68 страница26 апреля 2026, 18:51

67. Never say never

-Недей! Ела ще ти кажа!-Флора се приближи и Хари прошепна в ухото й.

-Свързвам я с една химичка.-тя се разочарова от думите му и стана сериозна.

-С коя? Тина ли?-попита тя тихо без да го поглежда, играейки с пръстите си.

-Не!-каза и прокара нос по врата й.-Флора, свързвам я с теб.-тя настръхна от действията му и уголеми очи щом чу думите му.

-Направил си татус, който да ти напомня на мен?-той кимна веднага, за да потвърди думите й.-О, но Хари това трови кръвта ти, не трябваше да го правиш.-каза тя тъжно, галейки бузата му, а той поклати глава,усмихвайки се.

-Цвете, не се притеснявай за мен.-целуна я и продължи.-Имам много повече татуси върху тялото си и точно тя няма да ми навреди. Искам да имам нещо, което да ми напомня за теб, красавице.-тя кимна бавно и погледна настрани като той видя, че тя се изчерви и се усмихна.

-Ами, хайде супата ще изстине!-проговори тя и той поклати глава.

-Цвете, не съм гладен!-тя се изправи при думите му и седна до него на дивана.

-Без такива, не искам да се разболееш.-тя взе супата и лъжицата в ръцете си и започна да го храни.

-Флора, не го прави, не съм бебе, за да ме храниш!-измрънка той недоволно, тъй като му стана неудобно от действията й.-Мога и сам!-увери я той, а тя се изкикоти и го целуна по бузата.

-Толкова си сладък!-изчурулика тя весело, а той сви вежди и я погледна.

-Цвете, аз не съм сладък!-каза сериозно и тя остави супата и го гушна силно, целувайки бузите му.

-Моето момче!-каза и продължи да си го гушка, кикотейки се.

Той се усмихна. До сега никой не бе се държал така с него, никой не се бе грижил така за него, да се притеснява, да се интересува, да го храни и милва, както тя го правеше. Малка душичка, която с пълни шепи му даваше любовта си. Не знаеше какво изпитва към нея, но знаеше, че е нещо много силно, защото не минаваше час, в който той да не мисли за нея.

-Много те обичам!-допълни тя и отново го целуна, а той излезе от мислите си и я премести да седне върху него.

-Цвете, аз не знам какво е любов, нито пък какво е обичане, но ако значат ти да си до мен, то тогава аз съм влюбен, защото не мога без теб, малка моя!-изкара чувствата си пред нея и тя го гледаше, усмихвайки се. Думите му бяха много мили и истински и наистина я докоснаха и затова тя прошепна:

-Обичам те, Хари!-сляха устните си. Тя се доближи по-близо до него и обхвана с ръце лицето му, а той обви ръце около тялото й без да отлепя устни от нейните. Ръцете му започнаха да шарят под пижамата й и тя издаде лек стон от докосването, което пръстите му създадоха, той също го направи щом го чу. Тя премести ръце зад врата му и се заигра с къдриците му, а цялото й лице беше червено. Хари започна да обсипва челюстта й с нежни целувки, местейки се бавно към врата й. Флора беше затворила очи и се наслаждаваше на целувките и докосванията му. Тя се беше хипнотизирала и беше напълно под негов контрол, а той не спираше да оставя нежни целувки по кожата й.

-Флора, ще сваля пижамата ти, защото полудявам.-той спря за миг задъхан, за да я погледне, искайки позволението й да го направи. Не искаше да я насилва или да я кара да си мисли, че е длъжна да го прави. Флора почервеня цялата и бавно кимна. Той я целуна и свали пижамата й.-Не искам да се срамуваш от мен.-каза провлачено, гледайки голото й тяло. Бе останала отгоре само по сутиен и той забрави какво се случва. Тя видя погледа му и настръхна цялата, ставайки още повече червена. Бавно докосна края на тениската му и го погледна за разрешение. Ръцете й трепереха и той усети, излизайки от транса.-Не искам да търсиш позволение за това, окей? Малка моя, не трепери! Съвсем нормално е да свалиш тениската ми.-тя кимна и се престраши, сваляйки тениската.

