Демонична Луна (18+)

ЗДРАВЕЙТЕ, ЗДРАВЕЙТЕ СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАКА ВИ Е ОТНОВО ТУК С НОВА И ДЪЛГА ГЛАВА, КОЯТО ЩЕ ОТГОВОРИ НА МНОГО ОТ ВАШИТЕ ВЪПРОСИ. КАКТО КАЗАХ ВЕЧЕ СЕ ПРИДВИЖВАМЕ КЪМ СЪЩИНСКАТА ЧАСТ НА ИСТОРИЯТА И СМЕ Я ПРЕПОЛОВИЛИ И НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ КОЛКО БЪРЗО ТОВА СТАНА. НАПОСЛЕДЪК МУЗАТА ЖЕСТОКО МЕ Е ТРЯСНАЛА И СЕ МОЛЯ ДА НЕ МИ ИЗБЯГА ПАК.

ЕНИУЕЙ, НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА

НАУ ЕНДЖОЙ

ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ КАКТО СПАЙК ОБИЧА СИРЕНЕ. НЕ СЕ ЕБАВАМ, ТВА ЖИВОТНО МУ СЕ НАХВЪРЛЯ КАКТО ПОБЕСНЯЛ ВЪРКОЛАК)

*Лилит*

- Митовете за мен са много. Някои казват, че съм създадена от кал от ръцете на Фалшивият Бог, други казват че съм древен шумерски демон на нощта, други дори отричат съществуването ми. Но малцина знаят истината.

- Но, аз...не разбирам. Как? – това бе първото нещо, което каза откакто му се разкрих насам. Но го разбирах. И дори това бе най-спокойната реакция, която съм виждала досега. – Не разбирам...защо биха те обвързали с мен? Аз съм един прост Ликан, а ти си...

- А, аз съм? – вирнах вежда, любопитна какво щеше да каже. Дали вярваше на всички онези неща, които се говорят за мен, които той самият каза? И защо нещо ме стягаше дори само при мисълта, че можеше наистина да вярва.

- Ти си...Лилит. Не мога да кажа каква си, защото не те познавам. Но ти си много по-възрастна и мамка му, по-силна от мен. Защо съм ти реално?

Подсмихнах се на нещата казани от него и отпих глътка от виното си.

- Това и аз самата се опитвам да разбера. Нямам си и на идея защо Селийн ни събра, но единственото нещо от значение е, че ти си единственият ми шанс да имам деца. Истински деца.

- Но...ти имаш. Ти си майката на всички демони все пак. Не разбирам. - гласът му беше едва по-висок от шепот.

- Така е – имам, но те ме мразят. И с право. Никога не съм била майка за пример. Последните два века дори не съм ги виждала. И то не по мой избор.

- Какво имаш предвид?

- Прекарах последните два века в затвор. Собственият ми баща ме натика вътре.

- Мамка му, Лили...съжалявам. – тежката длан върху бедрото ми ме накара да потрепна и да вперя поглед в нея. Не знам дали го направи съзнателно, но дори палецът му нарисува няколко кръга по кожата ми и сатененият плат се измести нагоре, а пръстите му пораждаха приятни тръпки у мен. – Наистина съжалявам за това. Разкажи ми за Адам обаче...вярно ли е?

- Кое?

- Че си му била жена.

- Бях. – отвърнах простовато. Устните му заеха формата на „О" и веждите му скочиха. – И също така бях системно бита, насилвана и омаловажавана. Накрая лигльото се оплака на баща си, защото не само че исках равенство, ами вярвах че съм по-силна от него и отказвах да легна в мисионерска. До ден днешен не знам, защо трябваше да се омъжа за него, така че не ме питай. Последва скандал и тогава паднах. Точно преди да падна той ми постави ултиматум: „Остани тук с мен и ми се подчини или прекарай вечността в изгнание скитаща се из земята и бездетна." Беше ясно какво избрах. В крайна сметка, във себе си винаги съм носила повече мрак отколкото светлина. Паднах, запазвайки гордостта си и след известно време разбрах, че е получил това което винаги е искал – послушна и покорна женица. Но това, което той не знаеше е, че е аз бях винаги крачка пред него и затова, под наръките на Сам аз използвах дарбата си да приемам формата на което животно си пожелая се превърнах във змия и се промъкнах в Райската градина. Подмамих новата му жена, Ева да отхапе от плодовете на дървото на познанието и с това допринесох до изгонването им от Рая.

