Mine (Bg fanfiction)

46.

Елинор се качи на втория етаж, носейки поднос с храна. Влезе при Флора, която си беше в същата поза, в която я  беше оставила.

-Нося ти закуска, Флор.-постави подноса до нея и зачака да види дали Флора ще реагира по някакъв начин, но това не стана.-Добре...аз ще те нахраня тогава.- Елинор взе вилицита с малко късче от яйцата и я поднесе към Флора, която не отвори устата си.

Тя не помръдна и по време на къпане- не реагираше, не чуваше, не отразяваше нищо. Сякаш беше глуха, няма и парализирана.

-Хапни заради мен.-отново никакъв отговор.-Моля те!-Ел въздъхна и сълзи потекоха по лицето й.-Флора...не ме измъчвай...усмихни се, кажи нещо, но не мълчи...не бъди в такова състояние, моля те! Плаша се от това ти състояние.-проплака Ел, молейки й се, но Флора продължаваше да гледа стената безизразно, без дори да мигне.- Аз...ако ти потрябвам ела...аз ще те наблюдавам.-Ел се разплака и изтича до вратата, излизайки бързо.

Стресът, който получи я съсипа. Флора се беше превърнала в най-добрата й приятелка и сега Ел страдаше много, тъй като не можеше да я познае. Лъчезарната и добронамерена Флора я нямаше сякаш беше останало само тялото й в стаята...

Елинор я провери три пъти след като напусна стаята, като на втория път я постави да легне, а на третия видя, че не е заспала, а закуската не беше покътната изобщо. Ел взе подноса с вече изстиналата закуска и напусна стаята й отново...

***

Минаха два часа откакто Ел последно беше влизала при Флора.

Къщата беше тиха сякаш беше празна. Всички спяха, бяха изморени от снощното парти в дискотеката, с махмурлук и недостиг на сън, тъй като се бяха прибрали след полунощ. Липсваше само Хари.

Елинор чу отваряне на врата и скочи от дивана. Тя беше на тръни от както видя Флора сутринта и си помисли, че може би тя е отворила вратата.

Тъкмо щеше да се качи нагоре когато чу шум зад себе си. Обърна се и видя човека когото мрази с подпухнали, червени очи и помръкнала физиономия.

Ел тръгна към него бясно и го блъсна в гърдите като Хари залитна назад.

-Глупак! Как можа!?-извика тя, а Хари не й отвърна и сведе глава. Тя се ядоса заради мълчанието му и го дръпна за ръката, и го поведе нагоре към стаята.

Влязоха с трясък и пред Ел се откри отново същата гледка. Тя пусна ръката му и отиде при нея.

-Виж! Кое е това момиче? А? Познаваш ли го?-Хари просто гледаше Флора и не отговаряше на Ел, която крещеше.-Защото аз не. Не познавам момичето, което гледа с празен поглед в една точка и не ме отразява дори и да крещя или да рева не се получава. От сутринта е така.-изкрещя Ел като на последното гласът й прегракна от високия тон, който използва.-А ти какво направи? Съсипа я и избяга!

-Не с-съм...тя се разплака когато я приближих и се отдръпнах, за да...-гласът му сякаш не бе негов.

-А ти какво очакваш!?-прекъсна го тя, крещейки отново.- Да те възхвалява, че си го направил?! Това ли искаш!? Ти си виновен за състоянието й...Защо го направи? Защо тя? Какво ти направи?-отново изкрещя Ел и той погледна към нея.

-По дяволите знам! Бях пиян! Виновен съм!-изкрещя по-силно от нея и напусна стаята.

-Бягай, това го можеш най-добре!-извика за последно тя.

Ел се обърна към Флора и видя, че тя не е реагирала изобщо на крясъците, а продължаваше да гледа празната стена. Ел отиде при нея и я прегърна.

-Флор...няма ли да кажеш нещо?-попита тихо Ел. Флора не реагира отново. Ел въздъхна и излезе от стаята.

-Ел? Чух викове...-каза Луи и стресна Ел.

-Луи, изплаши ме!-измрънка тя ядосано и Луи забеляза поведението й.

-Какво има? Защо си ядосана?

-Попитай приятеля си!-каза тя дръпнато и влезе в стаята им.

Луи почеса врата си и слезе надолу по стълбите. Огледа хола и кухнята за Хари , но него го нямаше и излезе навън, за да види дали колата му е тук и видя, че Хари е седнал на прага отвън.

-Какво става?-попита Луи и се настани до Хари.

-Остави ме!-изръмжа Хари без да вдига глава.

