Демонична Луна (18+)

ИЗКЛЮЧВАМЕ ФАКТА, ЧЕ ОТ 26 НАСАМ НЯМАХ НИКАКВА МУЗА И ВЧЕРА ЗАПОЧНА ДА СЕ ВЪЗВРЪЩА И ИМАХ НАПРЕДЪК ОТ ЦЕЛИ 10 РЕДА. ДНЕС...ДНЕС СЪМ НАПИСАЛА ЦЕЛИ ПОЧТИ 4600 ДУМИ И ПРОСТО ТАЗИ ГЛАВА МИ  Е ЕДНА ОТ ЛЮБИМИТЕ. 

Е, ДОЙДЕ И МОМЕНТЪТ, КОЙТО ВСИЧКИ ОЧАКВАХТЕ....А, ИМЕННО ГЛАВАТА ПРЕДИ ВСИЧКИ КАРТИ ДА БЪДАТ ИЗПРАСКАНИ НА МАСАТА. ДА, ТОВА Е ГЛАВАТА ПРЕДИ ТОВА ДА СЕ СЛУЧИ И КАКТО ВИНАГИ КЛИФХЕНГЪРЪТ Е ОГРОМЕН. НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И ПО-ДОБРЕ ДА ВИ ХАРЕСА, ЗАЩОТО НЕЩО ТОЛКОВА ДЪЛГО ЕДВА ЛИ ЩЕ ВИДИТВЕ ОТ МЕН НЯКОГА ОТНОВО. 

ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ КАКТО ДЖОНИ БРАВО ИСКА ЛИМОНОВ ПАЙ И СЛАДЪК ЧАЙ. 

ЕТО ГО И ЛАКОПМНИКЪТ 

МОЖЕМ ЛИ ДА ОТРДЕЛИМ НЯКОЛКО СЕКУНДИ ДА СЕ НАСЛАДИМ НА ТАЗИ МУСКУЛНА МАСА И ТАКА ДОБРЕ ОЧЕРТАНИЯТ ДИК ПРИНТ? ХЕ ХЕЕЕ.

И САМО ЗА ПРОТОКОЛА...НЕ, НЕ СЪМ СМЕНИЛА ТИЙМ ДАДИ ФОКИН ЕРОС С  ТОЗИ НА ДЖОНИ БРАВО

И ДВАМАТА СИ ГИ ОБИЧАМ, НО ДАДИ ФОКИН ЕРОС СИ Е ДАДИ ФОКИН ЕРОС

НАУ ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Ерос*

Никой досега не би лазил по нервите толкова колкото това Барби Самаел го правеше. Не спираше да се навърта наоколо и Лили прекарваше повече време с него отколкото с мен и не знам защо но това ме дразнеше. Всъщност знам защо – защото той ме дразнеше и просто имаше нещо гнило в него. Усещах го, а интуицията ми никога не ме е лъгала. Като например Тайланд през 70те...казах на Евър, че тази която заведе в хотелската си стая далеч не беше жена, но пияният му гъз послуша ли ме? Не. Беше ли на път да бъде ботъм? И още как. Спасих ли го? Мхм. И щеше да ми бъде задължен до края на живота си копелето. И като заговорихме за Евър...честно да си кажа беше ми жал за него...и за мен си. И да не говорим, че все още ми беше странно как така Богинята ни събра с майка и дъщеря. С майка и дъщеря! И това ставаше за сценарии на някой порно филм.

Не знам какво се бе случило между Дев и Евър, но и тази сутрин подобно на предишните две напрежението струеше от тях, но дори и не се поглеждаха. Имах някакви предположения, защото я усетих да мирише на него и без значение колко пъти го питах той отказваше да говори. Девилин се навърташе единствено около Лили, но тя бе прекалено от проблемите с онова копеле Адам. Опитвах се да помагам с каквото мога, но за жалост единствено ѝ помагах по нощите, когато просто имаше нужда да поговори с някого и осъмвахме в приказки. Разказваше ми за миналото си, за Ада, за Едем, на няколкото пъти споменаваше и родителите си, но така и не ми казваше кои са те. Все още ми бе странно да имам точно Лилит за своя спътница, но знаете ли какво? Не съжалявах и ако до преди време казвах, че тя не е способна да ръководи цял прайд, то вече бях на съвсем различно мнение. Това бе Лилит. Лилит! И щях да бъда повече от доволен, ако ръководех рамо до рамо с нея, защото тя бе силна, непокорна и независима жена и това колкото ме и плашеше толкова ми и харесваше. Не е за вярване колко бързо мирогледът ми се промени, всъщност тя го промени във всеки един аспект и дори с риск да прозвучи гадно – започнах да я харесвам много повече след като разбрах коя всъщност е. Не знам защо. Може би просто бях мъж и се възбуждах от идеята за тази силна жена, секс богиня на всичко това или просто мразех котките и в червата си и истински ми олекна, когато разбрах че не е такава. Пък и ако не поне нямаше да избяга щом се прибера целият омазан в кръв или да ми крещи.

