Демонична Луна (18+)

УАУУУУУУ! ДВА ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ ЪПДЕЙТА? ДА, ДА, ЗНАМ, ЯВЛЕНИЕЕЕ ПРИ ТОВА ВЕКОВНО.

НАДЯВАМ СЕ ТАЗИ СОЧНА СОЧНА ГЛАВА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ.

ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, КАКТО ТЕЗИ ДВАМАТА НЕ МОГАТ ДА СИ ДЪРЖАТ ЛАПИТЕ ДАЛЕЧ ЕДИН ОТ ДРУГ.

*Лилит*

- Уау! – Ерос възкликна щом излезе от банята на хотелската ни стая, гол до кръста само по хавлия. Подсмихнах се и се завъртях пред огледалото. Наистина изглеждах добре. Роклята ми беше червена, къса, по тялото и с голямо деколте и в комбинация с червените високи обувки изглеждах зашеметяващото. Той пристъпваше към мен като хищникът, който в действителност беше и щом беше достатъчно близо обви ръце около мен и ме придърпа към тялото си. – Изглеждаш покъртително невероятно. Харесва ми да те гледам и в бойни облекла и гола, разбира се но това...Майко мила, Лилит!

Подсмихнах се на казаното от него. Той зарови нос при белегът ми и го целуна без да отделя очи от образът ни в огледалото.

- Толкова перфектна. – промърмори, вдигайки глава и взирайки се в лицето ми, като очите му шареха между очите и устните ми. Най-накрая се приближи и докосна устните ми с неговите. Пое долната ми устна между неговите и аз му отвърнах. Ароматът на мента ме връхлетя и в комбинация с неговият мъжки аромат, като букет от най-екзотичните подправки правеха главата на каша. Не знам какво се случваше с мен. Никога преди това не съм изпитвала подобни неща, никога не съм била под такова влияние на мъж. Спря преди да се отнесем и това ме изненада. Сключих вежди в объркване щом се отдръпна от мен и той се изсмя тихо.

- Това ще е първата ни среща, не мога да те чукам преди нея. Не е етично. Аз съм човек на традициите.

- Ако беше човек на традициите щеше да си ме чукал точно веднъж и то на церемонията, да издържиш пет минути и да се обърнеш и заспиш. А, ако аз бях жена на традициите щях да бягам от секса както баща ми от тамян.

- Но не казах нищо за чукане след това, нали? – намигна ми. – Хайде, оставям те да се оправяш на спокойствие. – целуна ме по бузата и отново изчезна в банята.

...

Трябваше да призная, Ерос в черен панталон, хубави обувки и риза беше...пфффф, нещо съвсем различно. Дотолкова бях свикнала да виждам онзи дивак, живеещ в гората че не ми беше минавало и през ум, че може да се облича елегантно и да се държи...ами, нормално. Смеех да кажа, че изглеждаше още по-впечатляващ и обираше погледите. Жените го гледаха с глад, че дори и някои мъже, а останалите от неговият пол го гледаха и със завист. Ризата полепваше по тялото му и очертаваше всеки мускул, косата му бе прибрана в кок и блестеше от гел. През цялата вечер не обелвахме и дума за прайда или битката. Беше сякаш тук не бяхме Алфа и Луна, не бяхме и ликан и демон. Бяхме просто себе си. Беше хубаво обаче. Тази вечер и двамата бяхме коренно различни.

- Ако беше човек каква щеше да бъдеш?

- Какво? – оставих хапката стек обратно в чинията си. Въпросът му определено прикова вниманието ми.

- Като професия. Как щеше да прекараш живота си?

Интересен въпрос.

- Хммм, може би лекар.

- Лекар? – не можа да прикрие изненадата си.

- Вярваш или не, не винаги съм била такава. В мен някога имаше светлина, невинност.

Изражението му се смекчи. Приведе се напред и хвана ръката ми в неговата.

- В теб все още има останала светлина, Лилит. Виждал съм я неколкократно. Адам и Арабела, това което направи за прайдът, и днес с Лиъм. Има светлина в теб.

...

Нахвърлихме се един на друг още в асансьора. Бутна ме до огледалото и ръцете и бяха навсякъде по телата ни. Плъзна ръка по бедрото ми и тръпките полазиха по кожата ми. Повдигна същият този крак и аз го обвих около тазът му, притискайки го още повече към мен. Слабините му бяха станали като желязо и той не пропускаше възможността да се отрива в мен. Езикът му плячкосваше устата ми и галеше моя, имаше вкус на бърбън и това ме интоксикираше

- Ахъм. – толкова бяхме погълнати един от друг, че не чухме звънливият звук и отварянето на вратата докато една възрастна двойка не се качи. Отворих едно око, но така и не спрях да го целувам докато Ерос не се отдели от мен и не прочисти гърло. Това му спечели един доста злобен поглед от мен, а той ми се извини с очи и застана до мен, опитвайки се да приведе в ред. Разбира се, не пропуснах възможността да го дразня. Най-безсрамно прокарах нокти по бедрото му, следейки дали старците забелязват нещо и той се напрегна.

- Спри. – просъска шепнешком и се подсмихнах още повече. Стигнах опасно близо до слабините му, а той сложи ръка върху моята. Гледах го с бялото на окото си и облизах устни преди да пъхна ръка в джоба му. Той се изцъкли и се обърна към мен, гледайки ме молещо. Веднага усетих желязната му ерекция, която блъскаше за свободата си, а на лицето ми изгря дяволита усмивка и леко се сепнах, когато чух чужд глас в съзнанието ми.

