Глава 22 - Истината
ЕТО МЕЕЕ ТУКККК СЪММММ ТУК.
НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА, ЗАЩОТО МИ ИЗЯДЕ ДУШИЧКАТА.
ВСИЧКИ КАРТИ СА НА МАСАТА И ТАЗИ ГЛАВА ВЕЧЕ ОТГОВАРЯ НА ВСИЧКИТЕ ВИ ВЪПРОСИ И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА.
ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ КАКТО СПАЙК ИСКА ДА ПИЕ КОЛА И САШЕВ НЕ МОЖЕ ДА ПРЕЖИВЕЕ ФАКТА, ЧЕ ВАСИЛЕНА Е МОЯ ЖЕНА, А НЕ НЕГОВА
(ДЪЛГА ИСТОРИЯ)
ЕНИУЕЙ ДУ ЕНДЖОЙ
И НЕ ЗБРАВЯЙТЕ ДА ВОТВАТЕ И КОМЕНТИРАТЕ ЩОТО СЛЕДВАЩАТА ГЛАВА Е ВЕРИ СПЕШЪЛ НАЙ-ВЕЧЕ ЗА СКЪПАТА МИ Lecrecya
А, СЕГА ДАМИ И ГОСПОДА МОМЕНТЪТ, КОЙТО ЧАКАХТЕ СЛЕД ТОЗИ В СЛЕДВАЩАТА ГЛАВА....ДРЪМРОЛ ПЛИЙС
*Ерос*
Изражението на лицето на бетата ми щом разбра коя точно е спътницата ми безценно. Не смееше да я погледне в очите, още повече че до преди малко бе спал с дъщеря ѝ и това допринасяше и за злобните погледи, които тя му хвърляше. Идването ѝ тук с мен всъщност бе изненадващо. Каза, че ѝ е скучно и няма какво да прави. Не разбирах как ѝ струваше, че да ме гледа как преглеждам разни документи бе забавно и разнообразяващо, но щом такова бе желанието ѝ, то кой бях аз за да ѝ откажа? Докато обаче Евър и Девилин бяха заети да се сдобряват аз говорех с Лили за това как трябва да започне да обръща повече внимание на Дев и като цяло децата ѝ, защото дори и да не ги бе родила по стандартният начин все още им беше майка и макар и да не ми го каза тя знаеше, че бях прав. Лилит беше от типът жени, хора, които нямаше да си признаят че са сгрешили или това, че прекарването на повече време с онова Барби я караше да забрави за всичко, но смятах че ако започнеше да прекарва по-малко време с него нещата щяха да се оправят. И днес изненадващо и за мое щастие него го нямаше. Слава на Селиийн, за което.
Ставането ѝ от креслото и идването ѝ до мен бе това, което ме накара да вдигна поглед от листа и присвих вежди щом взе чинията ми с лимонов пай.
- Мислех, че каза че ни си гладна.
- Е, промених си мнението. Сега млъкни, ако не искаш теб да изям. – озъби ми се и отнесе чинията обратно към креслото. Евър се засмя, а аз въздъхнах и отново фокусирах вниманието си към документите. Жени...
- Уоу, това е вкусно. Какво е?
- Прочутият лимонов пай на мама Делфин. – Евър отвърна.
- Харесва ми. Трябва да ѝ кажа да прави по-често.
- Майко, Ерос...мисля, че трябва да слезете! – гласът на Дев, идващ от долу накара и трима ни да спрем каквото правехме и да се заслушахме. Дев звучеше обезпокоена.
Евър хукна веднага, а ние с Лилит го последвахме.
- О, ти трябва да се ебаваш с мен! – с Лилит възкликнахме в унисон щом слязохме долу. Аз заради Барбито, а тя...нямам си на идея защо. С него обаче имаше и двама други; мъж и жена. Заковах се на пети щом го видях и не можах да прикрия шокът си. Чакай, какво правеше главата на свръхественият съвет тук? И коя беше тази жена до него и защо излъчваше такава сила, която ме караше да искам да ѝ се поклоня? Беше изящна. Русите ѝ, почти бели коси блестяха и бяха вързани в сложна плитка и няколко накъдрени кичура падаха, оформяйки лицето ѝ. Виолетовите ѝ очи бяха просто неземни, а по средата на челото си имаше виолетов полумесец и ми изглеждаше странно познато.