- Евър, момчето ми, какво има? Не ти ли харесват гофретите? – мама Делфин прекъсна тягостната тишина докато се хранехме и всички погледи бяха вперени в бетата ми.

- Не, мамо Делфин, чудесни са, просто не съм гладен. Мисля да отида да потренирам. – избърса устата си със салфетка и отмести стола си назад. 

- Ев-

- Моля да ме извините. – изправи се още преди да съм имал шансът да кажа каквото и да е и излезе, а Дев го проследи с поглед, мислейки си че го прави дискретно но уви не беше. Хвана ме, че я гледам и отново забоде поглед в чинията си, продължавайки да побутва храната из чинията си. Дообрее, каквото и да се беше случило между тези двамата беше сериозно. Позволих си да сложа длан върху бедрото на Лили и тя веднага ме изгледа злобно. Посочих ѝ с поглед към Дев и безмълвно я попитах какво ѝ е. Лили просто сви рамена и продължи да се храни. Е, храни силно казано, защото и тя единствено побутваше храната из чинията си и можех да видя това колко натъжаваше мама Делфин.

- Дев, всичко наред ли е? – мама Делфин беше тази, която зададе въпроса и Лили не можа да прикрие изненадата си.

- Да, мамо Делфин, просто не си доспах. – въздъхна, все още побутвайки яденето в чинията си.

- Ей, какво става? Говори с мен. – усмихнах се щом видях Лили да прави крачка към нея. Най-накрая! Дев обаче единствено присви очи към нея и стисна устни в тънка линия.

-  После. След закуска. - промълви едвам едвам.

- Не мога след закуска. Самаел ще-

И усмивката ми замря на лицето.

- Ето, виждаш ли за какво говоря? Никога нямаш време за мен. Самаел това, Самаел онова, Адам, бля бля бля, всички са ти по-важни от мен! – стана от масата с гръм и трясък и това накара всички да замръзнат, а гневът струеше от Лили.

- Девилин! Върни се веднага тук! – извика.

- Майната ти! – затръшна вратата след себе си. О-оу, това не беше никак на добре. Лили тръгна да става, но аз я спрях и го направих вместо нея.

- Стой, аз ще се погрижа. – уверих се и последвах дъщеря ѝ навън. Беше седнала на най-горното стъпало и щом седнах до нея веднага избърса очите си, но това не ми попречи да видя бледо червените следи.

- Тя ли те праща?

- Не. – отвърнах простовато.

- Тогава защо си тук? Опитваш се да ѝ се харесаш, като ми се подмазваш ли?

- Противно на очакванията ти, Дев, мен ме е грижа за своите.

- Не съм вълк. - озъби ми се и аз въздъхнах.

- Но си спътница на моята бета и най-добър приятел и преди всичко си дъщеря на моята спътница.

- Защо ли тогава не се чувствам като такава. – изсмя се сухо и това прикова вниманието ми.

- Какво искаш да кажеш?

- Не се чувствам като нейна дъщеря още по-малко пък се чувствам спътница на Евър.

- А, искаш ли?

Въпросът ми я накара да замълчи и единствено отново присви устни, а това говореше само по себе си.

- И за двама ви е трудно, просто поговорете.

- Не разбираш...той знае каква съм и ме отбягва от три дни насам. Не се опитвам да се изкарам жертвата, ако това си мислиш. Наясно съм, че не съм безгрешна и в началото не го исках.

- Ами, сега? Искаш ли го?

- Аз... - направи известна пауза. – Не знам. Наистина не знам. – накрая просто въздъхна. – От една страна ми е любопитно какво би било, а от друга не мога да си се представя във връзка и знам че няма какво да му дам. Няма и с кого да говоря по този въпрос.

