Поезия

Днес пак изгубена съм

из обичайните места , на които пребивавам.

Лутам се из между избори предстоящи ,

вълнувайки се от неща различни

и много бройни.

Заклещена съм в тази ми реалност

без да имам смелост да избягам

независимо колко ми е непоносимо.

Аз не мърдам!

Стоя по средата на кръстовище.

Възможности - ръка за ръка с паралелните си реалности

минават светкавично покрай мен.

Искам да се хвана за една и с нея да потегля ,

но ме е страх .

ПРОКЛЕТА НЕСИГРНОСТ!

Защо го има този парадокс?

Кому е нужна човешката реалност ?

Защо сме такива . . .

Изгубени?

7.12.2023г.