-Какво има? Ел е ядосана...-Лу беше прекъснат.

-Какво стана!? Искаш да знаеш!?-избухна Хари и той просто кимна.-Е добре изнасилих Флора снощи! Доволен ли си вече!?-извика гневно.

-Как можа да го направиш?-попита шокирано.

-Луи...бях пиян! Не съм знаел какво върша, а и не си спомням какви съм ги вършил снощи и какво се е случило изобщо...нищо! Бяло петно.-сподели Хари и удари главата си с юмрук, след което започна да скубе косата си.

-Тя къде е?

-Горе е...и не знам какво да кажа за състоянието й.-сподели Хари вече по-спокоен.

-Какво й има?

-Не реагира изобщо, само стои и гледа в една точка... страхува се...момичето ми се страхува от мен.-стисна очи Хари.

-Все пак успя, а?-Хари вдигна глава и го изгледа объркано.-Беше казал, че тя е твоя и ще правиш с нея каквото си искаш и в крайна сметка наистина успя. И тя мина през теб.-Хари сведе глава.

-Не го мислех, не бих я наранил умишлено и то по такъв брутален начин!

-Но ти така ми каза, не помниш ли?

-Да, но не го мислех! Никога не ми е преминавало през ум да спя насилствено с нея, исках тя да го иска и да ми се отдаде когато е готова.

-Виновен си, дано го осъзнаваш!

-Осъзнавам го! Виновен съм, но знаеш ли кое е нечестното? Нечестното е това, че точно тя пострада и повярвай мразя се, защото направих най-ужасното нещо на най-важното нещо в моя проклет, шибан живот. Единствено тя от всички смееше да ме доближи, въпреки че знаеше какъв изрод съм като се ядосам. Приближаваше се и ми докосваше ръката, молеше ме. Гледаше ме плахо, невинно, някой път и тъжно, но никога безразлично...Единствено тя...моето всичко!-очите на Хари поомекнаха и Луи видя оформящи се сълзи в тях.-Моето всичко, което аз съсипах! И сега много съжалявам, но какъв е смисълът да съжалявам като знам, че времето няма да се върне назад и няма да ми се поправи грешката.-довърши Хари и тръгна към колата си.

-Хари...чакай!-Хари поклати глава и влезе в колата, а Луи въздъхна и стисна очи.

Той познаваше Хари много добре и знаеше, че нищо не може да го пречупи.. до сега. Днес Луи за първи път видя съкрушения Хари. Личност, която той не познаваше. Почувства се ужасно задето му ги наговори едни. Мислеше си, че Хари не съжалява тъй като го познаваше и знаеше колко е безмилостен, но сега гледката промени изцяло мнението му.

Колата на Хари изчезна от погледа на Луи, който влезе навътре, отивайки да успокои любимата си Елинор...

Хари караше из целия град без посока, чудеше се какво да направи и как да постъпи. Искаше да се върне в къщата при Флора и да я обгърне с ръцете си, да прошепва думи в ухото й, за да я засрами докато вдишва аромата й, слушайки нежното й гласче. Но уви не можеше.

Флора се страхуваше от него и ако той се появеше щеше да влоши още повече нещата.

До вечерта Хари обикаля безцелно само и само да не я притеснява. Гледката как днес се дърпаше, му се беше запечатала в ума. И си мислеше, че ако влезе в къщата ще я нарани още повече.

В тъмното реши да се прибере. Влезе в стаята си без да включва осветлението. Имаше луна, която осветяваше лицето на Флора и той се загледа в красивото създание без да я доближава.

Флора спеше толкова спокойно и невинно, макар да и бе отнета невинността. Тя беше като ангел-чисто същество, мислещо само как да направи добро, изпълнено с надежда, но срещата й с дявола счупи крилцата й. Сега тя лежеше на леглото наранена без крила докато дяволът я наблюдаваше. И всички бихме си помислили, че замисля план как да я нарани още повече, защото е дявол, но никой не би предположил, че ще види подобно нещо, което в момента се случваше. Дяволът гледаше тъжно и съжаляваше. Дяволът съжаляваше.

-Много съжалявам, цвете! Аз съм глупак...извинявай!-гласът му бе тих, в очите отново му се сформираха сълзи и тялото му се разтрепери.

Обърна се и напусна стаята. Седна срещу вратата от която излезе и скръсти крака...

Здравейте! :))  Надявам се да ви е харесало. :)

Според вас Хари заслужава ли да страда така? И защо?

Според вас как ще се развият нещата по-нататък?

Лек ден/ вечер ви желая! <3