- Дев, от както познавам Евър той не спира да мечтае за денят, в който ще срещне спътницата си.

- Но никога не си е помислял, че спътницата му ще се окаже хилядолетен секс демон, нали?

Е, добре тук...тук вече ме матира. Нямаше какво да кажа и затова просто въздъхнах и се загледах в дърветата в далечината.

- Всичко е по моя вина, никога не си мислех, че Селийн ще вземе да ме послуша, когато ѝ казах че искам сродна душа... - промърмори и това ме накара да се обърна рязко към нея.

- Говорила си с Богинята за това.

- Разбира се, тя е моя – спря се и се плесна през устата, а аз мигах срещу нея безмълвен. – Аз, ъм, трябва да вървя. – тръгна да се изправя, но я спрях.

- Поговори с него. Поговори и с майка си.

- Сам видя какво се случи. Тя никога няма време за мен. Няма смисъл да се опитвам.

Разбира се, че имаше. Тя просто, всъщност и двете не осъзнаваха какъв дар беше да се имат една друга. Аз бих дал всичко на света майка ми да беше тук, за да можех да говоря с нея. За всичко. Просто да бъде тук отново.

- Винаги има смисъл да говориш с майка си. За каквото и да е, защото после ще дойде време, в което ще съжаляваш че не си го правил докато си имал възможността.

- Как да го направя, като тя дори няма време за мен? Сам го видя. Прекалено е погълната от личната си вендета. Как го търпиш изобщо? Не ти ли омръзва да тичаш по нея, като кученце?

- Разбира се, че ми омръзва, но няма какво да направя. Тя е моя Луна, бъдещето на прайда зависи от това с нея да се обвържем. Но сега не говорим за мен и майка ти, Дев. Сега говорим за теб. – казах нежно и хванах ръката ѝ и изненадващо тя не се отдръпна. Болеше ме за това момиче. Знаех какво е да се чувстваш сам и да няма с кого да говориш. Знаех го може би най-добре от всички, защото след смъртта на майка ми аз бях в същото положение. Бях сам, единственият човек, който някога ме е обичал и до бил до мен ми бе отнет и знаех, вярвах, че този който ѝ го причини в момента се пържеше в Ада. Лично го пратих там. – Просто говори с него, говори и с майка си. Направи първата крачка.

- Точно там е проблемът, Ерос. Винаги съм аз тази, която я прави и тя го знае и затова не си мърда и пръстта. Обичам я, наистина, тя ми е майка все пак, но не мога повече уморих се. – гласът ѝ потрепери и очите ѝ се напълниха с кръв преди една капка да се търкулне от окото ѝ.

- Шшш, ела тук. – преметнах ръка през раменете ѝ и я прегърнах и тя дори не се възпротиви, а се сгуши в мен и нещо ме стегна в гърдите. Горкото момиче просто имаше нужда от някой на когото да си излее мъките.

- Не знам какво да правя вече. Писна ми да съм сама.

- Говори с тях. – промълвих и разтрих ръката ѝ утешително. Прекарвахме следващите минути в тишина. Просто я държах докато тя си изливаше всичко и колкото и странно да беше да я виждам в такава светлина, толкова повече ѝ съчувствах. Не зная колко време бе изминало докато тя не се успокои и не се отдръпна от мен. Опита да избърше лицето си с ръце, но това единствено влоши положението. Никога не съм знаел, че демоните плачат кървави сълзи. Всъщност, никога не съм знаел че демоните изобщо плачат, но това за пореден път показваше, че нещата съвсем не са така както изглеждат. Намерих една изостанала салфетка в джоба си ѝ и подадох и тя промълви едно тихо „Мерси", на което единствено се усмихнах.

- По-добре ли си? – попитах искрено и тя кимна.

- Да, благодаря ти.

- Винаги. – уверих я и сложих ръка на коляното. – Искаш ли да се връщаме вътре?

- Не...аз, мисля да потърся Евър.

Това вече ме накара да се ухиля истински. Не очаквах да ме послуша, но ето че го направи и сега само се надявам нещата да потръгнат.

- Добре, ако има нещо знаеш къде да ме намериш. – потупах я два пъти по коляното и се изправих.

- Ерос... - тя ме спря точно преди да вляза вътре и аз се обърнах.

- Да, Дев?

- Ти си добър човек. Ще ми се имаше повече, като теб.

