Mine (Bg fanfiction)

42.

След училище реших да отида до сестра си, за да взема пуловерите за Ел и Пери.

Таксито паркира пред дома на Фиона и аз слязох. Почуках на вратата и Фиона отвори.

-Флора!-извика тя и ми се нахвърли.

-Хей по-спокойно!-изкикотих се аз.

-Моето малко сестриче! Много се радвам, че си добре!-прегърна ме силно.

-Нима знаеш за вчера?-тя кимна и ме поведе навътре.

-Да, Флора видях как те вкараха в онзи ван...добре си, нали? Какво ти направиха?

-Всичко е наред, како. Нищо не ми направиха...добре съм.

-Да, знам, но исках да го чуя от теб.-въздъхна тя, стискайки ръката ми.

-Да го чуеш от мен?-обърках се аз и я погледнах въпросително.

-Да, вчера звънях...на Хари да науча за теб.

-Откъде му имаш номера?-попитах я.

-От телефона ти, който забрави вчера при мен.-подаде ми телефона.

-О...-взех го.-Благодаря! Мислех да купувам нов...

-Вчера беше доста объркана-сподели тя.

-Да...ъм пуловерите? Донесе ли ги от ателието?-смених темата.

-Да, Флора...след като говорих с онзи и той ми каза, че спиш в къщата му здрава и невредима...аз оставих Лео на Макс и отидох.-сподели тя. Значи Хари е уведомил сестра ми за състоянието ми, но защо? Защо би се занимавал с подобно нещо? Може би защото тя му се е обадила. -,-

-Единият пуловер е бял, а другия е син.

-Много ти благодаря!-прегърнах я и станах.-Ще вървя...чака ме работа.

-Каква, ако мога да попитам?-скръсти ръце кака, гледайки ме с една повдигната вежда.

-Ще пазарувам.-усмихнах се и тя кимна усмихнато. Тя ми подаде чантата с пуловерите и тръгнах към входната врата.

-Хвани си такси!-каза ми тя.

-Предишното ме чака.-казах й и се сбогувах.

Качих се в таксито и казах на шофьора да ме закара до мола.

-Надявам се, че не сте ме чакали много?

-Не, госпожице...бяхте бърза.- кимнах.

Отивах в мола, защото днес за последно бяха отворени магазините. Трябваше да купя подаръци за Коледа, която беше след два дни.

Влязох в мола и пред мен се издигаше макет на гооолям Дядо Коледа, който държеше табела с надпис: "Merry Christmas!".Целият мол беше украсен с коледна украса.

Качих се на втория етаж където имаше джуджета- макети заедно със Снежанка. Макар и да беше за малките тази украса, аз приповдигнах настроението си също.

Обикалях магазините и навсякъде ми предлагаха какви ли не неща, дори в един от тях черпеха с коледни курабийки и се усмихваха топло.

Хората обикаляха и аз ги наблюдавах-усмихваха се, подскачаха, танцуваха, викаха, пееха и най- вече имаше блясък в очите на всички хора от щастие. Не мога да повярвам, че и аз се усмихвах.

Коледа е много светъл празник, някои го обичат заради подаръците, други по религиозни причини, а аз го обичам, защото прави хората щастливи.

Влязох в магазин за фенове и отидох в сектор „спорт" и разгледах тениските на футболните отбори. Взех една на Барселона за Найл и още няколко на Реал Мадрид за останалите момчета.

Качих се горе на последния етаж във френския магазин. Добре, че жената говореше английски иначе нямаше да може да се разберем.

-Здравейте! Пратката ми случайно да е пристигнала?

-Име...?-усмихна се топло жената.

-Флора Андерсън.-тя провери компютъра и след малко влезе в една стая, върна се с кутия.

-Заповядайте!-жената с френски акцент ми подаде кутията.

-Благодаря!-казах и платих. Бях поръчала дизайнерска чанта на Chanel от Франция за Фиона тъй като знаех колко много се възхищава на Коко Шанел.

-Сигурно човекът, който ще я получи е много скъп за Вас?

-Да, така е, много я обичам!-подписах, че съм получила пратката и благодарих, след което напуснах магазина.

Момчетата, Ел, Пери, Фиона, Сафина, Лео, Макс бяха готови, оставаха Хари, Питър и родителите ми. Влязох в магазин за мъжко облекло. Огледах дрехите и ризата на карета с бяло и зелено ми грабна окото, взех я и отидох на касите, за да я платя. По принцип Питър идваше с нас на подобни събирания на Коледа и нямаше как да не му подаря нещо, а и ми е приятел. Той носеше спортни якета, но една риза няма да му навреди на стила, нали?

Така остана Хари...

Вечерта лежах на дивана вкъщи. Краката ми ме боляха адски много от „напред-назад" в мола, а после и в супермаркета, но накрая поне купих всичко необходимо и телефон за мен. Ще върна iPhone-а на Хари.

Направих си пуканки и пуснах телевизора. Намерих филм, в който героинята беше лудо влюбена в мъж, който не я искаше. Сцените бяха ужасно тъжни и аз го смених тъй като веднага се разплаках. Чух някакъв звук отвън и погледнах към прозореца веднага. Сякаш някой се спъна...ама какви ги говоря, явно някакво бездомно коте е минало и е издало звук. Реших да гледам някакво шоу за таланти и се отпуснах на дивана...

Съботата мина в опаковане на подаръци. Нашето семейство не празнуваме Бъдни вечер тъй като татко изобщо не е религиозен. Мама каза, че й е коствало доста, за да накара господин Уилсън да празнува Коледа. Затова си стоях вкъщи цял ден.

На следващия ден се събудих развълнувана. Коледа бе един път в годината и просто нямаше как да спя до късно. Слязох долу по пижами и си направих курабийки с канела (винаги правехме с Фиона такива на Коледа), докато ги чаках да се изпекат се облякох и сресах косата си. Облякох си дрехите с коледен мотив- червен пуловер с еленче, което носеше коледна шапка, клин и чорапи на райета- бяло и червено. Косата си я хванах на раздърпан кок.

Слязох в кухнята и погледнах курабийките, на които им трябваше още малко, за да се изпекат напълно. Направих си горещ шоколад и след това извадих курабийките. Взех си две и с тях закусих докато пиех горещата напитка, която ми навя спомен с Хари. Дали и той обича Коледа? Дали сега празнуват в къщата? Днес стават три дни, а Хари все още не се беше появил. Явно наистина му е пукало само за тялото ми. Натъжих се.

-Много ми липсваш, Хари!-казах несъзнателно...

След като изпекох и кексчетата с портокал за обяда днес при Фиона, взех от снощи трохичките, които бях приготвила за птичките.

Излязох навън и съжалих, че не се облякох...беше смразяващо, но нали това беше чара на Коледа. Без студ и сняг нямаше да го бъде празника.

Поръсих трохите отстрани на пътеката и по прозорците ми. Заобиколих къщата и видях малко котенце, което се бе свило на кълбо и трепереше.

-Гладен ли си?-погалих главичката му, а то ме гледаше невинно и изплашено.

Влязох вкъщи и взех млякото, което бях купила, стоплих го в микровълновата и взех хляб, който надробих и смесих с млякото, така се получи попара. Качих се горе в стаята и взех дреха, която не ми трябваше. Отидох при котето и му поставих купичката и обвих дрехата около бялата му козина. Котето се престраши и започна да се храни, а аз, за да не го смущавам щях да се върна в къщата докато не чух гласове.

-..Виж го само как се е подпрял...

-Да, чудя се как ли не е замръзнал?...

-...ще замръзне? Та той е изпил повече от три бутилки алкохол...

-Пияница!-щом чух думите влязох в къщата веднага. Страх обзе цялото ми тяло като чух думите. От кога пияници се разхождат в този квартал? Ще трябва да внимавам много.

Погледнах през прозореца и видях няколко врабчета да си кълват трохички. Усмихнах се широко. Птичките бяха щастливи, а най-важното беше, че и те празнуваха Коледа, угощавайки се...

Хей! :* Ето я и 42-ра глава. :) Знам, че нямаше нещо интересно, но пък следващата ще бъде (дискотеката ;дд).

Може да ви звучи странно и глупаво задето Флора купи подарък за Питър, а и на Хари, но все пак не забравяйте, че тя си е такава. :)

Вие обичате ли Коледа? Аз да :дд

Ъм според вас какво е правил Хари през тези три дни? 

Големи благодарности на steladesi  за невероятния трейлър.^^

МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ!<333

Лек ден ви желая! ;)