- Значи ти си била змията. Всичко вече придобива смисъл. – промърмори. – А, какво стана с тях след това?

- Ева е мъртва, а Адам...той е жив и в момента ме търси.

Или по-скоро аз я убих. Пред очите му и се насладих на всяка една секунда от това.

- Уау. – бе единственото нещо, което каза. – Но как така е още жив щом е смъртен? Колко хиляди години са това?

- Това е още  нещо, което и аз самата се опитвам да разбера. – признах и допих виното в чашата си. Излях и малкото останало в чашата си, но Ерос ме спря.

- Мисля, че пи достатъчно. – каза, а аз го изгледах лошо. – Казвам го за твое добро. Наистина. Не искам да се заяждам или нещо подобно, но алкохолът не помага. Научих го по трудният начин.

- Напротив – ще ме накара да забравя за последните два дни дори и за момент.

- Лили... - промърмори нежно и някак си успя да взе чашата от ръцете ми и я остави на масата, а начинът по който той продължаваше да ме нарича не ми убягна.

- Или е алкохолът или трябва да се нахраня от някого. Изборът е твой.

- Храни се от мен, ако трябва но пихме достатъчно. – хвана ръката ми и рисуваше успокояващи кръгове по нея и това действително беше хубаво. Отпуснах глава отново на дивана, а той продължаваше да разтрива ръката ми, като дори продължаваше нагоре.

- Единственият начин, по който бих могла да се храня от теб е като или правим секс или те убия и изям буквално.

- Така се храниш по принцип? – вирна гъста вежда. Все още ме изумяваше факта колко спокойно реагираше на всичко. Или беше луд и не му пукаше или и той самият не бе цвет за мирисане. Или и двете...

- Мога да се храня чрез душите на хората, сексуалната енергия, кръвта им или плътта им.

Тихо „Хмм" извибрира от гърлото му и това бе едиснтвеният му отговор, а мен започваше да ме отпуска. Не знам дали бе от виното или от него или от двете, но не се оплаквах. Даже ми се доспиваше.

- Значи не можеш да погълнеш моята душа? – попита и щом бе готов с едната ми ръка взе другата без дори да се налага да му казвам. Добро пале.

- Поради някаква причина нещо ми пречи. Опитах веднъж...онази нощ в стаята ти.

- И затова  избяга така набързо?

- Бях шокирана. – дори изплашена. – Първо помислих, че си продал душата си на Дявола.

- Поне не помня да съм правил подобно нещо. – изсмя се дълбоко и гърлено и това ми подейства по един определен начин, който не можех точно да определя. – Но ако си гладна- винаги можеш да се нахраниш от мен. Просто трябва да попиташ. – спря да разтрива ръцете ми

- Кой си ти и какво направи с онзи заядлив Ерос, който не спираше да ме дразни?

- Хм. – засмя се и пусна ръката ми, но не и преди да я стисне. – Осъзнах колко много неща са премълчани или изопачени.

- Изопачени?

- Ти не си нищо като това, което говорят.

Това привлече вниманието ми. Седнах по турски срещу него и го погледнах очаквателно

- И как го разбра? Познаваш ме от две седмици. До преди няколко часа дори не знаеше коя съм.

- Не знам. – сви гигантските си рамене, не отделяйки очи от мен. – Просто го усещам. Тези неща не се знаят, усещат се и аз усещам, че в теб има и светлина. Един мъдър човек бе казал преди време, че никой човек не е просто лош или просто добър. И двете живеят във всеки един от нас.

Само, ако знаеше, Ерос...само ако знаеше.

Не знам кога се мина цялото това време. Бяхме се улисали в разговори, без да се дразним по какъвто и да било начин за пръв път от както се познаваме и беше освежаващо. Беше освежаващо просто да говоря с някого без той да ме съди. А, Ерос наистина не го правеше. Слушаше всичко, което казвах, но не съдеше; нито с поглед, нито с думи. Лежахме на дивана в тъмното, като единствената светлина идваше от няколко свещи.

