Epilouge
Хари наблюдаваше вцепенено вратата. До преди малко беше слушал измъчените викове на момичето си. Припомни си раждането на Лео, виковете на Фиона и състоянието на Макс. Доста му се беше посмял тогава, но днес той беше на негово място и изглеждаше нелепо. Десният му крак постоянно потропваше, очите му бяха насочени във вратата, а през мозъка му минаваха хиляди мисли.
Беше сам. От всичките събития, които се бяха случили днес, той напълно беше забравил да сподели или да се обади на някого. Паниката го обземаше, понеже това малко бебе, което за малките си размери съсипваше Флора, карайки я да крещи от болка.
През изминалите месеци той започна да се интересува за бебетата и заедно с Флора четяха от книгите, в които имаше информация за едно новородено.
Кой би си въобразил подобно нещо? Но беше факт, а Флора беше повече от щастлива.
Лекарката излезе с широка усмивка. Започна да говори, но той не чу и дума. Заслуша се в детския писък, който се чуваше.
-Т-това...ъ-ъ...ами..синът ми ли е?-заекна той, а лекарката се подсмихна и кимна с глава. Той се загледа във вратата.
-Може да влезете!-тези думи ги чу, но имаше ли смелост да го направи? Телефонът му започна да звъни и той го изкара от джоба, вдигайки.
-Сине, къде сте? Пред къщата ви съм, а ви няма никакви...аз казах ли да не водиш Флора никъде? Ами ако роди?! Хари...
-Мамо..Флора току що роди.-сподели хипнотизирано.
-Веднага идвам! О, Боже! Внучето ми! Видя ли го вече?
-Н-не..
-Влизай веднага при тях! Аз ще се обадя на всички, сине.-с това тя затвори, а Хари си пое дълбоко въздух. Трябваше да влезе. Флора беше сама.
Пое дръжката и я натисна, влизайки. Флора изглеждаше отпаднала, но с широка усмивка на лице. Държеше малко вързопче в ръцете си. Като го видя се усмихна още по-широко и сълзи закапаха по бледото й лице. Той се приближи и целуна челото й продължително.
-Добре ли си, цвете мое?-прошепна тихо и тя кимна.
-Хари, виж само каква усмивка има нашето детенце.-каза тя щастливо и целуна малкото чело.-Давид.-Хари погледна към бебето и не знаеше как да реагира. Беше много мъничко и червено. Наведе се и също целуна челото му.-Хари трепериш.-той кимна.
-Давид е много малък.-поясни той, а тя се изкикоти.
-Хвани го.
-Няма да мога.
-Можеш, нали четохме как да го държим.-Хари кимна и протегна ръце, хващайки го. Внимаваше да не го стиска прекалено. Той си спомни прочетеното и го приближи към себе си. Флора облегна глава назад усмихнато, гледайки любимите си мъже.
Хари започна да обикаля с Давид. Тъкмо се поуспокои, когато бебето започна да плаче.
-Ф-Флора?-каза с паника той и отиде до леглото.
-Хари, леко го поклащай.-каза тя, кикотейки се. Той започна и малкото наистина спря да плаче. Успокои се и Хари го върна на Флора.
-Гордея се с теб, татко.-каза му Флора.-Браво на теб!
Хари си отдъхна и двамата започнаха да се смеят.
***
Флора приготвяше салата заедно с Елинор, която пък режеше плодове. Бяха се събрали всички в къщата им с Хари. Елинор заедно с Луи и малката Джейн, Пери, Зейн и момченцето им Джъстин, Найл и Лиам с приятелките си, Анн, Сюзън, Кевин, Фиона, Макс, Лео и сетричката му София, Джеймс Кинжала и Крис с приятелката му.
Елинор беше бременна отново и с Флора постоянно обсъждаха бременността.
-Аз ще отида и ще взема ягодите.-изпъшка Ел, опитвайки се да стане от стола.
-Аз ще отида.-каза й Флора, но Ел поклати глава.
-Не, трябва ми движение, иначе ще надебелея.-Флора кимна и продължи с начинанието си.
-Хей, Рори!-Крис дойде при нея и си взе доматче от купата.
-Крис? Къде е Ана?-Крис се подсмихна.-Щастлив си, нали?-той я погледна, а Флора очакваше отговор.
-Щастлив съм, Рори!-поясни той и тя се усмихна.
-Много се радвам за теб! Тя е много добро момиче.-той кимна, гледайки я.
Четиригодишният Давид дотича и прегърна краката на Флора.
-Мама!-извика той, а Флора се наведе и го повдигна.
-Дейви!-каза му, а то я целуна по бузата. Той беше привързан много към майка си и сега след игра тичаше отново към нея.
Крис ги наблюдаваше и се усмихна.-Давид, успя ли да вкараш гол?-Давид го погледна и кимна. Прегърна майка си.
-Мама е на тати!-каза му Давид, а Флора го погледна неодобрително. Крис започна да се смее.
-Това със сигурност е научено от Хари.-каза Крис издразнено. Флора обясни на Давид, че не трябва да казва подобни неща.
-Любов!-Хари дойде с шестмесечната им дъщеря Амели. Флора щом ги видя се усмихна. Хари се наведе и целуна Флора по устните.
-Още ли е при теб?-попита го тя, смеейки се. Хари кимна и целуна дъщеря си.
-Не се е отлепяла от мен. Майка искаше да я подържи, но тя започна да плаче.-каза Хари, поглеждайки към Крис, който започна да се чувства неловко.
-Амели, не може постоянно да си при баща ти.-Амели погледна майка си с големите си черни очи, поразмърда биберона с ръчичка и облегна глава на гърдите на Хари.-Душичка.
Крис се отдалечи незабелязано, а Флора облегна глава до Амели, държейки Давид.
-Защо си научил Давид да казва, че аз съм твоя?-попита го Флора, гледайки ту Давид, ту Амели.
Хари обхвана с една ръка тялото на Флора.
-Ти си моя, Любов! А и не съм му казвал, може би сам е решил...
-Мхм, да, точно така, Хари!-прекъсна го, а той започна да се смее.
-Не ми харесва, че Крис се навърта около жена ми, въпреки че е довел момиче. Естествено, няма по-красива от теб, но да забрави напълно, че има изобщо някакъв шанс с теб.
-Той просто дойде да ме види, Хари. - Хари извъртя очи.
-Да си гледа приятелката!-промърмори Хари и целуна отново Флора. Давид слезе от Флора и отиде да си играе, а Анн дойде, за да вземе внучката си.
-Сине, ревнувам вече от теб! Искам Амели да постои и при мен.-те се засмяха, като Хари й връчи Амели. Анн беше взела и играчка, с което привлече вниманието на малката и се отдалечи.
Хари придърпа жена си в обятията си.
-Благодаря ти, Флора! Че не се отказа от мен, че ме спаси, че ме дари с деца..благодаря ти! Обичам те!
-Обичам те, любов моя!-каза Флора щастливо и го целуна по устните, а Хари незабавно й отвърна.
КРАЙ
Здравейте! ❤️
Как сте?
Епилогът е качен и се надявам да ви е харесал.
Закъснях с качването му, защото имах причина. Вие я създадохте. 🤷♀️😍 Помислих доста относно многото коментари от последната глава, които искат книга за Давид.
Та, въпросът ми е към всички четящи историята, дали бихте искали да има книга 3, базирана върху живота на Давид или да продължа да работя по нова книга?
Ще се радвам много да чуя мнението ви. Чакам с нетърпение. ❤️