Глава 28 - Пози
Главата е филър предупреждавам
Нищо важно не се случва, но пък радва
Надявам се да ви хареса
Искам вотове и коментари както Дади ФОкин Ерос иска Лилит
Нау енджой
*Лилит*
- Имаме нужда от съюзници. Не можем да се изправим срещу армия от ангели сами.
- Не думай! – Самаел изгледа Ерос с удивление и той единствено му изръмжа в отговор. О, не пак!
- Хайде поне веднъж се дръжте нормално, да му се не види!
- Кажи на Барби да не ми се отваря.
- Ти кажи на Шоколадчо да не знае много.
- Спрете преди да ви убия и двамата! – изръмжах, променяйки очите си, но тъпаците не показаха да са ефектирани. Шибаняци!
Нацупих се и скръстих ръце пред гърдите си, облягайки се на дивана.
- Селийн може да свика кралете на вампирските кланове или мога да говоря с Навея да говори с баща си, който да говори с тях. Братството също може да ни е от полза.
- Кой?
- Стара позната. – Дев отвърна и кимнах в отговор.
- Това е добра идея. Аз ще свикам съвета и демоните. Имаме нужда от цялата помощ на света.
- Аз ще свикам всички Алфи в страната и по-големите държави, ще се опитам да хвана и групи отшелници.
- Добре, а аз какво да правя?
- Тренирай. И не мога да повярвам, че го казвам, но се храни. Трябваш ни по-силна от всякога. Но не губи фокус от церемонията. Трябва да сте напълно обвързани дотогава. – и аз самата не можех да повярвам, че тя ми каза да се храня. Обикновено винаги бях съдена за това. Е, съжалявам но не е моя вината, че паднах и станах демон. Не всички ядем лунни кексчета и агнешко
- Насрочихме дата за след десет дни. – Ерос обяви и хвана ръката ми и странно не я отдръпнах.
- Идеално. – подсмихна се. – С вашето обвързване ще бъдем непобедими.
Дано, защото имах много, ама много лошо предчувствие.
...
- Не, Терънс, казах ти. Важно е! Това засяга всички ни! Не, ти ме чуй, копеле! Шибана война се задава и е време да извадиш шибаната пръчка от плоският ти задник и да се държиш като мъж! Всички сме в опасност. Ще говорим по-късно. – затвори в момента, в който погледите ни се срещнаха и остави телефона си на бюрото.
- Извинявай, не исках да те прекъсвам.
- Няма проблем. Ела тук. – облегна се на стола си, а аз отидох до него и седнах на бюрото. Навярно бе усетил безпокойствието ми, защото сбръчка дебелите си вежди и плъзна поглед по лицето ми. – Какво има? – бутна се напред със стола си и сложи длани на бедрата ми. – Мога да усетя твоето...нещо през връзката ни.
- Аз ъм...притеснявам се за битката.
- Няма за какво да се притесняваш, скъпа. Всичко ще бъде наред.
Не ми убягна начинът, по който ме нарече но не казах нищо.
- Как да няма? Не е толкова лесно колкото всички го изкарват. Нека бъдем реалисти, Ерос. Онези шибаняци не са за подценяване.
- Лилит, уверявам те че нищо няма да ти се случи. Не и докато аз бдя над теб, а аз го правя.
Мен? Че аз бях най-малкият проблем.
- Ерос, не се тревожа за себе си. Аз съм безсмъртна. Тревожа се за теб, за децата си, да му се не види дори и за прайда.
- О, да. Забравих за това, предполагам. – изсмя се неловко и извърна поглед от мен.
- Какво ще правим?
- Е, както казах: събираме армия и им ритане пернатите задници.
- Ох, дай да сменим темата. Намери ли нещо за децата?
- За съжаление, не. Разпитах наоколо, но никой не знаеше нищо. Предполагам са били отшелници. Плаши ме това, че миришат на блъдхаундс.
- Е?
- Те не са създадени за живот в прайд. Прекалено диви са.
- Те са просто деца. Можем да ги приобщим. Мен ме притеснява описанието на убиеца на родителите им. - въздъхнах, поклащайки крака.
- Защо?
- Висок тъмен мъж. Знам, че има милиони такива по света, но има голяма вероятност да е Адам и отново да ни дава знак. Помисли...прекалено голямо съспадение е едната вечер момченце на име Адам да се появи в прайда и на другият ден да се сблъскаме с ангели и четири дни по-късно да ни обявят война.
Ерос кимаше на това, което казвах и хапеше вътрешната страна на бузата си.
- Това копеле! С радост бих му разбил физиономията.
- О, не! Той е мой. Ако някой ще го убива, то това ще бъда аз.
- Добре де. - въздъхна. - Нека се фокусираме върху битката. А, преди това имаме церемония да планираме.
Предпочитах да мисля за всичко друго, но не и битката. Дори и за церемонията щях да се вълнувам стига да държи умът ми далеч от Адам и сганта пернати нещастници.
- Какви са процедурите?
