37. He doesn't deserve
37.
Флора седна на чина и скри лице в ръцете си. Мразеше се когато разочароваше хората, въпреки че го направи с цел да не нарани Питър.
#
Питър не се появи до последно в училище и Флора напусна със сведена глава.
По пътя размишляваше по думите, които беше казала на Питър.
Тя наистина беше влюбена в Хари. Разбра го по това, че мислеше постоянно за него и по това колко много й липсваше макар грубото му отношение към нея. Тя осъзнаваше, че не можеше да му противоречи, не можеше да противоречи на чувствата си. Щом чуеше гласа му сърцето й се разтуптяваше така сякаш до сега не бе туптяло никога. Щом видеше зелените му очи, които я хипнотизираха, тя се отдаваше напълно на инструкциите, които зеленото в тях й диктуваше без да се нуждае от думи. Щом я докоснеше тя трепереше, не от страх, а от усещането, което й създаваше. Усещане, което я изгаряше, което забавяше дишането й, което я караше да забрави какъв е всъщност. Сякаш Хари беше жизнено-необходим за нея.
Тя се прибра замръзнала в къщата от студа навън. Наближаваха празниците, а тя не се радваше, не се вълнуваше както преди. Искаше само да види Хари и да се увери, че е добре.
Качи се в стаята и отиде до парното, за да стопли тялото си.
След половин час тя си облече тъмно червения пуловер достигащ до половината на бедрото й и черен клин, за да й бъде топло и удобно, хвана косата си на опашка и обу къси, топли и удобни боти. Седна на бюрото и започна да учи. За храна отново беше забравила.
#
Ученето не мина добре- тя не можеше да се концентрира изобщо и реши да слезе долу, за да попита някого за Хари.
Както очакваше момчетата, Пери и Ел бяха в хола.
-Здравейте!-поздрави ги тя и седна до Ел тихо.
-Флора как си?-попита я Ел, а Флора направи знак, че е добре и Ел въздъхна.-Знаеш ли...ъм Хари е тук.-при думите Флора уголеми зениците си.
-Н-наистина ли?-попита Флора и лека усмивка се показа на лицето й.
-Да, Флор...горе в кабинета е..и между другото много харесвам пуловера ти.-Флора кимна усмихнато.
-Благодаря, ще кажа на сестра си.-Ел се усмихна, а Флора прошепна: „Идвам след малко!" и се качи нагоре.
След като изкачи стъпалата, намали темпото си, а сърцебиенето й се ускори. Щеше да го види.
Тя доближи стаята и видя, че вратата е притворена и реши да надникне, за да разбере в какво настроение е той и тогава да реши дали да влезе, или не.
Флора надникна без да се доближава до вратата.
Изведнъж усмивката й посърна и тя прикри устата си от гледката.
Хари беше обхванал бедрата на Барбара и се натискаше с нея. Тя беше седнала на бюрото му, обвила ръце и голите си крака около торса му.
Моментално потекоха сълзи от очите на Флора докато гледаше как щяха да се изподавят.
Отдръпна се назад и спринтира до стаята, която в последно време беше само нейна.
Флора легна на леглото, свивайки се на кълбо, продължавайки да плаче. Гледката изгори сърцето й, ослепи очите й и я съсипа изцяло.
През последните дни тя правеше доста често това, което й стана като хоби- да плаче за него.
-Флора?-влетя Ел в стаята като попарена.-Какво стана? Много закъсня..каза, че ще дойдеш след малко, а не дойде. Какво ти каза? Защо този идиот отново те разплака?-каза наведнъж Ел, а Флора преглътна.
-Той и...Барбара.-започна Флора, но спря и още повече се разплака, а Ел я прегърна, стискайки очите си.
-Шшш спокойно Флор..тихо.
-Н-но...боли!-изплака тя.
-Добре поплачи си, но да ти кажа той не заслужава и една от твоите сълзи, не те заслужава. Той е такъв глупак, който не осъзнава какво изпуска. Глупак, който още много ще тъне в мизерията, която си е създал...а сега да слезем, моля те!
-Не...
-Няма не! Ще слезем долу и ще вечеряме с всички.-настоя Ел.
-Но Ел, той ще бъде долу.-прошепна Флора, която се успокои малко.
-Няма да му обръщаш внимание! Глупаците освен от глупостите си не печелят внимание от друго, а дори напротив стават жалки.-Ел беше бясна и беше готова да отиде и да оскубе сестрата на Пери както и Хари.
-А и днес сготвих сама. Тъй като ти ме вдъхнови да вярвам в себе си, искам да ми кажеш дали ястията ми са станали, окей?-попита Ел.
-Д-добре...щом ще те зарадвам, идвам.
-Йес! Обичам те, Флора!- Ел я гушна, карайки и Флора да се изкикоти. Флора обожаваше да вижда щастливи хора.
Ел я хвана за ръка и я повлече надолу бързо.