- Бъди моя Луна. – каза ей така от нищото и аз се извъртях на една страна.

- Какво?

- Луна. Бъди моя Луна. Можем да управляваме заедно.

Едва не се изсмях в лицето му.

- Ерос, единственото нещо което мога да ти дам е наследник, но да бъда твоя Луна – не. Това не е за мен, аз съм възможно най-неподходящият избор за това.

Изглеждаше несигурен. Хапеше устни и изглеждаше умислен, дори даваше вид сякаш води някаква вътрешна борба със себе си.

- Би било много важно за мен.

- Можеш да имаш всяка друга за Луна.

- Не е вярно. Богинята ни е избрала един за друг, явно има значение.

Разбира се, майка ми...

Въздъхнах и се извърнах отново по гръб. Наистина не исках да говоря каквото и да било за нея.

- Лека нощ, Ерос. – изрекох, слагайки край на темата и той въздъхна.

- Лека нощ. – тръгна да става, но нещо ме подтикна да го спра. Сложих ръка върху неговата и това го изненада. Хвърли ми поглед през рамо и целият потрепна.

- Можеш да останеш, ако искаш. Обещавам няма да те изнасиля в съня ти.

Поне засега.

- Не мисля, че би било изнасилване, ако го желая. – отбеляза с малка усмивка, но въпреки това изрита обувките си. – Нещо против да се съблека?

- Ни най-малко. – подсмихнах се и той се засмя. Издърпа тениската си и мускулите на гърба му се напрегнаха. Не се стърпях и докоснах сигилът ми с върха на пръстите, а той целият се напрегна под допирът ми.

- Наистина искам да разбера защо носиш сигилът ми.

- Аз също, но ако трябва да бъда честен никога не ми е пречел и съм го харесвал най-много от всички. – засмя се, а аз повдигнах вежди изненадано. Изправи се и събу и панталоните си и вече останал само по боксерки се настани до мен, като все пак спазваше дистанция.

- И все пак си хареса това местенце, а?

- Имам нужда от уединение. Беше първото вакантно място, което видях. – свих рамене. Реално ми беше все тая къде ще нощувам. След затвора всичко ми се виждаше като петзвезден хотел.

- Можеш да се нанесеш при мен, ако искаш. Тук няма нищо освен топла вода на високосна година.

- Не съм сигурна, че това би било добра идея.

- Защо? Ще имаме дете някой ден, не се ли предполага че трябва да живеем заедно?

- Нека не мислим, че това би прераснало в нещо повече. – прочистих гърло и се отдръпнах, слагайки по-голяма дистанция помежду ни.

- Нямах това предвид, Лили. Опитвам се да кажа, че бих искал детето ми да има щастливо детство. Мисля, че в негово име бихме могли да пренебрегнем различията си и да му дадем поне това. До преди няколко седмици не мислех така, знам, но виждам колко е важно за теб да имаш дете, да го отгледаш и да бъдеш до него. А, това е важно и за мен. И няма как по друг начин.

Замълчах си. Не можех да си го представя. Не можех да си представя себе си в такава светлина. Така е, исках деца. Отчаяно исках деца, но какъв пример бих могла да им дам? Как можех да ги отгледам след всичко, което бях сторила в дългият си живот. След това, което направих и тази вечер...как? Никога до сега не бях съжалявала или изпитвала вина, но сега...сега като знаех че реално можех да имам деца, които не са направени от мрак не знаех как да се чувствам. Случилото се одеве все още бе прясно в главата ми и щеше да ме преследва до краят на дните ми.

- Но това няма как да се случи преди да направим церемонията и не се обвържем напълно. Трябва да те Бележа. Иначе Богинята не би приела връзката ни.

И отново със споменаването ѝ цялата ми енергия и желание за продължаване на разговорът се изпари.

- Лека нощ, Ерос. – прозях се, намеквайки че исках да прекратим темата и слава на Сатаната той схвана това без да задава излишни въпроси или да прави фасони.

- Лека нощ, Лили. – можех да се закълна, че се усмихна.

И ето, отново Лили...

- Защо продължаваш да ме наричаш така?

