Демонична Луна (18+)

ТОЛКОВА СМЕ БЛИЗО ДО КУЛМИНАЦИЯТА, ЧЕ СИ НЯМАТЕ И НА ИДЕЯ! АГХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ!

И СЪЩО ТАКА УДАРИХМЕ 10К! ДВОЙНО АГХХХХХХХХХХХХХХХХ! ПИЩЯ ОТ ЩАСТИЕ.

ТАКАМ СЕГА ВЕЧЕ СЪМ СПОКОЙНА.

ЗДРАВЕЙТЕ, ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ.

Е, ПОДНАСЯМ ВИ И ТАЗИ ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА. ОЩЕ МАЛКО И ТЕЗИ НАШИ ХУБАВЦИ ЩЕ СЕ НАГРАБЯТ, ОБЕЩАВАМ. ОЩЕ ЕДНА ИЛИ ДВЕ ГЛАВИ ХДДДДД ЗНАМ, ЧЕ ТОВА ЧАКАТЕ.

КАКТО И ДА Е, НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА (А, ТЯ ЩЕ ВИ ЗАЩОТО Е СТИЙМИ.)

*Ерос*

Главата ми беше като гонг, а шибаното слънце хич не помагаше. И май някой нарочно го насочи към мен, защото кълна се до преди секунда нямаше нищо и си спях спокойно. Размърдах се, сумтейки и изпънах крайниците си. Надникнах с едно око и видях Лилит до прозореца.

-      Ставай, поспаланко! Денят е още млад, имаме работааа. – изпя и аз изръмжах, обръщайки се на другата страна. Защо ми беше толкова зле? Усещаше се сякаш бях прекалил с алкохола. – Ставай!

В следващият момент бях по гръб и чифт горещи женски бедра бяха обвити около мен. И нека ви кажа това изобщо не помогна на сутрешната ми ерекция. Също и това, че бях напълно гол под чаршафите както изглеждаше. И това, че тя бе почти гола. И това вече ме събуди и нямаше шанс да се върна обратно в страната на сънищата.

-      Ммм, какво правиш? Остави ме да спя. – измрънках.

-      Не. Алфа работата ти те зове. Открили са три трупа на отшелници, напълно разчленени и съм почти сигурна, че ти стоиш зад това, съдейки по кръвта, в която бе покрит снощи.

О, мамка му.

Изсумтях още веднъж и сложих  ръце върху ханша ѝ.

-      Бил съм покрит в кръв?

-      И във вълчата си форма и трябваше да те къпя. Длъжник си ми.

О, мамка му, отново. Ето защо ми се губеха спомените от снощи. Отново съм имал пристъп на ярост. Единствено помнех как изгоних Дариус, скарахме се с Лилит и това още повече ме ядоса и излязох в гората. Странно обаче не можех да си представя Лилит да ме изкъпала наистина, при това във вълчата ми форма. По-скоро бях склонен да повоярвам, че Евър го е направил.

-      Хайде, ставай. Имаме работа, а и децата са гладни и изпуснахме закуската.

-      Добре. – изпуфтях. – Обади се просто на мама Делфин да изпрати каквото е останало или ме изчакай да се изкъпя и ще забъркам нещо.

-      Добре. И се погрижи за това. – скокна от мен, но не и преди да погледне към опънатата палатка под чаршафите. Дематериализира се от стаята, а главата ми тупна на възглавницата отново и издадох тежка въздишка. Този ден започваше да става все по-хубав и по-хубав. След минути някъде наистина се завлачих към банята, която бе до стаята ми и пуснах водата и ледено студена. Забих юмруци на студените плочки и отпуснах глава върху тях, оставяйки ледените струи да масажират рамената ми и почти не изстенах от облекчение. Мамка му, определено имах нужда от това. Затворих очи, изчиствайки умът си от всичко, най-вече от секс богинята, която ми се водеше сродна душа и се беше заела с това да прави животът ми пълен ад. Четири дни...четири дни и щях да я имам. Само още четири шибани дни...ако не умра от сини топки дотогава. Трябваше да я чукам докато не знаех коя е, защото тогава ми беше по-лесно и не ме беше страх, че може да ме убие при всяка моя грешна стъпка.

-      Хей, искаш ли – обърнах се по посока на гласът и видях спътницата ми провесена през вратата, държейки телефон в ръката си. Каквото и да искаше да ме попита отдавна явно беше забравено, защото ме огледа целият и облиза устни. – Ще ти звънна след малко.

