Глава 20 - Тя има рога
ДЪЛГА СЕКСИ ГЛАВА НА ХОРИЗОНТА, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ
НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА
ОБИЧАМ ВИИИИ
ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ КАКТО СПАЙК ИСКАШЕ БРАШНО ДНЕС
*Евър*
През целият си живот съм си мечтал за този момент и ето, че най-накрая се случи и очаквах да бъда по-щастлив, но не бях. Девилин не ми обръщаше никакво внимание. Каквото и да правех, за да го привлека просто не ставаше, защото постоянно беше около...около майка си. Мамка му, още беше странно и мисля, че никога нямаше да свикна, но по някаква причина Ерос не му отдаваше особено внимание и се държеше нормално докато си губех шибаният ум. Богинята ме бе благословила най-накрая и мен със спътница...и то каква. Беше чисто олицетворение на женската красота. Беше висока, слаба с извивки на точните места, чернокоса, притежаваше чифт тъмни очи, кожата ѝ бе бяла, а устните ѝ. Майко мила, устните ѝ! Бяха пухкави, червени и сочни като юнски череши и мамка му, исках ги. Боже, как само ги исках! Исках да ги целувам, да ги хапя. Исках да правя всичко с нея. Следях я като кученце, постоянно бях по петите ѝ и исках поне малко внимание, но нея това единствено я забавляваше. Беше обект на внимание обаче. Мамка му, как нямаше да бъда предвид факта как изглеждаше и се изискваше всяка капка себеконтрол, която имах за да не избия всички, които я заглеждаха.
Бяха се минали три дни. Три дни от както тя се появи и аз губех разсъдъка си докато тя си припкаше наоколо с Ерос и Луна като волна пеперудка и вече започваше да ми писва и на оная работа. Сериозно...три дни. Три шибани дни! И ги усещах като три години, мамка му! Исках просто спътницата си. Толкова ли много беше? Дори Ерос и Лили, както изглеждаше имаха някакъв напредък и можех да си заложа колекцията от ножове, че тъпакът му с тъпак започваше да се влюбва. Гледаше я както аз гледах Дев, да му се не види! Това говореше само по себе си...
Мисля, че беше някъде към два през нощта и вторият секс сън, който имах с нея за тази вечер, когато просто отегчен от живота лежах по гръб и премислях всичко случило се до тази вечер. Бях наистина уморен от това да тичам по нея, а тя да не ме забелязва. Беше ми писнало и от това да я гледам как флиртува с другите вълци и си вее късата поличка или къси панталонки, които едва покриваха задника ѝ и отворените деколтета, от които гърдите ѝ просто преливаха. Не знам какво бях направил на Богинята, за да заслужа подобно мъчение, но хич не беше честно. Стараех се да бъда праведен вълк, почитах празниците, отнасях се добре с жените и накрая какво? Даде ми тази малка душевадка, която имаше шибаният дявол в името си...и беше дъщеря на Луната на прайдът ни, което ме караше хем да ударя Ерос по рамото и да му кажа „Хей, братле, спътницата ти е егати Милфката" хем не можех да я погледна в очите, защото сънувах как опъвам дъщеря ѝ на задна, което пораждаше друг въпрос...Как по дяволите тя ѝ беше майка?!
Главата ми бе бомбандирана с въпроси и само едно бе ясно...тази нощ нямаше да се спи. Трябваше да я намеря и да говорим. Сега.
Скочих от леглото и се облякох за стотни от секундата. Запътих се към къщата, която Луна бе окопирала, но нямаше никого там. Ударих на греда. Добре, значи план Б.
Дори и с риск да прозвуча, като преследвач...промъкнах се вътре и помирисах една нейна блуза, която бе захвърлена на леглото. Проследих миризмата ѝ до един бар в центърът на града и това, което видях хич, ама хич не ми хареса. Тя, спътницата ми клатеше бедра под ритмите на някаква рок песен и надигаше бутилкка водка и всички я гледаха. Някои дори си позволяваха да я пипат. О, по дяволите не! Хич не бяха познали!