- Какво правите тук да му се не види? – Лилит изкрещя.
- Хубаво е да знаем колко се радваш да ни видиш, дъще. – мъжът отбеляза. Чакай! Дъще ли? Обърнах се към Лилит и ченето ми едва не удари пода. Не, нямаше начин!
- Какво, по дяволите се случва? – Евър не издържа и си отвори устата. Хубав въпрос, човече. Шибано хубав въпрос.
- Оо, къде са ми обноските? Аз съм Луцифер, приятно ми да се запознаем. – подаде ръка към бетата ми и имаше арогантна полуусмивка на лицето си. О, не! Не, не, не, не! Това трябваше да бъде скрита камера. Нямаше как всичко това да е истина.
- Мисля, че е крайно време да ми кажете защо сте дошли?
- Значи не можем да дойдем да навестим дъщеря си просто така?
- Ооо, моля ти се, спести ми тези простотии и просто ми кажи защо си тук, майко. – Лилит изпуфтя и се просна на дивана.
- На теб се е метнала. – жената, майка ѝ се обърна към Луцифер, който я погледна почти обидено.
- Ако не нещо, то точно на теб се е метнала, Селийн.
Кой?! Стори ли ми се или току-що чух Селийн?
- Бих ли могъл да знам какво се случва, защото съм на път да си изгубя шибаният ум? - попитах, опитвайки се да запазя тах, опитвайки се да за
- Не ругай пред баба и дядо. Имай малко срам от възрастните, тате. Бива ли така? – Девилин ме изгледа почти възмутено и седна до майка си, която я плесна по крака и ѝ изсъска да мълчи.
- Бабоооо, дъщеря ти ме удря. Скарай ѝ се! – Девилин изквича и Лилит въздъхна, клатейки глава отчаяно и скри лице зад ръката си.
- Вземи си възпитай домочадието.
- Точно ти не ми казвай как да си възпитам децата, ако обичаш. – Лилит побърза да ѝ се озъби, а на мен ми бе меко казано неловко и се чувствах не на място.
- Жени...- погледите ни с...Луцифер се засякоха и той поклати глава, свивайки големите си рамене.
- Мимоза. Имам нужда от Мимоза. Някой да ми донесе Мимоза.
Девилин въздъхна и се отзова на желанието на майка си.
- Всъщност, Девилин, докато си станала би ли ми дала чаша вино?
- За теб винаги, бабо. – Девилин въздъхна и отново отвори шкафа с алкохол, изваждайки първата бутилка, която видя. Отвори я и наля може би повече отколкото трябваше и се върна при майка си и ...баба си. Богиньо, звучеше странно дори и в главата ми.
- Окей, това беше...интересно, обаче мисля, че е време да караме по същество. – Барби въздъхна и този път, колкото и да не исках да си го призная бяхме на едно мнение.
- Наистина бих оценил това някой да каже какво се случва.
- Вълчо е прав.
- Тогава ви препоръчвам да седнете...имаме много за какво да говорим. – Барби отново въздъхна, гледайки към мен и Евър.
- Ооо, да му се не види, ще ми трябват повече Мимози за това отколкото предполагах.
Ооо, човече, това не беше на добре...
...
- Още преди ти да се родиш с баща ти ни казаха, че си специална. Никога, дори и в най-дивите си фантазии не си бях мислила, че ще забременея от случайна забежка, при това с ангел, но това вече го знаеш. Аз, Хеката, Артемис и Атина тъкмо бяхме извършили преврата, когато разбрах че съм бременна с теб. Помолих Хеката да ми гледа, защото бях изплашена и си нямах и на идея какво ще бъдеш. Това, което видя тя бе пророчество, или по-скоро части от бъдещото.
- Пророчество? – Лилит се взря в майка си и пресуши поредната чаша Мимоза.
- Да, пророчество. В него се говореше за обещан герой, който ще сложи край на войната между едноверието и езичеството. Първоначално си нямахме и на идея какво значи това, но после Фалшивият Бог започна да набира сила. Създаде Едем, създаде и Ада, започна да създава и хора и ние бяхме на заден план. Единствените, които ни почитаха поданиците ни в Древната земя.
- И какво се казва в това пророчество? - беше спокойна. Защо Лилит беше спокойна? Мамка му, това не беше на добре.
