Демонична Луна (18+)

ТОВА Е ПЪРВАТА СПОКОЙНА ГЛАВА ОТ НЯКОЛКО НАСАМ И ДОРИ СМЕЯ ДА КАЖА, ЧЕ Е РАЗТОВАРВАЩА И ЗАБАВНА. НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ. 

ДАМИ И ГОСПОДА, ПРЕДСТАВЯМ ВИ ДЕВИЛИН, КОЯТО Е БЕДЕС ОЩЕ ОТ НАЧАЛОТО И Е ТОЛКОВА ТЪРСЕНА, ЧЕ ДОРИ ИМАШЕ МАЛКА РОЛЯ В КРАЛИЦАТА НА ПЕПЕРУДИТЕ. (ОБИЧА ДА НАПАДА СЕКТИ), НЕ СЕ ЗАЛЪГВАЙТЕ ОТ ДЕТИНСКОТО Ѝ ПОВЕДЕНИЕ В ТАЗИ ГЛАВА. 

ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ КАКТО ИСКАМ ПАЛАЧИНКИ СЕГА ТОЧНО В ТОЗИ МОМЕНТ. 

ДМС: ПАЛАЧИНКИ ЗА КАКА ВИ НА НОМЕР 088-ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ

*Лилит*

- Мамо?! – Ерос и Евър възкликнаха по едно и също време, докато аз и Дев седяхме и се гледахме; тя се подсмихваше, а аз...аз бях безмълвна.

- Как ме откри? – най-накрая си спомних що е това реч.

- Сега...не това е важното. Майкоо, кое е това сладурче? – подсвирна, а погледът ѝ бе далеч от моят.

- Кой? Ерос ли? - свъсих вежди. 

- Нее, той си е твой, дръж си го. За русият до него питам.

Погледнах към Евър, който гледаше така сякаш бе видял призрак; пребледнял отвсякъде и стоеше като статуя.

- Моя! – изреченото от него накара и трима ни да се обърнем към него.

- О, дявол го взел, не! – и двете с Девилин изръмжахме. НЕ чух това! Нямаше как да съм чула това! Отказвах да повярвам, че съм го чула.

- Окей, мисля че е крайно време някоя от вас двете да каже какво се случва, защото започвам да губя търпението си. - Ерос процеди през зъби до мен. 

- Подкрепям. – Евър се присъедини. – Може ли да е след закуска обаче? Боя се, че не съм аз когато съм гладен.

- Закуска? – лицето на Дев се озари. – Може ли да отидем и ние? Моля те, мамо, моля те, моля те, моля теее! Много искам закуска, мамоо!

Луцифер, моля те, дай ми търпение! 

- Девилин! – процедих през зъби.

- Отидете вкъщи, аз и Евър ще отидем да вземем храна. – Ерос ме хвана за ръката и каза в ухото ми, а аз кимнах. – И моля те, дръж я под око защото събираме погледите.

Двамата с Евър се запътиха към главната къща, а аз хванах Дев за ръката, влачейки я към неговата къща.

- Ау, ау, ау! Пуснииии мее! Ще се оплача в закрила на детето! – не спираше да квичи и аз бях на ръба от това да ѝ забия един шамар. Натиках я вътре и треснах вратата, изключително бясна.

- Какво да му се не види търсиш тук?

- Сериозно ли, майко? Мислех, че ще си по-щастлива да ме видиш предвид факта, че всички се обърнаха срещу теб. – скръсти ръце пред гърдите си и зае поза, която бе доза характерна за мен. Мамка му, Дев защо трябваше толкова много да си като мен? Щеше да  ти спести толкова много главоболия...

- Как ме намери?

- Ааа, имаш предвид как те намерих след като ме остави сама в Ню Орлиънс?  - прозрението я заля. - Баба ми помогна. Тази жена много мрази, като ѝ кажа „бабо" което не мога да разбера защото технически ми е баба. Имам предвид, ти си моя майка, идвам от устата ти, ти пък идваш от нейната друга такава, и това я прави –

- Девилин! – извиках, слагайки край на словесната ѝ диария. – Спри да се държиш като дете!

- Но аз съм дете. Не съм ли твое дете, майко? – нацупи се и кълна се, дори очите ѝ се насълзиха и долната ѝ устна потрепери

- Разбира се, че си мое дете. - въздъхнах. 

- Нима? Защото напоследък не си личи.

Мъчех се да запазя спокойствие, да не показвам с нищо, че думите ѝ са ме жегнали, но се провалих ужасно в това.

- Мамка му, съжалявам, не исках да казвам това. – разкая се и веднага изрежението ѝ се смекчи. 

- Всичко е наред, знам че не съм майка за пример. – или каквато и да било майка.

- Значиии ти и вълчо, а? – смени темата и устните ѝ задълбаха в долната ѝ устна, като се люлееше на пети досущ като дете. – Голям е, нали? През годините съм била с доста вълци и майко милаа...

