЧКИ ДО ЕДИН!