Mine (Bg fanfiction)

Хари паркира колата накриво от бързане пред къщата на Флора и веднага слезе, натискайки копчето върху ключа, за да се заключи. Прозорците от къщата светеха и той се успокои малко, че поне тя си е в къщата. Изтича до входната врата и почука, след което позвъня.

Флора се беше сгушила в дивана и четеше книга когато чу почукването, а след това и позвъняването. Погледна часовника над телевизора и си помисли, че е Фиона в този късен час. Изтича до вратата и тъкмо щеше да отвори когато чу гласа му.

-Флора, отвори ми!-сърцето й силно се разтуптя и я прикова на място.-Знам, че си тук, отвори ми, хайде цвете! Моля те, отвори! Барбара не е бременна, преструвала се е.-тя се изненада, след което лека усмивка се показа върху лицето й.

-Прости ми, Флора! Хайде, отвори, за да те видя отново! Направих много грешки, но моля те, прости ми!-каза измъчено той, облегнал се изцяло върху вратата, за да може да чуе нещо от вътре.

-Х-хари, моля те, върви си!-проговори тя и се отдръпна от вратата. Отиде в хола и изгаси осветлението както и навсякъде другаде където беше светнато само в коридора остави, за да може да се качи горе в стаята си без да се спъне някъде.

Гласът му толкова й липсваше. Тя почти се поддаде на думите му, но след това се осъзна. Искаше да отвори вратата и да му прости на минутата,но знаеше, че ако го направеше той щеше отново да я подмами с „милите" си думи, а тя не искаше да бъде лъгана и използвана както си мислеше тя.

Тя започна да изкачва стълбите когато чу отново дрезгавия му глас, който тя така обожаваше.

-Флора, няма да си тръгна докато не ми отвориш.-тя чу думите му и сведе поглед, качвайки се горе.

Хари леко се отдръпна от вратата, защото си помисли, че тя ще я отвори, но остана разочарован когато това не последва.

-Флора?-доближи се и почука отново, но нищо. –Флора, моля те!-настоя той, молейки й се, но тя отново не му отговори. Надеждата започна да го напуска и той се отдалечи от вратата. Огледа наоколо и видя, че прозорците от първия етаж не светят, а на втория светеше само един.

Излезе от двора й и отиде до уличната лампа отвън, облягайки се на нея, тъй като оттам имаше изглед към светещия прозорец.

Времето беше лошо, сипеше се сняг и беше много студено. От бързане беше забравил да вземе якето си и сега бе по тениска отгоре. Очите му не напускаха за миг прозореца искаше поне да я зърне.

Той погледна падащите снежинки, които се губеха в снежната покривка на земята и му хрумна нещо. Наведе се, пишейки с огромни букви в снега „Прости ми, Флора!" и отново застана до лампата.

Флора обикаляше стаята си нервно. Вече нито чуваше звънене, нито гласа му отдолу и реши да погледне през прозореца какво става.

Махна пердето и цялата се разтрепери когато го видя, стоящ до уличната лампа единствено по тениска отгоре в това смразяващо време. Прочете надписа върху снега и преглътна тежко, а очите й се насълзиха. Не искаше да се размеква затова му направи знак с ръката да си върви, но той поклати глава.

Тя не се стърпя и отвори прозореца като студеният въздух веднага се сблъска с нея и тя потрепери.

-Хари, тръгвай си! Много е студено.-извика тя,за да може той да я чуе, гледайки го изплашено.

-Не! Флора, прости ми! Няма да мръдна оттук докато не говорим. Много съжалявам за всичко!-извика в отговор той.

-Хайде, тръгвай, прибирай се на топло!-подкани го тя, притеснявайки се за него.

-В къщата е много по-студено от тук!-отвърна й той.

-Тогава се облечи!-настоя, но той поклати глава в отговор.

-Цвете мое, моля те! Прости ми! Не разбираш ли, много ми липсваш, моля те!-падна на колене, а тя не му отговори, а вместо това затвори прозореца и изчезна от погледа му. Той сведе глава обезнадеждено. Изправи се, тъй като наистина започна да става студено, погледна часовника, който Флора му бе подарила и разбра, че вече половин час чака тук. Отново погледна към светещия прозорец, но нея нямаше.

Чу звук и се обърна в посока входа на къщата. Флора дотича до него с одеало в ръка.

-Завий се!-каза тя, подавайки му го.

-Не искам!-каза й и я погледна. Лицето й бе притеснено, а по косата й падаха снежинки, а тялото й изобщо не се виждаше от одеалото, с което беше се загърнала.

-И какво? Ще стоиш тук като бездомно коте?-тя беше на ръба да се разплаче. Притесняваше се много за него, не искаше да се разболява.

-Защо не?-повдигна рамене той, след което скръсти ръце.

-Ти полудя ли?-захапа долната си устна, гледайки го притеснено.

-Да, луд съм по теб! И ще стоя тук дори и без тениска. Цвете, прости ми!-тя не издържа и се разплака.

-Страх ме е, много!-той я придърпа в обятията си и седна в снега, а тя седна в скута му..

-Шшш, малка моя! Защо плачеш?-прошепна той и я гушна я силно.

-Защото ме е страх да ти простя и защото се притеснявам, че ще замръзнеш.-каза тя, ридаейки. Той притисна главата й между рамото и главата си и целуна челото й.

-Цвете, няма да замръзна нищо, че съм посинял.-притисна я по-силно към гърдите си, а тя обви ръце около тялото му, за да го стопли.-Но защо те е страх? Какво направих толкова? Барбара не е бременна, преструвала се е.

