Поезия

Има нещо красиво в създадения образ на тъгата .

Нещо ме привлича с желание ново и непознато за мен.

Ще ми се да мога да позная щастието от факта да бъда изгубена ,

но как да избягам от мъглявината на глобалния реализъм , обзел част от съзнанието ми. Искам да се изгубя , с още някой, някъде там , из дълбините.

Да потънем към дъното , виждайки всички форми и багри на онова наречено безредие.

И докато се усетим вече ще бъдем от другия край на дъното . Този, който води към наш паралелен свят, наречен живот.

И вече там , да можем да сме си ние... Със самодоволна усмивка на лице от това, че сме странни по своему .

Горди от живота ,постигнали в дълбините , на собствената си тъга.

На пук на всички реалисти , пропити от своята сивост и еднаквост , ние живеем в шарени облаци пълни с причудливи мисли, събрани в ретро албуми с наши снимки .