- От огъня роди се тя.Съединението на езичеството и едноверието.Дъщеря на луната и на най-ярката звезда. Тя бе орисана да сложи край на вечната война. И като косата в ръцете на жътваря всичко из основи ще пожъне и светът отново ще бъде такъв какъвто нявга бе щом черната луна тя отново на небето върне и всичко ще свърши така, както започна под лъчите на демоничната луна. - Самаел изрецитира и това прикова вниманието на Лилит.
- Значи си знаел?
- Лилит-
- Знаел си?! - изкрещя и никой не очакваше това, което се случи; в следващият момент Лилит го държеше за вратата и го беше блъснала в близката стена. - Вярвах ти, райско копеле такова!
- Лилит, пусни го! - майка ѝ заповяда.
- Ти не се обаждай, защото си точно толкова виновна! - обърна се към нас с животинско ирзжение на лице и очи черни като мрака. - Всички вие сте ме лъгали през цялото това време!
- Исках да ти кажа, но не беше готова. - Самаел се затрудняваше да говори, заради ръката която го стискаше за гушата. Защо не се съпротивляваше, по дяволите? Не вярвах, че някога ще го кажа, но...
- Лилит, пусни го. Сигурен съм, че има още каквото не ни казват. - изправих се и отидох до нея и макар и да изглеждаше рисковано поставих ръка на рамото ѝ и тя някак си...се отпусна и разхлаби хватката си. Хмм, интересно.
Всички бяха като смаяни, когато се върнахме отново до диваните и седнахме, а Самаел единствено се изтупа и тя оголи зъби. Сложих ръка върху бедрото и тя потъна в мълчание.
- Не разбирам...как е имало вълци и вещици още преди хората да се родят? - Евър промърмори.
- Не знаеш нищо за историята на собственият си народ? - Селийн се взря в него и наклони глава настрани. Сега виждах от кого Лилит бе наследила този поглед.
- Знам това, на което ни учат и то не е много. – призна.
- Ооо, дете. Тези неща не се казват с причина, но предполагам сме семейство и затова ще ви разкажа. Знаете историята за първият ликан, нали?
- Да. Цар Ликаон от Аркадия. Поднесъл един от синовете като обяд за Зевс и той се разгневил и го превърнал във вълк. – отвърнах и това накара Лилит да се взре в мен проницателно.
- Точно така. Това, което Зевс не знаеше обаче е, че имаше четири жени, на които им бе писнало от тиранията му и всъщност ни даде идеалният начин, по който да сложим край на това. И затова един ден събрахме всички богове уж на обяд под предлог да заровим томахавките и да загърбим различията си. Глупаците пиеха и се забавляваха. Дори Зевс и Хера. Боже, как ги мразехме.
- Какво се случи?
- Използвахме собственото му оръжие срещу тях. Няма как да победите един бог докато той е бог и единственият начин те загубят божественият си статут е да...
- Да ги превърнеш във вълци. – довърших вместо нея.
- Ама, какъв умник само си ми намерила. – Лилит отбеляза саркастично. Това всъщност ме подсети. Не зная колко всъщност бе умно да разпитвам Лунната Богиня, но този въпрос не ми даваше мира. Трябваше да знам.
- Ваша светлост, мога ли да ви задам един въпрос? – вдигнах поглед към нея.
- За теб ще направя изключение, питай. – отвърна мило и кръстоса крака.
- Защо аз? Защо от всички вълци, вампири, който и да е избрахте точно мен за нейн спътник?
- Наистина нищо не знаеш, нали? – изцъка с език. – Няма по-подходящ за дъщеря ми от теб, Ерос.
- Но защо?
- Не знаеш нищо за произхода на семейството си, нали?
Сведох глава от срам.
- Помниш ли историята за цар Ликаон?
- Да.
- О, да му се не види! – Лилит възкликна, карайки всички ни да се взрем в нея. – Сега всичко се навързва!
- Какво?
- Семейният ти марк. Короната. Аркадия. Сигилите на майка ми, Хеката, Артемис и Атина, мамка му, дори и моят. Всичко се навързва.
- Какво се опитваш да кажеш?
- Ти си наследник на Ликаон, Ерос. Твоята линия е най-чистата при ликаните. Защо си мислиш, че си по-силен от всеки друг вълк? Ще си по-гневен? Че вълкът ти е по-труден за контрол?
