Mine (Bg fanfiction)

36.

-По-бързо, няма да ви чакам цял ден, мамка му!-извика агресивно Хари, след като момичетата се върнаха от супермаркета.

-Ние...тук сме!-изплаши се Ел от тона му, а Флора започна да трепери.

-Из-виня-вай!-каза тихо тя. Не искаше да ядосва Хари.

-Не ме интересува дали се извиняваш или не! ПО ДЯВОЛИТЕ!-извика отново той и удари с ръка волана.

Хари караше с бясна скорост като нито едно от момичетата не смееше да му каже нещо за скоростта. Те стояха залепени за задната седалка като Флора стискаше очи от страх от скоростта, която развиваше колата.

След минути бяха в къщата. Флора и Ел слязоха набързо с торбите и отидоха в кухнята.

Флора се качи горе в стаята, след като с Ел прибраха покупките.

Хари лежеше на леглото когато тя влезе в стаята. Тя тихо и бавно затвори вратата, след което се обърна към него.

-Ха-ри може ли да поговорим?-тя се притесняваше от реакцията му и гласа й го показваше.

-Не!-отговори й веднага.

Тя искаше отново да се извини за случилото се в петък и за дето го беше излъгала.

-Моля те!

-Не!

-Но...-тя не довърши, защото той стана и я затисна грубо към стената.

-Слушай ме..когато ти кажа нещо ще го изпълняваш, ЯСНО ли ти е?-извика силно в лицето й той, а тя кимна, падайки сълза от едното й око, а после и от другото.

-Спри да ревеш и не се лигави! И като ти кажа НЕ, значи не, ясно?-отново изкрещя той.

-Хари бо-ли ме!-проплака тя, а той хвана челюстта й, за да го погледне.

-Ясно ли е питам?-извика още по-силно срещу лицето й, а тя кимна, плачейки.-Искам да го чуя!-изръмжа той.

-Д-да!-той пусна челюстта й се отдалечи от нея.

-А колкото до това, не искам извиненията ти, знам, че бягаше от мен. В голямото междучасие когато си говори с милия ти Пийти, бях там. Затова е насинен...-каза бясно той и напусна стаята, блъскайки вратата агресивно.

Флора беше до стената и се свлече по нея, разплаквайки се още повече.

-Прости ми, Хари!-каза тя, заеквайки...

Флора плака без да мърда от мястото си. Чувстваше се ужасно за дето беше постъпила така с Хари.

Свечери се, а тя все още си стоеше там- на пода. Чакаше го, за да му се извини. Лицето и тениската й бяха мокри от сълзите, очите й бяха замъглени заради оформящите се в тях сълзи. Лицето й беше измъчено и на него отсъстваше топлата й усмивка, с която топлеше сърцата на близките си.

7:00рm.

Тя стана от пода, облече пижамите си и легна. Почука се на вратата й и тя се изправи в седнало положение. Знаеше, че не е Хари тъй като той не чукаше, а влизаше веднага.

-Флора?-показа се Ел и като видя, че осветлението е изгасено, намали гласа си. -Спиш ли?

-Н-не, запо-вядай!-Ел затвори вратата и пусна осветлението.

-Флора защо си плакала отново?-попита я веднага щом видя лицето й.

-Ха-ри ми е много ядосан! Ел не знам как-во да направя, за да ми прости.-Флора започна да ридае отново, а Ел сведе поглед.

-Защо толкова страдаш? Да не би да си влюбена в него?

-Не мисля...просто не искам да ми е сърдит..това е.

-Добре, а вярваш ли си?-Флора поклати глава отрицателно и прегърна Ел силно.

Ел напълно я разбра. Знаеше много добре раздвоеността и колко объркваща бе тя.

-Гладна ли си?-отново поклати глава.

-Е, да изляза тогава. Щях да те накарам да ядеш, но щом не искаш..няма да те насилвам...Чао!

-Чао, Ел!-Флора остана отново сама в стаята и реши да си вземе душ...

След дългия душ, тя излезе и облече отново пижамата си и изсуши черната си коса, след това легна в мекото, студено легло. Тя осъзна, че отново няма да заспи и стана от леглото.

Отиде до гардероба си и от там извади мечето, което Хари беше й подарил на фестивала. Прегърна го силно и се върна в леглото.

Меченцето имаше къдрава козина и си спомни за къдриците на Хари.

-Мечо липсва ми моят къдравелко!-каза тя на мечето без да обръща внимание на думите си. Без да осъзнава, че това, което изпитва към Стайлс е по-силно от симпатия. Без да осъзнава, че е влюбена в него...