Завъртях очи на коментарите ѝ и избрах да си замълча.

- Ооо, да, голям е. Пък и черен...ако шоколадовите мъже са надарени и вълците по принцип са си надарени, то я само си представи колко надарен би бил един шоколадов вълк.

- Девилин, в името на всичко несвято, млъкни, да му се не види!

- Ееермммм...

Обърнах се по посока на гласът и Ерос и Евър стояха на врата с ръце пълни с чинии. Чудесно, само това ми лиспваше. Този ден започваше да става все по-тежък и по-тежък и ако продължахме така щях да имам нужда или да се напия или да се нахраня. 

- Закуска! Умирам от глад. За последно ядох снощи и негодникът дори не беше вкусен. Какво чакаш, Джони Браво, дай храната насам преди да съм те изяла теб.

Евър единствено я гледаше като влюбено кученце, но побърза да остави чинийте на масата, а след него и Ерос направи същото но изглеждаше неудобно някак.

- Слава на Сатаната, време беше. – седна на масата и първото, което докопа бяха две парчета бекон и изстена щом ги вкуси. Евър седна срещу нея и също започна да се храни докато аз и Ерос...ние двамата просто седяхме в мълчание докато той не го наруши.

- Е, поне се намериха. – Ерос промърмори до мен, а аз го изгледах злобно. В никакъв случай нямаше да допусна дъщеря ми да се обвърже с този...не знам какво бе намислила майка ми, но това...това вече минаваше всякакви граници.

- Би ли ми казала какво се случва тук, защото съм на ей толкова от това да си загубя ума? – този път говореше на мен и приближи палец и показалец за визуална репрезентация.

- Може ли да е по-късно? Имам нужда от вино...или текила... или каквото и да е алкохолно.

Закуската беше...нещо, което за всичките си години не бях виждала. Освен, че Дев и Евър не си поеха дъх дори за момент, а Евър пък не спираше да я зяпа и да точи лиги по него докато аз се наливах със сладък алкохол с вкус на портоклал, който открих в шкафа на Ерос. Може би вече бях на десетият, не знам, спрях да ги броя.

- Е, ъм, дойде ли време някоя от вас двете да ни каже какво се случва? – Ерос избърса устата си със салфетка.

- Ерос - дъщеря ми. Дъщеря ми – това е Ерос. – пресуших и поредната чаша и с дълбока тъга наблюдавах как и последната капка се изпари. Много тъжно. Идеше ми да пусна сълза.

- Ерос...- лицето ѝ се озари и на Ерос му се сгади.

- Моля те, нед-

- Se bastasse una canzoneeeee. – дъщеря ми запя, Евър прихна да се смее, а Ерос изглеждаше отегчен, докато гледах и тримата и не разбирах какво се случваше.

- Някой би ли ме просветлил какво се случва? – накрая вече.

- Хората ми се подиграват на името, защото видиш ли има някакъв си много известен италиански певец със същото. – Ерос обобщи, въртейки очи. Ех, сега не виждам кое му беше толкова смешно.

- Ясно. – огледах празната си чаша и се нацупих. Мамка му, имах нужда още от тази...Погледнах бутилката. Ми-мо-за. Имах нужда от още от тази Мимоза.

- Е, тате ли да ти казвам вече? – въпросът на Дев накара и двамата мъже да я зяпнат все едно ѝ бе поникнала втора глава, а аз се изсмях гласно и от сърце, което накара Ерос да ме погледне. Сбръчка вежди щом погледна чашата.

- Не пи ли достатъчно? По дяволите, още е сутрин.

- Има портокалов сок. Технически е закуска. – казах остроумно и се погрижих да си пийна доста шумно.

- Селийн да ми е на помощ. – Ерос промърмори под нос, а аз и Дев се изсмяхме. Определено Мимозите ми помагаха. 

...

- Какво по дяволите се случва, Лилит?! – бесен мъжки рев се разнесе из къщата щом останахме сами. Изпратих Дев да си почине в моите покои, а Евър отиде на някъде...вероятно да я зяпа докато спи или каквото там правеха мъжете щом открият спътницата си.

- В името на Сатаната, успокой си топките. – завъртях очи. През последният половин час единствено обикаляше в кръг и това ме правеше крайно изнервена, защото едно – не бях яла от два дни, вече три и две – много мразех някой да снове наоколо около мен.

Той единствено спря, за да ми се озъби и отново започна отново да обикаля. Луцифер, дай ми търпение!

- Да му се не види, спри! – изръмжах и той отново се обърна към мен. – Зави ми се свят от теб.

- Не ми казвай какво да правя! – изсъска. Моля? Моля?! МОЛЯ?! Този на мен ли ми се правеше?

- Ти не ми казвай какво да не правя!

Единствено завъртя очи на това, което казах и продължи да обикаля.