- Веднага си махни ръцете от нея освен ако не искаш да ти ги откъсна! – изръмжах на глупакът, който бе плъзнал пипала по нея докато тя танцуваше с бутилка водка в ръка. Отвори очи и ми се усмихна, а онзи едва не се насра щом видя очите ми.
- Какво по дяволите, човече? – пусна Дев като попарен и побягна, а с него избяга и приятелят му, което да ви кажа никак не се хареса на Девилин.
- Сериозно ли? И сега с какво се очаква да вечерям? – нацупи неустоимите си устни и въпреки, че бях бесен това успя да прикове вниманието ми. Не, Евър, не се разсейвай! Все още си бесен. Да, точно така, още съм бесен.
- Какво ще кажеш за нормална храна, например? Или пъък...какво ще кажеш за СПЪТНИКЪТ ти! – избухнах в лицето ѝ и тя сбръчка вежди и примига няколко пъти, сякаш не можеше да повярва какво се случи.
- Стори ли ми се или ти току-що ми повиши тон?
- Повиших ти! И ще продължавам да го правя докато не ми обърнеш внимание. Прекарах целият си живот да те търся и най-накрая те намерих и няма да седя от страни и да те гледам с други! – избълвах в лицето ѝ и тя единствено се засмя. Не разбрах какво се случи; в следващият момент просто бяхме отвън зад клуба и гърбът ми бе опрян в студената тухлена стена, ръката ѝ бе обвита около шията ми и изглеждаше така сякаш дяволът се бе вселил в нея.
- Девилин?!
- Знаеш ли, ако има нещо което съм наследила от майка ми, то е това че супер много мразя някой да ми се прави на интересен и да прекъсва яденето ми. А, ти направи и двете. – очите ѝ светеха в странен оттенък на синьото и аз преглътнах. – Какво има, Евър? Страх ли те е?
Мен? Страх? Никога. Събрах сили и ни преобърнах, наслаждавайки се на шокът изписан на лицето ѝ. Направих нещото, за което мечтаех още от вчера щом се появи; разбих устните си в нейните и изстенах от вкусът им – имаха вкус на водка и нея. На череши. На сочни, вкусни череши. Странно обаче не се възпротиви дори и за секунда, а вместо това се отпусна в ръцете ми и ми отвръщаше със същата страст и сила като мен и правеше главата ми на каша. Тя изстена и се притисна към мен, а от мен се изтръгна дълбок гърлен звук и я дръпнах дори още по-близо. Богиньо, можех да я взема още тук. Исках да я взема още тук! Просто да се отдам на животинската си природа и да взема и бележа женската си. И аз щях. Да не ми е името Евър Байрън Рейдж.
Езикът ми се подаде навън и облиза долната ѝ устна искайки достъп и тя веднага ми го предостави. Езикът ми намери нейният и заедно затанцуваха онзи похотлив танц, който караше и двама ни да искаме още. Усещаше се...усещаше се перфектна. Ръцете ми бяха навсякъде по нея. Малкото парче черен плат, което тя наричаше рокля сякаш само се изместваше и ми предоставяше повече гола плът, която да пипам. Можех да усетя твърдите ѝ връхчета притиснати до гърдите ми и това ме подлудяваше допълнително. Можех да усетя възбудата, която струеше от нея и ми действаше като наркотик. Ухаеше толкова сладко и мамка му бих дал всичко, за да я опитам.
Погалих кожата на вътрешните ѝ бедра и тя изстена в устата ми. Дланта ми пропътува дори още по-нагоре и се скри под роклята ѝ, а тя се отдръпна от мен и изстена. Изръмжах и зарових лице между шията ѝ и врата ѝ, обсипвайки кожата с хиляди целувки и очаквах пръстите ми да попаднат върху навлажнен плат, но не открих нищо. Какво?! Вдигнах глава и я погледнах. Сигурен съм, че физиономията ми бе комична, но в моя защита ще кажа, че не очаквах това и не знаех как да се чувствам.