Сутринта телефона на Флора я събуди. Тя беше заспала, гушнала мечока си. Стана и се приготви за училище.

Чувстваше се безтегловна и ходеше в стаята като дух. Тя реши да напише бележка, че отива на училище и излезе. Флора знаеше, че той не се беше прибрал снощи и изпитваше огромна вина.

Целият й ден мина така, тя беше бледа, обикаляше кабинетите, в които имаше часове, като дух.

Флора обядва на връщане от училище и се качи в стаята си.

Отвори чекмеджето под бюрото и извади големия катастрон, на който беше рисувала Хари и нея как се прегръщат. Започна и след три часа завърши рисунката си. След като беше готова се загледа в картината отнесено и се усмихна неволно, защото си спомни какво е чувството да е в прегръдките му. Силните Тя прибра рисунката и слезе долу.
Всички бяха в хола освен Хари. Флора седна на масата в трапезарията и започна тихо да се храни.
-Хари ми каза, че има работа и няма да може да вечеря, затова да започваме!-каза гордо Барбара.
-Къде е той?-попита Луи.
-Не ми каза.-отговори тя и той кимна.
Флора се почувства още по-зле от чутото. Хари не се прибираше заради нея. „Той не иска да ме вижда!"
-Извинете ме...ще се кача горе!-Луи кимна и тя напусна трапезарията.
Веднага щом затвори вратата се разплака.
-Ха-ри извинявай!-каза тя отново измежду сълзите си, стисна очи и падна на пода, опирайки гърба си на вратата.
В сълзи тя заспа, мислейки единствено и само за него...
На сутринта телефонът й я събуди. Флора отвори очи и се огледа. Беше прекарала нощта на пода до вратата, но това за нея не беше нищо учудващо. Тя се натъжи от факта, че Хари не се беше върнал през цялата нощ...Така втория ден без него мина бавно и ужасно мъчително за Флора, която съвсем се отчая.
Трети ден...
Флора беше в училище и чакаше да започне първият час. Тя изглеждаше още по-зле от вчера. Вчера не беше слагала храна в устата си, а днес отново не закуси. Губеше й се апетита, а тя дори не забелязваше. Впрочем тя нищо не забелязваше, нищо не правеше. В ума й беше само той, който така се беше настанил там, че не ставаше да мисли за друго освен него.
-Флора...Флора.-тя се стресна и погледна напред, виждайки Питър.-Къде си? Много си отвеяна.
-Не те чух!-оправда се Флора, а той се усмихна и тръгна към нея, за да я прегърне, но тя стана от стола си и се отдалечи на метър. Питър остана на място, опитвайки се да разбере действията й.
-Флора?-тя го погледна.-Какво има?-гласът му стана тих.
-Сбил си се с Хари...и ми каза, че си паднал.-прошепна тя.
-Какво има? Познавам те и знам, че не това те притеснява!
-Аз...-тя не знаеше как да формулира това, което искаше да каже, но не искаше вече да лъже никого и никога.-Питър...трудно ми е!-тя стисна долната си устна.-Нямам избор...предпочитам да знаеш, да ме мразиш, но не и да те лъжа...
-Флора какво се е случило? Хари ли те заплашва? Да не би да те е ударил...-напрегна се Питър.
-Не...Пийт, той не ме заплашва...аз..аз-з съм влюбена в Хари.-каза тя и го погледна докато той замръзна, гледайки я втренчено.-Съжалявам Пийт, но по-добре да знаеш от колкото да живееш в заблуда.
-Н-но как?-той не можеше да асимилира думите й.-Как ще си влюбена в него? Та той те отвлече за бога! Ами ние? Нашата любов? Не ме ли обичаш вече?-една сълза падна от окото й.
-Пийт...аз...съжалявам...
-Не, Флора! Ти осъзнаваш, че това е само симпатия, нали? За бога ти не го обичаш, ти обичаш мен...знам го.-каза Питър, който я обичаше с цялото си сърце.
-Пийт...съжалявам!-тя сведе глава, а той поклати глава.
-Не може да бъде! Не е вярно Флора, нали?-тя вдигна глава.-Моля те кажи ми! Кажи ми, че не е истина!
-Обичам го!-каза тя, гледайки го.-Съжалявам...това е истината!-той сведе глава напълно разбит от думите й.
-Добре!-каза той и напусна стаята бързо.

Надявам се главата да ви е харесала! :*
Споделете мнението си!
Лек ден! :)