Само, ако знаеше, Дев...само ако знаеше...аз бях всичко друго, но не и добър.

*Девилин*

Никога през целият си шибан живот не съм била по-объркана от колкото бях сега и също така никога не съм смятала, че баба ми, съжалявам Лунната Богиня ще вземе наистина да ме послуша, когато съвсем на шега ѝ казах че искам сродна душа преди всички тези години. Разговорът с Ерос и онзи момент с майка ми обаче наистина ме накара да осъзная, че ми беше втръснало да съм сама. Бях сама през по-голямата част от живота си и ако Евър беше начинът повече да не бъда, то тогава майната му на всичко.

Намерих го в нещо, като импровизиран фитнес, който бе по-скоро барака с няколко боксови круши, лежанки, гладиатори и две колела. Удряше една от крушите толкова ожесточено, че се чудих как така все още не бе изкъртена. Опс, проговорих твърде рано.

- Мамка ти и боклук скапан! – изпсува щом крушата се откачи и вдигна прахоляк, от който се закашлях и чак тогава той ме забеляза. Плъзнах поглед по силните му гърди, блестящи от пот гърди и несъзнателно прехапах устни. Беше секси. Прекалено секси и за сексуално създание като мен това единствено нещо ме накара да забравя за какво точно съм дошла. Бях гладна. За него.

- Какво търсиш тук? – въпросът му ме стъписа леко.

- Аз, ъмм...дойдох да...да потренирам, но както изглежда залата е заета. – смотолевих набързо и се напсувах наум. Браво, Девилин, бравоо!

- Цялата е на твое разположение, аз свърших тук. – каза мрачно и свали ръкавиците си. Ооо, заеби!

- Не, почакай. – оттласнах се от стената и в следващият момент се озовах срещу него. Буреносните му кафеви очи се присвиха срещу мен и мускулите в челюстта му заиграха.

- Какво? – сопна ми се.

- Аз, ъммм, съжалявам. – смотолевих отново. Не бях свикнала да казвам тези думи и се чувствах извън комфортната си зона. То май, като се замисля всичко извън секса, алкохола и убийствата са извън комфортната ми зона. А, да и излизането по барове и клубове.

- О, нима? И за кое по-точно? За това, че ме отбягваше? За това, че те заварих в шибан бар с двама нещастници? За това, че спа с мен, накара ме да припадна или затова че ми се показа и след това изчезна и ме отбягваше още толкова? – отровата се лееше от гласът му и по някаква странна причина това ми действаше по един от особен не хубав начин.

- Знам, че съм кучка. – признах и той ме гледаше като полезно изкопаемо.

- Още по-зле, защото това значи че правиш всичко съзнателно. Търся те цял живот, цял живот. Мечтая за деня, в който те срещнах от малък и честно да ти кажа, не знам дали си е заслужавало. – думите му ме ужилиха и можех да усетя как очите ми плувнаха отново. Мамка му, защото думите му имаха такъв ефект върху мен? А, накрая когато просто ме погледна с презрение и се опита да мине покрай мен нещо ме стегна в гърдите. Мамка му, направи нещо, Девилин! Казах си на ум и инстинктивно го спрях точно преди да мине покрай мен. Погледна ме ровешката през рамо и напълно го стъписах, когато го дръпнах с лице към мен и разбих устните си в неговите, карайки милиони тръпки да полазят кожата ми. За мое щастие не трябваше да чакам много и само след секунда той ме награби и се бореше ожесточено за контрол над целувката. Исках го. Желаех го. Точно сега.

Обвих ръце около врата му, а той от своя страна ме повдигна и аз обвих крака около него. Отдръпна се от мен, само за да огледа района и аз знаех какво си мисли. Търсеше подходящо място, на което да ме положи и за това поех нещата в свои ръце и ни материализирах в неговата стая. Това го стъписа и зениците му бяха придобили комични размери, но това бързо се промени, когато отново го целунах. Той изръмжа и две огромни крачки му отнеха да стигне до леглото и да ме пусне върху него. Две силни мъжки ръце ме хванаха за глезените и ме дръпна към ръба на леглото, а очите му светеха във синьо, знак че вълкът му бе взел контрол над него и мамка му, това бе горещо. С едно рязко движение събу клинът ми и щом видя, че този път действително носех бельо вдигна поглед към мен и веждите му скочиха въпросително нагоре.

- Какво?