- Защото ти винаги ще си бъдеш Лили. – каза с усмивка.

...

Бях събудена от шумовете и тежките стъпки около мен. Отворих очи и се огледах неориентирано и цялото тяло ме болеше. Бях в дневната и не бях сама и както личеше слънцето току-що бе изгряло.

- Не исках да те будя. – Ерос се обърна, все още гол до кръста и несъзнателно облизах устни.

- Не, няма проблем.- прозях се,  Къде отиваш?

- Време е за сутрешното бягане и тренировка. Искаш ли да се присъединиш?

Предполагам, нямаше да ми навреди ако потичам малко.

- Може. Дай ми само пет минути да се освестя. – въздъхнах и отново тупнах по гръб на дивана.

Наистина след пет минути той ме измъкна от леглото, така де дивана и аз сериозно започвах да се замисля защо изобщо се съгласих. Лошото бе и че бях и гладна.

Излязохме навън и вълците го чакаха в средата на поляната и бяха истински шокирани щом видяха ни видяха рамо до рамо. Щом ни видя, Евър също застана до нас и в момента стоях между двамата.

- Добро утро, вълци!

- Добро утро, Алфа...Луна! – отвърнаха в синхрон.

- Вашата Луна ще присъства на тазсутрешната тренировка и бягане. Надявам се да се отнесете с нея с нужното уважение. – обърна се към мен с лека усмивка, а аз единствено кимнах и устните ми разтегнаха в доволна усмивка.

- Да, Алфа. – отвърнаха отново.

- Да започваме тогава. – Ерос ме хвана за ръката и започна да бяга без да казва каквото и да е, повличайки ме със себе си, а след нас побягнаха и другите вълци. Един единствен огромен скок бе това, което отне на Ерос и бетата му, за да се трансформират и на тяхно място бяха един огромен бял вълк и малко по-малък белезникав такъв. Позьори. Скочих във въздуха и когато се приземих  вече бях на четири лапи, но не бързах. Постарах се да се изтегна едно хубаво и то нарочно с гръб към него и палето изръмжа. Направи немислимото и ме побутна с мокрият си нос за слабините и аз се обърнах светкавично и изръмжах, но не даваше вид да се е трогнал. Беше изплезил език и махаше с опашка игриво. Пък после се сърдеше, като му кажа пале...

Типично по котешки вдигнах глава високо и го заобиколих преди да впрегна и четирите си крака и да побягна. Зад мен се чу единствено вълчи вой и бясното му препускане Вълците обичаха да гонят и можеше да се обзаложите, че направих това нарочно. Колкото и да се опитваше обаче не можеше да ме настигне. Разбира се, нарочно забавях на моменти и точно когато си мислеше, че ме е хванал отново забързвах и той ми дишаше прахта. Останалите членове на прайда бяха на прилична дистанция от нас. Това беше основен закон. Винаги лидерите бяха най-отпред, за да може ако изникне нещо те да се погрижат преди някой от прайдът да пострада.

Бягахме сигурно в продължение на час, обикаляйки цялата гора и накрая се върнахме обратно на поляната. Изненадах се, когато видях че дори имаше и приготвени дрехи. Тръгнах да се преобрзявам, но Ерос изръмжа предупредително и в последствие разбрах, че всъщност бе насочено към Евър защото той се обърна с гръб към нас. Мъже...

Изпръхтях и затворих очи, фокусирайки се върху човешкият си образ. Само след секунди бях отново на два крака и се изправих. Ерос направи същото и ми подаде чифт прекалено големи къси панталони и тениска, а той единствено нахлузи същите такива панталони. И двамата дишахме тежко. Можех да си го призная, бягането ме измори, но пък поне вече не бях схваната.

- Хубава котка. – отбеляза.

- Хубав вълк. – отвърнах. Уау...не съм мислила, че ще го кажа но вълкът му наистина беше хубав. Снежно бял, висок, едър, мускулест и притежаваше чифт очи, които наподобяваха разтопено злато.

Останалите членове на прайда вече също се бяха присъединили към нас и вече се трансформираха.

- Ще останеш ли за тренировката.

- Зависи каква е.

- Спаринг.

Спаринг?

- Ръкопашен бой. Смесени бойни изкуства. - явно погледът ми му бе подсказал, че не знаех какво е това, защото той побърза да ми разясни.

Ами, така кажи. Кой отказва на това да набие някого без никаква основна причина.

Вълците вече се строяваха под командата на Евър, който раздаваше насоки.

- Изберете си партньор.

Можехме дори да избираме кого да бием? Това ставаше все по-хубаво и по-хубаво.

Огледах тълпата и се спрях върху един русокос ерген, облизвайки устни. Щеше да ми свърши работа. Тръгвах към него, когато една позната мъжка тъмна ръка се обви около китката ми.

- Какво правиш? – погледна го въпросително.

- Къде тръгна?

– Отивам при партньорът си. - казах с "Дъх" тон.

- Вече имаш партньор. – отвърна простовато.

- Нима? И кой е той?

- Аз. – устните му се изкривиха в мръсна полуусмивка, на която аз отвърнах. От кога чаках да му сритам задника и най-накрая той сам изяви желание. Ооо, щеше да е забавно.

- Тогава по-добре си вържи косата, красавецо. Не смятам да бъда нежна с теб.

- Хубаво, защото аз също.

...

- Мамка му! – изпсува запъхтяно щом го проснах по гръб за пети път от половин час насам.

- Какво има, Ерос? Дойде ти в повече ли? – нацупих устни подигравателно и се надвесих над него. Той изръмжа и се опита да се надигне, но бях по-бърза от него и го обкрачих, пречейки на всяко едно движение.

- Не прави това. – простена.

- Ооо, и защо?

- Защото си прекалено много секси и тази определена гледка ме прави една идея по-радостен, отколкото трябва.

Разбрах какво имаше предвид, защото малкият Ерос, който определено не беше малък се разшава в гащите му. Жалко само, че не бяха кожени...

- Само ти можеш да се възбуждаш от това, че жена те тръшна по гръб.

- Само ти можеш да го правиш и да ме възбудиш.

- Какво се случи с онзи маняк на тема контрол, който исках да убия и после да изям?

- Осъзна, че единственият начин да влезе под полата на спътницата си е, ако я оставя да го побеждава. – ухили се.

- Хмм. Тя харесва това. – прошепнах в ухото му и той потрепна.

- Знам. – в следващият момент направи нещо, което не очаквах – завъртя ни и ролите ни бяха разменени и нека ви кажа хич не харесвах това. Никак даже. Изръмжах и отново ни преобърнах.

- Не ме карай да лягам по гръб освен ако не искаш историята да се повтори и да избягам и от тук. – прошепнах в ухото му отново и се изправих, а той все още лежеше проснат по гръб.

- Още един рунд или ти стига вече? – подадох му ръка и той се подсмихна преди да я приеме.

Тренировката свърши бързо и изненадващо наистина си прекарах добре. Все пак бих Ерос съм седем на два. И щях да се погрижа да му го натяквам постоянно докато съм тук.

Избърса потта си с кърпа докато аз бях по-суха и от жена в менопауза, а вълците вече се бяха разотишли и бяхме останали само аз, той и бетата му.

- Ще се присъедините ли към закуската? – бетата му попита и аз свъсих вежди.

- Вярно, ще закусваш ли с нас? – Ерос се обърна към мен и си нямаше и на представа колко подвеждащ бе въпроса.

- Бъди по-конкретен...моите виждания за закуска са различни.

- Мама Делфин е направила закуска. Ще се присъединиш ли?

- Предполагам... - провлачих.

- Супер. Трябва само да се полея набързо с един душ. Можеш да ме изчакаш у нас и заедно да отидем.

- Мхммм.

Бетата му ни стрелна със странен поглед и вероятно се чудеше какво се случваше, но съдейки по глуповата му усмивка си

нямаше и на идея какво съм или по-скоро коя съм. Ерос не бе казал на никого...интересно.

Тримата се запътихме към къщата на Ерос, като мен ме лъхна позната миризма и спрях на място. Какво?! Не можеше да бъде.

- Какво има? – алфата попита притеснено.

- Аз... - каквото и да имах да казвам замря на езикът ми щом дъщеря ми се материализира пред нас.

- Здравей, мамо.