- Но това все още не отговаря на въпроса ми. Защо?
- Защото щом завършите обвързването, ще обедините силите си и ще бъдете непобедими. Отне ми години да измисля този план, но съм сигурна в едно и то е, че с теб победата ни във войната е сигурна.
Уоу. Бях безмълвен. Просто загубих дар слово и не можех да възпроизведа и звук. Очаквах всичко друго, но не и това.
- И какво правим от тук насетне?
- Подготвяме се за война. – Самаел се обърна към нея.
...
Този ден...този ден беше доста паметен. Срещнах се с родителите на Лили, които се оказаха самият дявол и нашата богиня, разказаха ни за шибано пророчество и за това кой съм аз всъщност и целият ми мироглед просто се завъртя на 180 градуса. Бях наследник на първият ликан, Лилит беше обещан герой, който ще върне езичеството на земята и заедно...заедно щяхме да се изправим в битка срещу Адам и библейските ангели. Това дори и да бях дишал лепило нямаше да мога да си го съчиня.
- За какво си мислиш? – намерих Лили на голямата тераса на къщата ми в спокойната лунна нощ. Е, спокойна доколкото можеше да бъде за всички мои обвързани двойки които виеха в агония под луната. Днес беше първият ден от пълнолунието и вълчиците бяха в период на нужда.
- За всичко. – въздъхна и аз направих същото след нея. Позволих си да застана зад нея и обвих ръце около тялото ѝ и странно тя не възрази.
- Защо никога не ми каза кои са родителите ти?
- А, трябваше ли? – сопна се.
- Е, като твой спътник щеше да бъде добре да знам предварително, а не да се излагам по този начин.
- Хайде, да не използваме думата със „с". Разбрахме се нещо. Просто секс.
Отдръпнах се от нея и се гепих за парапета на терасата. Беше време. Трябваше да знае. Нямаше лесен начин, по който да ѝ сервирам тази новина, но бях протаквал твърде много.
- Искам да бъдеш моя Луна.
- Ерос, стига. Казах ти вече, че това няма как да стане. –
- Не, не разбираш. Ти трябва да станеш Луна.
- Нима? – вирна вежда. – И защо?
- Ще ти покажа. Можеш ли да направиш онзи номер с изчезването?
- Предполагам, но това няма да ме накара да променя мнението ми.
Ще видим.
- Отведи ни на вълчата скала.
- Това е просто губене на време. – въздъхна, но въпреки това хвана ръката ми и в следващата секунда бяхме на скалата. Тя се отдръпна и се огледа, но не можеше да види нищо, защото бяха чак на върха. Но тук се чуваха всичко агонизиращи воеве и аз като техен алфа усещах всичката тяхната болка и ми идваше и аз да завия. Беше болезнена нощ за вълчиците от този прайд. Щеше да бъде така всяко едно пълнолуние докато Лилит не станеше тяхна Луна и не завършехме церемонията и тя самата не заченеше.
- Какво-какво се случва? Защо всички вият? – погледна ме почти панирано, но аз ѝ направих знак да мълчи и я заведох до върха.
Скрихме се на няколко метра от тях и тя ахна шокирано, но сложих ръка пред устата ѝ. Исках да види. Да види всичко. Да види болката на една жена след навлизането в поредният период на нужда след като не е успяла да зачене предишният, защото знаех че само така тя щеше да разбере ситуацията.
Гамата ми утешаваше жена си, Елис, но колкото и да се мъчеше да бъде силен за нея можех да усетя разяждащата болка, която изпитваше. Зная, бе грешно да я водя тук и да проявяваме такова неуважение към тях, като наблюдаваме този така личен момент за тях, но това бе единственият начин, по който можех да я убедя. И съдейки по изражението ѝ и болката и тъгата, с която ги гледаше това бе достатъчно. Само с поглед и казах да вървим и тя кимна. Не обели и дума през целият път до вкъщи. Беше разтърсена дори и да не си го признаваше, потънала в размисли дори.
- До вас ли да те изпратя или ще останеш при мен? – наруших тишината, която ни бе погълнала щом достигнахме разклонението на пътеката.
- Вкъщи. – бе всичко, което каза без дори и да ме погледне. Направих нещо, което бе нетипично за мен, а именно хванах ръката ѝ и странно тя не я дръпна. Вървяхме отново в тишина, но този път ръце в ръце и щом достигнахме старата колиба спряхме. Тя се отдръпна и обви ръце около нея, като някакъв вид защитен механизъм.