- Всъщност не вечерята е истинската церемония. Последните четири дни са същинската част. Ще ни къпят в мляко и различни билки за пречистване, ще ни обезкосмяват...ако има какво разбира се и тези работи ще се пазят, заедно с...с ъм, есенциите ни и от това ще се направи нещо като мехлем, с който вълците трябва да се намажат и ще могат да заченат. Вечерята е само, за да пием, ядем и да се забавляваме преди да се оттеглим в покоите си. Ако беше вълчица тогава щеше и да си в период на нужда.
Ох, уау.
- А, след като се оттеглим в покоите ни?
- Следва най-хубавата част - любим се. Цяла нощ, цял ден и така три дни. – усмихна се дяволито. – Което ми напомня...мисля, че би било добра идея да обсъдим предварително кои пози са разрешени и кои не, защото ми се живее.
Пози ли? Можех да избирам пози?
- Мога да избирам различни пози?
- Разбира се, има стотици. Искаш ли да разгледаме някои?
- Е, и без това нямам какво друго да правя. – въздъхнах и скочих от бюрото. Завъртях се и се настаних в скута му, а той се задави. Обърнах се, хвърляйки му странен поглед през рамо и той прочисти гърло. Гледах го как с бързи и ловки пръсти написа нещо на компютъра и отвори първата страница. Сбръчках вежди щом прочетох увода, но после те подскочиха очаровано от факта, че имаше картинки.
- Какво ще кажеш за тази?
Спря се върху нещо, което гласеше „Обърната ездачка" и единственото различно беше, че жената е с гръб към мъжа. Тази я знаех. Макар и не с това име.
- Става.
Прекарахме следващият може би един час в разглеждане на различни пози и Ерос дори ги записваше. Разбира се, опитваше да ме накара да помисля и за такива, в които не съм отгоре, но отговорът ми за това знаете какъв беше – твърдо не. И също така мисля, че нямаше смисъл да споменавам, че се възбуди още в самото начало. Пале...
- Добре де, не искаш мисионерската това е ясно, но помисли за някои разновидности.
- Казах ти вече, няма да си отгоре.
- Добре де, виж мъжът дори не е отгоре. – забоде пръст в екрана на монитора. На картинката мъжът беше на колене на леглото, а жената по гръб със свити крака и той я придържаше. – Сексът в тази поза е страхотен. Карам жените да пищят на нея.
Измерих го с поглед и се изсмях, а той се намръщи веднага.
- Хайде де, нищо няма да изгубиш.
- Ще видим.
- Кучешката?
- Трябва да съм много, ама много възбудена за да дам на някого да ме чука така.
- Значи да? – очите му едва ли не блеснаха от щастие. Пале.
- Ще видим. – въздъхнах отегчено. Честно казано вече ми писна да седя тук. – Хайде, изключвай го това чудо и да ходим да ядем. Гладна съм. – станах от него
- Нали яде одеве?
- О, това? Беше лека закуска колкото да ме държи жизнена.
- Какво яде?
- Отшелник. На няколко километра от източната граница. И не, не го убих.
Единствено кимна в отговор, завъртайки се на стола си преди и той самият да стане от стола си, намествайки си го в гащите не съвсем деликатно. Вдигнах вежди и той завъртя очи.
- Какво?
- Мнииищо. – провлачих, подсмихвайки се, без да отделям очи от издутината му.
- Ако го искаш само кажи.
- Внимавай, че току-виж съм те изнасилила в съня ти.
- Това заплаха ли трябваше да бъде?
- Нима това те възбужда?
- Всичко в теб ме възбужда. – каза гърлено и той самият се изненада от това, което каза.
- Имам такова въздействие върху хората. – подсмихнах се и минах покрай него, разбира се без да пропускам да се отрия опасно близо до заплашително изглеждащата издутина и веднага след това се дематериализирах долу.
- Лилит! – името ми прозвуча чак долу като тътен и кълна се усетих леки тръпки. Хм, явно женските ми части харесваха, когато палето се ядосаше и ръмжеше. Кой би предположил. Не му отне много време, за да ме намери и само след секунди вземаше стъпалата по две надолу и явно доста го бях или ядосала или възбудила или и двете, защото очите му бяха златисти и гледаше лошо.
- А-а, вечеря. – спрях го само с едно опъване на ръката ми. Дланта ми легна на гърдите му и той изръмжа, гледайки ту мен ту дланта ми.
- Искам те.
И аз го исках, да му се не види.
- Какво стана със „секс чак на церемонията"?
- Не мога да чакам повече. Трябва да те имам. Сега. – изръмжа и ме дръпна към себе си.
О, Ерос, Ерос, Ерос...
Обвих ръце около тила му и се надигнах на пети. Доближих с устни ухото му и тиха въздишка се изтръгна от мен, карайки го да потрепери.
- Ерос? – промълвих името му чувствено, езикът ми дори се усука около него.
- Хм. – навлажни устни.
- Вечеря. Сега.