- Искаш ли да ти доведа Дев да ти даде някой друг урок „Защо не бива да вбесяваш майка ми"?

Казаното от мен го сепна и той се закотви на място. Крайно време беше! Слава на Сатаната! Известно време просто стоеше и не знаеше какво да каже, а аз не знаех кое ме дразнеше повече – това че обикаляше в кръв или това, че стоеше като изстукан.

- Значи все пак имаш деца? – най-накрая проговори и аз завъртях очи. Ето колко ме е и бил слушал снощи.

- Казах ти още снощи, имам „деца". – въздъхнах.

- Тогава за какво съм ти?

- За да си направя дете.

- Нищо не разбирам.

Ама, разбира се, то вие мъжете какво ли разбирахте.

Отпих още веднъж и седнах по турски, приготвяйки се да му изнеса изнесен урок.

- Виж сега, ще ти го обясня като на идиот...Демон бебе не се зачева...в буквалният смисъл на думата. Правите секс, заключвате се и мракът излиза и от двама ви, сформира се сфера, която расте ли расте, теб ти идва да пищиш от болка и БАМ демонът е роден. Проблемът е там, че само така предполагах, че мога да имам деца...е, всъщност вече не мога така благодарение на онази кучка, но хей, тя ми даде теб за тази цел и от мен се очаква да те чукам веднъж. – огледах го преценително, а той беше безмълвен...отново. – Може би два пъти и да забременея. Схвана ли вече?

Изглеждаше ужасен. Напълно ужасен и май съдейки по зеленият оттенък, който бе придобил може би имаше опасност и да повърне. Слабак...Интересно как ли щеше да реагира, ако ме види да се храня от някого...

- Аз, ъм- да. – най-накрая каза нещо, но звучеше като малко дете, което тепърва се учеше да говори и прочисти гърло. - И само за протокола...колко точно деца имаш?

- Спрях да ги броя след хилядното. – отвърнах простовато.

- След....кое? – примига два пъти.

- Хилядното. Какво? Расата ми трябва да оцелява по някакъв начин. – защитих се.

- Мамка му, имам нужда от питие. Дай ми това. – грабна бутилката мимоза и седна до мен. Надигна я и Адамовата му ябълка подскочи, но направи гримаса още на първата глътка и така и не отпи повече. – Мамка му, как пиеш тази повърня?

- Много си е хубаво. – грабнах бутилката от ръцете му, гледайки го лошо. От нищо не разбираше палето му с пале.

- Не мога да повярвам, че...д-дъщеря ти е свързана с бетата ми. – все още имаше проблем с изговарянето на словосъчетанието „дъщеря ми", но щеше да свикне, пък и да не свикнеше нямаше да е кой знае каква голяма болка. – Имам предвид...как биха могли сукуба и вълк да бъдат заедно? Защо ѝ е на богинята да ги обвързва?

- Това и аз се опитвам да разбера. – въздъхнах. Каква игра играеш, майко? - Но не мисля че ще се получи между тях. Девилин си е...Девилин.

- Евър винаги е искал спътница. Мисля, че дори ревнуваше когато аз намерих теб и постоянно ми набиваше канчето как не съм разбирал какво щастие съм открил и го захвърлям с лека ръка. – въздъхна и наведе глава, ръцете му бяха свити в юмруци и отпуснати между краката.

- А, сега продължава ли да говори така след като се разбра, че Лили не съществува?

- Той не знае. Не съм казвал на никого и няма и да го направя докато ти не пожелаеш. – обърна се към мен, усмихвайки ми се и стисна ръката ми. Загледа се в очите ми и нещо проблясна в неговите. После погледът му попадна върху устните ми и се задържа известно време там, а той прехапа неговите. Не знам защо, но намирах начинът по който хапеше устните си за изненадващо секси. Просто имаше нещо в този мъж, което ме караше хем да огладнявам хем ме засищаше. Бях го опитвала едва два пъти и все още усещах вкусът му; толкова екзотичен и с лека нотка на канела, която щипеше на езика. И исках още от това пощипване.

Приближихме се един към друг по едно и също време и устните ни бяха едва на косъм разстояние едни от други. Оставих чашата си на масата, а Ерос се премести по-близо. Клепките му се спуснаха и дългите му мигли изпърхаха по кожата ми; толкова близо бяхме.

- Махни си ръцете от нея преди да ти ги счупя, пале!

Отдръпнахме се един от друг и щом видях Самаел сбръчках вежди, а Ерос се наежи.

- Кой ти даде право да влизаш тук? – изръмжа и Самаел хич, ама хич не изглеждаше доволен от това.

Мамка му, този беше ужасно глупав. Фраснах го по гърдите и изсъсках да мълчи, но това го ядоса още повече.

- Какво правиш тук, Самаел?

- Това че си си вързала кученцето на каишка не значи, че търсенето ни спира, Лилит. Нямаме време.