Поезия

Аз те обичах, а ти така и не разбра!

Така и не стигна до теб моето намерение.

Аз винаги теб избирах, на теб разчитах.

Казвах и писах за теб и на теб.
А, ти така и не разбра.

Навсякъде има знаци, сигнали, спомени.

Аз виждам още алените ти от срам страници.

Любовния ти поглед блестящ и скромен.

Юношеското лице и по детски доброто ти сърце.

Бъдещето за жалост в нас Аз спрях да виждам.

Очакването - измори ме!

Вярвам все още във времето и съдбата.

Така както в слънцето и луната, че все пак ще преплетем ръце.

Аз ВСЕ ОЩЕ те обичам - това е моето заключение!

Трябва ли да изкажа директно своето мнение?

Или ти пак, така и не разбра?

(АТАКА НА ЛЮБОВТА ТИ)

19.05.2026г.