Ако не спреш веднага ти обещавам, че ще чукам пред тях без да ми мигне окото.

Не ти стиска. Някак си успях да пренеса мислите си в главата му и той присви буреносно зелените си очи към мен.

Лилит, Раван е толкова близо до това да вземе пълен контрол над мен и усещам, че може да искаш да ме убиеш след това. Така че, моля те, не прави така че да не мога да видя детето си.

Ако изобщо успееш да ми направиш такова. Изпуфтях наум.

Сега ще видим дали не мога. Изчакай само още три етажа.

Да те видим, вълчо.

Погледнах го предизвикателно, а той все още ме гледаше през стиснати клепачи. Махнах ръката си от джоба му, но не и преди да го стисна, което ми спечели един гърлен звук от него.

Едвам изчакахме да си влезем в стаята. Той беше върху мен още преди да отключим и веднъж в стаята ме вдигна сякаш бях лека като перце и вратата се хлопна зад нас. Веднага пуснах езикът му в устата си и ме занесе до големият панорамен прозорец. Беше нетърпелив. Пусна ме на земята и ме завъртя с гръб към него. Лицето ми опря в студеното стъкло, през което се простираше зашеметяваща гледка на целият град. Отметна косата ми на една страна и залепи устни за кожата на рамената ми. Устните му оставяха горещи следи след себе си и цялото ми тяло тръпнеше в очакване. Гладът отдавна бе събуден в мен. А, когато устните му достигнаха белегът ми цялата се сгърчих от внезапният спазъм на удоволствие. Усетих пръстите му през тънкият плат на роклята ми и ципът се свличаше, разкривайки гола кожа която той не пропусна да докосне с кокалчетата си. Веднъж разкопчана роклята се свлече в краката ми и останах само по бельото в подобен цвят, което бяхме избрали заедно. Хладният въздух ме лъхна и кожата ми я прободоха десетки хиляди тръпки, а зърната ми прозираха през дантелата.

- Толкова шибано перфектна! – гласът му бе няколко октави надолу и тялото ми веднага реагира. Какво се случваше с мен, да му се невиди? Защо вадеше такива реакции от мен? А, защо не възразявах бе главният въпрос?

В отражението срещнах очите му, сякаш разтопено злато да ме изгарят с поглед и отново тялото ми реагира. Огромната му топла длан се залепи за задника му, а с два пръста той се плъзна още по-надолу и ме погали през нищожният плат. От гърдите ми изпълзя женствен стон и инстинктивно се притиснах към източникът на удоволствие.

- Искаш ли ме, Лилит? – долепи устни до ухото му, а дъхът му пареше. Мамка му, как само пареше.

- Да. – простенах, дъхът ми излизайки на пресекулки. Все още ме дразнеше през дантелата, мъчително бавно за моят вкус.

- Как ме искаш? – нарочно забави и сега сякаш се движеше с милиметър в минута. Негодникът знаеше, че имаше някаква власт над мен. И това никак, ама никак не ми харесваше. Но защо не можех да направя нищо по въпроса? Или не исках. Беше връзката ни – това бе ясно, но явно някаква побъркана частица от мен нямаше никакъв проблем с това. – Попитах: Как ме искаш, Лилит?

- Всякак. – въздъхнах. – Просто ме чукай вече.

- На вашите заповеди, кралице. - промърка. Чух тракането на токата на колана му и само след секунда бе разкъсал дантелата от мен, като животното което всъщност беше. Посланието бе ясно – край с игричките. Вече отново бяхме себе си. Лъснах напълно гола, влажна и чакаща пред него и той извличаше максимална доза наслада от случващото се.

Усетих го горещ и твърд срещу входът си. Обираше от соковете ми и веднъж щом го усетих да навлиза отпуснах чело върху ръцете си на стъклото си. Зарови се до края и подобен на мъркане звук избуботи от гърдите му. Накара ме да направя по-голяма чупка в кръста и сложи мечешките си лапи собственишки върху ниската част на талията ми. Изкара го докрай и отново тласна напред, дъхът ми секвайки. И така веднъж, два, три пъти. Разпалваше жаравата в мен докато накрая в мен не започна да бушува чист адски огън. Събра косата ми в юмрук и забърза. Изръмжах, кожата на скалпа и лицето ми се изопна приятно, а той нахлуваше в мен безмилостно. Кожата ни се удряше една в друга, създавайки тази красива, перфектна симфония. Бях залепила длани за прозореца, държейки си с цената на живота си, а гледайки отражението ни ме възбуждаше още повече. Устата ми бе заела формата на О, изражението на лицето му бе анималистично, златните му очи бушуваха, челюстта му бе стисната сигурно до болка, а той се движеше в мен без умора. Сякаш животът му зависеше от това. Странни неща се случваха със стомаха ми, дъхът ми секваше и почти не можех да дишам. Губех хватката си около реалността. Губех и разсъдъка си. Бях на ръба. Виках и крещях. Стенех. Ръцете му се озоваха върху моите и преплетохме пръсти. Един единствен тласък ме отведе отвъд ръба. Цялата се стегнах на най-сложният възможен възел, но после се развързах сякаш от само себе си. Цялото ми тяло гореше.

- Ерос! – писъкът ми отекна из стаята, а той застина и огромен рев, който разтърси всичко избяга от мен. Обвих се около него болезнено. Пулсирахме заедно и не го пусках докато не ме напълни до върха със горещото си семе, че даже и прелях.

- Мамка му! – отпусна глава върху рамото ми, дишайки тежко.