- Е?
- Ще си...ще си помисля. – промълви с треперещ глас и аз свих устни в тънка линия. Е, бяхме крачка напред предполагам.
- Съжалявам, че трябваше да видиш това.
- Защо не ми каза по-рано?
- Не исках да изглеждам слаб пред теб. – признах и това я накара да се взре в мен. Примига и наклони глава.
- Как това може да те накара да изглеждаш слаб пред мен, мамка му?
- Аз съм тяхна Алфа, а не можех да направя нищо за да спра страданието им. – отвърнах и сведох поглед в земята засрамено. – А, когато ти се появи...не знам бях объркан. Ненавиждах идеята ти да бъдеш Луна на този прайд. Щях да те направя, но само формално.
- Ами, сега?
- Сега...не знам. – въздъхнах. – Имаме нужда от теб, Лилит. Моля те, помисли си.
- Ще си помисля.
- Е, лека нощ тогава, предполагам. – прибрах ръце в джобовете си. Мамка му, защо се държах като пубертет?
- Лека нощ, Ерос.
- Лека нощ, Лилит. – не можах да се въздъжа; приближих се и докоснах усните ѝ с моите и само това малко докосване бе достатъчно, за да накара в мен да избухат сякаш фоерверки. Тя се отдръпна първа, а след нея и аз.
- Аз, ъм...аз ще влизам.
- Лека нощ.
- Лека нощ. – прошепна и я гледах как се скри вътре, оставяйки ме сам отвън в нощта. Мамка му, ама че ден.
...
*Лилит*
Не можех да мигна. Събитията от днес не спираха да се въртят в главата ми и не ме оставяха да заспя. Въртях се в леглото и каквото и да правех не можех да накара мозъкът ми да си почине дори и за секунда. Накрая просто се отпуснах по гръб и се взирах в тавана сякаш бе най-интересното нещо на света. Ама, че ден...Не можех да спра да мисля за посещението на майка ми и баща ми и за това, което казаха. Бяха знаели през всичкото това време и не бяха сметнали за нужно да ми кажат, включително и Самаел. От нашите го очаквах, но не и от него. През цялото това време бях усещала, че съм просто пешка в ръката на майка ми и накрая се оказа, че е точно така. Обещан герой, който ще върне езичеството на земята – това бях аз. И Ерос също беше въвлечен в това. Мамка му, как не го разбрах по-рано? Това обясняваше семейният му марк. Този път майка ми се надигра дори сама. Беше измислила всичко. Всичко е било с цел от идването ми тук първият път до последното връщане, когато...Не, отказвах да мисля за това!
Имаше нещо обаче, което изместваше посещението на родителите ми и това бе случката, на която ненадейно станах свидетел и след това онази малка, кратка целувка с Ерос. Мамка му, тази целувка...тази целувка ме държеше повече будна от събитията преди тях колкото и грешно да беше това.
Взаимотношенията ни с Ерос отдавна не бяха същите и това ме плашеше и радваше по някакъв дълбоко извратен начин едновременно. Не знам защо и как, но от както му се разкрих той се държеше различно, аз се държах различно и случаите, в които си представях как го изнасилвам в съня му бяха по-чести. И отново мислите ми тръгнаха в тази посока. Дали пък? Ооо, бях гладна. Какво пък толкова, само щях да се позабавлявам малко.
-
СЛЕДВАЩАТА ГЛАВА Е КИНДА 18+ ТАКА, ЧЕ ОТ ВАС ЗАВИСИ КОЛКО БЪРЗО ЩЕ КАЦНЕ ПРИ ВАС ХИХИХИ
ЕДИТА МИ ЗА ЛУЦИФЕР СЕ ИЗГУБИ НЯКЪДЕ ИЗ ДЕБРИТЕ НА КОМПЮТЪРА МИ И СУПППЕРР МНОГО МЕ МЪРЗИ ДА ВАДЯ ТАБЛЕТА, ЗА ДА ПРАВЯ НОВ, ТАКА ЧЕ БЕЪР УИТ МИ
НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ Е ХАРЕСАЛА И ЩЕ СЕ ВИДИМ, КОГАТО СЕ ВИДИМ
БЪХ БАЙЙЙЙ