-Ел, по-полека ще паднем по стълбите.-каза Флора с усмивка.
-Съжалявам, но много искам да чуя мнението ти за ястията ми.-слязоха долу и влязоха в хола като Ел се спъна, повличайки и Флора със себе си, но не паднаха.
-Какво правите?-попита ги Луи.
-О, ами нищо!-изкикоти се Ел и заедно с Флора седнаха на фютьола като Флора видя, че Хари го няма както и Барбара и преглътна тежко буцата в гърлото си.
-Вечерята на Ел е сервирана!-показа се Пери през вратата и всички отидоха в трапезарията.
Флора стана и последва Ел. Влезе в трапезарията и видя, че мястото й е заето от Барбара. Тя погледна настрани от там и седна между Пери и Найл.
-О, Флора искам пуловера ти, много ми харесва.-каза Пери, оглеждайки пуловера й.
-Ще говоря със сестра си по въпроса.-каза Флора, а Пери я изгледа объркано.-Сестра ми е дизайнер.-Пери образува „о" и после кимна.
-Ел, ти ли го направи?-попита Луи, гледайки в чинията си с блестящи очи.
-Да, Луи защо? Не е ли хубаво?
-Не, Ел хубаво е! Нали казваше, че не можеш да готвиш?
-Да, не можех...докато Флора не ме подкрепи...докато тя не ми каза, че има спасение за мен.-изкикоти се тя, а Флора почервеня и погледна напред, виждайки, че Хари се е втренчил в нея. Тя набързо сведе поглед.
-Какво мислиш?-обърна се Ел към Флора.
-Мисля, че е много вкусно! Поздравления! И не аз съм ти помогнала...просто е трябвало да повярваш в себе си.-Ел се изчерви, а Флора сведе поглед и започна да се храни без да поглежда към Хари.
-Флора, знаеш ли, че Барселона са победили отново?- попита Найл, а тя вдигна глава към него.
-О, така ли? Кого?
-Байерн 3:0.-Флора леко се усмихна.-С гол на Неймар разбира се!-добави Найл и Флора ахна.
-Този аматьор!-каза под носа си Хари, но всички го чуха като Луи и Лиам започнаха да се смеят.
-Не, брато ти просто не харесваш факта, че Неймар е добър!-обади се Найл.
-Ти да мълчиш.-процеди през зъби Хари.-Неймар-чо не става! Същия е като онзи глупак!-измрънка Хари.
-Байерн са по-добри!-обади се Луи.
-Кажи им Флора!
-Да, добри са! Но си признайте, че и Барселона са добри!-каза Флора, а момчетата извъртяха очи като Найл и Флора си дадоха пет, с което си спечелиха нечий поглед.
Момичетата без Барбара вдигнаха и почистиха масата. Отидоха в хола като Флора влезе след Пери и видя Барбара, която дърпаше Хари за ръката.
Флора мина покрай тях безразлично и се качи горе в стаята. Облече пижамите си и набързо и се пъхна под топлите завивки.
Флора се беше изчерпала и гледките днес й нанесоха нокаут- силен и болезнен...
#
Сутринта Флора стана и не се учуди, че стаята беше празна. Облече дрехи, на които не обърна много внимание и тръгна за училище.
Взе си такси и скоро беше там. Влезе в стаята и се настани на чина. Изкара учебника и тетрадката.
-Здравей, Флора!-веселата Сафина се настани на чина пред нея и я поздрави, а Флора дори не я чу.-Флора?-пак нищо. Тогава Сафина я побутна с пръст и Флора се стресна.-Добре ли си?
-Ох, Саф изкара ми ангелите!-каза Флора с учестено сърцебиене.
-Извинявай, но ти не ме чу. Явно още спиш...Знаеш ли, Джаред е много добре и днес ще го изпишат от болницата.-каза въодушевено Сафина, а Флора се усмихна и я прегърна.
-Много се радвам, Саф.
-И аз..та Флора относно празниците...ела с нас на дискотека?-попита я Сафина, потраквайки с пръсти по чина.-И ако искаш покани и гаджето си.-Флора сведе поглед.
-Н-не...ни-е не си гово-рим.-запелтечи Флора. Та те дори не бяха гаджета.
-Скарахте ли се?-попита я Сафина.
-Нещо подобно, но няма значение и благодаря за поканата. -приятелката й кимна и хвана ръката й.
-Добре, но моля те ела на дискотеката..изглеждаш ми отпаднала, стресирана и отслабнала.
-Д-добре ще дойда!-Сафина се усмихна широко, а Флора сведе глава.
Хей^^ много Ви БЛАГОДАРЯ за гласуванията, цели 90 за миналата глава 90!!! :о както и за коментарите...БЛАГОДАРЯ ВИ!!!<333
#143 години от обесването на Васил Левски
Споделете мнението си! :)
Пс. Бихте ли ми препоръчали някой, който прави трейлъри върху истории? :)
БЛАГОДАРЯ!!!
Лека вечер!^^
