Демонична Луна (18+)

СЕКЪНД ДЕЙ ИН А РОЛ ЙОР ГЪРЛ ИС ФАЙЙЙРРР

ЗНАМ, ЗНАМ ОБОЖАВАТЕ МЕ. СПОКОЙНО, НАПЪЛНО ВЗАИМНО Е, ХД. 

НАДЯВАМ СЕ НОВАТА ГЛАВА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО Д ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО АВТОРКАТА ВАС ОБИЧА ДЕФАКТНО МНОГО МНОГО МНОГО МНОГО МНОГО МНОГО МНОГО МНОГО МНОГООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООО

*Ерос*

Не можех да повярвам. След цели два месеца отново я виждах. Седеше на трона си излъчвайки такава сила и царственост, че ми се искаше да ѝ се преклоня. Изглеждаше толкова различна обаче. От някогашните гарваночерни коси нямаше и следа и сега те бяха червени, в очите ѝ нямаше и следа от щастие. Беше шокирана от появата ми, подобно на всички които ме познаваха. Чувах ги как си шушукаха, стражите ѝ ме държаха и не можех да мръдна, а най-много исках просто да се затичам и да я взема в ръцете си. Просто седеше и ме гледаше. Очите ѝ бяха присвити в тънки процепи и излъчваше суровост.

- Кой си ти и какво правиш тук? – гласът ѝ проехтя из залата и това накара сърцето ми да се свие болезнено в гърдите. Нима наистина не ме помнеше? 

- Какво? Лилит, любима. Аз съм Ерос. - гласът ми потрепери. 

- Моят Ерос умря, затова ще те попитам още веднъж: Кой си ти и защо си в царството ми?

Нейният Ерос? Наистина ли каза "моят Ерос"? 

- Аз съм, любима. – бях на прагът на сълзи. Защо не ми вярваше? Вълкът ми скимтеше и отчаяно драскаше с нокти, за да го пусна и докаже на спътницата ни, че действително бяхме ние.

Изправи се и само след секунда беше пред мен и дългите ѝ пръсти ме бяха сграбчили за брадичката, а онези тръпки отново полазиха по мен. Боже, как само ми бяха липсвали!

- Това е поредната игра на майка ми, нали? Мисли си, че като те видя ще се размекна. Даа, точно това е. Е, нека ти го кажа. Ерос умря в ръцете ми, видях със собствените си очи как той издъхна и нищо не може да ме убеди в обратното. Така че се разкарай от тук така както се появи или ще те убия!

- Лилит. – името ѝ се търкулна от устните ми като молитва. – Аз съм, наистина съм аз. Върнах се за теб, както ти обещах. Не го ли усещаш? – няколко сълзи се стекоха по лицето ми. – Аз съм, върнах се. Дойдох чак до тук, за да те намеря. Моля те, любима. Повярвай ми. Накарай ги да ме пуснат и ще ти докажа. Аз съм, твоят Ерос. 

Очите ѝ бяха забодени в мен, само че от онези прекрасни сиви очи вече нямаше и следа, не бяха и онези черни които обичах. Чифт безизразни, влечуги очи се взираха в мен и мен караха да се чувствам некомфортно.

- Всички вън! – заповяда.

- Но, майко-

- Лили-

- Казах: Вън! – този път изръмжа и всички покорно се изнизаха от залата, оставяйки ни сами.

- Бебе? – устните ми потрепериха в опити да не се разридая, като малко дете.

- Замълчи! – сряза ме и направи крачка назад, а това бе като нож в сърцето ми. Обикаляше ме, а аз просто я следях с поглед и очите ми едва не изскочиха от орбитите си щом съзрях корема ѝ. Нима...нима бе възможно? Не можех да го объркам. Вярно, вждаше се съвсем малко, но не можех да го объркам.  - Ще те попитам още веднъж: Кой си ти, защото определено не си моят Ерос? Моят Ерос имаше...- прекъсна се и я усетих да спира зад мен. Извърнах глава назад и видях очите ѝ да се насълзяват. Усетих върховете на пръстите ѝ по гръбначният ми стълб, точно където бе семейният ми марк и милиони сякаш тръпки ме полазиха. – Ерос? – гласът ѝ потрепери.

- Аз съм, любима. Аз съм. – обърнах се към нея и вдигнах окованите си ръце, за да я докосна. Очите ѝ се забиха в моите и от тях се стичаха кървави сълзи. Онези зловещи очи изчезнаха и отново бяха онези сиви, които обичах повече от всичко. Направи нещо, което не очаквах – надигна се на пръсти и покри устните ми с нейните, поемайки лицето ми в шепите си. Оковите сякаш се изпариха и веднъж свободен аз обвих ръце около тялото ѝ, притискайки я към мен и целувайки я със всичко в себе си. В тази целувка вложих цялата си любов към нея, тъгата, всичко изпитано през последните месеци и тя ми отвръщаше със същото. Всичкото безпокойство сякаш се изпари и огромен товар падна от плещите ми, защото бях удържал на думата си. Върнах си жената.

- Но, как? Как е възможно? – отдръпна се от мен и опря чело върху моето, а от очите ѝ се стичаха сълзи които изтрих. 

- Атос ме върна. Не знам защо и как, но го направи.

Тя вдигна поглед отново и палците ѝ озоваха и на двете ми бузи. Не спираше да ме докосва, сякаш бе прекалено уплашена че съм просто мираж. 

- Търсех те. Не спирах да те търся, но ти сякаш бе изчезнал. Търсих те навсякъде, любими. - проплака. Никога, никога през цялото време в което я познавах не я бях виждал да плаче и сега не знаех какво правя. 

- Сега съм тук. Заедно сме отново. Само това е от значение.- хванах лицето ѝ с треперещи ръце, а в мен бушуваха всякакви на вид емоции и ми пречеха да дишам. Най-вече любов. И облекчение. И щастие. – Обичам те, Лилит. Обичам те със всичко в себе си. И повече нищо няма да ни раздели.

- Обещаваш ли?

- Обещавам ти, любима. Обичам те.

- И аз...и аз те обичам. – изрече и нещо изпърха вътре в мен. Само аз зная колко си умирах да чуя тези думи от нейните устни и ето, че най-накрая се случи. Погледът ми отново се спря върху издутият ѝ корем и с поглед я попитах дали това бе каквото си мислех и тя кимна, усмихвайки се. Щастлив смях се изтръгна от мен и разбих устни в нейните, а тя се разтопи в ръцете ми. Сякаш вятър ни връхлетя и когато отворих очи бяхме в нечия стая. Разбрах какво искаше по начинът, по-който отчаяно се притискаше в мен. Отделих устни от нея и я завъртях. Отметнах косата ѝ настрани и бавно разкопчах черната царска рокля от нея и тя се свлече в краката ѝ, оставяйки я само по бельо. Завъртях я отново към себе си и очите ми се насълзиха щом видях коремът ѝ за първи път. Не бе голям, но не можеше да се сбърка защо бе леко издут. Положих длан върху него, а тя се усмихваше, хапейки устни. Там вътре бе детето ни. Плодът на нашата любов.

- Благодаря ти. Богиньо, благодаря ти! – прошепнах. Това бе сбъднат сън. – Обичам те! – вгледах се в очите ѝ, които подобно на моите сълзяха.

- Обичам те. – прошепна и свали короната от главата си, гледайки ме право в очите. Навярно го приемаше като някакъв вид оголване пред мен. Да я видя гола, напълно гола и истинска и това...това ме накара да се влюбя в нея за пореден път. 

- Прекрасна си. - прошепнах и поех лицето ѝ в шепи, свеждайки се и поех устните ѝ в изгаряща целувка. Езикът ми си проправи път в устата ѝ, а тя го прие веднага и ми отвръщаше със същият глад.  Повдигнах я и закрачих към леглото. Завъртях се и седнах на него, вземайки я в скута ми и се отпуснах по гръб без да отделям устни от нея. Следващото нещо, което тя направи обаче ме шокира до неузнаваемост. Завъртя се, вземайки ме със себе си и сега лежахме настрана. После обаче се отпусна по гръб и кълна се очите ми бяха придобили комични размери, а сърцето ми се разлумка в гърдите ми.

- Лилит?

- Аз...вярвам ти. – тези три думи накара нещо в мен да се пречупи. Вярваше ми. Имаше достатъчно вяра в мен, че да ми позволи да я взема по този начин и това говореше достатъчно.

- Ще бъда нежен, обещавам.

- Знам. – кимна и вдигна ръка. Взе лицето ми в шепа и погали скулата ми с палец. – Обичам те, Ерос.

- И аз те обичам, Лилит.  - прошепнах и слях устните ни за пореден път. Едно бе сигурно вече - сърцето ми вече бе на място и гореше. Гореше от любов. По нея. Само за нея.