- Нищо. – ухили ми се, показвайки ми белите си остри зъби. – Свали това. – посочи към късият суичер, който единствено покриваше гърдите ми и аз го издърпах през главата си. Очите му светнаха отново и ме гледаше лукаво. Свали и последната дреха от мен, а именно черните ми прашки и вече бях напълно гола пред него. Раздалечи краката ми и потопи глава между тях. Гледах го как прехапва устни преди да подаде език навън и да ме докосне съвсем лекичко с само с върхът му, карайки ме потреперя и вдигна поглед към мен. Мамка му, какво се случваше? Защо се усещаше толкова...толкова различно? Защо беше по-хубаво от обикновено? Видя, че това ми хареса и го направи още веднъж, и после още веднъж и още веднъж докато накрая не пое клиторът ми между устните си, карайки ме да изстена и да вплета пръсти в златните му коси. Името му се отрони от устните ми и той ме изгледа самодоволно докато буквално се мляскаше с женствеността ми, измъчвайки ме и кълна се по-еротична гледка не бях виждала. Но се бавеше прекалено много и това не ми харесваше. Сграбчих го за косата и най-безсрамно се притиснах към лицето му, но той не възразяваше. Навря езика си вътре и аз изстенах силно, отмятайки глава назад. О, мамка му!

- Толкова вкусна. – промълви и отново се фокусира набъбналото ми кълбенце от нерви. Движеше го бързо и ловко, брадата му ме гъделичкаше, а аз стенех ли стенех докато накрая просто не се разпаднах, виждайки хиляди звезди през очите си. Тялото ми се тресеше от конвулсии и избълвах соковете си, а той преглътна всичко с охота. Надигна глава от между краката ми и избърса уста, очите му светеха и сякаш ме хипнотизираха. Изненада ме, когато ме обърна по корем само с едно бързо движение, но аз го погледнах през рамо, усмихвайки му се перверзно и той прехапа устни. Снижих се на леглото и направих по-голяма чупка в кръста. Отърва се от шортите си за стотни от секундата и мъжествеността му изскочи по-готова и по-твърда от всякога.

- Само да знаеш, не мисля да бъда нежен. – каза мрачно и аз притиснах бедра едно в друго. Мамка му!

- Хубаво, защото не си падам по нежното. – измърках и дълбок животински гърлен звук се изтръгна от него.

...

И двамата тупнахме по гръб на матрака, дишайки тежко и запотени, а мозъкът ми бе станал на каша.

- Мамка му.

- Мамка му. – повторих, запъхтяно и се погледнахме. И двамата имахме глуповати усмивки, които крещяха „Току-що правих секс" на лицата си, но най-странното бе че никой досега не бе пораждал такава у мен. Мамка му, какво се случваше? Преметна ръка през корема ми и ме дръпна по-близо до него и аз се вцепених. Не знаех как да реагирам. Как се очакваше да реагирам? Да стоя така или да го...да го прегърна? Погледът му шареше по лицето ми, а тази усмивка не слизаше от неговото, но поради някаква причина не можех да разбера за какво си мислеше.

- Красива си.

Това, което каза ме накара да зяпна насреща му. Да, бях свикнала да го чувам, но не и по този начин. Някак си от неговата уста и казано по този начин звучеше...специално, сякаш...сякаш не го бе казвал на друга. И това ме караше да се чувствам особено.

- Какво ще правим сега? – попита от нищото без да отделя поглед от мен и аз просто свих рамене. Това беше хубав въпрос, чийто отговор не знаех.

- Знам ли. Не мисля, че бих могла да стоя далеч от теб, но не мога да ти предложа и нещо сериозно на този етап, за това бих казала да го даваме по-леко и да видим на къде ще ни отведе това. Знам, че е нищо, но всичко това е прекалено ново за мен. – казах откровено и той не изглеждаше особено удовлетворен, но не изглеждаше и разочарован също така.

- Пак е нещо предполагам. – сви рамене и аз си отдъхнах. Мина по-добре отколкото предполагах.

- Значии...ти си сукуба.

- Мисля, че това отдавна го изяснихме. – вирнах вежда.

- Да, но все още ми е странно.

Оу.

- Имаш ли проблем с това?

Защо изобщо ме интересуваше?

- Да ти приличам сякаш имам? – погледна ме право в очите.

- Всъщнооост... - провлачих и той се нацупи.

- Не те отбягвах, защото си сукуба, а защото ти бях ядосан. – завъртя очи. О, не! Той не го направи.