- Какво има, Евър? Притеснява ли те факта, че не нося бельо?
- Всъщност, да защото не искам никой друг да вижда, това което е правено за мен, но ще се погрижа след тази нощ дори да не можеш да си помислиш за друг мъж. – изръмжах, вълкът ми отдавна взел контрол над мислите и действията ми. Отново разбих устни в нейните, като този път с много повече сила и грубост и проникнах с пръст в нея без предупреждение, без лигавщини и тя извика и се сви в ръцете ми. Прехапа устни и затвори очи, а аз се подсмихнах. Извадих пръста си до третата фаланга и отново ѝ го вкарах, а тя беше тоолкова мокра.
- Евър! – простена името ми, карайки и ме самият да го направя. Направих същото още веднъж и тя отново се сви цялата. А аз се подсмиханх. Играта свърши, бебчо. Прибавих втори пръст и започнах да ги движа вътре в нея силно и грубо, а палецът ми намери и клиторът ѝ. Изплака и облегна глава на стената и се притискаше към мен. Обожавах мокрият звук, който се чуваше и миризмата на възбудата ѝ. Аз самият вече бях надървен до болка и едва чаках момента, в който членът ми щеше да замени пръстите ми и да я отведе до Необятните земи. – О, мамка му! – изстена отново, даже почти изръмжа и знаех, че бе близо. – Евър, о, да! Не спирай! О, мамка му, толкова съм – така и не довърши изречението си, защото свих пръстите си на кука и съдейки по изражението ѝ открих шибаната ѝ Джи точка и се нахилих като идиот. Кой е татенцето ти сега, а малката?
Очите ѝ се завъртяха нагоре, а лицето ѝ бе изписана чиста наслада, а аз не ѝ давах дори да си поеме и въздух.
- О-о-о! – цялата се разтресе и действах на секундата, като ѝ запуших устата и тя се вкопчи със зъби, но въпреки това не успя напълно да заглуши ревът си. Мамка му, беше толкова секси когато свършваше. Като богиня. Освободи се диво, първично, наслада изписана на лицето ѝ, опиянение дори и не можех да чакам повече. Откопчах ципа на дънките и си извадих вече до болка твърдият си член. Подхванах я за свивката точно под сочният ѝ задник и я повдигнах, отново съединявайки устните ни и тя обви крака и ръце около мен. Чувствителният ми връх се отри в хлъзгавата ѝ горещина и двамата изстенахме. Вътре. Имах нужда вече да бъда вътре! Сега. На момента. Балансирах я с една ръка, а другата изчезна между телата ни. Обхванах го в ръка и го отрих в нея, търсейки на сляпо входът ѝ и тя измърка. Изръмжах и веднъж щом го намерих, потънах в нея и Бога ми...Бога ми, бях засмукан. Горещината ѝ ме обгърна целият и не съумях да въздържа животинският рев, който се надигна от гърдите ми. Отдели устни от мен и отвори очи и това...това беше лице, които исках да виждам до краят на дните си; насълзени очи, разтворени в формата на „О" устни, запотено чело. Беше перфектна. Перфектна, мамка му! И най-хубавото? Беше моя. Само моя и щях да се погрижа всеки шибаняк на тази земя да знае това.
- Мамка му, Евър! – изохка щом се забих в нея с едни рязък и дълбок тласък. Ноктите ѝ се впиха в раменете ми и изръмжах от сладката болка.
- О, Боже, Дев! – изсумтях, жилите на врата ми изпънати и можех да усетя пулса си чак в гърлото. Мамицата му!