Обърнах се, без да откъсвам очи от нея и тя просто остави телефона на дървеният шкаф до вратата и заключи след нея, хапейки устните си. Не знаех какво я бе прихванало, но не се оплаквах, никак при това. Още повече, че все още не носеше нищо освен една от тениските ми и тя беше бяла при това. Пристъпи вътре под душа при мен и скъси разстоянието помежду ни. Приведох се и разбих устни в нейните, дърпайки я към мен, мокрото ми тяло намокри тениската ѝ. Пред очите ми както всеки друг път избухнаха фойерверки. Мамка му, обожавах устните ѝ!

Твърдите ѝ топчета опряха в гърдите ми и това бе достатъчно да накара умът ми да заработи на съвсем нова честота. Исках я. Сега. На момента. И нито аз нито вълкът ми щяхме да се успокоим докато тя не бе наша и не носеше белегът ни.  Езикът ми се показа навън и облизах нейната долна устна, искайки достъп вътре но тя отказа. Това разпали известна доза раздразнение в мен и аз поех същата тази устна между зъбите си и подръпнах, ръмжеейки. Това я накара да изстене и аз се възползвах от този момент; напъхах езика си в горещата ѝ уста и намерих нейният и те затанцуваха горещо танго за надмощие, което евентуално аз спечелих. Повдигнах я и тя сключи крака около мен. Бутнах я грубо на студената стена и мократа ѝ коса падна върху челото ѝ, но тя я отметна назад, а с другата ръка се държеше за мен. Отдръпнах се колкото да я огледам и майко мила...беше поразяваща. Мокрият ефект определено ѝ отиваше. Не знам просто имаше нещо в тези дълги мокри ресници и червени устни, което ме подлудяваше. Най-вече подгизналата тениска, която не оставяше нищо на въображението ми. И като заговорихме за нея...пуснах я на земята колкото да разкъсам същата тази тениска от тялото ѝ. Трябваше да си върви. Пречеше ми. И същото важеше и за дантелените прашки, които носеше. Банята отдавна се бе наситила с аромата на възбудата ѝ, който бе гъст във въздуха и ми действаше като наркотик. А, когато свалих прашките, мамка му, не само че бяха подгизнали от водата, но и от собствените ѝ сокове. И те миришеха божествено. Обхванах тила ѝ и отново слях устните ни, а едната ми ръка подразни зърната ѝ преди да изчезне между прекрасните ѝ бедра. Дъхът ѝ секна щом прокарах върхът на средният си пръст по мокрите ѝ гънки. Подразних я малко преди да намеря клитора ѝ и го разтрих, а направих ли го бедрата ѝ потрепнаха и  се притисна към пръстите ми, искайки още. Но не се спрях само там обаче. Пръстите ми продължиха пътят си и веднъж щом достигнах горещината ѝ, притиснах средният си пръст към отворът ѝ и тясната ѝ женственост го засмука на мига. Погълнах стона ѝ, а щом добавих и втори пръст тя отдели устни от мен и облегна глава на стената.

-      Мамка му. – дишаше неравномерно. – Е-Ерос. – гласът ѝ трепереше, а аз единствено се подсмихнах арогантно. Завъртях пръстите се, разтягайки я и тя прехапа устни, а очите ѝ се меняха; ту бяха черни като нощта, ту сиви и мамка му това беше секси. Разтрих чувствителното ѝ топченце с палец и тя потрепери като лист с ръцете ми, а за капак започнах да обсипвам и кожата на шията и гърдите ѝ с десетки целувки. Богиньо, тя беше перфектна. Кожата ѝ – сладка, изящно гладка, вкусна. Ароматът ѝ – опияняващ, най-силната дрога на света.

-      Перфектна си, бебчо. Просто перфектна. – прошепнах дрезгаво в ухото ѝ и подръпнах с устни меката част, а тя промълви нещо нечленоразделно. – Харесва ли ти? Кажи ми, харесва ли да усещаш пръстите ми вътре в тази това тясно, горещо котенце? Хм? – нарочно забавих темпото на пръстите си и това я подразни, съдейки по злобният начин, по който ме гледаше.

-      Ерос. – отново простена името ми и това накара вълкът ми да завие от кеф. Обичаше да я чува как стене името ми. Мамка му, проклет да бъда ако не обичах и аз.

-      Какво има,  бебчо? – подразних я, усмихвайки се нагло.

-      Дай.Ми.Шибан.Оргазъм. Или се кълна, ще те убия! – изсъска, в пристъп на ярост.

-  С удоволствие, любима. – подсмихнах се и хващайки я за врата поднесох устните ѝ към моите. Извадих пръстите си от нея и я повдигнах отново. Този път тя разтвори устни в мига, в който езика ми се подаде навън и отново намери нейният. До болка възбуденият ми член бе притиснат в горещината ѝ и отчаяно ме молеше просто да се потопи вътре. Мамка му, и аз самият си умирах за това, но трябваше да изчакаме до церемонията. Така беше правилно, но все пак това не значеше че не можех да дам оргазъм на спътницата си. И то какъв само щеше да бъде. С едно ловко движение на тази си, притиснах мъжеството си към нея, така че да опира набъбналото ѝ кълбенце от нерви и я побутнах по задника, безмълвно казвайки ѝ да се движи. Бързо схвана намека ми и задвижи ханш, приплъзвайки се по мен и това накара пред очите ми да избухнат не фойерверки, ами направо бомби, докато бедрата ми потрепериха. Мамицата му, усещаше се невероятно. Още малко, Ерос. Още малко и не само, че ще я усещаш, ами и ще завладяваш отвътре. Сумтях, а тя стенеше, хапехме устните един на друг, ръцете ни бяха навсякъде. Отделихме устни един от друг и двамата дишахме тежко. Хванах я по-здраво и сведох поглед, гледайки с обаяние как устните ѝ се приплъзваха по мъжеството ми. За целият си живот си мислех, че съм виждал доста горещи и еротични гледки, но грешах.

О, как само грешах. В едно бях сигурен и то е, че през живота си никога не бях виждал гледка толкова гореща, толкова еротична колкото тази жена през мен, която се плъзгаше по мен и работеше за освобождението си. Очите ѝ бяха стиснати, клепачите потрепваха, устните разтворени, а от тях излизаха най-прекрасните стенания, които бях чувал, косата ѝ бе мокра, цялата тя бе мокра и проклет да съм влюбвах се. Отдавна бях влюбен. Загубен дори. По нея. Колкото и да си обещавах да не го правя, уверявах се че никога няма дори изобщо да погледна с такова око на нея, то беше просто неизбежно.

Темпото ѝ се ускори. Гърдите ѝ се издигаха и падаха още по-неравномерно и бе ясно, че оргазмът ѝ наближаваше. Както и моят. Вече дори бе трудно да го удържам. Напираше ли напираше и се държах на конец.

Само няколко секунди след това пред очите ми причерня, а бедрата ми се разтрепериха.

-      Ли-лит!

-      Ооо, Е-Ерос! 

Оргазмът ни помете като шеметна стихия и подобно на вълна ни разби в скалите. Отпуснахме се в прегръдките един на друг, и двамата дишайки тежко. Беше заровила пръсти в мократа ми коса, а аз бях отпуснал глава върху гърдите ѝ. Как все още не я бях изпуснал или аз самият паднал – не ме питайте.

-      Мамка му.

-      Мамка му. – повтори, въздъхвайки. Вдигнах очи и се взрях в нея, мързеливо. Не знам какво се случи току-що, но не се оплаквах. Даже исках повече от това.

-      Лилиии, Ерос, кака Дев е тук! – децата се провикнаха отдолу и с Лили и двамата въздъхнахме. Дотук бяхме.

-      Идвам! Секунда само! – подвикна в отговор. Пуснах я на земята, но без да свалям ръце от нея. Посегна към душа, но аз я изпреварих.

-      Позволи на мен. – казах нежно и взех душа от ръцете ѝ, но пуснах по-топла. Приклекнах и отмих соковете ни от бедрата ѝ и раят между краката ѝ, а тя ме гледаше през премежени очи. Изплакнах я, като дори и масажирах леко краката ѝ. А, веднъж готов спрях душа и се изправих, но и преди да поставя меки целувки на бедрата ѝ. За жалост, времето ни насаме бе отрязано, но възнамерявах после да си наваксаме. – Върви. Децата те чакат.

Единствено кимна в отговор леко неориентирано, ако питате мен. На лицето си все още имаше същото опиянено изражение, а очите ѝ блещукаха. Най-безсрамно ми открадна халата и излезе от банята, оставяйки ме сам с глуповата усмивка на лице. Мамка му, ударих джакпота с тази жена.

Спрях водата и измъкнах единствената останала бяла кърпа. Излязох от банята и се облякох, а когато слязох долу ги видях и четиримата на масата, а децата закусваха. Щом ме видя Дев ме стрелна със знаеща усмивка и аз сбръчках вежди.

-      Добро утро.

И Лилит и дъщеря ѝ бяха отвъд шокирани, когато я докоснах с устни по челото, на което тя разбира се не реагира понеже бе заета с телефона си. Отидох до плота и си налях кафе. Е, поне това се беше погрижила да направи.

-      Ееее?

-      Е? – Лилит сключи вежди в объркване.

-      Вие двамата заедно ли сте вече?

Както си пиех спокойно кафе, така от въпросът ѝ едва не се задавих.

-      Какво?! Не разбира се!

-      Хммм? Нима и затова ли те целува по челото и и двамата излязохте мокри от банята? 

-      Не пред децата.

-      Само за сведение, ако решите да пораснете и наистина да се вземете...няма да се сърдя. Не че нещо, но майко...време ти да е да се задомиш. Не ставаш по-млада.

*Лилит*

-      И какво? Нов татко ли ще си имам? – Девилин ме подразни докато пиехме кафе в задният двор на прайд хауса понеже чаках Ерос да свърши с работата си, тъй като от днес започваха приготовленията за церемонията. Завъртях очи на въпросът на дъщеря си. Цял ден ме дразнеше на този въпрос.

-      Девилин, стига. Нищо не се е случило.

-      Мхммм, и затова и двамата мокри и мога да се закълна, че те целуна по челото. Стига де, няма от какво да се срамуваш. Пак казвам дори бих се радвала, ако сте заедно. Заслужаваш щастие, и също и той...мога да усетя товарът, който носи и почти съм сигурна, че ти му помагаш да не мисли за това толкова.

-      Не знам, Дев, всичко е то- думите замряха на езика ми, когато в полезрението ми се появи висок, костюмиран, тъмнокос мъж, който никога не бих могла да объркам. Изправих се от стола си и се дематериализирах пред него

-      Какво търсиш тук? Ако е нещо за битката или церемонията, кълна се-

-      Успокой се, дъще. Всъщност съм тук да говоря с Ерос. Нещо против да ми кажеш къде е?

-      Какво? Защо пък ти е да говориш с него?

-      Лилит? От кога се подлагаме на съмнение? - вирна една дебела тъмна вежда.

-      Ох, добре, ще те заведа до него. - накрая просто въздъхнах, въртейки очи.

-      Няма нужда, просто ми кажи къде е.

Добре, това беше странно.

-      В офиса си е.

-      Благодаря ти. – усмихна ми се ласкаво и влезе през задната врата.

-      Защо е тук? – дори не разбрах кога Дев беше дошла до мен и заедно го гледахме как изчезва.

-      Да пукна, ако знам. – въздъхнах и се върнах обратно на масата при децата.

-      Защо не се качи с него? – Дев ме изгледа сякаш бях невменяема.

-      Защото иначе нямаше да говори. – отвърнах простовато и вдигнах керамичната чаша с кафе. Вече разбирах какво Дев толкова му харесваше.

-      И ще седиш просто така?

-      Разбира се, че не. – подсмихнах се. – Дев, мама винаги има план. – отпих от кафето си и изражението ѝ се промени.

Провесих ръка в посока на бюста на няколко метра от мен и само с едно движение на пръстите си освободих двете змии, които запълзяха към мен веднага. Доближих ръка до земята и червените им туловища пропълзяха по нея. Застанах лице в лице с тях и тя изсъскаха, но по никакъв начин не се опитаха да атакуват. Вгледах се в очите им и влязох в главите им.

Напътствах ги през улуците и щом намерих прозорецът на офиса ги накарах да спрат пред него. Баща ми и Ерос седяха един срещу друг, като Ерос беше скръстил недоволно ръце. Насочих цялото си внимание към тях и се заслушах.

-      Няма начин да я пусна да се върне там.

-      Това е дългът ѝ.

-      Прайдът също е нейн дълг. Те имат нужда от Луна и аз също имам нужда от спътницата си.

-      А, децата ѝ имат нужда от нея.

-      Може да ги посещава. – Ерос отсече.

-      Нали знаеш, че това ще бъде – баща ми се прекъсна щом съзря двете змии. Мамка му! - Изчакай един момент. - Накарах ги да се скрият, но се оказа безполезно защото силна мъжка ръка ги сграбчи. Вгледа се в черните им очи и се подсмихна и това, което направи ме накара да изскоча веднага от главите им. Пусна ги през прозореца. От вторият етаж. 

-      Какво стана? – Дев сложи ръка на рамото ми, а аз имах трудности в опитите да си поема дъх; сърцето ми биеше толкова лудо в гърдите.

-      Гледай децата. – казах на дъщеря си и станах от стола си, гневът бълбукащ в мен. Сега ще видеха те с на кого живота щяха да се разпореждат.