-Ако ти простя ще ме нараниш отново, а знаеш ли колко боли? Колко много боли да те обичам, а ти през цялото време да си се преструвал пред мен, не разбирам какво искаш? Не искаш да си обвързан, а за какво тогава ме искаш? А и докато бях в къщата осъзнах, че изобщо не мога да се сравнявам с Барбара. Нямам нейните форми, много по-слаба е от мен, а и е много по-красива, Хари. Защо си губиш времето с мен?-изказа си всичко, а сълзите не спираха да се стичат по лицето й.

-Цвете, как може да говориш така? Изобщо не се сравнявай с Барбара, тя никога няма да стигне до нивото ти. Аз не се преструвам просто само с теб се държа мило. Не защото имам изгода, а защото си единствения човек на когото държа.-тя избърса сълзите си и стана.-Къде?-попита я стреснато.

-Ела с мен! Тук ще настинеш.-той се изправи също и я последва.-Ще ти направя чай и супа, а ти ще си вземеш много топъл душ, за да се стоплиш.-каза и изчезна в кухнята. Хари искаше да говорят, но тя избяга затова той отиде в банята. Той остави мокрите дрехи на стола в стаята й и тя после ги взе, слагайки ги в сушилнята. След като бяха готови тя почука на вратата и го уведоми, че дрехите са на леглото й...

-Ето чаят и супата!-усмихна се леко тя и постави подноса на масата.-Надявам се да ти хареса.

Той посегна към чашата с наранената ръка и тя видя превръзката, че е мокра и леко червено петно имаше върху нея.

-Какво се е случило с ръката ти?-попита тя, притеснено, гледайки превръзката.

-Нищо особено, лека драскотина.-увери я той и отпи от чая.

-Какво си направил? Да не би да си пробвал да посегнеш на живота си?-тя не се хвана и се натъжи.

-Не, Флора. Бях ти обещал, че няма да го правя. Изпочупих хола когато ти си тръгна.

-Но защо?-попита тя тъжно, гледайки към изгасения телевизор. Не смееше да срещне погледа му.

-Защото си ми най-важна. Цвете, свикнах с теб и вече не мога без теб. Знаеш ли колко ми е спокойно, че съм с теб сега. Ти ме познаваш най-добре от всички и знаеш, че казвам истината. Прости ми, Флора!-каза той,гледайки я изпълнен с надежда.

-Онези думи, които каза докато се карахме истина ли бяха? Наистина ли ти е пукало за мен?-попита тихо тя.

-Кои? Преди Коледа когато бяхме скарани заради онзи червей?-тя кимна бавно.-Да! Още откакто спахме за първи път заедно от тогава не мога да спра да мисля за теб. Затова те заплаших с Джаред, за да не избягаш от мен и бях груб с теб, защото ми влизаше под кожата, а аз не го исках, но сега си слабото ми място. Моля те, Флора не се отказвай от мен! Прости ми! –той падна отново на колене и хвана ръцете й.

-Не ме наранявай, Хари! Повече не го прави!...Обичам те!-каза и го прегърна.

-Това значи ли, че ми прощаваш?-тя кимна, усмихвайки се и той се изправи, сядайки на дивана. Придърпа я да седне в него и я прегърна силно.

-Флора, много ти благодаря!-каза весело той и тя се изкикоти.

-Държиш се като малко дете!-каза му, а той си я стисна още повече.

-Флора, ъ все още искаш ли да...ъм, да...сме нещо повече...знаеш...-той извъртя очи, защото се оплете с думите и тя започна да се смее, тъй като той направи смешна физиономия.

-Ама ти сигурен ли си?-той кимна.

-Напълно сериозен.-каза той сериозно.-Ъ, искаш ли?-погледна я очаквателно.

-Да!-каза тя радостно и го целуна.

-Но ще искам да ме слушаш, окей?-тя повдигна едната си вежда и започна да се смее.

-Окей, но не за всичко.-той също започна да се смее. Тя се приближи отново и целуна бузата му, но тогава видя лепенка на бицепса му.-Хари, какво има там?-той се вцепени когато разбра какво беше видяла тя и мръдна ръката си, за да я скрие от очите й.

-Нищо.-тя повдигна вежда въпросително.

-И там ли се удари или?-той поклати глава.

-Нищо не е.-повтори той и тя се надвеси леко, виждайки под лепенката татус, който не бе виждала.

-Имаш нов татус? Днес ли го направи?-въодушеви се тя.

-Флора това не е...

-Татус е, вижда се много добре. Проблем ли е, че искам да го видя? Ако искаш не ми казвай...

-Не, цвете! Просто..-почеса се по врата-..виж я!-той отлепи предпазната лепенка и тя надникна.

-О, много е хубава! А има ли смисъл?-полюбопитства тя и той кимна.-Какво символизира?

-Много си любопитна. Епруветка с протичаща химична реакция в нея.-тя се изсмя.

-Знам...ама какво символизира?-настоя тя.

-Мисля да си замълча.-тя го блъсна леко и скръсти ръце.-Много си гаден!-той започна да се смее.

-Не се сърди!-почеса се по врата, а тя се обърна надругата страна и се опита да стане от него.-Недей! Ела ще ти кажа...

Хей! :)) Надявам се главата да ви е харесала.

Нямаше много драма, но нека има малко почивка :дд после пак :д

Според вас какво символизира татусът му?

Хари и Флора са заедно

ПС Искате ли мега ревнив Хари или само ревнив Хари, или изобщо не ви харесва ревния Хари? :дд  *аз го обожавам* :дд Хмм...искам да чуя мнението ви по въпроса, за да реша едно нещо ;) :дд <333

БЛАГОДАРЯ ВИ МНОГО! <333