-Да, н-но за първи път ми е.-тя сведе глава, отново засрамена. Хари захапа устна, беше толкова срамежлива и сладка. Стисна я силно и я дръпна към себе си.

-Моята малка,Флора! Толкова си срамежлива, толкова си малка, толкова невинно ме гледаш, че ме караш да откачам в буквалния смисъл.-помогна й да свали долнището на пижамата й и после свали своите джинси. Така Флора остана само по бельо и отново се засрами.

И на двамата им беше много горещо. Той й направи знак да легне и тя го направи. Той полудя от гледката и се настани върху нея, впивайки устни в нейните, започнаха бавно, но после и двамата забързаха действията си. И двамата се отнесоха, забравиха се, изпитваха силни чувства един към друг и сега всичко експлодираше в тази целувка. Целуваха се сякаш им бе за последно. Любовта я смесиха със страстта. И чувствата, които експлодираха се сблъскаха, искайки повече и повече от другия.

Изведнъж Хари се осъзна на къде са се насочили и колкото да не му се искаше спря, поглеждайки я. Не искаше да я наранява камо ли да й припомня онази нощ.

-Цвете, спри ме! Иначе няма да мога да се контролирам.-каза той на пресекулки, беше останал без въздух и сега дишаше тежко.

-Н-не сп-пирай.-каза тя едвам без да го поглежда, тя беше в същото положение като неговото.

-Флора, сигурна ли си?-той се изненада и изчака, за да го погледне в очите.-Цвете, не искам да те е страх от мен както и да съжаляваш после затова.-тя се усмихна топло и го погледна.

-Сигурна съм.-увери го, а той я изгледа колебливо.

-Помисли отново.-настоя той, гледайки я право в очите. Не искаше тя да се чувства длъжна да го прави.

-Сигурна съм.-повтори тя и той се изправи, ставайки. Изпитваше голям страх да не я нарани отново затова се отказа.

-Не искам.-обади се той, прокарвайки ръка през косата си, а тя сведе поглед при думите му. Почувства се жалка задето тя го искаше, а той нея не. Все пак беше спал с много момичета, но отказа да бъде с нея.

-Оу, добре.-каза много тихо тя и се изправи в седнало положение, прикривайки тялото си с първото нещо, което напипа на пода. Тениската му. Тя не обърна внимание и покри тялото си максимално, свеждайки поглед.-Толкова ли не съм привлекателна?-попита, въпреки че се страхуваше от отговора му, но все пак искаше да научи истината. Тя се сви на дивана и той се обърна като попарен от думите й.

-Цвете, това не е истина, знаеш ли колко много ми костваше да стана от теб преди малко?-подпря се на колене и обхвана лицето й, за да го погледне, но тя не го направи.-Малка моя, желая те и то много.-тя кимна с глава без да вярва на думите му.-Сигурна ли си, че го искаш?-повтори той въпроса си, не знаеше, че бе събудил такива комплекси у нея с отрицанието си. Тя бе най-красивата за него.

-А ти искаш ли го?-погледна го този път, гледайки го сериозно.

-Мамка му, да! Много!-придърпа я близо до себе си като отново настръхна, усещайки тялото й.-Това твое телце, Флора!-изръмжа той и започна да обсипва с целувки меката й кожа. Той я вдигна и обви краката й около торса си и тръгна с нея нагоре, без да отлепя устни от кожата й.

-Защо си мислиш, че не си привлекателна, цвете? Хм? Като ме побъркваш до полуда?-попита я, целувайки ключицата й.

-Бил си с много момичета и сега когато не поиска да си с мен аз...-той я прекъсна.