Движех се в нея бързо и грубо, устните ми бяха ту върху нейните, ту целуваха сладката кожа на шията ѝ и гърдите ѝ или пък си играеха с твърдите розови топчета и тя се наслаждаваше на всеки един момент от това, а аз...аз бях прекалено близо до оргазма си и затова правех всичко възможно тя да свърши преди мен. Въздухът миришеше на секс, и двамата миришехме на секс, но също така тя приемаше голяма част и от моята миризма. Обвързвахме се. Почти бяхме напълно обвързани. Звукът, който произвеждаше кожата ни докато движехме тела в екстаз, придружен със божествените звуци, които издаваше бяха като някаква похотлива симфония, която бе писана персонално за нас.
- Евър! – захапа рамото ми в опит да прикрие писъкът си, но и това не помогна. Вкочпи се около мен и сякаш бях засмукан. Пулсираше около мен, соковете ѝ бълваха в огромни количества. Причерня ми пред очите. Държах се на косъм. Мамка му, идваше! Ето го, идва... И точно, когато бях на път да се пусна Дев се промени. Очите ѝ отново светнаха в синьо и ме дръпна за яката на тениската.
- Какво?!
Подсмихна се и разтвори устни и сякаш бях под хипноза. Всмукна и сякаш...сякаш губех част от себе си, от енергията, от душата ми и накрая...накрая над съзнанието ми се разтла непрогледна мъгла.
...
Събудих се с отскок и целият облян в пот. Сърцето ми лумкаше диво и можех да усетя пулса си чак в гърлото и всичката кръв се бе стекла на юг чак в чатала ми под влияние на доста живият сън, който сънувах. Правих секс с Дев. С моята Дев...и за жалост беше само в съня ми, но мамка му усещаше се толкова истинско.
- Ооо, буден си! Най-накрая. – познат женски глас се обади и дръпна завесите. Слънчевите лъчи подействаха като лазери за светлите ми очи и аз изсумтях и затворих очи, но ги отворих веднага. Какво правеше тя тук?!
- Ти си тук?!
- Амиии, така изглежда. Кой мислиш, иначе че те сложи в леглото?
Имаше ли...имаше ли поне малка вероятност случилото се в съня ми да е било истина?
- Снощи...снощи...ние двамата правили ли сме...знаеш? – увъртах и се почесах по тила. Никога не съм се чувствал по-неловко през целият си сто годишен живот докато тя се забавляваше. Скочи назад и тупна на леглото по гръб, кикотейки се, а аз бях запленен от начинът по който гърдите ѝ подксочиха щом тупна на леглото. Тази жена знаеше ли какво ми причиняваше?
- Мхммм, правихме и беше дяволски хубаво.
Наистина очаквах да ми се присмее и да ми каже, че съм някакъв извратеняк за това че имам розови сънища с нея, но категорично не очаквах това. Извъртя се по корем и се подсмихна щом видя палатката, която бях опънал под завивката. Сложи длан под коляното ми и плъзна ръка нагоре към бедрото ми.
- Дев... - изсумтях.
- Хм? – погледна ме невинно и прехапа устни и това бе достатъчно за вълкът ми да пребори бариерата и да вземе контрол над мен. Изръмжах зверски и ръцете ми щракнаха около нея като капан. В следващият момент тя беше под мен и устните ми бяха покрили нейните. Изстена и заплете пръсти в косата ми, изтръгвайки още едно ръмжене от мен и се притиснах към нея. Разкъсах торбестата тениска, която бях сигурен че е моя и отново под нея не открих нищо под нея.
- Не знам това, че ходиш почти гола дали ме възбужда или ядосва. Май и двете. – изръмжах измежду целувките.
- И да те ядосва нищо не можеш да направиш по въпроса. – измрънка и се гепи здраво за косата ми щом устните ми намериха онова нейно най-сладко местенце. Казаното от нея ме накара да се подсмихна. Ще видим дали не можех.
- Сигурна ли си, малката?
- Убедена съм, малкият. – в следващият момент аз бях този по гръб, а тя ме беше обкрачила. Очите ѝ отново светнаха по онзи начин и аз преглътнах. Не ме интересуваше дали бях здрав прав мъж. Мамка му, никога не съм бил по-ужасен през живота си, но Бога ми тя...тя имаше шибани рога.
