Демонична Луна (18+)

Щом черната луна на небосклона изгря

И всичко заровено бе

под пепелта

Звярът непробудно спеше,

а вълкът

потънал в сън вечен.

Вятър бучеше и със себе си още

следи от гибелта носеше,

Стъпки тихи чуваха се из полето

Гарги грачеха

над дракона и вълка злокобно те кръжаха

И сякаш дори тъжаха.

За син загубен те ридаха.

И ново зло се бе родило

на таз земя стара. 

Някой до тях приближи се

И мигар Вълкът на гръб бе взет,

А драконът все така от непробуден сън бе обзет

Докато любимият ѝ надалеко бе отнесен.