- Не ми върти очи. – казах предупредително и лукаво пламъче изгря в очите му.

- Или какво?

О, току-що си го изпроси. Разбих устни в неговите и той се усмихна. Преметнах крак през него и той се извъртя по гръб, а аз го възседнах без да отделям устни от неговите. Ръцете му се озоваха на задника ми и той го стисна преди да го разтрие, а езикът му се подаде навън и облиза долната ми уста, искайки достъп вътре и веднага му го предоставих. Усетих го как възвръща силите си и се съживява между краката ми и пъхнах едната си ръка между телата ни, помагайки му. Пое си дълбоко въздух между стиснати зъби и отдели устни от мен.

- Дев... - изсъска.

- Какво? – измърках и се надигнах от него. Наплюнчих пръсти и го погалих преди да обвия ръка около дебелият му ствол.

- Мамка му! – изпсува. – Ооо, Дев. – простена и преглътна тежко. Жилите по врата му изпъкваха, а аз истински се забавлявах докато гледах как този здрав прав, почти двуметров мъж се размекваше в ръцете ми и си го моделирах както поискам. Най-накрая спрях да го изтезавам и се изправих на колене. Прокарах главичката му по цялата ми дължина и щом опря входа ми се отпуснах върху него, карайки и двама ни да изстенем. – Толкова тясна. – измрънка гърлено и аз се подсмихнах. Използвах гърдите му за опора и се движех напред назад по него, а той не можеше да държи ръцете си далеч от мен, колкото и да ги тръшвах до главата му или отстрани на тялото му. Трябваше да разбере, че сега аз контролирах нещата. Да, хареса ми и когато ме взе като първият дивак, но някак си сега бях в свои води. Аз решавах колко бързо да се движа или колко дълбоко да прониква. И това ми харесваше. Изръмжа когато тръшнах ръцете му за пореден път и дори ми показа зъбите си, а аз единствено се подсмихнах и светнах очите си, но този път реакцията му бе различна; ухили се и обви ръце около мен преобръщайки ни и сега аз бях тази по гръб. Изръмжа игриво и разби устните си в моите, тласвайки грубо в мен, карайки ме да изстена. Той погълна и този стон и преплете пръстите ни, тръшвайки ръцете ми до главата ми. Нещо го накара да се отдръпне от мен и това породи известна доза смущение у мен.

- Ти трябва да се ебаваш с мен. – процеди раздразнено през зъби и очите му се замъглиха. Известно време просто стоеше така над мен, гледащ в нищото и не мърдащ и вече започвах да се притеснявам. Добре, в името на Луцифер се случваше защото започвах да се притеснявам.

Олекна ми, когато очите му отново станаха нормални и той се размърда.

- Какво да му се не види беше това?

- Ерос...напълно забравих, че му обещах да му помогна с едни документи. Съжалявам, скъпа, но се боя че ще продължим след това.

Ооо, човече, сериозно ли? Много ти благодаря, Ерос...и това ми било бог на любовта.

- Хайде, може да дойдеш с мен до прайд хауса ако искаш.

- Офф, добре. – въздъхнах и завъртях очи. От тук насетне нямаше и дума да му обеля.

Влизайки в тъпият прайд хаус събрахме погледите на всички, но бързо се отказаха щом видяха лошият ми гневен поглед, който крещеше „Не ме закачайте, иначе ще ми станете храна" и той дейтваше. Евър се качи някъде нагоре и аз отидох до кухнята, защото първо ми беше скучно, второ бях гладна и поне ако не можах да залъжа истинският си глад, то поне да залъжех този.

- Ооо, Дев, здравей, момичето ми! Как си, по-добре ли си? – мама Делфин засия щом ме видя. Всъщност, май досега никой не ми се бе радвал така щом ме види.

- Може да се каже, мамо Делфин. Съжалявам за сутринта, просто не бях в настроение. Пазиш ли нещо от закуска обаче, защото умирам от глад.

- Не, момичето ми, но съм направила превъзходен лимонов пай.

Ооо, слава на Сатаната!

- Имам и пресен сладък чай.

- Сладък чай? – зяпнах насреща ѝ. – Не съм пила такъв от цяла вечност!

- Значи е добре, че направих повече. И моите момчета много го обичат. – засмя се и отвори хладилника и от него извади огромна кана с леден сладък чай, в който плуваха и резени лимони.

- Лимонов пай и сладък чай ли чух?! – добре познат мъжки глас се извися над нас и само след секунди Евър се бе олетял в кухнята и възрастната дама го смъмри докато режеше пая.

- Ти нали уж щеше да помагаш на Ерос?

- Помагам му, но чух сладък чай и лимонов пай в едно изречение и просто нямаше как да не сляза.

- Заповядай, момичето м - мама Делфин ми поднесе чиния с вкусно изглеждащо парче пай, само и само за да може Евър да го измъкне от ръката ми заедно с каната. О, не! Той не го направи!

- Евър Байрън Рейдж, върни се тук веднага! Бива ли така? – мама Делфин подвикна веднага.

Байрън? Второто му име бе Байрън? Ето това вече ме развесели.

- Скъпи ми Байрън, ако не се върнеш и не ми върнеш нещата, които ти тъй нахално взе те уверявам, че и с пръст няма да ме докоснеш. – казах прекалено сладко, за да бъде на добре и той се закова на пети преди да се обърне и като послушно кученце да доприпка обратно. – Браво, Джони Браво.

- Ще ти дам аз не тебе един Джони Браво. – присви очи, а мама Делфин единствено ни гледаше с усмивка на лице.

- Мамо Делфин, може ли две по-големи парчета за мен и Ерос?

- Разбира се, момчето ми. – усмихна му се отзивчиво и той взе три чаши от сушилника при мивката и наля в тях, като даде едната на мен.

- Благодаря. – промълвих и той ми се усмихна преди да направи нещо, което ме шокира; целуна ме. Не по бузата, а право по устата. И без значение, че прекарахме целият обед целувайки се и правейки секс тази целувка бе някак различна. Беше нежна и мека и влизаше в рязък контраст с всяка друга, която сме споделяли.

- Ще дойдеш ли с мен до горе?

- Окей. Сега се връщам, мамо Делфин. – въздъхнах и станах от високият стол. Взех чиниите с пая и две вилици, а той взе вилиците и той взе чашите и тръгнахме нагоре. Хич не се изненадах, когато видях и майка ми в офиса. С Ерос говореха за нещо, но доста бързо спряха щом ни видяха. Ерос ми се усмихна и аз го изгледах злобно.

- Виждам, че сте се помирили.

- Още щяхме да се помиряваме, ако не ни беше прекъснал.

Казаното от мен го накара да отметна глава назад и да се изсмее гласно и от сърце, а майка ми единствено убиваше Евър с поглед от креслото, на което седеше.

- Ооо, Луна, ако знаех че сте тук щях да донеса и за вас.

- Не се безпокой, Евър, не съм гладна. И зарежи това „Луна". Наричай ме Лилит. – махна с ръка пренебрежително.

- Ли-лит? – не можа да прикрие изненадата си.

- Единствената и неповторима. – майка въздъхна отегчено, а спътникът ѝ имаше странна усмивка. И ако това ако не беше знак да се пръждосвам от тук...

- Беше ми приятно, но обещах на мама Делфин да пием кафе. До после.

- Нее, чакай, не ме оставяй. – Евър ме изгледа умолително.

- Забавлявай се, Джони Браво. – намигнах му и се дематериализирах право в хола, а това което видях ме накара да се закова на пети. По-скоро хората, които видях. Русокосият ангел се изправи, а след него и другите двама.

- Здравей, Дев. – Самаел ми се усмихна.

- Здравей...Сам, бабо, дядо... - смотолевих. Ооо, мамка му, това хич не беше на добре. - Майко, Ерос, мисля, че трябва да слезете. Сега. – провикнах се.

_______________________________________________________

МОЖЕМ ЛИ ДА ОЦЕНИМ ФАКТА, ЧЕ ТОВА Е ВТОРАТА ПОД РЕД НОРМАЛНА СЕКС СЦЕНА БЕЗ КЪРВАИЩА И ИЗЯЖДАНЕ? ШОКИРАЩО, АЙ КНОУ 

Е, НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ Е ХАРЕСАЛА И ОЧАКВАМ КОМЕНТАРИТЕ ВИ С НЕТЪРПЕНИЕ 

МНОГО ЛОВ ЗА ВАС! ИЛИ КАЗАНО НА БЛЕКРОУЗСКИ ЖУБАААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААМММММММММММММММММММММММММММММММММ ВИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ!