Демонична Луна (18+)

ЖИВА СЪМ! ДА, ЗНАМ, ЗНАМ ШОК! УЖАС! СЕНЗАЦИЯ! БОнБА! ТУК СЪМ, ТУК, И НА МЕН ЛИ ЛИПСВАХТЕ. КЪД БЯХ ЛИ? МНОГО СЛОЖЕН ВЪПРОС Е ТОВА...ТУК СИ БЯХ, ПРОСТО НЕ МИ ОСТАВАШЕ ВРЕМЕ ДА ПИША ЗАЩОТО В МОМЕНТА ПОЛАГАМ ОСНОВИ НА ЦЕЛИ ДВА БИЗНЕСА, ЗА КОИТО ЩЕ НАУЧИТЕ ДРУГ ПЪТ. 

КАКТО И ДА Е. НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА, А ПОЯСНЕНИЕ ЗА ЕДНО ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЩЕ ИМА НА КРАЯ НА ГЛАВАТА. НА ФЕНЧЕТАТА НА Д УИЧЪР ЩЕ ИМ СЕ СТОРИ ПОЗНАТО, НО НЕ Е БАШ СЪЩОТО, ПРОМЕНИХ ГО МАЛКО ХД

ГЛАВАТА НЕ Е ТАКАВА КАКВАТО Я ИМАХ ПО ПЛАН, КОЕТО МИ НАПОМНЯ ЧЕ ТРЯБВА ДА СИ ОБНОВЯ ПЛАНА, НО КАКТО И ДА,ОТНОВО - НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ КАКТО СПАЙК ИСКАШЕ КАФЕ И КРОАСАН ОДЕВВЕ, НО АЗ НЕ МУ ДАДОХ И СЕГА МЕ ГЛЕДА НА КРЪВ. 

*Лилит*

Прайдът кипеше от живот. Колкото и вълците да не би бяха фенове обаче не позволяваха на това да им попречи да празнуват началото на новият живот, на новото бъдеще. Оставаха още пет дни до Церемонията и част от мен, мамка му колкото и да бих предпочела да не получа и пукнат оргазъм докато съм жива вместо да го изрека...част от мен се вълнуваше. Беше заради секса. Поне това си повтарях. Да, определено беше заради секса. Мили Сатана, звучах като четиридесет годишна човешка жена в менопауза. Какво се случваше с мен? Животът на Земята бе започнал да ми се отразява зле. Мамка му, нямах търпение да се приключва с тези простотии и да се прибера, за да мога отново да бъда нормална. Не можех да повярвам, че съвсем скоро, след няма и две седмица щях да се измъкна от тази ситуация. Дори ми се струваше налудничаво след всичкото време прекарано на Земята и конкретно тук с Ерос. Не съм вярвала, че ще го кажа но...мамка му, това пале щеше да ми липсва. Нямаше да има кой да ме дразни толкова обратно вкъщи.

Обикновено Девилин се справяше отлично с това, но макар и да не ми го беше казвала знаех, че няма да се прибере с мен, защото имаше Евър. Въпреки, че мразех майка за дето ѝ беше дала точно вълк и то точно този определен вълк аз се радвах за дъщеря си. Заслужаваше малко щастие и любов в живота си. Нищо че не ми бе казала, че го обича или да го е казвала на него аз знаех, че е така – виждах го в погледа ѝ и онази глупава усмивка, която в началото ми идеше да ѝ избия от лицето, но после си напомнях, че това че аз бях избрала да съм сама не значеше, че трябва да обричам и децата си на това. Да продължа да ги обричам на това.

Вътрешната ми тирада приключи в момента, в който гърбът ми влезе в пряк контакт със студената земя и ми изкара въздуха.

- Разсейваш се. – раздразненият ангел над мен се озъби и аз се изкашлях опитвайки се да вкарам въздух в дробовете си, а в далечината се чу предупредителен вълчи рев, който принадлежеше на скъпият ми спътник.

- Мамка му, изгубих фокус за момент. – казах през бурна кашлица и Самаел просто завъртя очи и се изправи.

- Един момент е достатъчен, че да те убият. – подаде ми ръка и ми помогна да се изправя.

- Не мога да бъда убита, Сам. Знаеш това. Аз съм наполовина бог.

- И наполовина дявол.

- Именно. – ухилих се. – А, сега. Какво ще кажеш за реванш? Дадох ти минута слава сега е време да ти сритам задника. – вдигнах гард, а ъгълчетата на устните му се повдигнаха.

- Приключихме с ръкопашния, скъпа племеннице. Да те видим сега. – метна ми един меч и аз го хванах точно секунди преди да се забие в дървото зад мен. Обвих здраво пръсти около дръжката и острието проблясна на слънцето, карайки ме да се подсмихна. Беше се минало известно време откакто бях държала меч за последно, но това не значи че бях забравила как се работи с него.

- Да те видим, старче. – устните ми се разтегнаха в арогантна усмивка и размахах меча, заставайки в позиция. – Ела ми.

...

След тренировката, от която просто бях изцедена си взех един душ и отидох до офиса на Ерос, понеже нямах какво друго да правя.

- Хе – каквото и да бях тръгнала да казвам остана неизказано, заради трите глави, които се обърнаха към мен светкавично щом отворих вратата на офиса му. – Мамка му, извинявай, ще се върна по-късно.

- Не, няма проблем, влез. Това засяга и теб. – Ерос ме увери и аз свъсих вежди в объркване, но въпреки това не казах нищо и влязох вътре, затваряйки тежкият орех след себе си. Ерос седеше с мъж и жена, очевидно обвързана Алфа двойка, съдейки по белезите им. Ликан и вещица. Хм, интересно.

- Вие би трябвало да бъдете прекрасната Луна на Ерос, за която не спираме да слушаме. – мъжът се усмихна чаровно. Имаше силен британски акцент, който трудно понесох.

- Единствената и неповторима, Дариус. – Ерос каза гордо. Заобиколих бюрото и огледах стаята за някакъв стол, на който бих могла да седна, но нямаше такъв. Е, ще импровизирам. Седнах в скута му за негова най-голяма изненада и той едва не се задави, но го прикри като прочисти гърло и се намести. Подсмихнах се леко и се приведох напред, правейки ситуацията още по-трудна за него. О, как обичах да го дразня.

- Как да ви наричаме?

- Ваше величество е добре за начало. – отвърнах сериозно и вълкът имаше наглостта да се изсмее. Нещо смешно ли казах?

- Ние вълците не се покланяме на някакъв си демон.

Този път бе мой ред да се изсмея.

- Забавно е как ме мислиш за някакъв си демон докато аз съм Лилит и мога да те убия само с едно щракване на пръстите ми. – промених очите си и със задоволство наблюдавах как цветът се отдръпна от лицето му. Погледнах го право в очите и се усмихнах лукаво. – Кажи ми...от какво се страхуваш най-много?

- Аз, аз... - не можеше да откъсне поглед от мен и беше подвластен на магията ми.

- Окей, окей, стига. Лилит, стига. – Ерос сложи край и аз изпуфтях, а ликанът срещу мен беше отново на себе си докато жената до него не изглеждаше никак ефектирана. Дори бих казала, че се наслаждаваше на това. – Както казвах преди прекрасната ми Луна да се появи, бих искал да сключим пакт.

- Пакт? – вещица се взря в Ерос и вирна вежда.

- Да, Ирмена.

- И имаш нужда от нашата помощ? Знаеш ли светът ни е малък...носят се слухове, че си предлагал и на други алфи. И как така непобедимият, всемогъщият Алфа Ерос Блекблъд има нужда от помощ?

Ерос се напрегна и издиша шумно, свивайки юмруци. Окей, май беше време да взема нещата в свои ръце.

- Добре, ще давам на право – бившият ми, който по случайност е Адам, знаеш като Адам от Библията Адам е събрал армия от ангели и заедно с баща му, големият там горе. – посочих към тавана. – Заплашва да унищожи целият свръхестествен вид, започвайки от мен и имаме нужда от още по-голяма и силна армия, за да ги затрием. Някакви въпроси?

- Разбира се, пророчеството...Разбира се, че си ти.

- Хъх? – и тримата се обърнахме по посока на вещицата. Добре, коя бе тази?

- Пророчеството. Баба ми говореше от години за това. Ще дойде ден, в който белите ще се опитат да затрият нас черните, но няма да успеят заради нея. Родената от огъня, съединението на езичеството и едноверието, дъщеря на Луната и най-ярката звезда -

- Да, да, знаем, тя бе орисана да сложи край на вечната война. Всички знаем това. Не това е важното в момента, Сабрина. Въпросът е дали сте с нас или не.

- И какво ще получим, ако да речем се съгласим?

- Ще живеете. Ще имате наследство и ще се седиш спокойно и ще си чешеш топките, Дариус. Това достатъчно ли е?

Мъжът срещу нас се изсмя и се облегна на стола си.

- Знаеш ли...може да приема. – доближи върховете на пръстите си. – Може и да приема, да ви дам армия но ми дължиш услуга в замяна.

- Каква?

- Все още не знам, но бих искал да си запазя Правото на изненада*. Е, имаме ли сделка?

Правото на кое? С Ерос се погледнахме и той преглътна. О, май това не беше добре,

...

- Как можа да откажеш! - избухнах в лицето ми щом ги отпрати. Пфф, по-скоро изгони. 

- Разбира се, че отказах! Тозои надут, смотан, британски пуяк имаше наглостта да иска правото на изненада! Едно е да ми каже, че иска пари, дори трансфер на някой от прайда, но да иска правото на изненада от мен и да прекарам целият си живот в чудене какво иска и да нямам право да му откажа - не мерси. Има и други Алфи, които са поне поносими. 

- Сам го каза! Той е най-силната Алфа на острова. Имаме нужда от него. И мен ме дразни. 

- Не разбираш. - разтърси глава. 

- Ама, разбира се че не разбирам! 

- Лилит, последният път в който някой искаше Правото на изненада беше когато се разви великата война между Белият зъб и Черната Луна. 

- Нямам си и на представа какво е това и какво общо има с нас. 

- Алфата на Белият зъб поиска правото на изненада и в последстие обяви претенции за първородната дъщеря на Алфата на Черната Луна  и той се съгласи, нямал накъде...Само че в последствие тя порасна и намери сродната си душа, а той...той не беше особено щастлив от този факт и щом отказаха избухна страшна война.  Това беше преди повече от петдесет години и тогава решихме със съвета да забраним Правото на изненада.

- В името на Сатаната, какво те кара да мислиш, че това ще се случи и на нас? 

- Няма да рискувам, Лилит.Този мъж е хитър и подмолен, ако не знаех че е като мен бих го помислил за шибана лисица. Край по темата. Ще се свържа с други утре. - опита се да мине покрай мен, но го спрях. 

- О, не! Къде си мислиш, че отиваш? Не сме свършили още. 

- Напротив. - стрелна ми злобен поглед. Очите му отдавна бяха станали златни и целият се тресеше от гняв. 

- Ерос, казах нещо! Не сме. 

- Лилит, в момента съм толкова ядосан, че или ще те изчукам или ще убия някого и май предпочитам да е второто, така че ме пусни ако не искаш да ме намразиш след това. - озъби ми се и се изтръгна от хватката ми. Излезе през вратата, а тя се трясна след него. В какво се бе превърнал живота ми в името на Адският огън? Въздъхнах и аз самата излязох. Имах нужда от свеж въздух. След доста събитийната среща Ерос излезе бесен и го нямаше вече над два часа. Не знам защо толкова се беше впрегнал, но не ме и интересуваше особено.

- Е, как вървят приготовленията за церемонията? – Девилин отвлече вниманието от сериалът, който ме беше заставила да гледам от няколко дни насам. Всъщност, не беше толкова зле. И можете да си представите колко изненадана бях, когато видях че и моя милост участва, но се погнусих когато разбрах, че ме представят за...любовница на Луцифер. Ил. Просто ил. Повърнах в устата си само като се сетих за това. Както и да е. Да е върнем обратно към въпросът на дъщеря ми и прекаленият ентусиазъм, който излъчваше.

- Не му отдавай повече значение, Девилин. Знаеш, че е само формално.

- Но защо? – намръщи се. – Ерос ти действа добре. Никога досега не съм те виждала такава, а те познавам от цяла вечност. Започваш да изпитваш нещо към него и това е видимо за всички.

- Дев, моля те, не ме карай да се смея. Много добре знаеш как стоят нещата между нас. Беше ми даден единствено, за да имам деца. Всъщност, вече не съм сигурна дали майка ми го даде за това или за да спечеля шибаната война с негова помощ. Между мен и Ерос не може да има нищо повече.

- Защо мислиш така?

- Бъди реалист. Аз съм демон...не просто демон, ами Лилит. Не е в природата ми да обичам.

- Напротив; просто трябва да отвориш сърцето си.

Дори и да имах такова не бях сигурна, че мога да го направя. 

- Аз нямам сърце, скъпа. Отдавна бе погълнато от мрака, който цари в мен. Загубих способността да обичам в момента, в който паднах, губейки божественият си статут и се поддадох на мрака.

- Грешиш, но както и да е. Мисля, че трябва да дадеш шанс на Ерос. Той не чак толкова зле.

- Щом толкова го хвалиш го вземи ти. Няма да ти се сърдя, но първо искам да го пробвам аз.

- Не, благодаря. Имам си Евър. - изгледа ме странно. 

- Евър, ха? Да не би да чувам сватбен звън?

- Едва ли. Дори още не ме е белязал. - каза го по един определен начин, който нашепваше, че всъщност бе разочарована от това. 

- А, ти искаш ли?

- Честно ли? Не знам. Помолих Селийн съвсем на шега преди всичките тези години и когато разбрах бях шокирана, ядосана, че някой си играе с живота ми, но сега...не е толкова зле всъщност. Не трябва постоянно да ловувам, не възприемам секса само като начин да оцелея и...мога да си представя бъдеще с него.

- Това значи ли, че няма да се върнеш с мен обратно у дома?

- Нека бъдем честни, майко... и двете не сме първа младост и сме се нагледали на какви ли не неща и ако трябва да избирам между това да остана тук и да се върна обратно в Ада, то бих избрала да остана тук. Искам малко спокойствие и явно не мисля само аз така. Дори и Абаддон, който избяга преди всичките тези години. И докато ти беше в затвора и аз командвах легионите ти...мразех тази работа.

- Абаддон има син...и жена.

- Знам. – отидох да го видя преди година, но не прие визитата ми особено добре.

- Наистина не иска да чува за семейството си, нали?

- Не. И не мога да го виня.

Истината беше, че аз всъщност не исках.

- Направи ми услуга, майко. Дай си сметка дали искаш да отгледаш и предполагаемото ви с Ерос дете долу, защото макар и това място да е наш дом, то пак ни караше да си губим ума. Адът не е място за едно дете. При това смъртно.

Дев си тръгна малко след това и аз все още размишлявах над думите ѝ. Навън отдавна се бе мръкнало, а от Ерос нямаше и следа и започвах леко да се притеснявам. Винях връзката ни за това. Разбира се, че тя бе виновна. И майка ми, която я бе създала. Една от вълчиците дойде да остави Адам и Арабела, които бяха у тях, понеже искаха да си играят с приятели и аз им разреших. Беше хубаво да имат приятели. Или поне Ерос така казваше. Да, все още бяха при нас. Имам предвид в къщата на Ерос, в която и аз самата прекарвах все повече и повече време.

Изкъпах ги и ги сложих по леглата, а Ерос още го нямаше и силно се изкушавах дали да не извикам Дев да ги наглежда докато изляза да видя какво се случва. Беше наоколо – това го усещах. Тъкмо приключвах с приказката им за някаква принцеса с отвратително дълга коса, затворена в кула и избягала, когато долу нещо се изтропа. Спрях да чета и се заслушах внимателно. Тропаше се по врата, стържеше се по-скоро и звучеше като нокти. Погледнах към децата, които вече спяха спокойно и оставих книгата на нощното шкафче. Дематериализирах се от стаята право долу и пристъпвах внимателно. Стърженето по врата ставаше все по-ожесточено и дори я буташе. ДОбре, каквото и да бе отвън бе голямо и силно. Открехнах врата и я отворих широко, успокоявайки се когато видях огромният бял вълк със златни очи, но успокоението се изпари в момента в който видях пропитата с кръв козина около устата му и надолу по гърдите. 

___________________________________________________________________

1. Право на изненада - когато един човек е спасен от друг или му е помогнато по някакъв начин в замяна този който е помогнал може да иска правото на изненада, като другият няма право да му откаже каквото и да било.