Mine (Bg fanfiction)

Качвам глава сега, защото ви обичам <333

45.

Гледна точка на Хари

На другия ден...

Събудих се и отворих очи и всичко ми се размаза пред погледа затова отново затворих очи.

След като се приспособих осъзнах, че осветлението е включено. Явно снощи съм забравил да го изгася. Колкото до снощи нищо не си спомням, а и не ми се мисли, главата ме цепеше отново. Сигурно пак съм се напил в някой бар, спал съм с някоя и ето ме тук с махмурлук. Започна да ми става навик откакто не спя и виждам Флора.

Поклатих глава и станах. Та тя сигурно е с Питър- гадженцето. При мисълта стиснах юмруци. Мамка му, ако не беше Флора щях отдавна да съм го затрил в земята. Заради него отношенията ни с Цветето се опънаха и точно заради него тя не е тук. Главата ме заболя още повече когато си я представих с него. Хванах се за главата.

Отидох до нейното бюро където учеше, четеше и рисуваше, за да си намеря хапче за главата ми, но катастрон с часовник ми грабна окото и го взех. Имаше и картичка и я прочетох:

„Весела Коледа, Хари!

Надявам се, че ще ми простиш за всичко, което направих

П.С. Извинявай за всичко!"

Нямаше име, но веднага се сетих кой е, защото никой друг не се извиняваше без дори да е виновен. Само при мисълта, че е била тук ме накара да се усмихна. Моето цвете! Моето всичко! Свалих часовника бързо, за да видя какво е нарисувала.

Знаех колко много обича да рисува и това, че е нарисувала нещо за мен накара тялото ми да настръхне от въодушевление. Какво ми направи, Флора? Толкова ми липсва, толкова много я искам в обятията си, да я докосна, да чуя туптящото й сърце, да чуя нежния й глас, да видя очите й изпълнени с невинност и любов...мамка му, полудял съм по нея! Опитах да мисля за друго, но това не се получи не и след като отново е била тук в стаята ми.

Разгърнах картината и преди да я обърна, за да видя какво е нарисувала се обърнах от шума и като видях гледката замръзнах, дотолкова че дори болката в главата ми изчезна, а с нея въздуха и цялата ми психика.

Невинното ми цвете седеше на леглото прегърнало с ръка плътно коленете си, а другата й ръка висеше от рамката на леглото, заключена в белезници. Чаршафите около нея бяха нацапани с кръв, а бялата й рокля беше раздърпана и изпокъсана. Дългата й черна коса скриваше клюмналото й лице.

-Ф-флора?-заекнах.

За първи път в живота си го правех, за първи път заеквах. Тя не реагира и реших да се приближа. Не съм й го причинил, нали? Не може да съм аз.

Докоснах крехкото й рамо и тя се дръпна, приближавайки се до рамката на леглото, снижи лицето си и започна да се чува някакво тихо скимтене.

-Фло-ра а-аз...-очите й бяха изпълнени със страх. Тя не гледаше в очите ми, а следеше ръцете ми, които започнаха да треперят като онзи ден, в който станах свидетел на убийството на татко.

Тъкмо щях да направя крачка към нея когато тя рязко дръпна ръката си от белезниците и аз спрях. Тя щеше да пострада още повече ако продължавах да се приближавам.

-Аз...извинявай! Много съжалявам, цвете!...-потърсих ключа за белезниците и го намерих на пода.-Фло-ра поз-воли ми да те осво-бодя.-пристъпих бавно, но тя отново мръдна рязко и ръката й се опъна. Дръпнах се назад когато тя се разплака и вместо стонове и вопли се чуваше някакво тихо скимтене. Изведнъж усетих, че лицето ми е мокро. Аз плачех. По дяволите, какво направих?

Тръгнах да напускам стаята, но видях, че нямам дрехи по себе си. Облякох нещо набързо и отново се обърнах към Флора, която не плачеше вече, а само гледаше в една точка. Отвратих се от себе си. Как можах да й го причиня? Глупак, голям глупак съм!

-Изв-винявай!-отроних аз и тръгнах към вратата, която беше заключена също като малката ръка на цветето. По дяволите, какви съм ги вършил?

Опипах панталоните си и напипах ключ, отключих стаята и я напуснах. Не исках да я наранявам още повече с присъствието си.

Изтичах до стаята на Луи и почуках.

-Да?-отвори Ел, прозявайки се.-Хари ти...плачеш ли?-игнорирах въпроса й.

-Ел...тя...аз...извърших най-голямата проклетия от всички неща, които съм правил.-подадох й ключа от белезниците, а Ел забеляза треперещите ми ръце.

-Хари какво...