-За другите изобщо не ми пукаше какво мислят, а ти...ти си момичето, за което ми пука какво ще каже и какво ще си помисли. Моето момиче, моята малка Флора. Не мисли, че не го искам, искам го, но разбери ме, нараних те жестоко и не искам това да се повтаря, мила ми.-тя се усмихна от думите му.

-Наистина ли?-той кимна и нарочно я целуна там където имаше гъдел и тя се изкикоти. Целуна я по устните и отново се впусна да разучава тялото й. Постави я на леглото и се настани върху нея, целувайки я нежно и бавно. Така тя му се отдаде и макар той да беше спал с много също й се отдаде обаче истински. И докато на Флора й бе за първи път, на Хари също му бе, тъй като вложи всичките си чувства и бе нежен...

-Вече си официално моя.-каза той, покривайки цялото й тяло с неговото.

-Но нали преди...-започна тя, но той я прекъсна.

-Ти сама го пожела, цветенце мое! Ти ми се отдаде.-говореше изненадано, тъй като не можеше да повярва, че това се случва. Мислеше си, че това никога нямаше да се случи след като я беше изнасилил. Беше си го представял милион пъти преди, но това, което преживя преди малко го изненада много, тъй като беше много по-хубаво от това, което си е представял в ума му. Той погледна към момичето, за което би дал живота си и видя, че тя отново е засрамена.

Флора забеляза погледа му и се скри в гърдите му.

-Благодаря ти!-прошепна тя, а той погледна в очите й усмихнато.

-Обичам те, Флора!-каза той, стискайки здраво крехкото й тяло. Гледаше я с такова обожание и се чудеше с какво я бе заслужил да я има. Да бъде късметлията да я държи в ръцете си плътно до себе си. Тя го гледаше вцепенена. За първи път чу думите да излизат от устата му и това я накара да се изненада. Знаеше какво беше преживял преди, знаеше, че мрази да се привързва към хора, които после го изоставят по една или друга причина и това, че сега й признаваше нещо толкова трудно за него я накара да осъзнае, че той не играе никаква роля или, че я използва, той наистина я обичаше, тъй като беше преглътнал ненавистта си към привързването. Мислеше си, че никога няма да чуе тези думи от него, но ето, че се случи благодарение на любовта, която тя му даде вдъхна живот и надежда в сърцето му, което отдавна бе престанало да „живее".

-Обичам те, Хари!-каза тя и го прегърна силно, сякаш се страхуваше, че ще го изгуби поради някаква причина.

-Не ме оставяй, Флора!-тя се усмихна и се сети, че и тя беше казала същото.

-Знаеш ли, когато на Коледа започна да ме целуваш след като ме върза против волята ми аз ти казах същото, защото знаех, че после ще ме оставиш след като спиш с мен.-призна тя.

-Така ли?-попита я, слушайки я внимателно.

-Да и спомняш ли си какво ми отговори? Не, нали?-той кимна.-Отговори ми с „НИКОГА! Само през трупа ми! Ти си моя!", но аз не ти повярвах, защото знаех, че няма да помниш нищо.-каза тя и му се усмихна леко.-Но сега след като мина толкова време от тогава осъзнах, че май наистина си го имал на предвид.

-Никога не бих те оставил, малка моя!-увери я и целуна челото й.-А твоя отговор какъв е?

-Същият...НИКОГА!-отговори тя и го целуна.

Само, че имаше една малка подробност, която те забравяха и тя гласеше: „Никога не казвай никога!"





Хей! :)) Надявам се главата да ви е харесала. <333

За тази глава нямам въпроси :дд

Коментирайте това, което ви е на сърце. <333

ПС Ако се питате къде са неприятностите....зад ъгъла са и завиждат на Харлора  :дд толкова от мен за сега...чао!

МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ!  Обичам ви! <33333

Лек ден! <333

68 страница26 апреля 2026, 18:51

Комментарии

0 / 5000 символов

Форматирование: **жирный**, *курсив*, `код`, списки (- / 1.), ссылки [текст](https://…) и обычные https://… в тексте.

Пока нет комментариев. Будьте первым!