-Помогни й!...Моля те, помогни на цветето!-с това хукнах към стъпалата и когато ги стигнах се препънах по първите две. Строполих се по тях като направих няколко кълба. Когато стигнах долу се хванах за главата и се изправих, тръгвайки и преди да изляза се обърнах и видях, че Ел беше горе и ме гледаше изплашено.

Качих се в колата ми и видях, че кръв се стича от две места на главата ми и болеше, но не толкова колкото като видях какво бях причинил на Флора. Тази болка беше най-ужасната.

Флора не ми навреди по никакъв начин откакто я отвлякох, а дори напротив гледаше да ми угоди, правеше ми добро, въпреки че знаеше какъв съм. А сега съсипах момичето ми, превърнах я в нищо също като мен- едно нищо.

Как можах по дяволите? Как успях да нараня това малко, невинно създание? Как си позволих? КАК!?!?

Отнех й най-ценното, което едно момиче можеше да притежава.

Тя никога нямаше да ми прости, та какви си ги мисля та дори и аз нямаше да си го простя...НИКОГА!

Неутрална гледна точка

Елинор взе ключовете от треперещите ръце на Хари и той изчезна от погледа й. Тя беше току що се събудила и не разбра думите му, затова го последва.

Тя се стъписа когато видя Хари как се свлича по стъпалата, после той падна долу и се хвана за главата и тръгна към изхода, но преди да излезе се обърна и я видя, след което напусна.

Ел си спомни последните му думи и хукна към стаята.

Влезе и при гледката разшири зениците си, изпусна ключовете и изписка, а Флора не реагира изобщо.

В продължение на минути Ел не помръдна от вратата и само гледаше момичето, после се осъзна, взе ключовете от пода и тръгна към нея.

-Флора...-не знаеше какво да каже и млъкна. Отключи белезниците и ръката на Флора тупна на възглавницата.

Флора гледаше стената и не мърдаше, а Ел огледа кръвта по чаршафите и стисна силно очи.

-Флора кажи нещо...-каза тихо Ел, но Флора не реагира затова Ел реши да я съблече и да я заведе в банята.

-Нека те съблечем!-тя повдигна роклята и докосна тялото й, което накара Флора да потрепери.-Спокойно...ау!-изписка Ел когато откри врата и част от ключиците й.-Животно!-прошепна Елинор, гледайки синьо-лилавия нюанс там, причинен от смучките. Флора отново не реагира, просто стоеше свита.

Ел хвана ръцете й и й помогна да стане. Когато се изправи се разплака и Ел се изплаши.

-Добре ли си? Флора...Флора.-Флора не отрази приятелката си и продължи да плаче.Ел хвана чистата завивка, по която нямаше кръв и я обви около тялото на Флора.-Хайде!-хвана ръката й и тръгна.

След като Ел пусна водата да се напълни ваната, тя помогна на Флора да влезе.

-Хайде Флора...аз ще почистя стаята!-с това Ел излезе и отиде в стаята.

Събра чаршафа изпоцапан с кръвта и изпокъсаната рокля. Извади нови чаршафи и ги сложи на леглото, взе скъсаното й бельо от пода и използвания кондом.

-Животно...животно!-събра всички неща и ги сложи в торба, след което ги изкара от стаята.

Отиде в стаята си където Луи все още спеше и се усмихна при мисълта за снощи, но когато си помисли как Флора е прекарала вечерта- усмивката й веднага помръкна. Взе дрехи за нея и излезе.

Влезе в банята при Флора и видя, че Флора не е мърдала от мястото си. Въздъхна и й помогна да се изкъпе. След като приключиха, Ел изсуши тялото на Флора след това обви кърпата около нея. Помогна й да излезе и тръгнаха към стаята, ходейки бавно.

-Донесох ти дрехи Флор!-тя очакваше отговор, но такъв не последва и й помогна да се облече.

Среса дългата й коса и след това я изсуши със сешоара.-Готова си...-каза Ел и клекна пред седящото момиче, на което лицето беше скрито от косата.-Мила всичко ще мине...знам, че се чувстваш ужасно, но поне говори. Така ще ти олекне малко.-сподели Ел, а тя за пореден път не я отрази. Ел се изправи.-Ще ти донеса нещо за закуска.-и излезе от стаята. Със затварянето на вратата Елинор се разплака.

-Глупак...какво направи?-прошепна тя и слезе надолу...

Хей, новата глава е тук! Моля ви, не ме убивайте. :дд

Надявам се главата да ви е харесала.  :))

П.С. Това трябваше да се случи (все пак той е гангстер ;) ) И пак да припомня това е САМО история. :)

МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ!